Отиди на страница:
Аз се чудя как сте забравили "Мечо Пух". И изобщо - детската литература е литературата за възрастни. Имам усещането, че се приема два пъти - като малък я поглъщаш, като голям мислиш. Затова и Тери Пратчет има такъв успех сред възрастните, затова и помним, споменаваме, цитираме много детски герои. Как се пишело за деца? Като за възрастни, но по-хубаво. Не помня кой го е казал, извинете. А на някои колеги да напомня, че темата тук е за литература - класическа и модерна, не за клозетни цапаници. |
| А Вл. Войнович с неговият Иван Чонкин от кого е преписвал? Била велика книга ...казват  .Даже май филм имаше...В книгата на Хашек просто няма излишни думи , бе хора! А продължението и ... точно така , не е Хашек!  |
Тук някой писа за Херман Хесе със смесени чувства. Той има една тъничка снижка "Сидхарта"- струва си четенето. Чудя се защо никой не споменава Кафка- не само "Процесът", но и разказите му.....  |
| Караваджо, заинтригува ме. Ще взема да я прочета. Всъщност аз я намерих на руски, ама нещо не ми тръгна четенето.Ще я оставя за друг път. И разказите на Хашек са хубави. Призанавам си честно и без бой - чак сега седнах да прочета "Финансист" на Теодор Драйзер. Че то проблемите на фондовата борса не били нито от вчера, нито от 1929 година. Подкрепям Борован. За деца се пише още по трудно; децата веднага усещат фалша и бързо се разочароват. |
| Нима намирате нещо ненормално в това, че едни хора ще захвърлят една книга, а други - друга. Книгите се пишат за да бъдат четени, ако се харесват на четящя. Освен това в различни периоди от живота си, може да предпочитате различен тип литература. Практичните и високоорганизирани хора, вероятно не могат да възприемат повествование от типа на т.н. "магически реализъм", защото за тях е много важно във всеки момент да са стъпили здраво на земята. Други пък ще прочетат подобна книга, защото фантазията им е дотоклова развита, че често бъркат релността със собствените си представи за нея. Често книги на един и същи автор, са с различна степен на "четимост", това особено важи за преводните, където стилът на преводача си казва думата.... |
| Benedicta, здравей. Добре напомни за Кафка, не съм го чел. Една колежка, юрист ми каза веднъж, че ако искам да разбера правото да прочета "Процесът". Не приемам съвета и буквално, но ще прочета на всяка цена. |
Бай Илия, не само, че ще добиеш представа за правото по принцип, но ще намериш и аналогии с нашето право.....  |
Нима намирате нещо ненормално в това, че едни хора ще захвърлят една книга, а други - друга. Книгите се пишат за да бъдат четени, ако се харесват на четящя. Освен това в различни периоди от живота си, може да предпочитате различен тип литература. ...Често книги на един и същи автор, са с различна степен на "четимост", това особено важи за преводните, където стилът на преводача си казва думата.... Точно така, несериозен. Няма нищо ненормално едни хора да захвърлят една книга, а други - друга. Напротив, би било ненормално на всички да им харесват едни и същи книги. Това би означавало, че всички имаме една и съща душа. Ние обаче имаме всеки своята си душа - единствена и неповторима.  Не искам да прозвучи дидактично, но това го е обяснил божественият Платон в диалога "Федър" - понеже има различни видове (ейдоси) и различни родове на душата, затова различни видове слово са харесват на едни хора, а на други - не.  Наистина, в различни периоди от живота харесваме различна литература и четем различните книги от един и същ автор различно. *** Бате Джимо днес е споменал Том Сойер и Хък Фин. Приключенията на Том ги прочетох три пъти и когато започнах да ги чета за четвърти пъти, разбрах, че знам книгата наизуст, а приключенията на Хък едвам ги дочетох - не ми бяха интересни. *** Също и с Умберто Еко, споменат от бате Джимо днес. Почти всички, които са си давали труд да го четат, ценят "Името на розата", малцина дочетоха "Махалото на Фуко", а на мен най-интересна и до ден-днешен от неговите книги ми е "Островът от предишния ден". Но няма как да не си давам сметка, че "Островът ..." ми е харесал: първо, защото го четох в най-щастливата година от моя живот; и, второ, защото "Островът..." в същност не е роман, а е голям, много голям философски диалог, в който главният герой, младият Роберто разговаря с възрастния отец Каспар... и толкова. Това е целият