Отиди на страница:
Параграфе, този начин (чрез лимитиране на процента печалба за дейност) не ми се вижда много удачен защото сравнително лесно може да бъде заобиколен. Той убива и предприемчивостта и затруднява първоначалното натрупване на капитали. Начина е чрез контролиране на крайния резултат (което е и по-лесно). Казах го преди седмица - задължително инвестиране (или облагане) за печалба над N милиона. Редактирано от - Сирена на 01/2/2009 г/ 10:30:05 |
Манрико както обикновено е в стихията си да намира кусури. Лошо няма де, това е необходимо. Само че тоя път не можах да ги разбера. Може ли малко по-конкретно, Манрико? Редактирано от - Сирена на 01/2/2009 г/ 10:04:04 |
| Не разбрах да ли авторът или Орешарски е направил паралел с китайския, но "криза" на китайски е съставена от два ероглифа "вей" и "дзы". Когато се изписват заедно, те имат значение - "криза", когато се изписват по отделно: "вей" означава опастност, а "дзы" означава възможност. Ако правят конференции на тема "кризата като възможност", то трбва да помислят и за "кризата като опастност" и да напишат по-обстойни бележки. Огромните държави имат сходни състояния в кризи. САЩ и Русия, независимо от сентенциите на Ленин (споменати от Марсианеца) много си приличат по начин на живот - задръствания, дълъг работен ден, няколко работни места, застраховки, ипотеки (всичко това, което казва San De Cannes). Единственото непроменено от соца за руснаците е, че бърза помощ е безплатна по закон. Що се отнася до китайците - те са твърде много. Отделният индивид в китайското общество не може да си позволи да консумира толкова много блага, няма толкова ресурси на планетата, за да може средностатистическия китаец да потребява в такива количества като средностатистическия американец. Би настъпил глобален колапс. По тази причина колективизмът (да не се бърка с комунизма) в Китай ще бъде водещ още дълго. Естествено в големите китайски градове - тези над 10 милиона души (Пекин, Шанхай, Нанкин, Гуанджоу, Хонг Конг) урбанизацията и стилът на живот е еквивалентен с Ню Йорк, Москва или Токио. Все пак Китай, САЩ, Русия са световни политически и икономически лидери и от кризата ще издрапат бързо и обновени. Кризата за тях наистина ще бъже възможност. Голямата контра ще получат развиващите се страни в Южна Америка, централна Африка, Югоизточна Азия. Там там кризата наистина ще бъде опастност. Опастност за гладна смърт на милиони. Понеже постингът стана сериозен и песимистичен (а ние блондинките не можем сериозно) искам да допълня, че Лянча е прав като набляга на практикумите  . Това е фундаментална методология за борба със световните финансови кризи. Измислили са я в древна Индия в град Коджурахо и с активни практикуми са минали един милиард души Натиснете тук |
| Е к'во по-конкретно от това? Предложих, като ще стъпвате на врата на мръсните капиталисти, да ги накарате в добавка да дават и бирата безплатно - пък дори и да е само за членове на профсъюза. _______________________ Блогът на Манрико |
Немаш проблеми Манрико. Безплатна ще е. Но само безалкохолната бира. Обаче все си мисля, че мозък като теб, трябва и може да е и по-конструктивен. Но може (всъщност, очертава се като по-вероятно) да се лъжа де. |
Идеите във форума започват да се избистрят и почти ще стигнем до прегръдки -изключвам параграфа. Финансовата криза ще се решава със сметища.По тази схема има надежда и Българската задължнялост от 108% външен дълг спрямо БВП да отиде на сметището, но има и други боклуци. Що се отнася до икономическата криза, Брайтман има сполучливи идеи. На другарите искам да им кажа; че не трябва да се радват, когато чуят думата регулация и роля на държавата!Това не означава социализъм! Този мракобеснически период, на кокомовите бариери и обезкостяването ролята на личноста, няма да се върне! Собственоста и личноста са свързани както месото и кокала. Няма ли свободно конкурентна среда за развитие на личноста, няма прогрес! Дано няма и трета криза! |
