Отиди на страница:
| Шуменско, Сирена и някои други са омагьосани от едни гьобелсовски филмчета - MoneyAsDebt. Та на твоя въпрос. Като спестяваш доход, който в момента ти се явява "излишък", т.е. като се отказваш от потребление, кой свръх потребява заради тебе? А и няма ли да се намерят политици, които да направят свое амплоа нормирането на излишъка. И т.н. и т.н. много въпроси, на които не отговарят критикарите на лихвите, омагьосани от геом. прогресия. |
| То бива опростенчество, ма това с нивата ... Джон не купува нивите на Иван. Ако купува имот, то е къща с двора й, което е нещо доста различно. Нивата може да се използва да произвежда селскостопанска продукция за пазара, а къщата е за живеене. Та хайде и чрез този глупав пример да видим какво тава с тези "инвестиции" и дали това наистина са инвестиции? Купуван Джоновците, къщите, а не нивите, на Иванчовците, за да кажем 100 милиона евро и заживяват в тях през лятото. Какво правят Иванчовците с парите. Ами купуват си вносни стоки/телевизори, коли/ произведени от същите тези Джоновци или синовете им. Значи тези 100 млн. евро се връщат пак там откъдето са дошли увеличавайки разликата между вноса и износа, а като краен резултат реално сме заменили къщи с двор за телевизори и коли. Само дето след десетина години къщите и дворовете ще са си пак същите, а телевизорите и колите ще са за подмяна. На това родната велика иконимическа мисъл му вика "рекордни чужди инвестиции". |
Шуменско, на първи въпрос отговора е ясен - никой не пречи на никого да спестява (и да получава лихва от това). Просто банката, в която спестява не може да кредитира физически лица. Но може да кредитира строители например (строителя обаче не може да кредитира купувача чрез схеми за разсрочено плащане). Втори въпрос - "Какво му е антипазарното на кредита? Купувам едни пари дето ми трябват сега и ги плащам с други пари утре." На пръв поглед изглежда пазарно но всъщност това работи срещу твоя интерес. Ако си само ти на пазара добре, но не си. И когато има повече такива като теб, които искат да си купят това, което и ти и могат да го направят със заем, се увеличава търсенето, а от там и цената. Обратно, когато търсенето е ограничено от това, че нямаш достатъчно пари, цената пада, което е в твой интерес. Т.е. ако няма кредитиране цената един път пада заради намалялото търсене и втори път заради липсата на лихви, които обикновено оскъпяват двойно имотите (пак да кажа - оскъпяват вече надутите от повишеното търсене цени). Това се видя безапелационно в имотните балони от последните години. Навсякъде и без изключения. После, друг ключов момент: "Но си имам нелоша работа и засега не се вижда опасност да я загубя." Ами ако я загубиш??? С какво ще компенсираш взетите от другите пари. Има два варианта - банката ще се застрахова с по-високи лихви и така всички ще платят твоя фалит. Което си е чист социализъм. Или с какво сега Обама и останалите компенсират тези, които не могат да си плащат ипотеките - с пари на данъкоплатците. Пак социализъм. И още нещо - при съвременните технологии жилищата не би трябвало да са толкова скъпи. Както и колите. Скъпотията идва от това, че първо са търсени и второ могат да бъдат купени на кредит. Ако махнем кредита нещата ще си дойдат на местата. Няма търсене - ниски цени. Тоя закон няма кой да го отмени или заобиколи освен кредита. Просто е. Може да погледнем и по друг начин: кредита е обещание. И тъй като по принцип бъдещето е непредвидимо, никой не може да каже колко ще струва нещо (твоето обезщетение) след 2 - 5 - 10 години. Т.е. всяко обещание е повече или по-малко спекулация. При това спекулация с бъдещето. Т.е. дори и да приемем, че кредита (спекулация с бъдещето) е пазарен метод, нищо не пречи да го ограничим като несигурен такъв. Още повече като имаме предвид гореописаниете ефекти. |
Разбира се, намаляването на инвестициите води до забавяне на растежа в България и до задържане на жизнения стандарт. Но това е друг разговор. Та като удържим жизнения стандарт на 16‰ смъртност; -7‰ приръст и 35% неграмотност, дали ще имаме време за "друг разговор"?Една забележка: Обаче и Иван няма вече пари, защото никой не му купува нивите, т.е не си купува голф четворка, не сменя плазмата с по - голяма, и вместо в Турция остава в България Голфът четворка се нуждае от ремонт, плазмата изгаря, а Иван седи в болница в България, а не на нивата. И за трите "дейности" все повече се нуждае от ресурс, за който няма ни капитал, ни възможнсти да го създаде. Джон не пуска, банките не пускат, но Иван е "велик" и иска държавата да му помогне като ... прецака някой друг. |
