Отиди на страница:
| За какво говорим? За риба тон, морско право или за граматика и препинателни знаци? Кажи сега , правописецо, колко грешки съм направил ?  Така "дискусията" отива на кино. По същия начин СС ни отклонява от важните проблеми... |
| Ловкий, С филма просто стана една гнусна история. Не ми се говори. Може би знаеш, че "Ню лайн" прецакаха наследниците на Толкин и им платиха 50 хиляди долара. Та мен ли няма да прецакат... |
| Ловкий, щом имаш възможност, най-добре е сам да опиташ, ползвайки опита на ония люде от виделите и вкусилите, дето са си направили труда да документират преживяванията си. Със сигурност в La Bodeguita del Medio приготвят дайкирито, както го е пил той. То няма какво да му се сбърка или промени. Олди е не само донякъде прав, ами си е направо прав. Ей го на, и Джимо, дърт пергишин, взел да ми хвали тон с авокадо. Не че е лошо, ама е много привнесено. Добре че ние във форума повъзродихме туй-онуй, дето го пазим най-вече в спомените си. |
С'я, да'н ми връзвате кусур за думуреда (щях да напиша словореда, но като се сетих за произхода му и камуняците, не посмях  )За качеството на написаното най-отгоре, красноречиво говори съдържанието на написаното под него... P.S. А ве дей Иван Звездев? ...неска не дал рецепта? _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Нищо лично, господа. Никому нищо лично от мен. Само примери и извадки, за общото благо. Ако му е криво някому, нека ме възприема като неодушевена програма. |
| Даскале, много сол галиба ядеш. Ще ти станат очите жълти от солта като созополлии от преди години. Разбрах, че си падаш по аншуата или аншоата, но тя не е за наяване. Едно време се сервираше като предястие, а в среден или голям ордиовър се слагаше по 3/4 бр. Та, като споменавам созополлии, времето около 1958-1967 много от тях използваха солената цаца за основно ядене. Така, че по това време на бедност, на тях никой не можеше да им помогне, дори и Рабел, Гогол, Михалков, Хемингуей и др. А, сега ела и ги виж. Не се говори с тях. Започват закуската със салмон. Ама поморийци по това време бяха по-добре, жизнено. То бяха лозя, солници, ниви.Не зная дали си ги чувал тези риби, дори и Кътито Куioмджиев за хубавия пресносолен змарид, чернокопа, пресносолния карагиоз, златния барбун, лефер веен в тензух, илария, турука, соления паламуд. Ами, твойте величия, които ни ги споменаваш по-горе, дали са яли лефер на турска керемида, който го правише бай Стефан-дебелия. Ами пресносолна веена змииорка, от която се сваля, се одиря кожата осолява се и на ново се слга в кожата и така виси 20 дни и после ела КУМЧО......Приятел Цеко, хубаво беше да вкусиш и рибената чорба която я приготвяше бай Георги рибаря на к-г"Арапя", близо до Мичурин. След бурен и як запой от вечерта, с хубави загорели мацки и после да седниш на брега на морето към 5-6 часа сутринта и да изклиопаш една Божествена рибена чорба. Да, ама тя не се прави по книга или по рецепта. Даскале, тя се прави най-добре когото влезеш в морето, да си свалиш гащите и да си поосолиш дупето, че малко да сасмуче солена морска вода. Тогава рецептата ще ти дойде в главата. А, това дето ни споменаваш за горните величия -яж си аншуата и салмона.[/u] |
| До Бармалей. А, ве дет Иван Звездев, неска не дал рецепта, та взел Барачето Обама, че го командировал до Авганистана да им приготви на америскити роботи да ядот за обеда Tuna salad sub"HOT" + JALAPENA PHILLE W/ Chicken Wings. Они, обичат лиотиво, та на, л 80% от америк. роботи са латиноси и др. са ***. А той има и командировачно за негова сметка Редактирано от - sybil на 17/4/2009 г/ 00:03:23 |
| Даскале, ти просто не си западал по риба аншоа, а си пропуснал когато си чел разказа на Сименон, че аншоата не е вид риба, а начин за приготвяне на самата риба. Много си скитал и обикалял света, че и по много мацки си се заглеждал. Това не го знаеш. Както и чироза не е риба, а се приготвя от едър морски и най-вече черноморски сафрид и то септемврийския мазен сафрид. Голяма тръпка. Веднага забравяш на Джимбо за туната. Чирозче пригитвено с дървено олио, изциден лемон и поръсен със ситно нарязан копър. Така се прави и херингата и др. подобни аншоа. Затова на гръцките кутии пише аншоа от херинга. Сигурен съм, че продължаваш да се затлачваш с баналните американски риби от рода на; - Аnchovy, Catfish, Cod, Halibut, Herring, Mackerel, Pollock, Sillaginids, Salmon, Tilapia....more. И защото стана късничко Даскале, накрая ще ти кажа нещо което го зная от моите дядовци анхиалци ; -СУХО ДУПЕ, РИБА НЕ ЯДЕ. |
