Отиди на страница:
| Аз нищо не казвам за превода. Даже с риск да бъда обвинен в шовинизъм(непременно харесване на родното), бих казъл че преводът е много добър сравнен с испанският който съм чел. Но просто си бях привикнал на Бегинс от първата книга–“Билбо Бегинс, или дотам и обратно“ |
| Nickolas, мерси, затуй тъй предпазливо подхождам втози случай - само предлагам... щото напоследък тенденцията е живи хора и професии да приемат нормалното множествено число, а предметите и животните - архаичното - двама професори, но два катинара, два коня... |
| Между другото човек се учи докато е жив. Например Светослав Колев в преводите на една от първите си книги нарича рибата тон - мерлин. След това в друга книга беше написал под линия: "тон", в превода ми на еди коя си книга съм писал "мерлин". После беше писал, че като правел първия превод не бил опитвал още риба тон. Той и Мартин Лутер не е знаел какво е животното клипдакс и го превел със "зайче" - та сега скачат по Великден зайчета из универсалните магазини. И някои даже крият боядисаните яйца за децата. |
| два професора двама професори два автора двама автори Половината са приемливи, другата половина - по-малко. |
| "Баг Енд - Торбодън" e отлично хрумване. Сократес, ако ти беха дали да обработиш "Приключенията на Гъливър", как щеше да преведеш "Big Endians" и "Little Endians". Щеше ли редакторът да допусне Големите Дупета и Малките Дупета? Великденски въпрос. |
| Правописец Храбър, наистина си храбър, щом така се впущаш между шамарите. Понеже си добронамерен и явно имаш познания, ще си позволя да те осветля, че тук илитерати почти няма.Колегите под влияние на емоциите си или заради бързане пропускат или нарочно бъркат думи.Използват се диалектни думи или характерни за съответен регион такива.Даже понякога се пише само с малки букви и при пълно отсъствие на препинателни знаци.Важно в случая е да се усети идеята на пишещия, а не формата на поднасяне.  Ако намериш грешка в написаното от мен по-горе, кажи ми.А не смятам, че имам по-добър правопис от колегите.И една задачка от мен-защо се обръщам към колегата Предводител на команчите само с "команчи"?  |
| Виждам, че си внимателен Правописце Храбър. Аз нямам резерви по отношение на "минали" форми. Все още казвам - нямаше никого и/или видях някого, ама не знам вече кого. А това с двойственото число е много хубава форма в българския, макар и само оттатъци да има от нея. Както и аориста си го обичам - в българския и съответно в съвременния македонски. Цвят е. Наш. Правилният български е високоинтелектуален език. За жалост вече даже в радиото го няма. Хората се срамуват вече от звателния падеж! От много неща в същност. Само не се срамуват от лошия си български. |
| "такъв", "такава", "такива" в чиновническия език заместват съществителни и това обстоятелство придава особен колорит на изказа. Например: ... хубавата Надежда Михайлова и другата такава... Пита се: такава съществително ли заменя или прилагателно.  Ловкия, не си безгрешен, брато. След препинателен знак винаги се натиска интервал. Иначе от две думи се получава една с точка или запетая по средата. Редактирано от - водопроводчик на 15/4/2009 г/ 20:48:54 |
| ЛовКИ (Правописце, успя да ме засрамиш), аз просто цитирам факти. Мога и книгите да ти кажа. Но няма как вече да попитаме драгоманина Светослав Колев. Той явно и мерлин не е бил ял тогава, когато е превеждал за 5-6 лева страницата (парите до 1962 година). Ти на колко години яде риба меч на скара? Аз на 18 ядох за първи път банан. Сега лесно се приказва за хайдушка салата с естествен зехтинец, демек с дървено масло. На времето "пускаха" маслини, ама повечето време "не пускаха". Редактирано от - Nickolas на 15/4/2009 г/ 20:55:53 |
| Ловки - за задачката ти - с риск да ме уволнят, че ми свърши почивката - да не би да е "Команчи Вожде" като "Куюмджи Георги" или "Авджи Стоян"? Редактирано от - Правописец Храбър на 15/4/2009 г/ 20:53:43 |
| Друже Николас, не критикувам. Просто знам от Дискъвъри чанъл, че използват рибата тон като стръв за син марлин.Всъщност го знам от Хемингуей.Риба тон на скара не съм кусвал и до днес, но виж братовчед му паламуда обичам.Тъща ми го осолява в амбалажна хартия и става великолепно мезе. |
За Михайловите, особено за другата такава  , може да се каже единствено че можете да я откриете на адрес 4000...Правописецо храбър, името на племето е "команчи".Друго племе се казва "дакота", има още "лакота" и пр.Член на команчи е команчи-не команч, член на дакота е дакота-не дакот, и пр. |
| VBA, аз съм си западал по риба аншoа много преди да опитам какво е салата “Цезар”. В годините, когато нахитрявах стихийно, прочетох един разказ на Сименон, в него се разказваше за някакъв убиец, който се бил покрил в китно морско градче и всяка сутрин закусвал аншoа върху филийка ръжен хляб и чаша студено бяло вино. Та от тогава взех да обръщам внимание на аншoата (а бе, я форумният Граматиков да се произнесе как е правилно - аншОа или аншУа?). Изобщо писателите-класици – Рабле, Гогол, Лондон, Булгаков, Хемингуей и сие са ми най-добрите учители по ядене и пиене. За плакията - уж е проста рибена манджа, ама си има тънкости. Най я обичам приготвена в пръстен гювеч и СТУДЕНА, с тънко изстудено бяло винце от рода на мискетите или траминерите. Ето, тук пред мен е малката зелена книжица на проф. Кръстьо Куюмджиев “Ела, Боже, да ядем”, ИК “Летописи”, 1992 г. В нея има възвишени и проникновени рецепти и за плакия, и за прясол (вариант на това, за което спомена Геновева). Сократе, справил си се със задачата майсторски и творчески. Аз съм превел само една книга от английски на български (и то преди много години), но се натъкнах на подобни предизвикателства и завинаги запазих тръпката от творческото дирене на най-добрия вариант. |
| Аз пък се дразня много от "ме-кането" на хора с претенции - политици, журналисти и пр. (мислиме, правиме, говориме и т.н.). Редактирано от - dabedabe на 15/4/2009 г/ 21:42:43 |
| Даскале, щом имаш възможност най-добре е да се довериш на виделите и вкусилите.Ядене, пиене, жени-каквото може.Не знам дали в любимия бар на Хемингуей днес приготвят дайкирито така както го е пил той, но във всеки случай е хубаво да се отиде до там и да се изпие едно дайкири ениуей... Олдмад е прав донякъде че съвременната кухня е малко изкилеферчена и всеки харесва най-много манджи и ястия от родния си край и от детството...Аз например ще помня винаги зелевите сарми, които баща ми готвеше на първи януари... |