По същество Хърсев е много прав, макар и да не успял да разгърне напълно анализа си. Иска се голямо въображение за да се наименува тази статия "анализ".  От какво се получава дефицитът по текущата сметка? Хърсев говори за "дефицит на платежния баланс", ти за текуща сметка - пълен миш-маш.  __________________________________________ _____________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| Сирена, що не вземеш да направиш един модел на това, което викаш, че е антипазарно и да видиш дали наистина е така? А какво ще кажеш за една такава гледна точка по твоята логика: Депозитите са вредни защото отлагат купуването, т.е. нарушават закона за търсенето и предлагането в обратната посока както го пишеш за кредитите. А кредитите не връщат ли търсенето и прадлагането в равновесно положение, връщайки на пазара депозитите? |
| За Латвия писА вчерашната газета ЕЙ ГА Oshte info за магучая: Зарплата россиян в январе рухнула на четверть по сравнению с декабрем и в среднем составила 15 тыс. рублей. Продолжила стремительное падение и покупательная способность граждан: реальные располагаемые денежные доходы в январе упали на 6, 7%. Также упала и реальная зарплата россиян, хотя номинальная тоже выросла. Реальная величина заработной платы (скорректированная на инфляцию) упала в январе на 9, 1% по сравнению с январем 2008 года и снизилась на 26, 7% к минувшему декабрю. Номинальная - выросла на 3, 0% к январю и обрушилась на 25% к декабрю прошлого года. То, что доходы упали меньше, чем зарплаты (которые являются основной частью доходов), Игорь Поляков объясняет в первую очередь тем, что росли объемы выплат пенсий и социальных пособий, что и тянуло вверх показатели по доходам. |
И тъй като по принцип бъдещето е непредвидимо, никой не може да каже колко ще струва нещо (твоето обезщетение) след 2 - 5 - 10 години Сега остава да забраним и застраховането, после земеделието, дорде стигнем до отлеждането на деца и накрая мечтите.А не ли по-просто банкерите по-надежно да си "провизират" кредитите, вместо да се налага някой друг да ги "спасява"? Е, например заложните къщи отказват да приемат стока, чиято стойност пада с времето (телевизори, мобилни апарати, лаптопи и др.). |
| Ей, тия пусти Джон и Иван...айде и аз да ги подъвча малко. Той Джон като си купи имотеца (нека е къща, а не поляна), нали требе някой да му я стегне. Няма да си носи цимента от Ирландия я...После има едни данъци, едни такси...и на енергото требе да се плаща...пък и на някой да му я пази, докато го няма. И едва ли ще си донесе консерви за лятото. Значи - и местният хоремаг ще захлеби. Плазмата най - вероятно е произведена в Китай, та от нея Джон келепир няма да види. И ако голфа 3-ка се чупи, то същото важи и за циглите по покрива...Та, дето се вика - има си крушката дръжка... |
Кракатау благодаря. Язък, че не чета немски... XYZxyz: що не вземеш да направиш един модел на това, което викаш, че е антипазарно и да видиш дали наистина е така? Ами първо защото не ми е това работата и второ защото мисля, че няма нужда. Модела беше проигран наживо в последните няколко години. Даже почти като в лабораторни условия - с премахнато условие за благонадежност на кредитополучателите. Резултат: цените бясно нагоре (което си е жива инфлация) и сега криза. Просто не виждам за какво е необходим друг (изкуствен) модел след като видяхме всичко това наживо. По въпроса за депозитите не те разбрах. Би ли пояснил? Ако може и с пример? |
Ако махнем кредита нещата ще си дойдат на местата. Няма търсене - ниски цени. Тоя закон няма кой да го отмени или заобиколи освен кредита. Просто е. Сирена, кредита не отменя закона за търсенето и предлагането. Няма кредит - няма търсене /по-точно е да се каже вместо няма търсене - по-малко търсене/ - ниски цени. Многото достъпни кредити напомпват търсенето и при равни други условия цените растат. Липсата на кредит намалява търсенето и при равни други условия цените падат. И двата варианта са проявление на закона за търсенето и предлагането, а не заобикаляне или отмяна на този закон. ПП. Пък ако погледнем сегашната действителност в България, където поради съзнателно провежданата политика на ниски доходи за огромни части от населението и където вследствие на това платежоспособното търсене е на много ниско ниво, ще видим, че цените съвсем не са паднали. А не са паднали, защото търсенето поради съзнателно забавяне на растежа на доходите все пак расте по-бързо от още по-забавения растеж на производството, т.е. на предлагането. Така че растежът на цените не се дължи в никакъв случай само на кредита. |
