Отиди на страница:
Дружеството Георги Кирков още работи!   |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Да, хубава статия.  С един въпрос - а как изживяват жертвите /доброволни или не/ разпада на досегашния си свят? Логично, нормално, исторически и психологически обусловено...А човекът? Именно трагедията на хората, не успели /или не искащи/ да излязат от старото е най-голяма. Не, не броя Герака. Той си е "нов" човек. Прост пример. Изчезнали му парите. Скритите. Ама той ги укрива И от семейството си? Каква родова община, какви семейни ценности? Той се страхува И от тях да не го оберат. Още повече, че Геракът е кръчмар. Не земеделец, а кръчмар. С две думи - неговата трагедия е предсказуема - разпада се един свят, който ТОЙ си е представял по свой начин. Така е и в "Снаха" - светът на Юрталана е светът на силния. Силен във всичко. Което му дава право и да наказва. А, когато за него иде най-страшното наказание - да откъсне от сърцето си най-хубавата земя, предпочита затвора. Новото време хич, ама хич не е било и няма да е ново. Защото хората са същите. Болшевиките са същите завистливи дрипльовци, които под "целия свят ще обновим", разбират те да заемат мястото на върха. Или в удобните подножия. Днешните "демократи" са същите комунисти отпреди 1989 година. Но с откровено изразени желания за хищничество, не скривано под булото "в името на народа". Не се променя светът, хич! Изначалното му състояние е хаос - а законите и правилата са само параван пред този хаос. Формулировка на хаоса под благовидна форма. И, както е казал колегата/  /:1 Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: 2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. 3 Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? 4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. 5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява. 6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. 7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват. 8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане. 9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. 11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир. 12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим; 13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него. 14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. 15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои. 16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание. 17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. 18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал. Но ние продължаваме да разсъждаваме върху света, човека, хората, хаоса и реда, морала и хуманизма...И увеличаваме печалта в сърцата и душите си. |
| Статията е направо чудесна Отлична дисекция на нашето време. От това има обикновено един изход: бързо пропадане на обществото в безвластието на гражданската война или революцията и бавно възстановяване на реда, който в края на краищата се връща при основанията на традиционната нравственост. Обикновенно след такива революции оправянето на реда става силово, чрез диктатура - Кромуел, Наполеон, Сталин. Ние, според мен, сме в друга фаза - аналогията може да бъде с 19 век след Виенския конгрес. Тогава се наблюдава същото такова разпадане на морала и ценостите, четете Балзак и другите френски автори от това време. И тогава назряват революционни движения (Юлската революция 1830г., революциите 1848-49г., Френската комуна) и сега наблюдаваме, че Европа кипи. Бунтовете в Гърция, прибалтийските републики, Франция и др. почват да напомнят тези от 19 век, както тогава те са били срещу реставрацията на феодализма, така и сега те са срещу реставрацията на каяпитализма. Така върву светът. |
| не емил, а курт шнайдер, немски гениален психиатър, е по случая със закланите деца по социлистическото време един шизофренно болен закла като яре млада психиатърка, някъде да сте го прочели:издебнал я изотзад, сграбчил й косата и с бръснач я заклал през гръкляна в кабинета. използваната дума за заглавие не прибавя повече тежест |
| Безбожницитe все прехождат от едни норми на други норми и все в преход стоят. Като едни слепци се въртят около огромен обелиск с десетте простички Божии заповеди и се правят, че ги няма. За величествения повик на Христос "Но Аз ви казвам, обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят. " даже и дума не отваряме. Цитираме некакви имена на разни фантазьори и си търсиме оправдания с "прехода". |
| StrikeEagle отново у десятката! Друг е въпросът, че Денков не е представителен за безбожниците по никакъв начин. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Свързването на съжителството без брак с деянията на един психопат е доста неубедително като теза. Статистиката на убийствата показва, че преобладават тези от битов характер: убийства на брачен партньор, брат, родител... И така е било още от Освобождението. После, "Гераците" е многопластово произведение. Дежурната социалистическа критика набляга на навлизащите капиталистически взаимоотношения и умишлено пропуска конкретния човек и неговите отговорности. Какво щеше да бъде, ако Герака се беше отнасял еднакво към децата си без да фаворитизира най-малкия и им беше дал възможността да бъдат самостоятелни? Ако синовете не се страуваха, че единият от тях би бил несправедливо облагодетелстван за сметка на останалите? Ако Павел беше изпълнил функциите си на съпруг и баща без да остави жена си и детето си безотговорно на милостта на близките си? Навлизайки по-задълбочено във взаимоотношенията между родители деца или братя ще открием, че при друго стечение на обстоятелствата семейството би имало шанс да съхрани добрите си взаимоотношения като раздели справедливо собствеността между братята. Както, между другото, са направили много други семейства по това време. Разпределението на семейната собственост е въпрос, обстойно разгледан и от Иван Хаджийски. Иначе останалото в статията следва познатия стереотип. |
Свързването на съжителството без брак с деянията на един психопат е доста неубедително като теза. Много даже си е убедително. Убеждава ни в качествата на статията. Останалото дуднене в статията - допълнително _______________________ Блогът на Манрико |
| Вторият превод е по-поетичен. Обаче - аз не съм вярващ, питам ей тъй! - не трябва ли словото Божие да се предава точно така, както е казано? Разбира се, че един превод трябва да е красив - почти както/или дори повече от/ оригинала. И тогава се получава дилема - точност или красота. Много трудно е и двете. Важен е смисълът, според мен. |
| Boatswain Spyder, Еклезиаст ми е едно от любимите неща в Библията. Най-много ми харесва превода в Цариградската библия (П.Р.Славейков, Ст. Михайловски и още няколко човека), много поетично и хубаво звучи. Даже имам щастието да притежавам такава библия, издание 1891 г, но не ми е подръка, та да цитирам |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Contessa32 |
| Аномия - интересно! Само че не са нужни нови думи за да се пресъздаде пълната деградация на съвременното БГ общество. |
| Браво на Денков, дори само заради опитът му да използва и въведе Дюркейм в публичното пространство и в мисленето си. Дюркейм е в мъртвата зона на българските обществени науки, а бедата за тях е, че обществените модели вкл. българския, трудно могат да бъдат разбрани без него. Другата беда за българските обществени науки е, че европейският съюз е построен на принципите на Дюркейм и има една много мощна вълна на дискретно, "подводно" дюркеймианство, която интелектуално формира възгледите, концепциите и в крайна сметка решенията на европейското политическо дясно. Непознаването на Дюркейм редовно оставя българския общественик/политик по бели гащи в европа, неразбрал и недочул. За да разбереш ходовете на европейското политическо ляво е необходим маркс. За да разбереш европейското политическо дясно, е необходим Дюркейм. Поздрави на Денков и му пожелавам да препрочете Дюркейм. Целия. |