Що се отнася до икономическата криза, Брайтман има сполучливи идеи. Като тази за инфлацията, като начин за компенсиране на разликите в доходите например.  |
| Всъщност кризата сама реализира повечето ви предложения - ето, банките не дават кредити, хората намаляват инвестициите на финансовите пазари и дори депозирането в банки, цените на недвижимостта се намаляват, печалбите на фирмите не само намаляват, ами и загуби се реализират. Ако това искате, имате го. Обаче има и неприятни странични ефекти, нали? Е, няма как - едното е вързано с другото. _______________________ Блогът на Манрико |
Всъщност кризата сама реализира повечето ви предложения... Донякъде е така, но всъщност и не е защото изглежда правителствата се стремят да запазят системата (с леко запушване на някоя и друга дупка) и всичко пак ще се повтори след време. Въпреки, че всички признават като главна причина кредитите и ниските лихви по тях, всички правителства ""лекуват"" кризата (по-точно опитват се) със същото средство, което я предизвика - кредитите и ниски лихви по тях... А това, че цените на недвижимостите намаляват пък може да е само радостно. Защото жилищата са част от издръжката на живота и колкото по-малка е тя, толкова повече средства остават за почивки, коли, телевизори (съответно работа за хората произвеждащи почивки, коли, телевизори). Т.е. цената на жилищата е като цената на хляба (храната) например. Не виждам защо понижаването на цената на храната е хубаво, а на жилищата не е?! Да не би труда на фермерите да е нещо по-малко ценен от този на строителите ( пардон, "инвеститорите" )?! Редактирано от - Сирена на 01/2/2009 г/ 10:43:38 |
| СИРЕНА, /:/ Параграфе, този начин (чрез лимитиране на процента печалба за дейност) не ми се вижда много удачен защото сравнително лесно може да бъде заобиколен. Той убива и предприемчивостта и затруднява първоначалното натрупване на капитали... ......................................... .................................... НЕ ми беше думата за Капитали, а за Печалбата за ДЖОБА на Собственика-капиталист! Впрочем, ако един капиталист реализира 1% Печалба за джоба си, а друг 101 %- значи ли непременно това, че вторият капиталист е 10 пъти "по предприемчив" от първия! Защото, може да означава, например, и, че вторият капиталист плаща 10 пъти по-ниски заплати на работещите МУ!?? Или 10 пъти по-малко средства влага за обезопасяване на работните места на работещите му?! Или...- ти си допълни! Компромис: ПРОГРЕСИВЕН Данък върху Печалбата за джоба на Собственика-капиталист- до степен, че да НЯМА той полза и интерес да прави голяма Печалба от "икономии" на Заплати, средства за Безопосност на труда и др. продобни! Ти съгласна?! Редактирано от - paragraph39 на 01/2/2009 г/ 10:44:25 |
| Сирена, това е само монетарен контрол от страна на държавата и той не влияе никак пряко на планирането, например на добива на нефт ( разглеждаме го като суровина необходима за 90% от енергийните ни нужди в момента , ако не и повече ) суровина за която в момента дори се водят малки войни. Къде е тук централизираната планираност за усвояване на находищата и добива на нефт в една страна като САЩ (САЩ са също производител на нефт и неговите деривати и се ЕКСПОРТИРАТ ДОРИ ) ... когато ясно се дискутират глобалните проблеми промяната на климата и до какво ще доведе тя ? Каква е планиращата функцията на държавата тук ... или в Русия или в Нигерия ? Държавата цетрнализира само данъците и разпределението им ... и толкова ... Тя не се интересува , ВСЕ ОЩЕ от това , че ресурсите са ограничени и с темповете ни на развитие и липсата ИМЕННО на централизрано планиране , ние отрязваме много бързо клона на който седим ... Къде е централизираната плановост , когато един президент , Буш отказа да подпише споразуменията постигнати в Киото и практически