Отиди на страница:
Парите не се губят. Те само сменят собственика си. Едни дават/губят пари, а други ги прибират. Вторите са по-умната част от човечеството.  |
Показателен е факта, че още в ония вехти времена Маркс е успял да разкрие истинската същност на йодеите: In an article in the New York Tribune (4 January 1856), in which he discussed an international loan to be raised by the Russian government to finance the war in the Crimea, Marx savagely attacked the Jewish financiers who co-operated to place the loan. Marx wrote:"This loan is brought out under the auspices of the house of Stieglitz at St Petersburg. Stieglitz is to Alexander what Rothschild is to Francis Joseph, what Fould is to Louis Napoleon. The late Czar Nicholas made Stieglitz a Russian baron, as the late Kaiser Franz made old Rothschild an Austrian baron, while Louis Napoleon has made a cabinet minister of Fould, with a free ticket to the Tuileries for the females of his family. Thus we find every tyrant backed by a Jew. as is every Pope by a Jesuit. In truth, the cravings of oppressors would be hopeless, and the practicability of war out of the question, if there were not an army of Jesuits to smother thought and a handful of Jews to ransack pockets." Hope & Co. of Amsterdam played an important role in placing the Russian loan. This was not a Jewish firm, but Marx declared that "the Hopes lend only the prestige of their name; the real work is done by Jews, and can only be done by them as they monopolise the machinery of the loan-mongering mysteries by concentrating their energies upon the barter-trade in securities, and the changing of money and negotiating of bills in a great measure arising there from. Take Amsterdam for instance, a city harbouring many of the worst descendants of the Jews whom Ferdinand and Isabella drove out of Spain, and who, after lingering a while in Portugal, were driven thence also, and eventually found a safe place of retreat in Holland. In Amsterdam alone they number not less: than 35, 000, many of whom are engaged in this gambling and jobbing of securities... Their business is to watch the monies available for investment and keenly observe where they lie. Here and there and everywhere that a little capital courts investment there is ever one of these little Jews ready to make a little suggestion or place a little bit of a loan. The smartest highwayman in the Abruzzi is not better posted about the locale of the hard cash in a traveller's valise or pocket, than those Jews about any loose capital in the hands of a trader." Marx went on to attack the Jewish finance houses of Koenigswarter, Raphael, Stem, Bischoffsheim, Rothschild, Mendelssohn, Bleichroeder, Fould and many others. He declared that many of these families were linked by marriage and he observed that "the loan mongering Jews derive much of their strength from these family relations, as these, in addition to their lucre affinities, give a compactness and unity to their operations which ensure their success." Marx concluded his article as follows: "This Eastern war is destined at all events to throw some light upon this system of loan-mongering as well as other systems. Meanwhile the Czar will get his fifty millions and let the English journals say what they please, if he wants five fifties more, the Jews will dig them up. Let us not be thought too severe upon these loan-mongering gentry. The fact that 1855 years ago Christ drove the Jewish money-changers out of the temple, and that the money-changers of our age enlisted on the side of tyranny happen again chiefly to be Jews, is perhaps no more than a historical coincidence. The loan-mongering Jews of Europe do only on a larger and more obnoxious scale what many others do on one smaller and less significant. But it is only because the Jews are so strong that it is timely and expedient to expose and stigmatise their organisation." |
| Навлизайки в етапа на "развито социалистическо общество" САЩ могат само да се радват, че имат такива подготвени кадри като Фичо. При това той си е дошъл там готов подготвен и не са се харчели да го образоват, което си е чиста далавера. |
Gan(ю)гоТрий, а бе не социализъм, как не разбра ... коригиран капитализъм му викаме ние у УСА-то.  Аман заман само не казвай думата "социализъм", че на Фичо ще му се изприщи дирника. |
| Къде отидоха парите? Преразпределение на парите - премахване на ковчежниците! Следата води натам, откъдето идват следващите ковчежници! |
| Понеже и аз съм от по-първите по Benedicta, а при толкова корифеи съвсем се обърках за "стойността на парите". Дали са мярка на труда (носене на камъни от едното до другото дърво и обратно), на стоката (построяване на пирамида или канал) или на услугата (даване под наем на камъни)? Дали пък случайно тази мярка не е малко "плаваща", повлияна от "погледа на измерителя" (гравитация, залежи, сиво вещество и др. ограничени природни дадености)? Едно кубче от платина стои в Париж, еталон за килограм, дето теглото му се увеличава към полюсите и намалява към екватора, нещо подобно и на долара, ама в посока изток-запад. Единствено съм сигурен, че при капитализЪма алчността се мери в пари, сп. Форбс за справка, а при СоциализЪма аршин ще е "социалната справедливост", измервана от "държавения контрол", сиреч отново "плаващи пясъци". Горкото списание, как ли ще напише, че един от най-богатите/достойните (сигурно требе да има нов термин, иначе нов бардак със стари ...), притежаващ 1001 справедливости, е г-н Скаличански. |