Сега остава да забраним и застраховането, после земеделието, дорде стигнем до отлеждането на деца и накрая мечтите. Ако оставя заяждането за земеделието и децата, то ДА, застраховането също е антипазарна практика. И отново със същия зашеметяващ резултат видим наживо и най-ясно в САЩ. Ето какво писах за това преди седмица-две: Застраховането е антипазарна дейност, която води до антипазарно поведение и антипазарни резултати. Всеки търговец (продавач) ще ти каже, че ако знае, че насреща си има клиент, който има "бюджет за харчене" да кажем 20'000 лева (каквото е застрахователното покритие), ще се стреми да докара цената на предоставената услуга да е 19'990 лв. Естествено, това не може да стане наведнъж, но цените могат да се вдигат постепенно и постоянно, така че целта да бъде постигната. И това неизбежно се случва. След което се иска увеличаване на застрахователните премии и цикъла се повтаря. Отделно от това измамите от страна на самите осигурени, които знаейки че някой друг плаща, не се интересуват какви разходи правят. Отделно още и факта, че човек по принцип се грижи по-малко и е по-безотговорен към застраховано имущество, в случая здраве. С една дума - застраховането има много и принципни негативи и недостатъци. А ако такъв род дейност бъде забранена, нещата ще си дойдат на местата - пазара ще намести цените и те ще станат по-поносими. А ако човек обикновено може да си позволи неща от рода на лека кола, не виждам защо да не може да си позволи да си плати и лечение със собствени пари. Другото принципно решение за което се сещам (освен забраната), е пълна прозрачност: всички разходи на фирмите консумиращи здравни застраховки и осигуровки (НЗОК, фондове, болници и пр.) да бъдат качени в интернет. Подробно и пълно. До последния договор за доставка на зъбни клечки, до последната фактура и до последната заплата на чистачката. За лекарите пък, никак не е лошо да има и специално задължение, както и за депутатите и други обществени длъжности, за публикуване на доходите и имуществото в интернет. ----------------------------------------- -------------- За да решим какви трябва да са заплатите в здравеопазването, първо трябва да решим на какъв принцип ще работи здравеопазването - на пазарен, на социален, регулиран, смесен. Двете крайности са: - Пълен пазарен принцип. Това значи никакво задължение на никого за нищо (т.е. никакви задължителни осигуровки), а също и забрана на доброволни застраховки защото това изкривява търсенето (прави го "по-платежоспособно" отколкото ако няма застраховки). Съответно всеки болен се оправя сам и както може. Аз мисля, че това ще окаже сериозен натиск на цените надолу. - Пълен социален принцип. Всичко се регулира от държавата - цени, заплати и пр. Изглежда обаче, нито един от двата крайни варианта не може да бъде приет в пълен вид. Значи трябва да се направи някаква комбинация. Т.е. всяка от страните трябва да отстъпи по нещо. Ако ще имаме задължителни вноски, това би могло да гарантира постоянни доходи на гилдията (макар и да няма много болни). Следователно, срещу тази сигурност можем да искаме ограничаване на исканията за заплати. Т.е. някакъв компромис. Съответно пък най-лошият вариант е американския - социално формиране на фондовете (приходите) и пазарно ценообразуване на разходите. Получава се космическа диспропорция, с която сега никой не може да каже как ще се оправят. (Това е факт и няма как да си затворим очите за него.) Хубаво, че може би има и други примери - Канада например. Не знам как е организирано там, но изглежда е по-добре отколкото в САЩ. |
