И тоз Властелин, оня ден му гледах ТВ версията, егати бозата, егати. Както казал Гарабед, изтананикали му една симфония на Бетховен, не му харесала. _______________________ Блогът на Манрико |
Проста му е сетивната амалгама-от туй ще да е... А също и конюнктурното отрицание на авторовия АЗ-ъ... |
Даскал Цеко: "«Аз си представям Рая като една огромна библиотека»". Тази ли дето е една алея по-нагоре и в ляво от райската кръчма? (Нали сам Христос на оная сватба, дето се беше свършило виното, превърна водата в "най-хубаво вино" за да си допият хората.) |
От горестоящите мнения ми се изЯсни ено: Слогана на сие писание е: Патриотично нахъсване _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Увреденост е, защото демонстрира един наш неизчегъртваем порок. Той е изконното ни недоверие към собствения избор. Ние доста безропотно приемаме избор, наложен отвън (е, понякога с възмута, но главно тайна). Изборът обаче, който правим сами, ни смущава. Не вярваме в него. Как така ние ще изберем, и няма да сбъркаме, или работата няма да е купена и мошеническа? Този избор се превръща в обект на остракизъм и насмешка, независимо дали избираме кола, политическа сила или любима книга. Бойко, Точно тук си се допрял и то до грешната страна на проблема.Хайде сега задай си сам въпроса, ЗАЩО българинът ВИНАГИ се съмнява в "избора" си??В избора на книга, в избора на "мис", на песен за "Евровизия", в избора на поредния победител в поредното реалити, в избора си да влезе в НАТО, в ЕС, в избора да си затвори централата и да си ликвидира производствата, в избора на политици, на царе, на владици, в избора на ментета от магазините били те за ядене, за пиене или обличане, в "избора" да е гладен, болен, измъчен, или в избора да избира от смешници които даже дебати си устройват, ходят на лов и дават ум от екрана с чантички спо за два бона???????? Виждаш ли колко е лесно??И ако го направиш колко грешни изводи и глупости би си спестил.... |
Змей, сакън, лафът не е мой, а на Борхес! Не съм проучвал точно къде се пада Райската библиотека спрямо кръчмата, а и като си гледам греховете, едва ли ще ми се наложи да им стана вечен посетител. Като спомена ключовите думи "Рай" и "кръчма", тa се сетих един хубав виц от времето на соцреализма. Един човек се гътнал и се запътил към Райските двери. Посрещнал го св. Петър с тефтерa и го попитал: - Kак те викат бе, юнак? Оня рекъл: - Иван Едикойси. Св. Петър прелистил тефтера, но не намерил името му в спиъка на праведницте и му рекъл: - Няма те, Иване, не си за тук. Доста са ти греховете, за Ада си. Затюхкал се Иван, па току се примолил: - Св. Петре, позволи ми само да надзърна как изглежда Рая. Св. Петър казал: - Дадено бе, щом толкова искаш. Тръгни покрай оградата, ей там по-долу ще намериш едно прозорче в нея, надникни и ще видиш Рая. Тръгнал Иван, намерил прозорчето, погледнал през него и що да види: ведро синьо небе, топло слнънчице грее, ширнала се една зелена морава, през нея ромони поточе, птички пеят, та чак унисат, а в далечината насядали на тревата група мъже и жени, наоколо им бутилки вино, и се чува далечна музика. По едно време съзрял Иван сред тях свой комшия, който се бил гътнал малко преди него, турил ръце на фуния и взел да го вика по име. Оня дотърчал и го подканил: - Айде бе, Иване, влизай през парадния вход. Иван с горчивина му рекъл: - Не става, комшу, св. Петър току-що ме напъди за Ада. Като ви гледам какъв живот си живеете тук - вино, женим музика - направо ми се реве! А комшията се приближил до него и му рекъл шепнешком: Не съжалявай, Иване, вичкото туй, дето го виждаш, е за парлама. Шишетата са с дупки отдолу, жените - без дупки отдолу, а музиката - от Панчо Владигеров. |
Още 1 бр. реплика към Многострадалная Геновева: Чет нямат „ценителите на модерната, изящна и прочие висока литература...” дето ни обясняват какви сме, а единици са като Вазов дето РАЗБИРАТ какви сме и могат да го обяснят и на другите. |
