Отиди на страница:
| Шуменско пиво, говоря за последните 5 години. Както тяхното изоставане от нас в края на 80 - те се дължеше на дълговете /те ги плащаха, ние ги трупахме/ така сега е обратното. А иначе все сме били на едно и също дередже. Но ако не ти харесва примерът, виж например прехвалената и винаги толерирана по ред причини Унгария - огромен дълг, огромен бюджетен дефицит, въобще живот не по чергата /не е лесно да се стигне имперската посестрима Австрия/ И сега какво - заем от МВФ. И това ако не е падение. Същата работа е и Латвия. Щом намаляват заплатите на държавните служители с 25 % смятай ........ |
ти изкривяваш закона за търсенето и предлагането вкарвайки един милион като депозит в банка, очаквайки лихва. Аз изкривявам същия този закон за търсенето и предлагането в обратнато на твоята посока теглейки твоя милион като кредит и връщайки го на пазара. Какво толкова сложно има за разбиране?! Има XYZxyz, има няколко неща: 1. Ако аз искам да спестявам за жилище, то имам интерес моя депозит да бъде инвестиран в строеж на жилище. А не да финансирам някой (дефакто мой конкурент), който да си купи готово жилище, а после аз да остана без такова защото примерно парите са свършили. 2. Важни фактори тук са спекулацията с бъдещето (за която обясних) и концентрацията (не е моя милион срещу твоя милион). Като ефекта от концентрацията е следния: много хора събират пари, а един или няколко ги ползват. От това хем се вдигат цените, хем няма гаранция, че тази система ще трае достатъчно дълго за да задоволи всички. 3. Всъщност най-важно: видяхме резултатите. Те са както казах безапелационни. Можем да спорим как да го наречем кредитирането на крайното потребление - пазарно или не. Резултата от него обаче е видим. Цените безоткатно нагоре. Какво повече от това искаш??!  П.П. Да не говорим за парадокси като този, че държавата регулира цените на SMS-ите, а не прави нищо за нещо толкова важно като жилищата. Не разбирам защо например се субсидира селското стопанство, а жилищата не?! Труда на фермерите по-ценен ли е от труда на строителите? Храната по-важна ли е от жилището? Това пазарна икономика ли е? И къде минава границата ако е? |
| Парите изчезват, независимо, че Джон си купил еди какво си. Това е било миналите години. Сега сме 2009та. Почти всичко ни е внос. Даже доматите и чесъна. Демек валута даваме за тях. Какво изнасяме е тайна за мен. Някой да каже. Всъщност много от заводите износители затвориха временно. Та сега се получава наистина голям търговски дефицит. Той трябва да се покрие, и миналата година имаше такъв, но отвън наливаха пари. Тая година няма да е така. Освен това много заеми има които трябва да се изплащат във валута. Та проблемът е да вържем тая година и следващата. Това, че Джон който купил преди години за 1 милион евро.. и го продава за 500К евро сега на голяма загуба, за нас също е загуба за 2009та щото така и така имаме липса на валута. Както се казва може да останем без козове. |
Казвам само че сме в прекрасна макроикономическа форма Той и Балдуин бил в прекрасна рицарска форма, ама я конят не го издържал, я теренът бил тежък или "конкуренцията иновативна", та изпаднал в "криза". OLDMAD, най-голям дял от чуждестранните инвестиции, две трети, са във финансовата сфера на услугите. Та по "законът на предлагането и търсенето", като се е появило предлагането, намерили се и усвоители. Сега Малката секира рИве, че останал без клиенти, и предлага БНБ да тури еднаква секира (горен праг на лихвата по кредит) за всички клиенти...за да останел на пазара. Застраховането е антипазарна дейност, която води до антипазарно поведение и антипазарни резултати. Хуманизмът също. Самият живот също - извършва "антипазарни дейности", без приход от тях, като възпроизвеждане, обучение, самосъхранение, хранене. Все пак не е лошо да се уточни пазарът ли служи на живота или обратното. От там насетне със забраните е по-лесно: всичко, което обслужва живота, е позволено, включително "замразяването" на пазара; или всичко, което обслужва пазара, е позволено, включително отнемането на живота поради непазарно поведение, примерно. |
Пазарната икономика е механизъм като всеки друг и забраните не са й чужди. Като например тези за картелирането, монополизма и пр. Това комунизъм ли е? Сиренка, забраните и недопущането на изкуствено вкарвани изкривявания като в твоя пример, не са комунизъм и естествено са нужни за нормалното функциониране на пазара. Но забраните, които ти предлагаш са също толкова изкуствени ограничители на нормалния пазар и те именно миришат на командно-административно ръководене. А то май се наричаше "комунизъм", макар да си беше чист идиотизъм! Или, айде по-напарфюмираното: волунтаризъм. |
