Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси. Нашата култура е култура на бедността, тя е култура на малък, дълго време слугувал народ, поради което същият този народ се интересува главно от цената на салама. Доста сурово твърдение, но близко до истината. Като цяло интервюто с Милен Русков е интересно тъкмо поради това, че той самият е противоречива личност и говор ипротиворечиви неща. С някои от тях, например приказките как не трябва народът да управлява, съм радикално несъгласен. Но ето вижте, когато имаш насреща си интелигентен и образован човек, който не се изказва елементарно, дори да си радикално несъгласен, пак ти е интересно и не се ядосваш. А за липсата на културни интереси може да послужи като пример една кратка анкета: колко от вас, форумци, са чели двата романа на Милен Русков |
Тюх, избързах да си задам въпроса, преди да прочета мненията... То става ясно Е, каква по-красноречива илюстрация на казаното в инетрвюто от това, което е казано под него Не е проблем, ако не си чувал името на Милен Русков и не си го чел. Обаче ако на основание, че ТИ не си го чувал, твърдиш, че ТОЙ не е писател, проблемът е сериозен и познайте в чий телевизор |
Руританец, уважавам името ти. Само дано не си The Prisoner of Zenda. За нечетенето имам да ти споделя нещо лично: на години съм, когато не мога да си позволя да чета български автор без сериозна препоръка от проверени хора, на които имам доверие. Не мога да понеса повече разочарования. Слаба нервна система. |
Руританец, аз нямам проблем, че не съм чел тоя. Неговият проблем е изкрещян - защо никой не го е чел? Валери отговори на питането ти. Другаде писах - не е нужно да пробваш едно...така де, за да разбереш, че е. Стигат ти миризмата и вида. И кратка история за такъв "писател". Бил в някакво село. Представил се в кръчмата. Един човек казал: "Хм! Вазов знам, Елин Пелин съм чел, Йовков го харесвам, ама тебе?" И отсякъл: "Няма такъв писател". Та - няма ли го в народното съзнание, няма такъв писател. Литературата и сексът са занимания самотни само при едни типове. |
Как можем да знаем, дали написаното от него има стойност, след като не сме го чели? Ще се върна отново към пазара. Масовата култура показва, че не най-стойностните неща са най-продавани. Една нация, която не е оставена на доизживяване като българската, ще намери начини да поддържа националната култура и изкуство. Първо и задължително условие е творците да могат да преживяват от творчеството си, да гледат семейства и да имат жизнения минимум, без това да има връзка със стойността на творчеството им. Това трябва да го осигури държавата или поне да го организира. Оттам нататък да се мисли за материални и морални награди и признания за принос и стойност в творбите им. А стойностното творчество по никакъв начин не е зависимо от материалния стимул. Там действат други механизми. За писателите, например, да наблюдават живота, да забележат и отразят интересни истории, сцени от живота, герои. В момента в България това е много трудно, защото животът не дава кой знае какъв материал за размисъл. Писателят вижда пред себе си само едни крави, едни преживни животни, мучащи, извадени като от калъп, видиотени, оскотяли хора, елементарни до безобразие. То няма нито нещо забележително, нито интересно, нито поучително. С две думи, не е лесно на българския писател да си изсмуква от пръстите истории. Художниците също са затруднени. Нарисували са всичките стари къщи от всички възможни точки за наблюдение. Животни няма за рисуване, ни диви, ни питомни, изтребиха ги ловци и бракониери и най-вече ликвидатори от СДС. Не им се рисуват мъже-мокани и жени- облечени и с маниери на проститутка от американски филм. И това е животът, гледан отвън. Истинската апатия сред творците настъпва, когато народонаселението започне да си отваря устата. |
>>><<< Ми няа колтура ф тъзи стърна щот чувешкя матрял се изнел исцело нау запат и тукана сме артисали се фторо качаство мако дапраш |