Бойко, само с изкинване на ушета няма да стане, требе и некои други израстъци да се поизкинат за назидание. Още веднъж - поздрави за конгениалната статия. |
Г-н блогер Манрико, не го давайте толкова тежко със сравнения от рода на Бетовен и Толкин. Аз, например, макар и ченге, обожавам музиката на глухия гений, но също смятам "Властелинът", както и "Хари Потър" са резлива бозица за компютърно ошашавения ни съвременник. Статията на Бойко е една от много добрите му. Редактирано от - Ченгето на 31/3/2009 г/ 15:43:26 |
Цеко, Според мене никой не е чел докрая Рабле (освен преводачите му), а аз не можах да преполовя и Швейк (в началото се посмях малко), както май и Мъртви души (началото много ми хареса и по-късно съм го препрочитал) и Моби Дик (децата в Америка му викат Моби дъ дик). Дон Кихот, Декамерон, Кентърбърийските разкази и Житието и страданията на грешнаго Софрония са ми занимателни, но до някоя страница. Илиадата ми беше харесала и ч свърших, но Одисеята си остана до първите страници. От световните романи най-са ми харесали Война и мир, която чак накрая, четвъртия том след Москва, също минах малко по диагонала, и Достоевски, когото съм чел "с молив в ръка" няколко пъти. Но Карамазовите ме измъчиха, Бесовете направо не ми харесаха. На Разораната целина съм се смял много, и Тихия дон изгълтах една сесия като студент втори курс. Платонов също е много свеж и модерен (Булгаков има големи достойнства, но много ме дразни с хленченето си на дребен буржоа и гледано от запад жанра му в Майстора и Маргарита е малко лековат; а много смешните ми някога Илф и Петров сега ги възприемам като реакционни ком. пропагандисти, каквито са били всъщност*). От "континенталните" - освен Томас Ман и Гюнтер Грас, ми идват наум Пруст (когото също съм зобил избирателно) и Проспер Мериме, сравнително по-малко познат, но Кармен (повест) и Летописа за Карл Девети са според мене шедьоври. От американските - Чичо Томовата колиба, Да убиеш присмехулник (и двата от жени и нравоучителни), Хъкълбери Фин и модерния му вариант По пътя (не че съм я дочел, ама заради атмосферата). Хемингуей пише като за туристически наръчник и често ме дразни, Фокнър ми е нечитаем, Селинждър има известен чар за хората, непознаващи Америка, но аз отдавна не съм от тях и не го търпявам. Дзен и мотоциклет ме отблъсна с невероятна сила. Английските (и др. брит.) романи са ми не особено читаеми, оставят ми мизерабилен вкус в устата, Джеймс Джойс (нечитаем), Джордж Оруел, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Айрис Мърдок, Филип Ларкин - изчел съм ги доста прилежно (С. Моам ми е нечитаем). Две брит. книги обаче са ме кефили - Островът на съкровищата, и досега го смятам за шедьовър, и само на млади години - Пикиук, оттогава не съм го отварял. А също и Айвънхоу като малък. ____________ * Признавам, за охлаждането ми към М. Булгаков, Илф и Петров и Швейк много помогна и форума, като видях кои хора най-ги харесват и цитират. |
Боже, тоя Фичо какъв тънък вкус има! Тънък, тънък, че чак прокъснат /в наше село викат "прокъсване" на диарията/. |
Само да попитам: Помните ли по Татово време имаше една поредица книги наречена на майтап "Книги изпод рафта"??Книги които или се купуваха с връзки в комплект с от две до пет други книги (тези другите никой на света не би купил) или още нови се появяваха в антикварните книжарници на петорна и повече цена???Да сте видели "Под игото" там??Аз лично не съм.... |
