Отиди на страница:
| браун, приемам първата ти забележка; с уговорката, обаче, че съвсем не съм целяла обида на ника ти. Не съм също предполагала, че някой форумец се е "заигравал" с него. Направих аналогия и смятах, че би я разбрал/а. По втората ти забележка - за авторитета на учителя: ако не е станало ясно да кажа, че става въпрос за авторитета на учителя като цяло, а не на конкретна личност. Предполагам, че и ти си имал/а за учители някои безнадеждни случаи, но това не е променило отношението ти към учителите като цяло. Ако приема като оправдан принципа в третия ти аргумент: "ти си учи уроците, за останалото имаш родители", тогава остава въпросът: "защо детето изобщо трябва да ходи на училище, щом като може само да си учи уроците в къщи?". Остават и въпросите: защо си пратил/а детето си в училище, където преподават такива учители ? Ако такова е "качеството" само на един преподавател там, защо не защитаваш правата на детето си пред ръководството на училището: тази учителка да не преподава на класа на детето ти. Ако повсеместно, и в другите училища около дома ви, нивото е подобно, замисли се защо е така и защо кадърни хора с педагогически квалификации и стаж предпочитат да стоят известно време без работа, но да не работят като учители. И чак когато броят на желаещите да работят като учители започне да надвишава чувствително работните места по училищата, тогава може да предявяваш тези си претенции. А те, изискванията и претенциите ти, по принцип, са нормални за една НОРМАЛНА обстановка и НОРМАЛНА работна среда. |
| Без да споря повече, веднага приемам тезата "...успяват децата с афинитет към знанието, предаден им от семейство и близки." Така или иначе, в следващото ми изречение на това, което горният цитат цели да обори, се виждат допирните точки между двете "противоборстващи" становища. Освен това, с риск да се повторя с горните си мнения ще спомена пак, че все още учителят /като събирателен образ/ е този, който олицетворява знанието /не непременно в обществото като цяло, а рамките на училищната институция/. Ако не е така, отговорете ми тогава: защо трябва децата да ходят на училище изобщо? А училищата, в които се зачита авторитета на учителя, са училищата, които ценят знанието и тяхна цел е предаване на това отношение и на учениците. Съмнителни ми изглеждат училищата, в които учителят няма авторитет. Там или не се назначават добри професионалисти /умишлено или поради това, че нищо в това училище не привлича добрите учители/, или цел на ръководството не е учениците да се образоват. За такъв случай ли ставаше въпрос по-горе? ----- Струва ми се, че темата на статията е по-различна. |
| Не, няма да се съглася, Пробуждане. Приведох 3 примера, не са единични случаи. И не са рядкост такива учители. Знам го още от преди 45 години, когато завършвах гимназия. Ами учители от съучениците ми станаха тези, които не се класираха никъде, освен педагогика, а не им се работеше някакъв друг труд. Нали знаеш - "Учи мама, за да не работиш". Така, че проблема не е от днес. Целенасочено нацията се опростачава, и за това винана не на последно място е в училището и назначените в него. Приятна вечер. |
| браун, моите уважения, но щом като си го знаел това още преди 45 години, когато завършваше гимназия, защо не стана учител, за да промениш с личния си принос поне в 0, 01% тази тенденция. Аз избрах тази професия съзнателно, въпреки че бях приета и икономическа специалност. Приех професията с всичките й негативи. Е, и за да бъда хулена сега, но какво от това - чувствителността ми за това, както и егото ми, са отдавна притъпени. Заради съзнателния ми избор съвестта ми е чиста и спя спокойно. Приятна вечер и на теб. |
| Пробуждане, долавям огорчение в последния ти постинг. Не съм целял обида или подценяване. Ако така си го усетила, приеми извиненията ми. На въпроса "Защо детето трябва да ходи на училище, ако можеш да го подготвиш сам" има прост отговор - детето трябва да расте и живее заедно с връстниците си, за да се социализира. За мен, това значида може да отстоява достойно възгледите си, изработени в семейна среда, прочетените книжки и т.н. А на въпроса "Защо не стана учител, за да промениш нещо?", ще ти отговоря така: Предпочетох да стана инженер, защото бях отвратен от атмосферата в гимназията, която завърших през далечната `65-та година. Тя, атмосферата, си беше чиста милиционерщнина - всички правила (някои точни и необходими) се налагаха без обяснения и възражения. Казарма. Важното беше да има видим ред в школото. Не исках да стана част от система за духовно малтретиране на децата. Независимо от това, знанията получавани тогава бяха несравнимо повече от нивото на днешните изкласяващи. |
| Драги Браун, Извинявай, че се намесвам, но всички беди на съвременното ни образование идват от неспазването на един принцип, който прочетох в книгата "Социална педагогика", писана още в края на 19-ти век. А принципът е следният: Не може да има демокрация в една система, където едната страна само дава, а другата само получава. |