Интервюто ми хареса и бих си направил труда да прочета нещо от автора.Някои май са се засегнали много надълбоко. |
Хайде сега, и ние знаем да гу'орим много... И макар да е вярно, че бедите на моето “посвещаване” в Лондон бяха пуснали корени толкова дълбоко в самото ми тяло, че по-късно бързо израснаха и разцъфтяха наново и се превърнаха в тежка сянка, която помрачи по-късните ми години, все пак тези вторични атаки на страданието бяха посрещнати с една по-калена твърдост, с ресурсите на един по-зрял интелект, и бяха дълбоко облекчени от съчувствието на хората около мен. Те това е превод на български. Ами аз трябва като ДИ да съм изчел 2 вагона книги, за да не забравя началото на изречението. По добре 100 грама салам да изям. Често, когато съм потиснат от тревоги, които изискват цялото ми търпение и ме карат да съжалявам, че М. не е до мен, за да ми даде своята опора, че съм отделен от нея от 300 мили и протежението на три пусти месеца, поглеждам към улиците, които водят на север от Оксфорд Стрийт, под светлината на луната, и си спомням своите младежки премеждия; но мислейки си за М., която съм оставил сама в една къща в същата онази долина, към която моето сърце се обърна в слепотата си преди деветнайсет години, готов съм да допусна, че макар и слепи и разпилени от ветровете на следващите години, подбудите на сърцето ми може да са били насочени към едно по-далечно време и могат да бъдат оправдани, ако бъдат видени от друга гледна точка. To и преводач да си, когато отвсякъде бичи яка чалга, а ти превеждаш Томас де Куинси, иска се да помислиш колко хора биха искали да четат преведеното. И ако се окажат по-малко от коментаторите на порязания от ЕС Станишев, просто изрежи си дълбоко ноктите, измий си ръцете и потропай на вратата на първата колбасарница, по ще си полезен на хората. Без извинения! Редактирано от - Гн Фотон на 15/3/2009 г/ 07:07:08 |
Драги приятели, Понеже съм в абсолютно същото положение, мога категорично да кажа: глупости на търкалета! Да, преживявал съм същото, страдал съм по същия начин, хвърлял съм същите упреци. И днес разбирам, че със страдания и упреци нищо не се постига. В скоби казано - който се оплаква от българския народ, нека си намери по-добър. Върви, братче, научи английски до съвършенство, пиши на този език и щом си гений, ще пробиеш. Само че не е толкова лесно и всички го знаем много добре. Съвсем другаде е ключът от бараката. Има лесен път: аз съм гений, ама трябва да ям, затова зарязвам своята гениалност и се заемам (примерно) с преводи. Има и труден път - пътят на Ван Гог, Достоевски, Модилиани и изобщо на повечето от гениите. Не упреквам младежа. За един автор е задължително да вярва, че пише най-доброто. След време сам ще отсее зърното от плявата. Но да плачеш, че не те разбират... Ами че нали точно затова е критиката: да удря през ашиците. Иначе ще стане както казваше един офицер в "Швейк": без дисциплина вие, идиоти с идиоти, ще почнете да се катерите по дърветата като маймуни. |
М. Русков е колега на Л.Николов, известен ни от този форум с ника Сократ май.Питам се , дали, ако той, също пишеше тука, нямаше да бъдете по-толерантни към него.А, Сократес май, беше гост на нощния хоризонт на 13 в петък.Похвали се, че е превел" Атлас на изгубените съкровища". Абе , къде е чичо фичо да си каже тежката дума за Русков. |
Не си ме засегнал, бе човек. Аз отдавна се виждам с трезв поглед и съм наясно: може и да имам гениални идеи, но не съм никъкв гений, защото за за бъдеш такъв, както казах и по-горе, се иска най-вече яко дупе (не мека китка де, не ме разбирай погрешно... макар че понякога и тъй става - справка, например, кариерата на Жан Маре). |