Така и не ми стана ясно защо е сътворено това писание. Дали за да заклейми тези, дето са имали нахалството да не харесат факта, че любимият роман на целокупния български народ е "Под игото"? Или да посочи нашата комплексарщина, че обичаме да се спасяваме поединично и все се оглеждаме какво правят другите? Или пък просто за да цапне няколко абзаца в газетата? Затова пък ми е ясен възприетият от автора метод. Той се състои в това да се нахвърляш над тези, които се нахвърлят един на друг (или на самите себе си). Другояче казано, това е всеизвестният метод "клин клин избива". Според този метод най-добрият начин на отучиш крадеца да краде, е като му откраднеш нещо. Да се съпикяса! Или да отучиш скандалджията да прави скандали, като му направиш скандал. Да види какво е. Така да се каже, огън с огън потушаваш, вода с вода изтласкваш, масло с масло почистваш. Само не ми е ясно защо за тези свои благородни цели авторът иска да къса тези прекрасни животински органи, които доставят на носителите си тъй важна информация, а понякога и възвишена естетическа наслада! |
Даскал Цеко, Не си наблюдателен достатъчно. А един даскал требе да Е! Като цитирах израза съм сложил кавички, ама съм оставил и твоите... Майтап бе, даскале! |
Чичо Фичо, ти си падаш малко краен в оценките си, но, както е призовал Маяковски, не бива да си пречим един на друг да вършим глупости. Четенето, освен всичко друго, е и дълбоко интимна работа, така че всеки подхожда към него различно. Освен това, нещо нямам ищах да участвам в състезание по мерене на литературни и изобщо на интелектуални пишки. Повечето от участниците във форума явно са мастити читатели и съответно вадят големи паламарки. За Рабле - можеш вече да се коригираш, че познаваш (макар и виртуално) един, който не само го е чел докрай, но и може да го възпроизведе по памет доста сполучливо, ако това върховно произведение случайно изчезне от съкровищницата на световната литература. Този един съм аз. В момента не съм вкъщи, но там имам две разкошни издания на руски. Едното си го купих неотдавна - три големи тъмнозелени тома, първите два са всъщност самият роман, а третият е сборник от най-добрите критични статии, писани през последните 100 години за „Гаргантюа и Пантагрюел“. Навремето, когато бях в отделенията, ми попадна една адаптирана верися на романа, издадена в България някъде в края на 40-те години. И до сега си я спомням - тъмночервена, неголям формат. Та тогава я прочетох и много ме впечатли. Освен всичко друго, „Гаргантюа и Пантагрюел“ е неизчерпаем извор на ренесансови знания и виждания. Спирам до тук, за да не стана прекалено скучен. За „Швейк“ - аз я намирам за една от най-веселяшките книги на всички времена, в нея има разказани стотина (ако не и повече) поучителни истории. В САЩ си я купих на английски, преводът беше великолепен, от някаква дама, голяма ентусиастка, която (според както пишеше самата тя в предговора), била прекарала няколко години в Чехия, за да се проникне с нужното усещане и вдъхновение за превода. За Булгаков, Илф и Петров и Селинджър - категорично не съм съгласен с теб. Виж, към Набоков имам леки латентни резерви, най-паче заради хипертрофирания му нарцисизъм, демоснтративно-виртуозния му маниер на писане и особено след като прочетох, че той (Набоков) намира Достоевски за посредствен писател. Блазни ме да добавя в кюпа „Великия Гетсби“ и „Нежна е нощта“ на Френсис Скот Фитцджералд, „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Кеси, „Цялото кралско воинство“ от Робърт Пен Уорън, „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, „Американска трагедия“ от Теодор Драйзър и т.н. Да не подхващам пък руските автори от по-новите – Бабел («Одески разкази»), Булгаков («Кучешко сърце»), А. Толстой («Петър Първи»)), C. Довлатов («Резерват» и «Чужденка»), Войнович («Шапка» - великолепно описание на соц-интелигенцията; към Чонкин имам малко по-особено отношение), Чингиз Айтматов («Ода за величието на духа»), Иван Бунин («Под сърпа и чука») и т.н. – а бе то край няма! Айде, че и аз май се олях, пък и ми изкипя ретортата. Бъди здрав. |
Леле колко съм надценявала Чичо. Въпреки че имах едни съмнения, че чете и слуша тва-онова, колкото да се пласира в определени среди. И други съмнения имах - че се вижда описан тук-там. И ей ти го на потвърждението, без да си очаквал. |