| Уважаеми Димитрий, все повече дразни маниерността в исказа - като че ли е суетност, нарцисизъм, т.е. самоцелна неясна претенциозност. Рецидивираща схема и все по-малко съдържание. А помни се в едни предавания и не само там, колко много неща казвахте. Силно ги казвахте. Със стил - и не заради нечий снобизъм. Сега стачка ли е, що ли - претенция ли? Сякаш пишете за избрани . Май ви арестуваха говоренето. Заменено с нищоказване? На моят език също нищо - а трябва като антисклерозна гимнастика поне, ако не за друго. И част от текста на някакъв чужд език - що за уважение към българския говор е. Какво казване обслужва това? Никакво - освен ако е някаква свръх непреводима същевременно свръх популярна фраза. Непреводими от български на английски - има. Но обратното ? Господин пишещ и преводач, имаме си език - на който английският е май до коленете, с повредено (от мъглата и влагата) английско гет-ажийство и пр - казващо неказвайки - импотентно-сричкаджийство. А че тиражите на български са малки - не е повод за езикови комплекси.  Редактирано от - Езоп на 19/4/2009 г/ 14:37:02 |
| Следващата статия да е за японците и как направиха държавна инспекция по сушито. Демек, фалшификатите не са от риба тон. |
| Искам само да ви кажа, дето Правописецът Храбър е на много, много добро професионално ниво (равнище, страта). доц. Генка  |
| Никога не съм се интересувал особено от правопис. Даже ми е малко скучно да си приказваме за него. И като такъв, силно ме е вчепетлил ХрабрияТ с високата си страта. Но щом е обърнал към себе си вниманието и на Многострадалната, значи.... да! А е и толкова упорито добронамерен, чак да не повярваш, че има и такива хора! Честито!, както казваше (би казал; ако можеше, би казал; е казвал) Курт (Кърт) Вонегът (Kurt von Negut), Бог да го прости. И така, по същество (може би). Даскале (мараба), прав си, както и Ловкия, за възродените вкусове на спомена. Езикът ми настръхва от удоволствие, като се сетя за паламуда, който баща ми оставяше едно денонощие в силно наситен солен разтвор и после три дена “вееше“ на тавана. Мазен, мек, топящ се - и само с чесън! Фантазия! Което не значи, че братовчеда тон е за пренебрегване. Прясно тъмночервено филе, нарязано на дебели (около 3см.) филии, само със сол и чер пипер, по три минути от двете страни на много силна скара, после пет минути в печката на 180 градуса да “дръпне“, със сухо бяло винце... Като го резнеш - отвътре на кръв. Пак фантазия! Почти толкова вкусно, колкото агънце (12 кила нето), токущо резнато от чевермето... Айде, че вечерята ми изстива! |
| Манете го тоя правопис, нали матрялчето е за рибата. Вчера, на великденския обед, сервираха една много вкусна риба - домашно маринована херинга. Купуват си хората херинга, дори замразена. Само че забравих съотношението - май два дни кисната в много, много наситен разтвор от морска сол, след това, ама не си спомням измиваше ли се, или не, май не - следва един ден киснене в оцет. Нищо повече. След това се слага в бурканчета със съответните подправки, покрива се с малко оливо, и толкоз. Това ме върна в едни детски спомени, дето баща ми през цялото време купуваше едни таквиз смрадливи риби, като скумрия, паламуд и подобни, от кварталната рибарница, после ги киснеше в една тава на балкона, а аз тичах след него с една кърпа с оцет (така все още си ме спомнят роднините ми), миех дръжките на вратите, дето се е докосвал с тия ръце, дръжките на крановете на чешмите и мърморех. Те, морските хора, си имат там салтанати, условия за такова приготовление, а ние сухоземните - от рибарницата и на балкона. То сигурно и Ония скумрии са били като Онзи шоколад, де. Но и сегашните херинги ми харесаха. Толкова вкусно и просто...  |
| Като чета Многострадалната, явно хората много не се променят. И до сега тича с парцала да забърсва смрадливите кулинарни спомени на разни чревоугодници, дето занимават останалите с тъпите си манджи, вместо да си хортуваме сладко-сладко за правосписването. Не че нещо срещу умението да пишеш ПРАВИЛНО де, ама ми е твърде сухотехнически. Съвсем друго нещо са балерините, да речем... |
| То ако не се забърсваше с парцала, къде щяхме да сме сега? Примерите не са много далеч, ей на, през плета. |
| >>><<< Тоа пръвописец храбар ша ви земе здравето с теа билешки на сички, и току виш ти навртел пълен член когато го испуснеш пу нефнимание или недоглеждване. Ма такъф требе да си го уважаваме защото сте се распуснали като едни пачи сичките и пишете бесда се спазва кикаф правопис и гърматика. Фала на такива хора. |
Правописец Храбър,  имам два въпроса.Написал си: "В следните бележки няма нищо персонално, ... но – щото милея за българския език..." Не е ли по-добре да се използува "лично", вместо "персонално"? Написал си още: "Ако му е криво някому..." Не е ли по-дебре да се напише "Ако някому е криво", или "Ако е му криво на някого"? |