Отиди на страница:
| За родолюбците , които пишат, ама не четат щото няма време ще го пстна пак:И всъщност защо трябва да сравняваме малкото което имаме със световните равнища.Несъизмеримо е. НО КОЛКОТО И МАЛКО ДА Е , ТО СИ Е НАШЕ! То е в топлите сълзи когато четем"Иде ли?" , то е в горчивото стягане от "Пази боже сляпо да прогледа" , то е в изчервяването след "Бай Ганьо" и най вече то е : "С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога." Ето това е ... какво друго да се каже... лека нощ! |
| Обърни внимание и на това: Трети доста напред туриха Библията, която е всичко друго освен любим роман (Великобритания, Австралия). Безспорно в кралството и неговата бивша колония е напълно реално Библията да е ЛЮБИМА КНИГА, както и едва ли има някой да я въприема като "любим роман"  |
| Имената на Иван Вазов и неговия род, особено ген. Владимир Вазов строшават на клеветата зъбът.А и Иван Вазов е бил интересна личност, обект на мълви и анекдоти - казвали са Иван Вазов излиза от басейна, оная му работа още не излиза. |
| Извинявам се, и аз май досадих, но в българския сайт не можеше да се включва друго, освен роман, даже имаше спор за "Записките". |
Че е манипулация - е. Че в тая класация най-доброто трябваше да победи по-доброто и доброто - да. Че самото понятие "любим роман" е много разтегливо и удобно - аха. Че има доста гласували само, защото друго заглавие не помнят - тъй е. Че споменаването на Вазов е своего рода индулгенция и самопохвала - факт. Сега аз какво? Да кажа, че наистина харесвам 'Под игото" - веднага ще ме обвинят в конформизъм. Ама ми харесва тая книга, бе! Не най-най-най, а просто ми харесва. И не съм правил класации коя прочетена книга на кое място е. Нямам време за подобни забавления и убивания на времето. Е, обявиха я за роман на българина. И какво? Дали ще седнат хлапетата да я ПРОЧЕТАТ, а не да повтарят наизустените "теми"? Дали ще видят времето на дедите си и евентуално себе си в подобна обстановка? Дали ще харесат нечий пример? И чий? Лично аз не харесвам Бойчо Огнянов. Толкова е идеален, че чак е стъклен. И скучен. Виж, доктор Соколов - тоя шашкънин, както казваше баба ми...А какво да кажа, като смятам Стефчов за по-убедителен и интересен образ? Аууу, харесах образа на гада, на врага! Ами Борис ми е по-интересен от Павел, Ирина от Лила, Костов от Шишко. Ха сега де! Направо съм за разстрел заради недостатъчно патриотизъм! Но фактът, че е избрана "правилната" книга, не намалява достойнствата й. И не принизява мястото й в нашата литература, живот, мислене. |
| Самият въпрос, формулиран с използване на думите "любима книга", според мен, е некоректен. Всеки един, който е прочел повече от една стойностна книга, независимо от жанъра, е затруднен да определи коя е по-добра, а не ли да я нарече "любима". Ако "любима" се покрива с "настолна", може би са прави тези, които са посочили Библията. Със същата сила към тази категория "настолни" може да причислиме и телефонния указател, който буквално е "настолен" и го разгръщаме ежеднево. Моите настолни книги например са съвсем различни от класираните: "Приключенията на добрия войник швейк" на Ярослав Хашек, "1984" на Джорж Оруел, "Евангелие от Иуда" от Хенрик Панас и други, към които се обръщам поне един път седмично. Но какво значи "любими книги"? В какъв смисъл? В сексуален смисъл това трябва да е някое порно списание, с което тинейджъра обича да се заключва в тоалетната. В практичен смисъл - може да е сборникът с петзначните математически табрици или годишникът на статистическия институт. Настолните книги са като любовниците - все намираш повод да ги потърсиш "случайно по някакъв повод". Какви ли не комбинации правиш само за да бъдеш с тях. Не вярвам някой да държи "Под игото" на нощното си шкафче, но тази книга е емблематична за всеки българин, тя е за повечето от нас първата дебела книга, която са прочели, гледали са нейната реализация на екрана с Мирослав Миндов - Бойчо Огнянов, Лили Попиванова - Рада Госпожина, Петко Карлуковски - Боримечката. "Под игото" е като като първата сериозна любов и едновременно като вярната съпруга. Ходиш където ходиш и накрая пак се връщаш физически или поне мислено при нея. И така в повечето случай цял живот. Та така си обяснявам аз защо "Под игото" спечели в анкетата. Може да не е "най-любимата", но е безспорно "най-популярната" книга сред българите. Редактирано от - Zmeja на 31/3/2009 г/ 13:24:33 |
| Каква е ползата все пак от тази кампания и за кого? За колебаещите се в отговора даваме жокера по-долу: Гласуването става с кратки съобщения (SMS), по интернет, по телефона и с писма. а) чрез изпращане на SMS със заглавието на избраната любима книга и името на нейния автор на: кратък номер 13250 за М-тел (цена 0, 60лв. с ДДС) кратък номер 13250 за Глобул (цена 0, 60лв. с ДДС) кратък номер 13250 за Вивател (цена 0, 60лв. с ДДС) б) чрез обаждане на телефон: кратък номер 09001050 за БТК (цена 0, 66лв. с ДДС) кратък номер 13250 за М-тел (цена 0, 60лв. с ДДС) кратък номер 13250 за Глобул (цена 0, 60лв. с ДДС) кратък номер 13250 за Вивател (цена 0, 60лв. с ДДС) в) чрез интернет, на адрес 4etеne.bnt.bg г) с писмо (или пощенска картичка), адресирана до: БНТ, Сан Стефано 29 – за „Голямото четене“ |