роман. Разбира се, преди изобщо те да се засекат на необитаемия кораб срещу необитаемия остров и преди да проведат огромната си беседа, Роберто си спомня за своите преживелици и пътешествия до този момент, но все пак цялото това разговаряне е един диалог, декориран отпред и отзад като роман. Ясно е, че няма как едно такова четиво да се хареса на много читатели. Даже мисля, че в нашата страна сме само трима (без да се брои преводачката Толя Радева), които сме прочели целия този Умберто Еков диалог, пардон, роман, от край до край. *** А тази книга на Умберто Еко непрекъснато я рекламирам и я преразказвам накратко, когато преподавам, защото студентите по-може да прочетат нея, отколкото книгата-диалог, която популяризира.  В прототипа на Роберто дьо ла Грив, разбира се, веднага се разпознават две в едно, или двама в неговия образ. Единият, разбира се, е Галилей, а другият е мореплавателят Америго Веспучи. Роберто е и двамата. А отец Каспар е пак две в едно, или двама в един: в него са събрани Сагредо и Симпличо от Галилеовия "Диалог за двете главни системи на света..." *** Умберто Еко е цар на романовата популяризация на високата култура и ерудиция. Върши отлична работа и колегиално помага на мнозина от нас чрез романите си. Като е знаел, че студентите масово не четат Аристотеловото текстче "За небето" и героичните, но неубедителни Галилеови опити да се пребори със старата космология в "Диалог...", хоп - ето, роман-диалог. *** Но дори и аз, дето съм му такава почитателка, не мога да се заставя да прочета "Баудолино". Като си помисля този "Баудолино" как си го купих за 18 паунда от Лондон през ноември 2002 г., защото още не беше преведен на български, а на италиански не мога да чета художествено слово... Но не ми е интересно и това си е. Започва много увлекателно с плячкосването на Константинопол от рицарите, минава през възникването на университета в Болоня, но в един момент се спича действието някъде около мъгливите мочурища на северна Италия (откъдето е и самият Еко). Не познавам нито един човек, който да е дочел "Баудолино".  Ако има някой във форума, нека да се обади. |
| В България негрите са на изчезване. В смисъл, че през миналата година всеки гражданин на Отечеството е прочел средно 0.71 книга. Може и към една да е, защото политиците, мутрите и циганите книги не четат по определение. |
| Включвам се за последен път този следобед, защото от пет часа в аудитория 65 на СУ ще има наистина голямо четене. Но, няма да е на големи прозаични четива, а на поезия. Ще четат много наши поети. Ще бъде нещо като отзвук - ехо - от едно голямо поетическо четене, случило се преди 20 години, пак през ноември и пак в СУ. но понеже бате Джимо днес е споменал и Фокнър и неговият преводач Кръстан Дянков, ще напиша и че Фокнър беше любим автор на моите дисидентстващи колеги по време на следването. Фокнър, Вонегът и Кен Киси бяха техните любими автори, има пред вид на колегите-мъже. А Робърт Пърсиг, Фицджералд и Хемингуей бяха по-любими на романтичните читател(к)и. Между другото, всеки път бате Джимо ни проверява дали го четем внимателно. Това за "Реквием за една монахиня" сигурно е написано, за да си кажем, че сме го чели в превода на Кръстан Дянков и че той го е превел като "Реквием за една светица" (не знам как е оригиналното заглавие). Спомням си едни тъжни есенни и зимни вечери в средата на 80-те, когато колегите ми се скъсваха да спорят дали "Полет над кукувичето гнездо" или "Врява и безумство" (за превода на това заглавие също много се спореше) е по-добра. може да е било случайно стичане на обстоятелствата, но ако става дума за романи и особено за романи, извън онова, което бяхме длъжни да четем и поради това не харесвахме, с колегите и приятелите от гимназията и университета четяхме най-много и най-вече англоезични автори. |
Както винаги прекрасна статията, поклон доземи , както казваше един мой съученик, руснак, а другите русначета му се присмиваха, че говори по селски  Само да споделя и аз едно лично мнение. Странно и малко двулично е, че онзи приятен и дебел италианец Еко коментира недочетените книги. Той самия е отговорен за запълването на каталога на тези книги тъй като на времето подмами маса народ с "Името на Розата". След което напуска разни дебелички книжки, които човек започва с ентусиазъм а след 100-ната страница оставя с раздразнение. [no flame wars] |