Нужно е на първо време да подобрим битовата си култура. Адски нериятно е да вървиш по тротоар, изпод който от време на време да те шляпа насъбралата се там след последния дъжд вода, само защото плочките не са поставени както трябва. Или да минаваш покрай сиви кооперации с изпопадала мазилка. Или да виждаш само кал и дупки по улиците. А какво да говорим за хартийките около нас, носени от вятъра или безбройните фасове край пътя? Или разхвърляните селски и градски дворове. А какво да мислим за боклуците в междублоковите пространства, изхвърляни за удобство през балконите? Или неподредените паркове, счупените скамейки и детски люлки, автобусни спирки, изгорени кофи за боклук? Ами бомбичките на футболните мачове - в Европа никъде го няма това? И още и още. Редактирано от - Тънката лайсна на 15/3/2009 г/ 08:21:55 |
Потребителският начин на живот според мен лишава човечеството от много много важни неща, включително от повече култура. Изискванията на съвременността принуждават хората да са в едно перманентно, в повечето случаи безсмислено и изтощително състезание със себеподобните около тях. В същото време наличието на повече стока и услуги не винаги води до по-качествен и смислен живот. Единствено съвременните технологии ни дават нещо повече - нови средства за комуникация, аудиовизуална техника и пр. От друга страна конвенционалните отрасли ни заливат със стока без потребителска стойност - произвеждат се предмети, вредни за нашето здраве или такива, които можем да определим като еднодневки. Днес например трудно можеш да си купиш обувки, които да не потекат при първия сняг (дъжд) или панталон, който да не се смачка още при първото сядане, т.е. стоките се произвеждат за да купуваш непрекъснато. Затова е и досадната реклама, която промива нашите мозъци и която непрекъснато ни натрапва - купувайте, купувайте, купувайте. В същото време повечето хора забравиха за непосредствения контакт с чудната природа - предпочитат да я гледат на кино, забравиха че има прекрасни книги. С две думи - бе ни внушено, че да живееш добре, значи да притежаваш -колкото повече, толкова по-добре. А дали е така? |
На гениите им иде като пълноводна река. Зависи какво тече в реката... на някои реката е жълто-кафява със съмнителни обекти в нея, на други реката бълбукат от псувни, а на трети реката е музикална....Та всички ли да ги броим за гении, питам аз? |
И кратка история за такъв "писател". Бил в някакво село. Представил се в кръчмата. Един човек казал: "Хм! Вазов знам, Елин Пелин съм чел, Йовков го харесвам, ама тебе?" И отсякъл: "Няма такъв писател". Генек, не ти ли прави впечатление, че твоята история е същата, като за шопа, дето видял един жираф и отсякъл: "Е па такова животно нема!" На Русков проблемът му не е, че хората не са го чели. Проблемът му е, че хората не четат. Хората в България, имам предвид. Писна ми да слушам обяснения, че съвременните български писатели не стават, защото обикновено тези обяснения идват от хора, които не са прочели нито един съвременен български писател след Димитър Димов. (В най-добрия случай - след Ивайло Петров). Пък почетете, а после приказвайте! А ако не искате да четете, не приказвайте. Милен Русков не е някакъв велик гений. Но двата му романа са приятни и интересни. Препоръчвам ги, особено първия. |
Тънката лайсна взех да се съмнявам че "високите" технологии дават някаква полза. На пръв поглед изглежда божествено да имаш достъп до стотици хиляди книги и музика и филми и всичко съдадено от човешката мисъл. Обаче кому е интересно това от което има смисъл? На шепа хора. Доказателството: ако се опиташ да изтеглиш книги през рейтингов торент тракер, рейтинга ти се срива /никой не ще да тегли книги после от теб/, най-лесния начин да го оправиш е да пуснеш някое порно. Търсенето на последния вид "култура" винаги е огромно. |
И като стана дума за книга. Току-що прочетох една много любопитна и интересна руска фантастика - "Гравилетът Цесаревич" от Вячеслав Рибаков. На желаещите мога да я пратя, а могат и сами да си я издирят. Само че да предупредя, на руски е. |
А като стана дума за Вячеслав Рибаков - потърси и книгите му под псевдонима Хольм ван Зайчик. _______________________ Блогът на Манрико |