Отиди на страница:
| Що бе, пюрето от авокадо с подправки е идеален придружител за водка. Също и тон - пресна, или от консерва, обаче с неква майонеза и лимон, оти е бая суха. А от речните най си обичам пържен шаран. За плюскане де, след водката. Класика. Да са живи и здрави поляците, дето го внасят, шото тука шараните ги сметат за декоративни животни. |
Няма да се очудя ако сега се включи и мосю Рабле с рецепта за някоя вкуснотийка!Пък дали ще е като Гаргантюа или Пантагрюел е все тая!  |
Това, с чесъна, съм го опитвала в други, по-богати краища от балканските. Тунджанска дребна риба, прясно уловена, препържена, отделно семплия сос - оцет и чесън (даже без магданоз). Има там една кибернетична зависимост. Лееш соса отгоре, мааш, като ти стане много люто и кисело, минаваш само на риба. Като ти стане пък тежко от рибата, пак ливваш соса, и така... до края на света... Това измамно чувство, че ти става по-леко от соса, разбираш коварството му от тежкия сън след това (тези пиршества все вечер се организираха, под ореха), та и на другия ден...  |
| Ха, какво се получава? Vigilance committee е организация, дето е бранила белите от черните в южните щати, мисля след гражданската им война, което доста добре е описано в Отнесени от вихъра. Може да се каже, че са си направо Ку-клукс-клан. А ся било обратното - черните са Vigilance committee и се бранят от посегателствата на белите. Ех, какво прави колелото на съдбата! А за мненията на Сократ-май: който е превел Властелинът на пръстените има право, поне за мен, на императивни мнения! Който смята обратното - нека преведе поне 100 стр. художествена, фантастична или каква и да е литература и тогава да спори със Сократа.  |
| От речна риба, с какъвто и да е сос, нивгиж не става тежко! Единственно за хипертониците, ако попрекалят малко с чесъна, киселото мляко и водката, резултатът е ...12-часов блажен сън. Е, околните тряба внимават - "Сутрииин"...да не са около тях!  |
Не е зле и току-що уловена "кротушка", добре запържена (да хруска), със студно сухо бяло (може и бира); не се хвърля нищо, яде се заедно с главата. А пък ако и си "киснал" цял един ден и си я уловил сам, удоволствието е двойно (но да не се прекалява с лимона ...). |
| Эпполе-эт, Ако беше по-малко гулял ... всъщност това, че на 52 години още имаш черен дроб, го дължиш единствено на съветската власт ... и повече чел, щеше да знаеш, че във всеки човек има по нещо от всички поколения преди него. Ако беше чел Достоевски например, щеше да знаеш, че който и да е руснак е всеки от тримата братя Иван, Алексей и Дмитрий Карамазови, "при существенном единстве целого". И при нас, българите, е така. Имаме по нещо от Черно и Средиземно море, от просторите при великата река на Изток, от братята си в Централна и Северна Европа. Образовай се, Киса и може би няма да правиш глупави алюзии за чието и да е творчество. И най-малко за човек, който се казва Любомир и пише за други герои с имена на мир. |
| Сократе извън темата един въпрос. Защо Торбинс бе братко, аз от детството си бях свикнал на Бегинс? Отдавна исках да те питам. Дали пък не съм испуснал нещо? |
| Валери, Преди да започна превода, най-сложното решение беше дали да превеждам имената. Те са извънредно много и всяко има свое значение. Например: Баг Енд - Торбодън Праудфуут - Гордокрак Саквил-Бегинс - Влачи-Торбинсови И тъй нататък, и тъй нататък. Ако ги бях оставил непроменени, те нямаше да значат нищо за хората, които не знаят английски и книгата щеше да загуби част от чара си. Естествено, решението е спорно. Просто така избрах. И след като почнах така, трябваше да се преведат всички имена. |
| - Ну вот-с, - иронически сказал Ипполит Матвеевич, - вы только что изволили сказать, Караваджо, что раздавили эти самые две полбутылки ... Ну, а дальше что? |
