Отиди на страница:
Стойността е измерител на потребителна стойност В. Лянча, пък аз глупакът повярвах на Маркс и на сума икономисти преди него, че потребителната стойност е съвкупността от физически, химически, естетически и т.н. свойства на вещта, които я правят годна за задоволяване на някакви човешки потребности, независимо дали родени в стомаха или фантазията. Сърдечно ти благодаря и прости задето ти създадох толкова грижи да ми обясниш, че представата ми, че потребителната стойност се измерва с калории, съдържание на витамини, минерали или със способността да загрява човешкото тяло е крайно погрешна представа. Сега вече знам, че когато ям хляб влизам в микроикономическо отношение човек - хляб, в което отношение и двете страни са активни. Имал стойност не той, а стоката работна сила, видите ли .... и останалите шарлатании на безделника Маркс са ми добре известни. В.Лянча, убедих се че в областта на икономическата теория си на нивото на една моя студентка, която не можа да ми отговори на въпроса кое е било по-напред . Първата или втората световна война. Моля те, не се излагай повече.  ПП и не се повтаряй, защото за безделника Маркс вече си писал и ти отговориха, че този безделник е написал няколко десетки тома научни трудове, които ти очевидно за цял живот не можеш само да прочетеш, камо ли да ги разбереш. Друг е въпросът че си доста продуктивен откъм глупости, на които само ти вярваш. Редактирано от - Mitev на 01/3/2009 г/ 19:14:24 |
На теб 3 деца би ти направил ако те види. Нежен полъх, виждаш каква е свирепа, как да и направя три деца, като по цял ден ще ги бие?  По-добре да не търся на баир лозе, че и аз може да ям точилката. |
Бени, почакай малко, че сега е кисел... Велики майсторе, написал си нещо, което е невъзможно и теоретически. Как да бъда кисел след като контактувам с такъв сладур като теб? Това наистина е невъзможно. |
| Тая работа с изкарването на войски от Ирак и вкарването им в Афганистан и спестяването по този начин на 100 милярда за веллфаре ми напомня некакси за ония задачки с басейна и тръбите. Не ми се види издръжката на войник в Афганистан да е по-малка от тази в Ирак. Даже напротив... |
| Тъкмо стана дума за зелена салата с рапончета и пресен лук... Наздраве на колегията и честита ви Баба Марта!  |
| "Сега вече знам, че когато ям хляб влизам в микроикономическо отношение човек - хляб, в което отношение и двете страни са активни" Още нищо не знаеш, Митев. Разликата между думите обмяна .... на вещества, в примера ти .... и размяна .... за която говоря аз, е разликата между шарлатанското суеверие, което ти проповядваш и точната наука, която съм си избрал за професия. |
| Лянча, а ако ядеш салата и пиеш гроздова едновременно, какво ли се случва? Направо не ми се мисли какъв екзистенциализъм съм си спретнал...  |
 Според Робърт Гейтс Иран не е близо до създаване на ядрено оръжие 01 март 2009 | 20:55 | Агенция "Фокус" ...Коментарите на Гейтс последваха интервюто на началника на генералния щаб на американската армия адмирал Майкъл Мълън, който каза пред Си Ен Ен, че смята, че Иран разполага с достатъчно ядрен материал за направата на бомба.- Натиснете тук Редактирано от - paragraph39 на 01/3/2009 г/ 21:26:59 |
Сега вече знам, че когато ям хляб влизам в микроикономическо отношение човек - хляб, Ако лябът се яде на големи комати, отношението става ли макроикономическо?_______________________ Блогът на Манрико |
| 'ко ядеш много и на големи комати ляб - означава само едно: Че и макро и микро си я закъсал до там да ручаш само леб... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Очаквайте през седмицата поредния епизод от "Краят на моя бахур!".| Митев, спри се малко с това-"Ти не познаваш Маркс, но като го опознаеш..."