| браун, 45 години си имал възможност да се опиташ, поне, да я промениш тази система. А относно ролята на училището САМО като социализираща институция, ами пускай си детето на лагери. Вече има и градски такива към частни фирми или нека пък да ходи само на всякакви клубове по танци и приятелства. Ако е институция, където искаш детето да изгражда главно стоицизма в себе си и да се научи да отстоява личността си и във враждебна среда, значи институция тип "казарма" не е зле. Каквато и роля да играе училището, "обслужващият персонал" в нея върши работа ежедневно, ежеминутно и ежесекундно. Дори и само с това, че присъстват сред "питомците", които дори и за 15 минути на други би им било невъзможно да ги озАптят. Защо е тогава тоталното отричане труда на цяла една професия, цял един професионален бранш от нашия обществено-социален живот. Бумерангът, който се връща, не се връща върху учителите, а върху децата, родителите, обществото, бъдещето на страната. Непонятно ми е как това хората не могат да проумеят. Огорчение, казваш, усещаш в тона ми. Не, не е огорчението на обидения /"какво тук значи някаква си личност"/, а мъката на безсилието пред неоснователното стереотипизиране, слепотата и стадното мислене. Редактирано от - probuzhdane на 01/2/2009 г/ 11:17:37 |
Извинявайте, че се намесвам в спора ви, но ако училището е само за да живеят децата ни с връстниците си то има по-лесен вариянт.Пусни детето си на улицата, то ще се социализира сред връстниците си при това ще му бъде приятно щото няма да има ограничения.Във всички форуми само се тръби за тази пуста демокрация, но никой точно не казва, че тя е стриктно спазване на правила на всички нива на живота.Трябва да научим децата си, че преди да си търсят правата, те имат задължения и ако не ги изпълнявят не могат да си търсят правата.Иначе произвеждаме вечно недоволни млади хора с фалшиви очаквания от живота. |
Сократе-май,  . Резонно следва въпросът след цитата, който си дал: А кой създаде тези правила, според които е възможно едната страна само да дава, а другата само да взема? |
| malinas, съгласна съм с теб. Въпросът ми е: доколко тази среда може да се създаде САМО с налагането на матури след всеки клас или задължителното носене на униформи? Ако това беше решението, във всички страни щеше да е така, както и щеше да е възможно образованието на всякъде да е на изключително високо ниво. В някои скандинавски страни, които могат да се похвалят с най-високи резултати на проучването PISA, изпитването на учениците започва от 13 годишна възраст, не по рано; освен това, не носят униформи до края на образованието си. Всеобщо схващане там е, че училището създава ЩАСТЛИВИ ученици. |
| Абе, нещо не мога да разбера: статията твърди, че се въвеждат тестове? А защо никой не казва, какво, всъщност, представлява тестовата СИСТЕМА? Та да преценим, аджеба, какво точно и КАК се въвежда! Само за протокола, за да се въведе пълноценно тестовата система е необходимо: 1.Да се изгради национален тестови център, генериращ апробирани тестове. Такъв за момента не е наличен, доколкото знам - работи се занаятчийски и на парче. 2. Да се издадат от въпросния НТЦ т.н. "тестови книги" за обучение.Към момента такива няма и в следващите 5 години няма и да има, понеже тк не се съдават за три месеца. Наличната на пазара "тестова" литература е абсолютна самодейност на полуграмотни даскали в комбина с пъргави издатели.Тя е напълно объркваща и вредна - понеже предназначението й е да попълни бюджета на закъсали просветни дейци в ущърб на децата ни. 3. Да се обучат учителите за работа с тестове. 4. Да се издадат учителски тестови книги. 5. Да се създаде национална система за тестова проверка, като отделен механизъм. 6. Да се осигурят на училищата необходимите пари за редовно проведжане на училищните тестове по отделните предмети.Става дума за над 10 000 лева годишни пари за канцеларски материали годишно за училище с около 800-1000 ученици. ..................... Таааааа - казват тука - въвели били тестовата система?!? Хе, хе - пордените вестникарски халюцинации   |
Probuzhdane, Къде видя да споменавам униформи.Правилата не са това.Те са всичко онова, което изгражда едно общество-дали е училищно или гражданско.Но с непрекъснатите си претенции да получим всичко на всяка цена, но да не дадем нищо, се стига до това положение в страната ни. |
| Включвам се за последен път, тъй като спора става безмислен. Пробуждане - не отричам "тотално труда" (както твърдиш) на цялата гилдия. Отричам мимикрията на труд във всяка една гилдия. Сократ-май, ами аз за това се боря. Малинас - в обществото трябва да има равнопоставеност между задължения и права. Не първо задълженията, а ако си слушал ще получиш и право. Но какво се получава - когато по време на учителската стачка говорех, че качеството на образованието следва да съответства на нивото на възнаграждението (сиреч - оправете образованието, тогава искайте пари), всички скочихте срещу мен. Значи, за учениците - първо задълженията, за учителите - пълво парите. |