| Сирена, давай стъпка по стъпка. Първо, съгласна ли си, че по твоята логика за кредита, ако внесеш един милион на депозит в банка, изкривяваш закона за търсенето и предлагането, по твоята логика като за кредита де? А това какво искаш, как се чувстваш, какво става с конкурентите ти е съвсем друга работа, не по темата ТИ за изкривяването на .... знаеш какво. |
| alabala, има нещо вярно в казаното от тебе. Аз исках да изясня корелацията м/у инвестициите и вноса на инвестиционни стоки както и същата корелация м/у инвестициите и потребителския внос. Оттам и този станал прословут пример с Джон и Иван. Хърсев обаче казва и друго. Обемът инвестиции в България беше огромен и не всички от тях бяха в имоти. Фирмата X внася машини в България и почва производство. Тази инвестиция трудно ще бъде изнесена, а и няма смисъл предвид изходните условия. Тази инвестиция, вече като реален бизнес, продължава да работи и да изнася евентуално стоки и услуги. Натрупването на тези инвестиции не трябва да се подценява. Факт е, че производството ще падне, а някои дори и ще затворят. Но други ще продължат да работят и да държат вноса. В същото време падането на цените на суровини /най вече петролът/ намалява стойността на вноса. Получава се едно съревнование м/у падащия внос и износ. Кое ще падне повече и по - бързо - времето ще покаже. Аз залагам на по бързо падане на вноса и респективно запълване на дупката в платежния баланс |
Хуз-е, Сирена въпроса за изкривяването го е изяснила. От няколко месеца насам търси какво пречи на кривия.  _______________________ Блогът на Манрико |
| Apolitichen, сутринта дадох линк, ама явно е неприемлив за уважаемите макроикономисти - беше тъпкан с цифри, числа и проценти... Елементарно - имаме "Сива икономика" от порядъка на 25-30%, доказано е! И "Търговски дефицит" около 16-18%.. Значи ..."Още може"!  |
| Топорчо, Мен това също ме дразни. Но какво ти пречи 10% данък? На мен ми е по-добре с него. Чувствително по-добре. Иначе карам 16-годишна кола. |
| vozhda - На теория да, така е уж много машини внесохме. Ако сметнем последните 5 години колко инвестиции сме имали отвън и ги сметнем в машини - то няма да остане свободно място в България - само заводи трябва да има/това са все пак 30-40 милиарда евро/. За съжаление едва няколко процента според мен са точно в машини и в средства за производство. Повечето са в спекулативни дейности и имоти, там където печалбата беше най-голяма. Сега когато тия машини/дейности се очаква да работят и да ни спасят от кризата ще разберем истината. |
| Ся па ламери изскочиха... изоставане от Румъния последните 5 години се дължи на факта, че докато те харчеха разюздано чрез бюджетни дефицити и трупане на нов дълг, ние трупахме бюджетни излишъци и намалявахме дълга  1. RO Q4/08 I. Gross External Debt - 56, 420.4 II. Direct Investment Intercompany Lending - 16, 076.2 Total Gross External Debt (I+II) - 72, 496.6 mill. EUR Gross Domestic Product - 112.000 mill. EUR est. GED/GDP ratio = 65% 2. BG Q4/08 Брутният външен дълг към края на ноември 2008 г. възлиза на 36 928.6 млн. евро Като процент от БВП брутният външен дълг е 108.6%, |
XYZ, стъпка по стъпка: Като внеса мойте пари на депозит, и ако този депозит се вложи там където искам (примерно в производство на коли), то аз стимулирам производството на коли. Ако се вложи в покупка на готова кола, аз стимулирам покупката на вече произведена кола. Има разлика. Най-малкото готовата кола е произведена по по-стара технология. И ОК! оттеглям твърдението, че това има антипазарен ефект. Ефекта е пазарен и е насочен към повишаване на цените. Ако това е хубаво - нека. Така да е. Аз имах предвид че такова управление на финансовите потоци (влагане на определени места и невлагане на други) ще има редица положителни ефекти. За разлика от сегашните отрицателни... Благодаря и на теб, че ми помогна да си избистря тезата и да я формулирам по-правилно! Самият живот също - извършва "антипазарни дейности", без приход от тях, като възпроизвеждане, обучение, самосъхранение, хранене. Все пак не е лошо да се уточни пазарът ли служи на живота или обратното. От там насетне със забраните е по-лесно: ... Абсолютно е така, Аполитичен! Не споря. Само си мислех че съм намерила недостатък на това, което наричаме пазар (в здравеопазването). Ама щом смятате, че може на социален принцип (от всички) да събираме приходите, а да харчим на пазарен (т.е. колкото ни поискат) - пак хубу. Нека бъде! Редактирано от - Сирена на 23/2/2009 г/ 18:09:10 |
