Отиди на страница:
| Марлене Дитрих е казала, че една жената може да направи от нищо три неща: шапка, салата и скандал. Джимо може да направи от нищо само едно – вестникарско есе (лакардия), но го прави винаги добре. Гол факт - до този момент има над 130 коментара под Джимо. Марсиански, не знам как я правите салатата "Цезар" на Марс, но това с рибата тон (или с пилешко), стриктли спийкинг, не е "Цезар", това е някакво хюстънско Цезарионче. Дори най-разпространената (и смятана за класическа) рецепта на салатата Цезар с аншоа, всъщност не е оригиналната. В оригиналната рецепта, както е била измислена от Цезар Кардини, няма никаква мръвка - ни рибешка, ни пилешка. Иначе има куп екзотични модификации на "Цезар" с тон, сьомга, скариди, пилешко, пуешко и т.н., но това са си все Цезариончета. Cамият аз я обичам с аншоа - става по-пикантна. Салатата иначе си я бива, особено ако се направи с майсторлък и душа. Неслучайно Епикурейското общество в Париж е обявило "Цезар" за една най-добрите рецепти, създадени в Америка през XX в. |
| белите имат закони и флотили и са се преработили за да нямат риби черните нямат закони и флотилии и не са се преработили за да имат риби истината както винаги е по средата комунистите като направиха щит 85 на морето изгониха рибата в турция и сега само цаца се лови |
| Много встрани от темата, но понеже днес го няма господин Донков, пък ми попадна нещо в неговия стил... та на кой му допадат подобни истории, нека прочете ето това: Натиснете тук |
Белите имат закони.... И което е друго - който не ги спазва го наказват.От линка на Предводителя: Norwegian man caught having sex with girlfriend while driving at 100mph A Norwegian man faces a heavy fine and a driving ban after police caught him having sex with his girlfriend while speeding on the motorway, police said on Monday. "It was veering from one side to the other because the woman was sitting on the man's lap while he was driving and doing the act, shall we say," said Tor Stein Hagen, a superintendent with Soendre Buskerund district police. "He couldn't see much because her back was in the way," he added. "Why they did it on a highway with such a high risk we don't know." After following the couple for nearly a kilometre, officers pulled the car over at a service station. "We have taken away his driving licence because of the danger that he caused," Mr Hagen said. Prosecutors will decide within the next week what his punishment will be, with police having filmed the incident to use as evidence against the driver. Mr Hagen said he expected the man to face a fine of "several thousand Norwegian crowns" and a lengthy driving ban. Натиснете тук Редактирано от - E6 на 15/4/2009 г/ 15:33:24 |
| Божкеееееее! Майстор е ДИ, майстор! Какъв изящен преход от сафрида, цацата и рибата тон с авокадо и лимон към дълбините на международното морско право и проблемите на пиратството! Поразен, трогнат и очарован! След трансконтиненталната глобална шпионска капама в Тъжната кръчма - забележителна континентално-шелфно-хамбургски омлет. Вино, вино дайте! |
| Сократе, залепнах целият докато го чета това-много сладникаво. Смятам че 90% от просяците и клошарите са си избрали това което правят като начин на живот, а не по принуда.Всяка сутрин и вечер минавам през градинката пред "Св.Седмочисленици" и виждам там една банда 5-6 точно такива-израсли в квартала, защото често разни хора си говорят с тях, здрави и прави мъже, мръсни и кирливи, винаги с цигара в уста и бира в ръка.Сигурно някои от тях имат по някоя смазваща история за предателство, смърт и болести.Може.Но пък малко или много всеки държи съдбата и начина на живот в собствените си ръце. |
| Прочее, рибата тон с авокадо за Цветница ми напомни за "традиционния български обяд" в чест на Клинтън преди точно 10 години, на който бяха сервирани равиоли със сьомга и гъши дроб със сос “Перигордин” от френски трюфели. |
| Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) създава удобства за акулите и разплаква цаците. Спомнете си как завърши един спор преди петнадесетина години: Гръцките териториални води обхващат около 43% от басейна на Егейско море, турските - 7, 5%, а останалите към 50% са международни води. Гърция изцяло гради своята доктрина по разпоредбите на UNCLOS, по която тя е страна. Според конвенцията, всяка държава - страна по договора, може да установи суверенитета си в пределите на 12 морски мили. Ако в Егейския басейн се установят подобни граници (и бреговата ивица на гръцките острови се ползва като базова линия), съотношението ще придобие следния вид - 71% (Гърция), 8, 8% (Турция) и само 17, 5% международни води. Та през 1994 Тансу Чилер без да и пука заяви, че ако Гърция установи граница от 12 мили ще има налице casus belli, повод за война с Турция. А турското Национално събрание прие резолюция, че предоставя всички правомощия на правителството ( в това число и обявяване на война), за да бъде защитен турския интерес. Не знам за филето тон, но спорът за паламуда и съдбата на българския граничар са живо потвърждение, че няма кой да пази българския интерес. Редактирано от - Doctora на 15/4/2009 г/ 15:49:44 |
| Докторе, Много си прав. Всяка държава си гледа интереса и в това няма нищо лошо. То е като в оная приказка за циганина, дето пробва докъде може да стигне - "Чорбаджи, даваш мене един дуп?" Лошото е когато някоя държава пък хич не си гледа интереса и знае само да казва "да". Нали така съсипахме каквото свястно имаше в страната (може малко да е било, но все имаше нещо свястно). Защото отвън рекли "спрете това, спрете онова". И отговорът е ясен: "тъй вярно". |
| Индианче, Знаем я Рашата, и за Коба тук сме чувАле, та - "благодарско, ама - не !". Даскале, И с аншоа я правят, но е доста по-скъпа, а пък рибата тон е по-"народна". И по-лека (аншоата е с доста силен вкус и по-солена). За всеки вкус (и джоб) има по нещо. Но не я давам шопската за Цезар, определено, особено ако е с овче сирене и всичките други съставки ... Редактирано от - Mars Attack на 15/4/2009 г/ 16:19:11 |
| Марсиански, напълно съм съгласен с теб за шопската салата. Знаеш ли, когато нашенец напусне за дълго България, чувството му за българщина или се притъпява, или се изостря (под българщина разбирам принадлежност към България, народа и паметта на клетъчно, генетично и дори по-дребно равнище). При мен, слава Богу, стана второто. Аз много съм обикалял и обикалям по широкия свят, но никъде не съм виждал такива едри звезди (много по-златни, квадратни и невероятни, отколкото в картината на Ван Гог “Cafe de Nuit“), каквито съм съзерцавал в Крапец. Ял съм по тежки рибни ресторанти в Таормина, Барселона, Токио и Бостън какви ли не изтънчени рибни ястия, но никъде не съм ял по-вкусно нещо от чорбата от сом и дунавската саламура, с каквато са ме гощавали в Никопол и Арчар. Пил съм какви ли не тънки ичкии, но по-хубава грозданка от тази на чичо ми и по-хубава сливова от тази на бабата на жена ми не съм пил никъде. Никакви там грапи, шнапсове и прочие спиритуози и ликъри не могат да се сравняват с тях. Ял съм какви ли не шунки и мръвки – пармска, серано, шварцвалдска и т.н., но по-вкусно нещо от еленския бут, който правеше бабата на жена ми, никъде другаде не съм опитвал. ПП: Само да не остане някой с погрешното впечатление, че за мен България се изчепва със зрително-вкусови усещания. |