Отиди на страница:
мнехехе.. зависи от коя страна и с какво става "напълването на червото".. но да не задълбавам, че взе да ме избива на простотии  иначе, едно определено напълване на червото често си е в основата на любофта  |
Ми аз к'во рекох - да се не захващаме с Маслоу. Ама утре (може и още днес) някой ще се разгневи с оня гибелен гняв как техничарите били примитивни и цитирали Маслоу, за да приканят да мислим само за червата, а не за изкуство. После ходи се обяснявай кой е започнал с Маслоу и какво е искал да докаже с това. А като стигнем и до националността му, мазалото ще е пълно  . П.С Абе я да цитираме за всеки случай: Хуманитарите не влизат в ожесточен спор "хуманитари" срещу "техничари", защото добре познават класическата трактовка на Маслоу и неговата Пирамида на нуждите. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) Редактирано от - Manrico на 19/10/2008 г/ 14:28:23 |
| Разбира се, "изпразването на червото" е също толкова фундаментално. Нещо, което Маслоу е пропуснал в анализа си. Водещ пример - Балзак |
| И аз го намерих този Маслоу в гугъла... Май ще се прехвърля там... интересно ми се видя... Вместо да чета тук извадки, пък и за по-голяма достоверност (може би?) на език който не владея... |
| Любезна Сирена, прочети още веднъж иносказателната картинка, която предложих. И ще видиш, че не ства дума КОЙ ДА СЕДИ в тия кресла, а с ЧИЯ КОЖА СА ПОКРИТИ. говориш така, като че ли придобиването на практична и полезна професия е нещо неморално и осъдително. "Придобиването" си казала на място - аз говоря за образование и обучение като за две различни неща. Близки, но различни. 90% от хората се обучават за някаква професия, 10% се образоват и развиват натам. Права си - има огромна нужда от обучени на занаят. Основата на пирамидата, нали? Колкото и на Манрико да не му се харесва. Не твърдя, че е неморално, напротив. Именно това е мнението ми - не всички са за образвание, трябва да има някакъв минимум за усвояване. Но да спираш МОЖЕЩИ И ТЪРСЕЩИ деца, защото "на бизнеса му трябва работна ръка, пък те по-лесно ще се прехранват с някакъв занаят"...Не коментирам! И обърни внимание - образование не се ПОЛУЧАВА, то се постига. Стремеж - основното. Точно тук адептите на движението "Смачкай даскала!" манипулират. Учителите трябвало ДА ДАДАТ нужните знания. Не, учителите ПРЕДЛАГАТ, ПОСОЧВАТ, НАПЪТСТВАТ към нужните знания. Не ги наливат в канчетата, а дават възможност да се потърсят. От желаещите 10%. Останалите - Манрико посочи: "Ако не обучаваме младежите да сглобяват добре телефони, ще трябва да ходят като охранители, камериерки или проститутки при братята." САМО телефони да се сглобяват. Най-много коли или четки за зъби. Никакво творчество, никакво създаване. И - могат да са единствено изпълнители в мръсния бизнес. Защо не босове на банди? Неее, казват ни, ние заехме И тия места, децата да се готвят за обслужващ персонал. Манрико, поне да беше казал - Ако не образоваме младежите, та да намерят своето място в бизнеса или създадат свой бизнес..." Не, ти си откровен - дас е готвят за "обучаваме" и работа на ниски позиции.[/quote] |
САМО телефони да се сглобяват. Най-много коли или четки за зъби. Никакво творчество, никакво създаване. Приятелю, тези 5 или най-много 10% от младежите, които имат по-високи способности, и сега си ги развиват и се реализират - и не са те проблемните. И в добри университети отиват без проблем, къде тук, къде по целия свят, и се реализират добре - пак където си поискат и намерят добри възможности. Въпросът е за останалите 90 или 95%, които нямат високи способности и другите необходими качества, та трябва да са изпълнители. Не може всички да са писатели, композитори, художници, мениджъри, конструктори или програмисти - освен в мечтите на някой витаещ в облаците или около остров Утопия хуманитар. Мнозинството от хората в обозримо бъдеще все още ще сглобяват телефони или коли или като "бели якички" ще бъдат учители, счетоводители или журналисти в провинциални медии. А ако не искат това, ще трябва да ходят при някои братя. _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| В една от кримките на Борис Акунин (добър писател, между другото), срещнах разсъжденията на един управител на руско имение от края на 19-ти век. Човекът говореше, че няма "некадърни" -- просто има хора, чийто талант не е открит. И даваше пример с един абсолютно некадърен слуга в имението. Каквато и работа да му възложат - съсипва я. И така, докато един ден управителят го видял как седи и лъска някакво стъкълце, поглежда го към слънцето и пак лъска. И сега - казва управителят - от околните имения, та и от столичните дворци се записват с месеци напред точно той да дойде да им мие прозорците. Малко наивно, малко на ниско ниво, но има рационално зърно в притчата. |
..тези 5 или най-много 10% от младежите.. Разбира се, това са 5 или 10% посредствености, които покриват напълно СЕГАШНИТЕ критерии за "гребена на вълната". В едно утре, с голяма вероятност това ще означава нещо, по-малко от нищо. Останалите 90-95% се ликвидират като "изпълнители". Изпълнители на какво? На заблуди с етикет "прогрес", "единствено вярна посока" и "който не е с нас е против нас"? |
