Отиди на страница:
| Мисля, че ставаше въпрос за Филип Македонски и Аристотел (без да съм сигурен!), но в същност това не е от особено значение. Та Филип възложил на Аристотел да му напише реч по някакъв значим държавен повод. След като прочел написаното, Филип похвалил автора и казал, че написаното е изключително. На следващия ден филип извикал Аристотел и му казал: "Абе, знаеш ли, че като прочетох речта втори път не ми се видя толкова хубава, а когато я прочетох за трети път - изобщо не ми хареса." "Да, но аз съм я написал да бъде четена само веднъж" - отговорил Аристотел. |
 Добрият занаятчия знае как да си подхване мющериите още от вратата на дюгеня...Представете си левскар да чете как хвалят ЦСКА...или пък армеец да чете за "Левски"...Ще има мамата, бабата, татата...Е, тук е писано за националния отбор...За това има мамата, татата - когато четем за тези, които не ни се нравят...И- браво, а така , ашколсун - за тия които тачим...книгите де _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Змей, но товасе отнася до речите. А една книга, която може да бъде прочетена само веднъж - не е истинска книга. Истинскатасе чете многократно и всеки път откриваш нещо ново. Макар да я знаеш наизуст. Нарочно не споменах "Швейк" - най-великият роман не само на ХХ век. Чел съм я над 30 пъти - и изцяло, и на откъси. Това е като любов - знаеш какво можеш и ще получиш от една жена, но искаш пак и пак. С другите може дае по-различно, дори по-интересно, но с тази те свързва не само кревата, а и куп други неща. Изобщо - има книги-еднодневки - прочиташ ги на един дъх и толкова. Има вечни - стоят си до теб... А има книги, които стоят на нощното шкафче, вярно. Прочиташ страничка и заспиваш. Що се отнася до "Бирлибан" - защо забравихте великата "Пипи"? Която като нашата България се движи назад - за да си спести едно обръщане.  Ами Джани Родари? И "Джелсомино"? Която също е много актуална. Или "Малкият Никола"? Започваща с най-увлекателното първо изречение - според мен: "Днес в училище беше тъжен ден - раздаваха бележниците". Или Тери Пратчет? Много книги - все различни. Различни по тема, по изразителност, по герои, по спомени. Както и ние, де! |
 Днес ДИ внушава положителни емоции... Похвално! По повод отношението към задължитерната литература в училище: преди много години един тийнейджър ме изуми, като се кискаше на глас над "Разораната целина", която аз бях захвърлил гордо като нечитаема... Преди много по-малко години друг тийнейджър не пожела да прочете (според указанията на учителя) "тъпия" "Декамерон"... O tempora, o mores! |
| Фул, "Разораната целина" е книга за истината - зависи как ще я четеш. Един полуграмотен работник, един фанатичен селянин и още няколко некадърници насила водят хората към щастието. Спомни си как цялата истина за комунизма блести в истерията на Макар Нагулнов - цитирам прибнлизително: "За комунизма, да ми кажат - жени и деца слагам пред стената и разстрелвам! Всички!" /по памет/. Или как негодния за нищо дядо Щукар седи до файтона, дреме и си прави сметка, че е изкарал още един ден. Или Разгулнов, дето мне може един покрив със слама да покрие, го правят председател на селсъвета. А истинските стопани - знаещи, можещи, не жалещи себе си и другите - заточват като врагове. Истината е там - но трябва да се чете и мисли! Шолохов е разкрил същността на комунизма, просто твърде умело е маскирал картината. |
| Има ли некой дето се е опитвал да прочете прехвалената "Одисей" (Ulysses) и да не е успял, или съм само аз? |
генек, напълно съм съгласен с тебе - Шолохов е изумителен писател и не знам как е оцелял при Йосиф Висарионович. Но нямах предвид това, а как само задължението да прочетеш нещо те отблъсква. От същия Шолохов пак в онези години прочетох с огромно увлечение "Тихия Дон" - целия, без майтап...  |
| Ако може да има "книга за книгите" тя е "Об исскустве" на Граф Лев Николаевич Толстой. Последната му книга, написана преди отпътуването от Ясная поляна за Ясна поляна бургаско. При соца не беше преиздавана, ма азъ си имам антикварно копие Редактирано от - Азъ на 19/11/2008 г/ 10:43:58 |
