Какво ядем?
Отиди на страница:
| Аааах, а аз не знаех, че пуднинг било десерт, а нещо филоложка се броя. За мекицата - no comment, **** и отмини. |
Малко яснота за пудинга. Наистина в разговорния ежедневен език се използува като синоним на десерт и оттам един от абсурдните за нас английски идиоми - вместо , , какво ще имаме за десерт, , , почти винаги ще чуете , , какво ще имаме за пудинг, , , ужасно и типично английско. За пържените само в мазнина филии и , , оня, , боб съм абсолютно съгласна с Геновева. Е, обикновените англичани нерядко казват и , , чай, , вместо , , вечеря, , ама айде да не вързваме кусур. То файв о' клока, ако е като дал господ си е здраво ядене.  |
| Верно е. че английските манджа не е като френската, дори и немската я превъзхожда. Яденето им е просто и в много случаи - безвкусно. Но все пак има работи, които дори и французите им харесват. Не може от две-три посещения да си изградиш стереотип. Но разбирам, че не е трудно, особено ако си свикнал с прелестите на средиземноморската кухня и ориенталските курбани и кадаифи. |
Meto, кидни пая няма да стане. У нас е забранено от години да се продават карантии, вкл. бъбреци. Продават се само езици, и доколкото знам черен дроб - свински, или говежди, гъши дроб се среща само в добри магазини и най-големите хипермаркети. Пилешки дробчета има навсякъде и в повечето случаи с добро качество. Така че киднито май ще го направим с дробчета. Те обаче са с ного по-нежна консистенция. Ако стане , , боза, , ще ни бие клиентелата.  Отзиви - след 1-ви май.  |
| Между другото немските манджи през последните 20 години много , , дръпнаха, , откъм вкус. Немците възприемат бързо екзотични подправки, продукти и чалъми на приготвяне /много готвят във вок напоследък/. Едно им признавам - винаги са били царе са на колбаси и сладкиши. За видове хляб - да не говорим. |
| И всички месни ястия с ментов сос - има такъв ужас, въпреки че, ориджинът не е английски, а ирландски . Абе вари го печи го... все недопечено парче говеждо . Спирам, че Мето Англичнина ще ми се разсърди, а не искам |
Нищо по-вкусно и гъделичкащо спомена, от миризмата, която се разнася сутрин от някоя малка Бекерай (така се произнася, а как се пише, не знам), с дантелените покривчици на рафтовете, където грижливи домакини купуват скромната порция хляб за деня, а за сладкишите и разни други печива, да не говорим...  П П А ментовият сос аз много го харесах, в един пак старинен пъб, в Йорк, срещу онази, еврейската кула. Толкова го харесах, че си купих бурканче, чак от летището, по-рано не успях, но беше някакси друг, не като онзи в кръчмата. Концептуално с някои видове меса много върви (англичаните са майстори на приготовлението на семпли, качествени меса). Практически - зависи от изпълнението. Редактирано от - Геновева на 23/3/2009 г/ 12:07:36 |
| Пише се с А - умлаут /с две точки отгоре, в писмен текст е позволено и Baeckerei. И вижте к'во, дами и господа, Пости са. Иде лято. Аз успях от зимни 60 кг да се докарам до приемливи 57.5. , така че, да спрем с месните манджи, може ли, поне във форума, плийз |
| Абе преди да сме спрели и както сме заговорили за немска кухня и меса, все пак не може да не се спомене и Stelze (някъде известно и като Eisbein) - с една хубава запечена тлъста коричка - колкото бира това изпива, никакъв пай или пудинг не може да го стигне. _______________________ Блогът на Манрико |
| Купи си малко "Мента за корем"! Ако не намериш - може и с "джоджен"(гюзум), Натиснете тук! У боба!  |
Олди, слагам. Гюзум - в боба. А пък мента за корем, за мерак, за далак е, уви, спомен от ранните ми детски години. Първо я продаваше един чичо из махлата. После , , индустриално, , . Имаше я при бай Трифон бакаалина в найлонови пликченца - бели и пембе късчета. Как да го обясним те т'ва на днешното корнфлейкс, чокапийк и хамбургер домочадие. Айде пак спретнах многокалоричен постинг. За свое оправдание утре ще сготвя боб - без запръжка   |
| Боба е бъкан с въглехидрати, макар и растителни, сакън! Колкото се отслабва от месни манджи, но в специално приготовление, само аз си знам... ... и шивачката ми. |