Генек, както (струва ми се) сам казваш, само 10% са "МОЖЕЩИ И ТЪРСЕЩИ деца". И аз (като Манрико) мисля, че тях никой не ги спира (ако това изобщо е възможно). И дори напротив, бизнеса, има нужда и от тях. Даже бих казала, най-вече от тях! Останалите 90%?! САМО телефони да се сглобяват. Най-много коли или четки за зъби. Никакво творчество, никакво създаване. Според мен, тези 90% всъщност предпочитат да правят точно това - да сглобяват. Без творчество (но (!) това все пак си е създаване, макар и да е по-, как да кажа нетворческо). Моята работа например е такава, че мнооого рядко ми се налага да направя едно и също нещо повече от веднъж. Аз имам всеки ден все нови и нови казуси за решаване. Нови и нови неща за създаване. И мога да те уверя (ако се налага), че създаването е процес, който изисква след като направиш нещо, ако то не е добро, да се върнеш и да го преработиш. И съм имала случаи, след поредната изненада да си кажа "е няма ли някой път да се случи и нещо, което да свърша без да мисля". Защото всеки неуспешен опит е едно малко поражение, което трябва да преодолееш. А повечето хора не обичат пораженията, колкото и малки да са те. Повечето хора предпочитат да направят нещо, което са сигурни, че няма да е грешно. Като това да сглобяват нещо, което вече е начертано и разграфено. И в което всъщност няма нищо лошо. Не само защото е полезно, а и защото това е дейността, която прави този човек по-щастлив. Да, именно по-щастлив, колкото и да изглежда невероятно. Не знам защо е така, но повечето хора не искат да търсят и опитват (както казах, може би, защото може да сгрешат). Повечето хора предпочитат или по-точно е да се каже, са предразположени да им се начертае "прави това и това и толкова". И макар и вътрешно да негодуват срещу това "безтворческо" ежедневие, те всъщност го предпочитат пред другата алтернатива. Това е положението. Отделен въпрос е дали може (както казва Сократ-май), дали искаме и как всъщност може да вдигнем по-малкия процент. Но дори и да може, настоящето е такова и трябва да се погрижим за него. Редактирано от - Сирена на 19/10/2008 г/ 15:32:17 |
| ЗА ПОКОЛЕНИЯТА: Формално погледнато, между братята Галеви и Нокия няма никаква, ама никаква разлика. Кво да кажеме повече? |
..Повечето хора предпочитат или по-точно е да се каже, са предразположение да им се начертае "прави това и това и толкова".. Тук грешиш - повечето хора са принудени да се съобразяват с това, не е техен избор. За Хюги - каквото и да кажеш, по-добре да не стига до поколенията. Безпросветността и сега е повече от достатъчна. Редактирано от - Caravaggio на 19/10/2008 г/ 15:34:48 |
| И аз мисля като Сирена. Повечето хора предпочитат да им подредиш работното място, да им нагласиш (настроиш) машината и те само да натискат копчето. Така е дори когато не го осъзнават. Съгласен съм с нея, че творческия процес е едно постоянно страдание, защото истинския творец, независимо дали създава картина или някаква машинария, или компютърна програма, никога не може да е доволен от резултата (освен ако не е халтурчик, разбира се!). А моментите на задоволство от свършеното са твърде кратки и мимолетни... Колкото до 10%... Дори и тези 10% ще бъдат некачествени творци, защото ще "стърчат" над твърде ниско ниво. И ако няма качествен учител да ги забележи и стимулира - и тях няма да ги има... И тогава всички ще сглобяват телефоните на Нокия, а не разработките на "онези" 10%. Просто е! И като стана дума за Нокия: Имам приятел, завършил цялото си образование в България, учен от български Учители, едно от изобретенията на който се вгражда в телефони на Нокия... Може ли днешното училише и днешния учител с мизерната заплата да създава такива хора? Нека да са и 5%! Редактирано от - Пламен Пенев на 19/10/2008 г/ 15:49:16 |
Не мисля Караваджо. Наблюдавам например хората в нашия офис и мога да те уверя, че тези, които изпълняват по-рутинни процедури нямат никакво желание да "се издигнат" и да изпълняват по-"творчески" такива. Колкото и да се опитваме да провокираме в тях такова желание. Нямат желание да разберат как работят нещата, защо е така и пр. и пр. Някои, дори и програмисти, намират работата за бреме (неизбежно, но все пак бреме), вместо да я виждат като предизвикателство... Е, с течение на времето, започват да вникват в нещата, но това става по трудния начин с много повторения, вместо с много мислене. Мисля, че подобно положение има и в училище. Колко от децата харесват например геометрията, където трябва да мислиш, да отхвърляш хипотези, да търсиш, да опитваш... Малко, много малко.... Дори от тези, които казват, че харесват математиката, повечето предпочитат алгебрата защото там има цяла камара задачи, които се решават еднотипно... С една дума, не всеки харесва или предпочита мисленето. |
| Е, зависи какво определяш като "мислене". Напълно е възможно този, който работи в твоя офис, и когото обвиняваш, че няма желание да се "издига", просто да е принуден да прави това, което прави, за да преживява и да няма никаква възможност да прави това, което всъщност му се иска. |