застана в защита на петролните компании ... които вече водят и собствени войни ... да СОБСТВЕНИ ( в Сан Франциско се разглежда дело срещу "Шеврон" чиито въртолети са изпозвани за да се унищожи цяло селище с неговото населени възпротивило се на инсталирането на нова сонда в района ) Къде е централизираната плановост на държавата , когато интереса на обществото практически се купува като на сергия в съотношение 1:4 в парични единици от компаниите които имат интерес точно обратен на обществените ? Няма, Сирена, и няма и да има , докато държавата само се интересува от това какво е съббрала централизирано от данъците и какво не е ... Къде е централизиранта планираност на държавата, когато събираните днес пенсиони отчисления отрковенно не ти се обещават да се реализират обратно , когато достигнеш пенсионна възраст ? Няма да питам къде е държавата , когато населението и което се вози само на коли ... е обърнала гръб на производителитена коли , които ти предлагат фиксирани ниски цени на бензина за една година ... само и само да си купиш един динозавър като от филмчето "Флийнстоун" .... с причудливата форма на кола-камион ... за да ги попита случайно дали не са в прегръдка с нефтените компании ( послучайност отбелязали рекордни печалби през последните няколко години ) Това което имаме не е и див капиталзъм ... той е дивашки , той е унищожителен , той наистина води само до едно ... нови войни и ултимативно до унищожаването на еднисвения дом който ние всички имаме ... Ако става върпос за какво съм аз , то аз съм не само за държавен контрол стриктен , но не по форумите и в леглата ни ... а в икономически смисъл и международен такъв, защото днес не е в криза само финансовата система , както не беше в криза и не е жилищната ... в криза е нашето разбиране за това къде сме в момента и къде искаме да бъдем след години ... като хора , като форма на живот в нашите си разбирания , като наследници и преносители ... на нещо повече от пари и чекове и банкови сметки ... |
Само да не стигаме до съгласието, че държавата ми е планирала война и неполучаваенто на пенсията до която ме делят много години ... Това го приемам априори  |
| Като възпитан човек и естет (Марсе, ) искам първо да отбележа това, по което имаме или можем да постигнем консенсус: Сирена има няколко попадения в десетката: - голяма част от финансовите практики в СОЩ не са предмет на икономиката, а на НПК или там каквото имат. РИКО, например - банковата система следва да бъде принудена да изпълнява естествените си функции- обслужване на реалния сектор. Не виждам , обаче, как това може да стане без прилагане на съществуващите и въвеждане на нови регулации. Нещо трябва да ограничава компютърните игри с гигантски средства, за които и ти самата говориш, да следи за капиталовата адекватност, да "улавя" пирамидалните сделки и т.н. - през централизирания финансов план преминават 60% от паричните потоци. Държавното и отрасловото регулиране е много по-всеобхватно и е нещо, което следва да се укрепва и развива. Говоря за регулиране, т.е. за планиране, правила на играта и контрол, а не за "изми" и прочее пагубни суеверия. Укрепване и развиване означава преди всичко максимална представителност на реалните икономически субекти плюс максимална независимост от политическия процес - примерът със здравните застраховки илюстрира горното. Съвършена система няма, но у нас например се прилага най-добрата, Европейската континентална. Основният източник на средства са осигуровките, застраховките и свободните плащания са допълващи. Регулаторът е НЗОК, а Националният рамков договор е централизираният здравен план. "Пътеките", т.е. тарифната мрежа са приложение към НРД. Пътеките са 280, по памет, останалото е терен за "пазаните" сили. |
| С което попадам в листата на посетилите острова и неговото Съкровище хора, като Роберт Де Ниро и Леонардо Ди Каприо ... а мисля и Шон Пен ! |