| По принцип в подобни кампании/особено когато гласуването е чрез 1.2 лева с ДДС, които после чевръсти тарикати превръщат в Порше Кайен/не участвам.Но пред опасността "Време разделно" да се окаже "любимата книга на българина" и покрай вратичката за безплатно гласуване на страницата им в нета, с жена ми решихме да се жертвам.Нейният избор беше Маркес/е, и мой, де/, моят Булгаков, а от уважение добавихме и Стайнбек.Тъй като допусках/както се оказа, и други съфорумници/, че ще натежат интернет гласовете, се заех сериозно и в свободното време гласувах около 500 пъти.После разбрах, че сме били на косъм.А класирането точно на "Под игото"/впрочем, по мое време повечето съученици го пишеха заедно - подигото, то е близко и до произнасянето, и за мен имаше някакво странно звучене, с различен и неясен смисъл/май доказва наистина, че са натежали есемесите.Познавам хора, които са пристрастени към този вид гласуване, а то си е болест като хазарта, наркотиците, не ли?Наскоро срещнах виц:"В духа на разрастващата се демокрация в Съединените щати, беше решено координатите на целите на балистичните междуконтинентални ракети да се определят чрез есемес-гласуване."Та кво подиго, това всъщност си беше поредният брадер-мрадер със сценарий и всичко, а ние се хванахме, щото книги, нали, не педали и кикимори... |
| А на мен ми се струва, че личността на Андрей Слабаков успя да "преобърне" вота в последния момент. Иначе - просто шоу с несполучлив образ. Не може с шоу програма да изваждаме литературни икони - поне аз така мисля. Вазов е най-известният ни писател. И за мен един от най-добрите. |
| Ловкия, Разглеждам въпроса само теоретично. Хората пишат приключенски романи за индианци без изобщо да са помирисвали Америка, та аз. |
| Статията на Бойко, като се изключат някои дребни неточности и залитания, е много добра, Бойковата позиция е ясна и аргументирана. «Под игото» е особен роман, a class of its own, той има сакрално значение за българщината и тъкмо затова е # 1 в българската класация. Има неща, които е грехота да се мерят с профански аршин и да се оценяват по примитивни схеми. А що се отнася до конкретните вкусове и предпочитания, руснаците казват: един харесва попа, друг – попадията. Borowan пише: «Лично аз не харесвам Бойчо Огнянов. Толкова е идеален, че чак е стъклен. И скучен». Borowan-e, така е не само с Бойчо Огнянов, но и с всички положителни герои - те по правило излизат схематични, неубедителни и нереални, за разлика от отрицателните. Положителен образ се гради много по-трудно, отколкото отрицателен. Тъкмо поради туй световната литература гъмжи от ярки, великолепни ОТРИЦАТЕЛНИ герои – убийци, психопати, мошеници, скъперници, извратеняци, прелюбодейци и какви ли не още грешници, докато положителните герои я се съберат в един файтон, я не, с княз Мишкин на капрата. Чичо Фичо, като спомена Германия, та се сетих за една любопитна класация. Преди време си купих на битака за половин евро една книжка «Schon gewusst?» от 1978 г., издадена в бившата Западна Германия, та ето какво пише в нея за предпочитанията на немските интелектуалци (именно такива, а не обикновени читатели), родени между 1930 и 1950 г. 1) Библията; 2)Омир – “Одисея”; 3) Нибелунгите; 4) Бисмарк – “Размисли и спомени”; 5) Томас Аквински; 6) Сервантес – “Дон Кихот”; 7) Данте – “Божествена комедия”; 8) Гьоте – “Фауст”; 9) Дикенс – “Клуба Пикуик”; 10) Майстер Екарт. Оставям без коментар тази листа. Според моята лична класация, туряйки «Под игото» на отделен най-висок пиедестал, аз слагам на първо място следните осем произведения, подредени хронологично (именно всички на първо място!): «Гаргантюа и Пантагрюел» на Рабле, «Мъртви души» на Гогол, «Бай Ганьо» на Алеко, «Швейк» на Хашек, «Златния телец» и «Дванадесетте стола» на Илф и Петров, «Майстора и Маргарита» на Булгаков и «Спасителят в ръжта» наСелинджър. Обединяващи звена в тях са хуморът, сатирата и сарказмът, във всичките им възможни и невъзможни проявления. Лошото е, че животът е обидно кратък и не ни дава възможност нито да прочетем поне стотина хиляди хубави книги, нито да се срещнем с поне стотина хиляди хубави хора. Борхес много точно го е казал: «Аз си представям Рая като една огромна библиотека». |
| Това, Сократът наш, би трябвало да си замълчи, защото е определено в конфликт на интереси в случая. Колкото и да е обективно мнението му. И тоз Властелин, оня ден му гледах ТВ версията, егати бозата, егати. А на Бойко, за изкинването и за възмутата,  Колкото и да е неточно и хлъзгаво понятието "любима книга", абе има си една доста сложна сетивна амалгама в отношението ни към символа Вазов и Под игото, има си, може и на ниво подсъзнание да е дори, знам ли. Така се е получило, за мнозина, така сме се формирали - и литературата и литературните достойнства са много малка част в тази амалгама. Сори, ценителите на модерната, изящна и прочие висока литература...  [/i] |