! Признали сме, че ти си отличникът по изучаването на Маркс. Аз не споря с теб за това кой от нас повече познава Маркс, аз отричам теорията за натрупване на капитала. Митев, откак свят светува, човекът работи без да спира. Независимо дали ще ловува и рови за сладки корени, независимо дали ще работи за себе си на собствената нива, независимо дали ще работи за друг. Човекът в цялата си история работи с пълно изразходване на енергията си, тъй, че можем да кажем, че трудът е една постоянна константа. Работи, за да живее. Има времена, където едновременно са съществували и роби и свободни граждани. Да вземем българската история от началото на миналия век, или 19-ти век. Разликата между аргатина и свободния селянин, който обработва собствената нива, не е била кой знае колко голяма, нито в количеството изразходван труд, нито в потреблението. И двамата са блъскали за хляба. От това следва, че човек не може да престане да работи, защото трябва да живее. Богатството на робовладелците в момента е обществено достояние. Богатството на феодалите е национално богатство на съответните нации и е едно обществено богатство. Всички ползват музеи, дворци, картини, култура, изкуство, всички ползват благата от туризма. И се гордеят с тези богатства. Но в икономически план е важно, че частните богатства са се превърнали в обществена собственост, обществени богатства, национална гордост. Освен това, не трудът е създал тези богатства, а умът, творчеството, изкуството. Само с труд може да бъде преместена една камара камъни от едно място на друго, но не може да бъде построен един Тадж Махал. |
| Митев, ще продължа темата в няколко постинга. Ето цитат от твоя постинг- " На определено стъпало от развитието на производителните сили човешката работна сила човешката работна сила става способна да произведе повече блага от необходимите за съществуването на нейния носител-човека. Тогава става икономически неизгодно пленникът да бъде изяден..." Край на цитата. Митев, на определено стъпало от развитието на производителните сили означава, че производителните сили се развиват, и те се развиват не от труда, а от ума, от развитие на познанието, от изобретателството и откривателството. Откривателството не е свързано с количеството труд. Тук Маркс не помага. Нито изобретявянето става по задължение и с насилие, нито откривателството е зависимо от някакво количество труд. В този род умствена дейност важат закони, нямащи нищо общо с трудовата теория на Маркс. Не ми пробутвай номерата с квалифицирания труд, с който Маркс се е опитал да притъпи противоречието в теорията си. Може да си свръхквалифициран и нищо да не откриеш, а някой друг да го удари една ябълка по главата и да направи откритие. Дотук- развитието на производителните сили не зависи от труда, нито от количеството труд. Зависи от ума. Т.е. експлоатираният работник получава наготово един изобретен тъкачен стан. На този тъкачен стан не тъче изобретателят, а всякакъв друг непросветен народ. това е важно да се знае, защото когато говорим за човешката работна сила и нейният носител- човекът, трябва да се уточним. Не експлоатираният тъкач е изобретил тъкачния стан и не той е развил производителната тъкаческа сила. Тъкачът става способен да произвежда повече само тогава, когато някой друг, му достави изобретен нов, по-производителен стан, т.е. този някой друг е развил производителната сила, и когато някой друг обучи тъкачът да работи с новата техника. Във всеки случай на експлоатация на работници поотделно ще се установи това, че експлоатираният работник няма никакъв принос за развитието на производителната сила. А точно по-производителния тъкачен стан прави възможно да се произвежда повече за единица работно време. Оттам- точно това прави възможно нарастването на капитала. Маркс представя нещата, все едно експлоатираният работник е и изобретателят и носителят на развитието на производителните сили. Няма такова нещо. Изобретателството и познанието са съвсем други браншове в човешката дейност. Не може зад понятието "човекът" да слагаме каквото си искаме. Вярно е, има експлоатирани тъкачи. Вярно е, има и изобретатели. Но те никога не са едни и същи хора. Маркс не вижда само фигурите на капиталиста и работника, а не вижда тъкачния стан, който е третата, основна фигура. И по-точно- изобретателят на тъкачния стан. Маркс вижда доходът от тъкачеството само как се дели между работника и капиталиста. Той не включва в схемата за разпределение на дохода и изобретателя. А оттам, не вижда, че най-експлоатираният всъщност е изобретателят. Оттам, не вижда ролята на познанието, творчеството и изобретателството. Принадената стойност не е незаплатен труд на тъкача, както счита Маркс. Тя е незаплатен принос първо на изобретателя