Отиди на страница:
Моят опит (верно не кой знае какъв) показва, че винаги и навсякъде, ако човек иска да направи нещо по-добре, по-качествено и т.н. винаги може да го направи. И това няма да остане незабелязано. Сега разбира се, ако е дошъл в инженерен офис, а той се вълнува от биология или шахмат (или още по-лошо - не се вълнува от нищо, освен размера на заплатата си), вероятно наистина няма да има възможност да прави това, което иска. Редактирано от - Сирена на 19/10/2008 г/ 15:59:03 |
| Caravaggio: "...повечето хора са принудени да се съобразяват с това, не е техен избор..." Няма лошо - "Когато машинистът търси нови пътища, влакът излиза от релсите" (Емил Кротки). |
Като казвам мислене имам предвид творчество. А не мислене само по себе си, без никакви "пипаеми" резултати. T.e. обратното на правенето на едно и също нещо всеки ден. |
| сирена, чехов го е написал, че 95% от хората ^нет^ ума... едно обшество се предвижва напред само от 1%, който ражда идеите, 4%-те осъществяват практично, по умен механичен начин поставената от мозъците задачка  |
| "Достатъчно е да искаш, за да го направиш..." - де да беше така... Реалността е доста по-прагматична. На уважаемия Юмжагиин - и петлите са убедени, че ако не изкукуригат, Слънцето няма да изгрее. Възможно е, също, да се построи часовник, който да брои времето в обратна посока. Вероятно ще има и идиоти, убедени, че се подмладяват... |
Наблюдавам например хората в нашия офис и мога да те уверя, че тези, които изпълняват по-рутинни процедури нямат никакво желание да "се издигнат" и да изпълняват по-"творчески" такива. Колкото и да се опитваме да провокираме в тях такова желание. Нямат желание да разберат как работят нещата, защо е така и пр. и пр. Някои, дори и програмисти, намират работата за бреме (неизбежно, но все пак бреме), вместо да я виждат като предизвикателство... Абсолютно права си - феноменът, мисля, се наричаше "праг на мотивационно насищане" - за различните хора и в различните сфери е различен - стигнеш ли го, мърдането нагоре е болезнено.Една от задачите на образователната система е да обучава питомците си да напипват в себе си именно онези заложби, в които не само са силни, но и максимално мотивирани.Светът е пълен с посредствени музиканти, притежаващи дарбата на Моцарт, но с мотивация в областта на митническата дейност, например. Никой няма полза от такива ситуации. |
..А не мислене само по себе си, без никакви "пипаеми" резултати.. По тази логика Платон, например, си е безполезна личност отвсякъде... |
Струва ми се, че в училище не се набляга особено на тази мисъл на Чехов. Ако се наблягаше, сигурно нямаше да се наложи да преоткривам сама топлата вода (и сега да се занимаваме с този въпрос). Освен това, чудя се, какво ли ще стане ако учител каже на учениците си "1 от вас ще ражда идеи, 4-ма ще ги интерпретират и внедряват, а останалите 95 ще ги изпълянват". Дали това няма да амбицира и мотивира някого?! |
| Нищо лошо, ако учител каже на учениците си: "Един от вас ще роди полезни за конюнктурата идеи, някои от вас ще се нагодят добре към тези идеи, останалите да се оправят както могат". |
Един от вас ще роди полезни за конюнктурата идеи, някои от вас ще се нагодят добре към тези идеи, останалите да се оправят както могат Ами струва ми се, че точно това е положението в момента, макар и да не се казва в прав текст.... С което стигаме до началото на тази дискусия - ама защо, ама кой е виновен, ама как да го оправим... Време е да свършвам. Лека вечер на всички. |
По въпроса за разликата между братята и Нокия - ако братята решат да последват девиза на Нокия "По едно телефонче във всяка ръка и две заврени в задника!", кой знае какво ще поискат да ни заврат в задниците...  |
total, може би имаш предвид "прага на компетентност"? O, не - "прагът на компетентност" е фактор в кариеристично ориентираните личности, при това - той е "външен" измерител. Мотивационните прагове са на психологическо равнище и дефинират вътрешната склонност да се вложиш в някаква област.Двата феномена са несъмнено свързани, но не и съвпадащи. За да сработи "прагът на компетентност" - мотивационните нива трябва да го надхвърлят. По-слабите равнища правят достигането на ПК невъзможно.За йерархически построените системи това е проблем, понеже занижава КПД-то им. |