| Поздравления за Хърсев! Към някои колеги от форума: Заболя ме вече и клавиатурата да апелирам по форумите да се гледат цифрите преди да се пропише. Погледнете структурата на вноса през последните 3-4 години на сайтовете на БНБ или НСИ. Ще откриете че повече от 2/3 от вноса е системно инвестиционен - т.е., предназначен за "реалната икономика", която някои не виждат (ако някога поглеждат по-далече от монитора си!) . Погледнете обема и структурата на отпусканите кредити - ще откриете, че и 4-то тримесечие са се давали много кредити както за производството, ката и за потреблението. А ако не вярвате, че БНБ контролира добре банките, можете да следите движението на активите и пасивите на всяка една от тях ежемесечно в Бюлетина на БНБ. Няма да ви казвам какво ще откриете, защото тогава всички ще се втурнете да внасяте парите си и потреблението ще се свие. Но ако само подписуркваме с подочути оттук-оттам икономо-политиканстващи манджи, ние си правим икономическа имамбаялдъ - която някои казват се превеждала като "имамът баялдиса". |
по-точно е да се каже вместо няма търсене - по-малко търсене Точно така Митев - по-точно е! Благодаря за поправката... Ето че някой най-накрая си даде труда да рабере какво искам да кажа. Също благодаря за което!  По втория въпрос: естествено, че не само кредитите са виновни за високите цени. Има и други фактори. Кредитите са добавка, действаща двуяко: първо повишава търсенето, а от там цените и второ, оскъпява купеното на кредит с лихвите по него. А от факторите за високите цени аз бих отличила два: първо данъците - в цената на почти всичко в днешно време има между 35 и 50% данъци (в зависимост от държавата) и второ - регулациите, които ограничават предлагането, чрез ограничаване на терените в регулация. (А ограниченото предлагане, според въпросния закон води до повишени цени). |
Сиренка, така е. Права си, че прилича на социализъм. Можем да го наречем и с друга думича, но няма да променим същността му. Но пък забраната е пар екселанс - комунизъм! От оня, сбъркания тип, дето уж избягахме от него. Мисля, че това е далеч по-лошо! Командните напъни в икономиката не са донесли нищо добро. А и тоя експеримент сме го живяли вече!  |
| RKi, благодаря ти за методологическите бележки, разбира се, че не може в една вестникарска статия да се разгърне дълбоконаучен анализ. Време е обаче да кажеш какво има6 против анализа по същество. Видно от девиза ти, пък и някои други твои постинги, си либерален икономически. Та каква е твоята идея за казаното в статията? До останалите; Не казвам че не сме бедни и че сме цъфнали. Казвам само че сме в прекрасна макроикономическа форма. На тази форма се дължи донякъде и бедността ни. Например скромното ни изоставане от Румъния последните 5 години се дължи на факта, че докато те харчеха разюздано чрез бюджетни дефицити и трупане на нов дълг, ние трупахме бюджетни излишъци и намалявахме дълга . Което от другата страна на уравнението си е задържане на забогатяването на населението. Сега е много интересно в кризата какво ще стане с тях и какво с нас? |
забраната е пар екселанс - комунизъм Няма такова нещо шуменско! Пазарната икономика е механизъм като всеки друг и забраните не са й чужди. Като например тези за картелирането, монополизма и пр. Това комунизъм ли е? |
| Много колеги от Форума казват - "Икономиката не-Наука"! С което твърдение съм абсолютно съгласен! (моля колегите-форумци от раздел Икономика-Финанси да не се обиждат, а също и да не се "цепят", противопоказно е още от времето на Горбачов и бай Тошо) . Въпросът ми е: - След като твърдим че Икономиката е не-Наука, вкл. и фундаментална(това пък абсурд!), що тогаз толко "Бели якички" ръчкат с клавиатури и мишки, само и само да сме зависими от тях - Икономистите и Финансистите? Малко срам, а? "Мушмулата не е толко сладка колкото изглежда" - Бг. нар-пог! ... Имам и свои обяснения, но желая да чуя и други мнения, ако искате де...  |
| Сирена, не си била разбрала за депозитите! Ама то си е част от модела. Няма как да хванеш една бурмичка и да твърдиш системата, част от която е тази бурмичка, работи лошо или е лоша, защото тази бурмичка, която аз познавам не ми харесва. Искаш пример - като забравим някои действащи правила, примерно ти изкривяваш закона за търсенето и предлагането вкарвайки един милион като депозит в банка, очаквайки лихва. Аз изкривявам същия този закон за търсенето и предлагането в обратнато на твоята посока теглейки твоя милион като кредит и връщайки го на пазара. Какво толкова сложно има за разбиране?! |
...докато те харчеха разюздано чрез бюджетни дефицити и трупане на нов дълг, ние трупахме бюджетни излишъци и намалявахме дълга. Вожде, те мамалигите все още избиват чивия, щото завалиите Чаушеско така ги беше натиснал за вратовете за да си изплати всички дългове, та накрая помниш ли всенародното ликуване, кога го пушнаха бандитите от Секуритатя? Тъй, че те са бамбашка история. Не стават за пример! |