| - Ну как, дальше? - Когда же вы охотились-то, позвольте полюбопытствовать? - А тогда ж и охотились... Что с Григорий Васильевичем делалось!.. Я, вы знаете, никогда не блюю... И даже еще мерзавчика раздавил для легкости. А Донников, бродяга, опять на телеге укатил. "Не расходитесь, говорит, ребята. Я сейчас еще кой-чего довезу". Ну, и довез, конечно. И все сороковками - других в "Молоте" не было. Даже собак напоили... - А охота?! Охота?! - закричали все. - С пьяными собаками какая же охота? - обижаясь, сказал Сапежников. |
| Абе къде е Параграфа да каже някоя рецепта за рибка или сосче нещо? Хамел ми каза че Параграфа е рибар и ги разбира... Изобщо отсъствието на Параграфа и Костадинка съвместно е съмнително. Представям си ги за риба някъде заедно...китно биваче, двуместна палатка, комби дизел и чисто наоколо...Костадинка добродушно бучи наоколо и гледа кукичката на Параграфа винаги да е готова, остра и заредена с некоя мида...  Параграфе, ако четеш това,  дай знак че всичко е наред.  |
| Сократе, може ли да питам и аз? При изготвянето на титрите за филма потърсиха ли те или някой друг ги прави? |
| Естествено, решението е спорно. Просто така избрах. И след като почнах така, трябваше да се преведат всички имена. Решението е 100% правилно. А и точно такива преводи остават в историята. |
| Колеги, В следните бележки няма нищо персонално, никакви коментари по съдържанието. Само по формата (граматиката и правописа). Знам, че е форум, а не академия, но – щото милея за българския език, а също и за форума – искам да е един Харвард, един Оксфорд, една Атинска гимназия по формата си, какъвто отдавна е по съдържанието си – та затуй правя следните езикови предложения: «Ако годишния приток на риба в тази зона не може да бъде усвоен» - годишният «Въпреки че самия сос съдържа хлебни трохи...» - самият «и въпреки, че това не е никак ново» - тук не трябва да има запетайка. «Морското право е като космическото и останалото земно такова - силният е винаги по-прав.» - «такова» трябва да замества прилагателно, а не съществително. Пример: Аз имам червена шапка, и ти имаш такава». А не «пуснах една вода и пих една такава» «Петролните танкери не ловят риба до сомалийското крайбрежие, а превозват петрол, плувайки в международни води.» - танкерите плават. Хората плуват. «Въпросният професор е един от няколкото автора на конвенцията» - предлагам автори вместо автора «Кога станахте ходжи - кога ви порастнаа брадите?!» - пораснаха. Свършените форми са без т, а несвършените са с т. Пример: Раните ми започнаха да зарастват, и вече зараснаха. «Няма да се очудя» - учудя. Мерси, и да кажа пак - никому нищо не придирям лично... Но и досаден да ви стана, пак ше пиша. Мы приведем вас к социализму... Редактирано от - Правописец Храбър на 15/4/2009 г/ 20:25:34 |
| Ей, действително какво стана с Параграфа. Да е спрян? Не ми се вярва. Дано всичко да е наред! Да е здрав и жив. |
| Даскале, много си готин и разбрах, че си падаш по риба аншуа и то в салата "SEASAR SALAD" Само не разбрах с какъв дресинг я предпочиташ?. А, ако искаш мога да ти поръчам на моят готвач "CHICEN SEASAR SALAD".Aма, я по-добре да ти спретна една хайдушка Шопска салата, както аз си я знам, с нашенски дресинг, -солчица, винен, може и ябълков оцет и зехтинче от добре студено-пресовани маслини, че да ме запомниш за цял живот. А, ако още държиш на аншуата, мога да ти поръчам една 12-инчова "PIZZA", с малко- повечко моцарела чийз, с каничка каберне или мавуд. А, що се отнася до авокадото, то го няма в нашето море. НИЕ от Бургасия регион не можем да се оплачем тази година. Попчета бол, всеки ден, през ден карагиоз на скара, калкан редовно, лефер също. За цаца да не говотим. ПЛАКИЯТА е редовно приготвена с пресни домати и пресен лук. А за авокадото също го предпочитам, защото много е полезно за силния пол, - всичко отива в торбичките. |
| «Въпросният професор е един от няколкото автора на конвенцията» - предлагам автори вместо автора Верно, ама аз бих се съгласил на няколко автора, както и на два автора, няколко коня, два коня - двойственото число в старобългарския. |