| Винаги ми става неприятно, когато чета изцепки от рода на "Еди-коя си книга па е толкова тъпа...". Обикновено става въпрос за класически произведения, в чиято ценност никой не се съмнява. Подобни сентенции са израз на дълбоко невежество. И аз получавам сплитане на червата от Джойс, Пруст и други, ама само защото не ми допадат да кажа, че са директно за боклука... |
| Фул, прав си за задължението. В девети к; лас прочетох с интерес ЦЯЛАТА "Илиада". Може би и заради класическите илюстрации. Както и по задължение "Фауст" /скука тогава, като изключил задевките във Валпургиевата нощ - там, за хралупата и т.н., както и закачката между Фауст и Маргарита - "Не съм красавица, не съм страхлива и мога да си ида и сама! в отговор на поканата да я изпрати/. В СУ-то ми се паднаха двете на изпит. Първата разгледах с удоволствие, втората служебно. Доцент тогава Стефанова пита за мнението ми. Казах, че Фауст е мъртва класика. Отряза ми една единица!!! Ядосах се, седнах да я прочета пак и докажа, че съм прав. Установих, че е много мъдра книга, но просто нито е за деветокласници, нито за доста от родителите им. Така и с "Тайко" на Ейджи Йошикава. Умрях от скука в началото, метнах я, след време я отворих. Страхотно интересна книга - не само от познавателна гледна точка. Ама с друг акъл! Та си мисля - задължението да се ИЗУЧАВАТ някои книги кара хората да не ги ЧЕТАТ. Разликата е огромна! Е, до довечера! |
| Уф, върнах се! Караваджо, аз пък си признавам, че не са за моя акъл, за мойте интереси, за моето ниво. Виж, тия, които съм ПРОЧЕЛ и имам аргументи срещу хваленето им - мога с доводи да определя като...Абе, недобри, меко казано. И от лошото човек се учи. |
| Е, Генек, това, което за теб е "недобро", за друг може да е върхът на сладоледа и обратно. Иначе как да си обясним успеха на една боза (според мен) като "Хари Потър"? |
За "бозата" -  При това блудкава и крадена. Но аз имам аргументи - ЗА МЕН. За другите не се отнасят, всеки си има вкус. Обаче - трябват и доводи. Много мразя като чуя: "Ама че простотия - нищо не разбрах!". Абе, вярно - има някой прост, проблемът е кой? Но имаш ли доводи - това е мнение. И то правилно, защото е твое, свободно. Друг е въпросът на каква база /от книги, знания, възгледи, възпитание/ го градиш това мнение. Хайде, че закъснях! |
Иначе как да си обясним успеха на една боза (според мен) като "Хари Потър" Еми, лесно е Миланецо...Споми си, че гладът и боНбите през ВС родиха ерзацмаслото (от кюмюр)- маргарина _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Колеги, препрочитайте Бай Ганя, особено частта след връщането му от Европата.От ден на ден е по-актуален за събитията у нас. Хвала Алеко! |
otvrat Убу сте направили списък на световната класика, колеги - кой чел, кой чул, - ама що не турите там и "Бирлибан"?  Жестоко! Моят брат, който хич не си падаше по четене на книжки и с бой и натиск прочете няколко, винаги, когато ги брояхме, включваше "Бирлибан" и "Руски народни приказки" (в общо 5-те), оттогава понмя дори как изглеждаха - големи, с дебели корици, много илюстрации и отпечатани с огромен шрифт - не беше кой знае какво усилие да ги прочетеш. Особено "Бирлибан"! Благодаря ти сърдечно, "otvrat", you made my day, както казват французойките |
| Генек, да живейш. Хубаво, че напомни за "Пипи, дългото чорапче". Като малък я имах, с твърди корици. После я изгубих. И след много години отидох на пл. "Славейков" и си я купих. Вече като голям. А "Швейк" го четох като ученик и се смеех на пияния фелдкурат и подпоручик Дуб. По-късно, много по късно, когато я четох вече не се смях. И тогава разбрах колко ужасно, трагично и цинично нещо е войната. И какъв автор е Хашек. Между другото, ако някой е чел "Швейк в руски плен" на Карел Ванек да даде мнение. Да не забравя да спомена и "Черният обелиск" на Ремарк. |
| При Дедо Д.И., всичко зависи от гледната точка! (снимка: натиснете тук) |