| Сирена, И мога да те уверя (ако се налага), че създаването е процес, който изисква след като направиш нещо, ако то не е добро, да се върнеш и да го преработиш. Не ме уверявай!  И ти говориш за 90%. А Пенев говори за стимулация. Пламене, мнозина от тия 10% се сравняват с ония 90% и им се иска хем да постигат нещата, хем да става без труд. Постоянното им сравняване е "ами всички...". Ха върви обяснявай /и да те разберат!/, че всички е стадо, личността е сама. Най-трудното не е да намериш нечий талант /Сократ е страшно прав за наличието на дарба/ - аз твърдя, че ВСИЧКИ, всички деца са еднакво умни. Просто едни развиват ума, други не. Проблемът е, че тия, дето не желаят да развиват интелекта си, в повечето случаи развиват хитростта. Тарикатлъка, за по-нашенско. И така се на намърдват някъде, като успешно пречат на можещите. Но пък ми е писнало и от давали някога надежда хора, които упрекват във фиаското си целия свят - само не и себе си. Именно те са твърдящите, че няма нужда да се учи, успява се без това. Струва ми се, че в училище не се набляга особено на тази мисъл на Чехов - за 95-те &.Сирена, как ще се набляга? Всички документи са направени за унификация. Няма насоченост, няма различия. Пример. МЗ сервира компютърна програма, която трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да построи учебната такава. В нея са определени трудни, средни и леки часове. За всички! Да, обаче за един литературата е лек час /че и приятен/, за други историята, а има и такива /специалистите би трябвало дасе заинтересуват от тях /, които харесват математиката. Не! - изкрещяват чиновниците - програмата е една за всички.Целта е да се произведат /ама наистина ПРОИЗВЕДАТ, конвейрно/ нужните за бизнеса бройки кадри. Не хора, не личности, не граждани - кадри! Казах го и повтарям - основното трябва да е даване възможност на детето да намери себе си. А не да се изпращат на трудовия пазар уеднаквани, подравнени, стилизирани работници. "1 от вас ще ражда идеи, 4-ма ще ги интерпретират и внедряват, а останалите 95 ще ги изпълянват". Дали това няма да амбицира и мотивира някого?! Няма! Времето, средата, възрастните са вече приучили, показали и доказали на малките, че е най-добре да не изпъкват. И да "си живеят живота". Под което се разбира не търсене и намиране, а консуматорство. |
| Manrico: И хора, уж образовани и претендиращи да са успели си умрат да плюят учителите -- същите, от които зависи образованието на собствените им деца. Ама, опс, забравих, те са само едни от многото доставчици на услуга, нали така?! "Много ви се иска от вас да зависи, но тези времена минаха. Образованието на едно дете зависи преди всичко от родителите - който цени образованието, ще намери начин детето му да се образова. Тук и сега се оказва, че мнозинството от българските учители са предимно пречка - ами ориентираме се към малцинството - къде с насочване на детето към "елитно" училище, къде с домашно образование, къде с частни уроци, къде с частни школи. И си образоваме децата. И наистина учителите в държавните училища са едни от многото доставчици на услуга и то на най-нискокачествената. Крепи ги задължителното изземване на доход от хората и преразпределянето му в монополиста "държавно образование". Със или без него, благодарим, нашите деца са си наша грижа, не се натискайте и хвалете толкова. " Манрико, като прочетох постинга ти си помислих, че пази боже сляпо да прогледа в твоя случай би трябвало да се промени на пази боже от сляпо, което си мисли, че е прогледнало. Толкова си далеч от истината, че не можеш да разбереш че си написал просто един цинизъм по отношение на стотината хиляди учители и стотиците хиляди български родители.  |
| Караваджо: "На уважаемия Юмжагиин - и петлите са убедени, че ако не изкукуригат, Слънцето няма да изгрее" Уважаеми Караваджо, не знаех че можеш да четеш мислите на петлите! |
генек  С всичко казано от теб съм съгласен, с изключение на хипотезата ти, че всички деца се раждат еднакви: "Табула раза" - да, но моят учител по психология твърдече, че предпоставките (заложбите) са различни. Като прибавим и средата... се получава реалността... казваше той. |