| В общи линии, определящи за вкуса на всеки мъж са две жени. Майка му - в първите двадесетина години от живота. И жена му (жените му) в последващите. Така че мъжките вкусове и коментари (извън гурметата като мен) са отчайващо категорични и естествено...неекспертни. Никога няма да забравя как жена ми четири пъти връща в Париж стека си (просто не обича кърваво месо), докато най-накрая шеф-готвачът изскочи почти гневен, за да попита дали всъщност го иска "прегорял"... P.S. Жив е споменът за страданията на една префърцунена манекенка, която ме беше изнервила до точката на кипене. Бяхме в скъп, емблематичен ресторант и тя милостиво ми "позволи" да поръчам вечеря по собствен вкус. Садистично поръчах татар бифтек...Пак имаше късмет женичката ("оригиналът" е с конско и пиперончини)  Edited by - Doctora on 23/3/2009 г/ 16:45:21 |
Докторе  И така е ОК. Ако аз не греша татар бифтека си е баш сурова кайма със сурово яйце. Аз не бих ти позволила да ме , , храниш, , с такова , , , нещо, , . За манекенката - евалла |
| С риск пак да засегна изтънчения вкус, ще ви кажа и за една народна британска манджа. Безкласова е. Плюскат е и потомствените аристократи, и простолюдието. Разбира се, става дума за пържената риба с пържени картофи - традиционните "фиш'н чипс". Но за незапознатите требва да се уточни, че тая пържена риба нема нищо общо с пържената риба в БГ. Ако очаквате свойствената рибена миризма, ще сте разочаровани. Не мирише на (почти) нищо. Обикновено рибата е треска (cod). Преди да я топнат в контейнера с врела говежда лой, я овъргалват в смес от галета с яйца. След това поливат резултата обилно с оцет и праскат сол на вкус. Ушите им плющят. И не е толкова лошо, вервайте ми. |
| Meto, аз си падам малко нещо германофилче, при Фсичките кусури на клайнбюргера, неграмотните 16-18 годишни неонацита от раб. класа и цялата, без ентшулдигунг, емигрантска пасмина от псевдобежанци. Та за говеждата лой - в Германия я употребяват в производството на козметични продукти от натурални съставки.Крем с извлек от невен по старинна рецепта например. Не знаех че става и за ядене. Май у нас я няма като съставка в традиционната БГ кухня, но не съм експерт. Не ща ти фиш'н чипса с оцет и галета. Обичам много пържена риба - от най - дребната трицонка най-много. Късаш главите, миеш и нижеш по 5-6 на клечка за зъби. Така топтан в брашно и в тиган. Както би казал Олди - категория МММ. Виж да те питам нещо друго. Наистина ли са толкова добри английските бисквити - имам предвид масовите марки, сигурно има луксозни такива не по всеки джоб. За шоколадовите изделия , , Катбъри, , Уфф, пак станаха много калории. Ама не съм нарушила постите, нали? Дядо поп ще ми даде нафора, като му дойде времето |
| Като сме тръгнали за националните кухни, аз да си продължа с австрийската, която съм поопознал. Не че имат много кухня, де, но все им е останало нещо от народите, с които са делили империя. А и много неща са им общи с южногерманските, само дето задължително си ги наричат с различни думи, да се разбира кой е австриец, кой е Пифке. За джолана, наречен Stelze, a не Eisbein, казах - много убава работа. Класическото място за ядене, казват, е Швайцерхаус в Пратера. Носят го на дъска, плащаш на кило - няма порция-морция - един джолан и на кокала забучена бележка колко кила е. И масчицата станала на хрупкава златиста коричка....ммммм! Лошото там е, че като се наплюскаш и пийнеш бира доволно, пияната ти местна компания се напъва да те води на въртележките, трябва да се прояви воля, да не иде зян яденето и пиенето. Другото уж национално е Tafelspitz - то си е телешко варено, ама от цяла телешка подметка. Баш мястото за него е Плахута - в центъра на Виена е кръчмата, има нещо объркано и мътно покрай нея, май чорбаджията имал навремето звезда от Мишлен, обаче кръчмата сега май няма. Поръчваш си го по мястото от говедото. Носят ти го в лъскава тенджерка на масата и с една тенджерка изкарваш супа - сипват ти един черпак от бульона, предястие - мозъка от кокала на сухарче, основно - подметката с гарнитура пюрета от ябълки, хрян и картофи с вид и вкус на повръщано. Подметката все пак не е зле. Само десерт не вадят от тенджерката. Шницелът не е нищо особено. Обаче традиционната картофена салата към него, която си плува в мазничък дресинг ли, сос ли, е готина. Наистина ми харесва това, на което австрийците викат гулаш, ама всъщност не е унгарският гулаш, а унгарският пьоркьолт. Даже съм го готвил в къщи не без успех. Не мога да им понасям тестените неща - кнедлите и дребната паста - то все едно че стария мухлясал хляб си го смачкал на топка и си го варил. Иначе със сладкишите са добре - не толкова прочутия щрудел, а тортичките и кремчетата. Най-лошото е, дето на края на вечерята те карат да пиеш шнапс, та си разваляш и вкуса, и впечатлението. _______________________ Блогът на Манрико |