и в по-малка степен на тъкача. Отново повтарям- Маркс няма право да слага във фигурата на тъкача, на експлоатирания човек и фигурата на изобретателя, защото това не отговаря на историческата истина. Той ни поднася една историческа лъжа, че незаплатеният труд /принос/е дължим изцяло на експлоатираният работник. Митев, там е истината, че "човешката сила става способна.../. Става! Точно в това ставане става и нарастването на капитала. В живота си всеки един работник е свидетел на смяната на няколко поколения по-производителна техника, за което той няма грам дял. Точно този, който изобретява новата, по-производителна техника, той е причината за нарастването на капитала. Не работникът на машината. Работникът си бичи с едно и също темпо и дори с новата техника трудът му се облекчава. За примерът ти, как хората престанали да ядат пленника по икономически причини, защото имало по-голяма изгода да им работи, това е също една лъжа, която не почива на историческата истина. Това са измишльотини. |
| Митев, истината е в твоите /по Маркс/- " още-по-късно става възможно.../ Точно този процес "ставането на възможното трудът на роба да бъде заменен с .... и т.н., точно тогава става магията за нарастване на капитала. Изобретяване на тъкачния стан прави възможно..... Прави възможно нарастването на капитала. Ако тъкачният стан е 10 пъти по.производителен, с десет пъти повече ще нарастне капитала, защото ще се произведат десет пъти повече стоки. Но ако приемем за възможно изобретателството и човешкото познание да застинат на нивото на тъкачния стан при Маркс за хиляда години, хиляда години ще имаме едно и също производство, един и същи капитал, един и същи размер на целокупното обществено богатство. Никаква норма на експлоатация няма да помогне на обществото да замръзне за хиляда години на едно и също място. Маркс прави грешка, когато разглежда движението на една отделна стока или нарасването на един отделен капитал. Той изпуска цялостната картина в обществото. Цялостната картина в икономиката. Просто обектът му на наблюдение не е подходящ. Митев, в производствата /мн.ч./ ежедневно се внедряват изобретения. Днес в едно, утре в друго. И отделните производства, или капиталите при нарастването си се влияят един друг. Ако приемем, че само в един отласъл се изобретява, а всички останали застинат, то това няма да продължи дълго. И този отрасъл ще спре да се развива и капиталът му ще спре да нараства. Във всеобщото развитие ефектът се мултиплицира. Митев, не моята представа за работника е за човек, прикрепен зад конвейра, а на Маркс. Маркс изследва точно този случай- капиталист- работник зад машината, за да ни покаже как нараства капитала. Ако той беше приел за изследване друг обект, т.е. не само капиталиста и работника зад машината, но и изобретателя, учителя и пр., то тогава теорията му щеше да е съвсем друга. И съжалявам, но нямам време в момента да пиша и чета повече постинги. Митев, продължавай да четеш Маркс, а аз ще ти отговоря на останалите постинги в следващите броеве. Само дай знак, че си на линия. |
| "Принадената стойност не е незаплатен труд на тъкача, както счита Маркс. Тя е незаплатен принос първо на изобретателя и в по-малка степен на тъкача" И най-вече пропущате незаплатения труд на мениджъра. Нищо лично, но щом са необходими една-две глобални кризи, за да се осъзнаят прости истини .... |
| В. ЛЯНЧА, В голяма ГРЕШКА си! За да има Принадена стойност, ТРЯБВА да има Трудов договор между Работодател и Наемен работник, с който Наемният работник се задължава да предостави на Работадателя, срещу Заплата, своя собствен Труд-Функция- т.е, самото ТРУДЕНЕ, а НЕ резултатът от него/Резултатът от Труденето, от Труда-Функция, остава в собственост на Работодателя!/! Принадената Стойност, която остава у Работодателя, е РАЗЛИКАТА между Цената на Труда-Функция/Заплатата на Наемния работник/ и Стойността на Пазара на Резултата от приложения Труд/труденето/ на Наемния работник- произведаната от него стока или услуга! Т.е., изобретател /вкл. изобретател на плетачна машина/ може да носи Принадена стойност САМО ако е на Трудов договор с Работодател и той му плаща Заплата за такъв вид Труд-Функция/трудене/- изобретяване! Така че, НЕ Маркс е в грешка, а ти! |