Браун, Съгласен с теб за това.Но ми кажи, как всички първо искат да получат пък после да дадат.Защо почваш от учителите.Това първо го искай от властимащите и законодателите.Рибата се вмирисва от главата. |
че качеството на образованието следва да съответства на нивото на възнаграждението (сиреч - оправете образованието, тогава искайте пари), Braun, В момента качеството на образованието доста добре съответства на възнаграждението на даскалите. Понеже те са заплатени по-зле и от чистачките - резултатите са съответни, т.е. - все едно че децата ги обучават именно тези чистачки. Ти как мислиш, че ако вдигнат качеството - ще вземат и по-добри заплати? Хе, хе - надай се Гунчо - ами че и сега има училища в БГ със забележителни резултати: математическите гимниазии, езиковите, някои професионални! Я кажи какви са заплатите на даскалите там? Като на чистачките в ВСС, например? Мечтиииииииии..... |
| total, жалко че никой не попита теб, пък и няма да те попита, как точно става ефективното въвеждане на един общонационален изпит. Нито пък мен ще попита някой. Надявам се, поне, някой отговорен кадър да попрочете написаното тук, па да си открадне полезните идеи и да си ги препише за свои. Ако ми позволиш малко доуточнения, такъв национален тестови център вече съществува. Тестовете, които се дават, минават за апробирани, но аз трудно се хващам на такова твърдение, въпреки че знам за предварително проведени пробни такива преди около 2 години. Никаква дейност по подготвяне на учителите и въвеждане на стратегия за подготовка на учениците за такова едно мащабно финално изпитване /поне до колкото зная/. Наличната примерна тестова литература е наистина инициатива и дело на издателствата, за авторите не е ясно каква връзка имат с държавните зрелостни изпити и миниматурите, книжките изразяват тяхното виждане за нивото и формата на теста. Така че, забележката ти за самодейност е основателна. Провеждането на тренировъчни тестове е изцяло по инициатива и добро желание на учителите. Пари за консумативи не се предвиждат. А иначе системата била изградена! Категорични, целенасочени промени наистина са нужни в средното образование, но да не се забравя, че образованието би трябвало да е най-консервативната институция, промените се въвеждат плавно и резултатът проличава напред във времето, а не веднага. Всеки опит от днес за утре да се реформира системата, я обрича на провал. |
| malinas, за мнението ти от 11:38:16, въпросите ми не бяха отправени към теб лично. Извинявам се, ако така са прозвучали. Просто продължавам един разговор, който съм подхванала тук от преди повече от година и редовно давам мнението си по тази тема /не, че някой го интересува де, а биха могли да гледат на мен и на другите активни тук не като на врагове, а като на възможни генератори на ценни идеи или конструктивна критика. Интересно е, че днес мълчат, все пак почивен ден е. / |
| Не само към учителската, но и към всяка друга професия са възможни само три вида отношение: 1. Даваш малко и искаш малко. В резултат качеството спада и професията се превръща в свърталище за некадърни хора без амбиции. (Възможни са изключения - хора с призвание към професията и хора в отделни престижни институции.) 2. Даваш малко и искаш много. Качеството пак си остава ниско. Опитите за налагане на по-високо качество чрез наказателни мерки са неуспешни, защото професията бързо се запълва с хора като в т. 1, но притежаващи умението да отчитат големи постижения. Създава се красива формална картина, прикриваща пълен упадък. 3. Даваш много и искаш много. Първоначално некадърниците биват незаслужено поощрявани. Добрите условия обаче привличат качествени кандидати и постепенно нивото на кадрите тръгва нагоре. Основен недостатък: този вариант изисква знаещи ръководители, които да са наясно какво трябва да бъде постигнато. У нас това изискване много рядко бива удовлетворено. Разбира се, съществува и още един вариант: 4. Даваш много и искаш малко. Вариантът е осъществен по високите етажи на държавната администрация. (За пред публиката се провъзгласяват "високи изисквания", които биват изпълнявани като в т.2.) |
total, жалко че никой не попита теб, пък и няма да те попита, как точно става ефективното въвеждане на един общонационален изпит Пробуждане - горко й на образователната система, ако започнат да "питат" такива, като мен - аз не съм от занаята.Това, дето съм го написал е от лични впечатления на външен наблюдател покрай френската и американската ми битност...... Горко й на България, след като "професионалистите" от МОН не знаят и това, което всеки средноинтелигентен родител на Запад знае.И мога да ти кажа, че именно поради това знаене, такава гавра с образованието на децата там никой не би допуснал - някакъв полуобразован министър - самодоволко да експериментира безотговорно и в ущърб на цялото общество.... Жалка е ситуацията, а най-жалкото е, че хората все още се връзват на пиара на образователни престъпници..... |