| "Спекулацията с бъдещето" е самосъхранение на обществото/общността и има за цел да предвиди бъдещите нужди на обществото. Затова ще се субсидира земеделието - при постоянна необходимост на обществото от храна и при наличните ресурси, да не се загуби земеделското производство, дори и ако не е дотам конкурентноспособно. Когато се появят фермери-милионери (у нас има, ама те са ДДС-ари), дейността им ще бъде регулирана като на банкерите-милионери (като си издействаха дерегулация, уж в подкрепа на жилищните нужди на населението американско, решиха, че трудът им струва скъпо и... останаха без клиенти). Ефектът от концентрацията може да бъде и следния: много хора събират пари (защото нямат идея какво да произвеждат), а един или няколко ги ползват като въвеждат по-ефективно производство или поне спестяват разходи на обществото, магистралите примерно. Колкото до жилищата, държавата по принцип ги регулира - не може да се строи където се свари и както дойде; води публичен регистър и събира данъци от всяка сделка и от всеки имот. А това че в България не се спазват собствените закони и че се въвежда някаква регулация, от която се облагодетелстват частен кръг от лица за сметка на други, това е, защото обществото не се грижи за самосъхранението си и предпочита свободно да спекулира с бъдещето си (всеки проливен дъжд/снеговълеж се превръща в изпитание за оцеляване на гражданите). |
| vozhda - Всъщност проблем са и огромните инвестиции със спекулативна цел. Те първи започват да се спасяват. Падне ли малко печалбата и айде. |
| Хърсев е умен, наистина компетентен...и много лъжлив. Поръчков икономост с поръчкови анализи за нечии интереси. Миналото му е показателно. Иначе логичния анализ на Хърсев се изкушавам да разбирам така: Има група хора, които искат да създадат впечатлението, че БГ е рискова и и трябва гаранционен заем. Тази група вече знае кои и при какви условия ще даде заема и какво ще се спечели под масата от това. Хърсев е против тази идея, правилно, засега, но относно мотивите му оставам дълбоко скептичен. |
| Емил Хърсев за пореден път хвърля правилни тези в публичното пространство. Като говорим за чуждестранни инвестиции, би трябвало да въведем и съответното разграничение - чисто финансови /б-ге борсата, кредитни линии за дъщерните банки и т.н/ и второ - реална икономика /инвестници в произвоството, в недвижимости, в интелектуален потенциал и т.н./ Първите вече ги няма - борсата клони към нула, банките връщат парите по кредитните линии към майките си и какво? Връщаме се към добре познатата ни картинка на липсата на средства за развитие. Само че сега работата е по-друга - има налети инвестиции в реалния сектор, за които, напълно правилно посочва Хърсев, не може да се каже, че е възможно да бъдат изтеглени. Лошото е, че той дава пример с нивата на Иван, но това може би е направено с надеждата да го разбере и Сирена. Бих дал пример с инвестициите в приватизираните промишлени предприятия. Та мислата ми е, че към настоящия момент сме къде къде по-добре от предишни времена. Че ще има свиване и ще има ядене на лук и сух хлебец - ясно е. Но нека не забравяме, че това което за западняка е трагедия, доскоро за нас беше ежедневие. |
| Begemot Хърсев е против тази идея, правилно, засега, но относно мотивите му оставам дълбоко скептичен. Правилно, засега и аз. А ако изкупи някой нивите на Джоновци и Ивановци за без пари ще разберем кой спуска мотивите. |
Българските емигранти изпратили у дома 1, 9 млрд. долара за година Българските емигранти са изпратили в родината си близо 1, 9 млрд. щатски долара през 2007 г. по данни от Световната банка, цитирани в изследване на Центъра за миграционни анализи и практики, съобщи Dnes.bg. По данни от Световната банка паричните трансфери на мигрантите към техните родни места възлизат приблизително на 318 млрд. щатски долара през 2007 г. От тях 38, 6 млрд. са изпратени към страните от Европа и Централна Азия. Получените от българи в чужбина 1, 9 млрд. поставят България в десетката на страните с най-висок абсолютен обем емигрантски трансфери. По този показател страната ни е шеста след Румъния (6, 8 млрд.), Полша (5 млрд.), Сърбия (4, 9 млрд.) и Русия (4 млрд.) Важността на емигрантските трансфери за страните от региона се демонстрира от факта, че те се оказват вторият по обем източник на външно финансиране (след преките чуждестранни инвестиции) за местните икономики, макар че реалният принос на тези средства за развитието на икономиките на „емигрантските“ страни остава предмет на диаметрални спорове сред специалистите. ----------------------------------------- ----------------------------------------- ---------- и това са инвестиции. |
| Пак от същата книжка: Отраслова структура на външния дълг септември 2008 - отн. дял - Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнесуслуги - 26.6% - Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода - 15.8% - Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството - 10.8% - Транспорт, складиране и съобщения - 9.3% - Преработваща промишленост - 8.8% (включва 22 отрасъла между 0 и 0.9%) - Строителство - 7.9% |