| Пък нали търсим къде отидоха парите. Ей онова кубче, като го поставиш някъде далеч, в безтегловното пространство, теглото му изчезва, ако и масата му да е непроменена. Та тъй и с парите, кога се вкарат във виртуалното бъдеще, теглото им пада, нищо че ФЕД-а не печата. |
| "Либералния" капитализъм = неоконсервативния, Бушовия (Тачъровия, Рейгъновия), Маккейновия, "Вашингтонския консенсус", "пазарния фундаментализъм" от преди 20-тина години. "Суперкапитализма" на Р. Райх. Той не си отива, но ни показва ограничеността си. Пазарите са все по-ефикасни (потребителите търсят най-евтиното, инвеститорите - най-изгодното, и се местят от място на място с един маус-клик), но неконтролирани от публичното (държавата, обществвото, "демокрацията"...) правят и много бели. Разрушават природата, здравето (и душите) на хората, благоденствието на цели райони и класи. Хората като потребители и инвеститори пре*бават хората като работници, граждани, родители, пациенти и хора. Много често това са едни и същи хора. Един и същи човек иска да купува все по-евтино и отива в Уолмарт и Амазон, и неговата квартална бакалничка и книжарничка пускат кепенците, пак той играе комар със спестяванията на интернета и неговата квартална фабрика уволнява работниците и наместо работа за стругари за 25 долара на час с осигуровки в града има работа за продавачки в Уолмарт с 8 долара на час без осигуровки. Един и същи човек се грижи за глобалното затопляне и кара джип до работа, отоплява и охлажда голямата си празна къща в събърбите (че и джакузито), грижи се за органик плодове и зеленчуци и дебелее от грамадните количества захар и мазнини в джънк фууда и лимонадите и от застоял живот, грижи се за спорт и уелнес и губи здравната си застраховка от работодателя, ходи на мегацърква в неделя, въздиша за децата в Дарфур и вечерта гледа кървища, секс и тъпотии по телевизора. А често са и различни хора. Едни получават само едното, другите - само другото. Социалното разслоение расте - в 1980 г. един процент получаваше 8% от доходите, сега - 20%, колкото в 1928 г. Жертва на разслоението не са толкова най-бедните, които са покрити, колкото средната класа. Неефктивността на "суперкапитализма" е може би най-ясна в здравеопазването. САЩ има най-развитата медицина и фармация в света, харчи 16% от БВП за здравеопазване, 2 пъти повече кеш на човек от Франция, 2.5 повече от Британия. 46 млн американци (не бедни) са без здравна осигуровка, Америка е на 37 място в света в класацията на СЗО, разхищенията в системата са грамадни. Време е хората като граждани (работници, родители, пациенти...) да коригират слабостите на хората като купувачи и инвеститори. Това може да стане с корекция на ефективния "либерален" капитализъм от страна на държавата и обществото. А не с премахване на ефективния капитализъм, което, виждали сме, не води до добро. Държавата в последните десетилетия абдикира от финансите (самоконтрол на Уолстрийт), инфраструктурата, структурата на икономиката, развитието на регионите, здравеопазването, че и училището. Време е да се върне там. Капитализмът (пазарът) притиска работодателите да премахват здравните планове на работниците - време е значи държавата да се намеси и да осигури цивилизовано здравеопазване. Капитализът намалява доходите на работниците и средната класа (и с това подкопава и себе си, понижавайки покупателната способност) - значи държавата се намесва. Капитализмът не може да приоритизира най-перспективните технологични отрасли - вмсто бум в нанотехнологиите и новите енергии прави имотна пирамида - държавата му помага. Капитализмът изнася производствата в Китай, дава на Китай долари, внася енергия от Саудитска Арабия, дава на подобните на Осама долари, разхищава енергия у дома - държавата се намесва с корекция. Тази държава е това, което наричаме "демокрация". Както показа Р. Райх, с развитието на "суперкапитализма" страда "демокрацията". Време е да се върне. Партията в САЩ, която е за активна намеса на държавата (а не за комунизъм и социалним по нашенски) в интерес на гражданите, е "либералната" партия. Това е друго (по-старо английско, но близко и до нашето след освобождението - лебералите и консервите) значение на думата "либерален", което обикновено се превежда на европейски като "социалдемократически". Това е като левия крак, изостанал далече назад от Рейгън досега, да стъпи напред. Левия и десния крак са еднакво нужни и се допълват взаимно. Сега е времето на левия, после пак ще се появи нова Тачър (някои виждат и Пейлин в тази роля след 20-тина години). Държавния активизъм в САЩ е със стара традиция. Без него нямаше да има нито повечето от революционните технологии след войната, нито икономическото развитие, подклаждано от повишаването на покупателната способност на масите. В Америка държавния активизъм обикновено не взима формата на мажоритарна държавна собственост (освен при войни и кризи), както в Европа, а на "регулация". Без да се задушава икономическия мотор, му се задава леко наклона където трябва. Понеже светът се глобализира, регулацията трябва да се прилага във всички страни едновременно. Това може да стане само с преговори между страните. Това пак е работа на държавите. |
| Целта не е да се премахнат хубостите на суперкапитализма като евтините телефони и самолетни билети, а да се коригират провалите му. В момента вече се разгръща най-мащабната държавна намеса в икономиката след 1933 г. и от кого - от Буш, неоконсерватора. Време значи е начело да застане партията, която по-разбира от държавни намеси. Снощи преднината на Обама стана 9 пункта. |
| Може да съм наивен, но откровено казано тая работа с "хубавия капитализъм" започна да ми прилича на "хубавия комунизъм" - всичко добро, само дето като премине от теория към практика и все се оказва, че идеята хубава, а хората лоши. |