| За съжаление държавите не научиха нищо от кризата в IT сектора преди няколко години. Слабостите в законодателствата, непозволяващи търсене на имуществена и наказателна отговорност на виновниците и защите на парите на инвеститорите чрез ограничаване рисковите инвестиции бяха отново пренебрегнати. Тайните надежди на правителствата, че разрастването на друг сектор (строителния) ще дръпне напред икономиките и потреблението се доведоха до нов балон, напомпан от бързите, евтини и лесни кредити от банките. Дали в близко бъдеще ще се зададе нов балон ("зелена енергия"  за напомпване? |
| С какво от казаното досега не съм съгласен? "Този начин (чрез лимитиране на процента печалба за дейност) не ми се вижда много удачен. Той убива и предприемчивостта и затруднява първоначалното натрупване на капитали." Пределните цени са крайъгълен камък на регулирането. Въпросът не е в това, дали са удачни или не, а къде се прилагат. Вече съм говорил за принципа на "скалите и песъчинките". Скалите, приоритетните отрасли са само 5 според ООН. Нека да има още 2 или 3, в зависимост от националните приоритети. Това е. Останалото нека да си работи както намира за добре. "Заплати под екзистенц-минимума и работа без отпуска" са анти-икономика. Говорихме, че криза означава преди всичко: 1. Диспропорции в съотношението "съвкупно платежоспособно търсене - предлагане". Да предлагаме допълнителни и изкуствени рестрикции на търсенето? 2. Диспропорции в структурата на националния продукт. Рестрикциите следва да се насочат именно натам. Думите ми за маркетинга като универсална причина за кризата бяха метафорични, но съотношението "стоково производство+животоосигуряващи и експортни услуги" към "всевъзможни други дейности" в СОЩ е 1:3, а у нас 1:2. Лошо, дами и господа. |
| Обикновено е доста лесно да разгледаш част от фактите и да правиш изводи само за това което ти се иска. Разглеждането на всички факти често променя изгледа на блестящо розовата или плътно черната картинка. Изключително интересно става когато се разгледат сравнително конкретни а не абстрактни примери за кризата. Например как се отразява кризата на Джон и Питър или Иван и Петър ако ни харесва повече. Джон взема заеми, Питър спестява. Джон има повече вещи сега, също и заеми, Питър има по-малко вещи сега и спестява за да има повече в бъдеще. Джон купува къща за половин милион сега, със заем който реално не може да изплати и като преценява, че след няколко години къщата ще струва милион. Питър спестява сто хиляди и преценява, че след години къщата ще е примерно двеста хиляди и с умерен заем ще си я купи след време. Става каквото виждаме и започва рев за кризата. Само дето кризата е за Джон, а за Питър е чудесна възможност. Който е преценил по-добре печели, който е преценил по-зле губи и така е откакто свят светува. |
Държавата цетрнализира само данъците и разпределението им ... и толкова ... Когато става дума за 40-50-60%, плюс другите регулации и ограничения (мита, квоти, закони) думите "само" и "и толкова" ми се виждат крайно неподходящи... А че и тези големи проценти държавата ги пилее и влага неефективно също няма да споря. Обаче това решение - връщане към социализма (увеличаване още на ролята на държавата) и неговата централизирана и планова икономика ми изглежда грешно. Защото е доказано неработещо. Много бързо го забравихме този факт! Ще се отнася до това, че "в криза е нашето разбиране за това къде сме в момента и къде искаме да бъдем след години ... " - да, така е. Но къде е решението?! Не мисля, че е в повече регулации и по-голяма намеса на държавата. Ако държавата трябва да направи нещо, това е (например) да даде възможност на тези, които могат да правят електрически коли да го правят и да ги продават. Т.е. да не пази съществуващите монополи. Но това не е задължително да стане чрез преки държавни инвестиции в компании произвеждащи такива коли. |