Отиди на страница:
ПП: Само да не остане някой с погрешното впечатление, че за мен България се изчепва със зрително-вкусови усещания. Даскале, за родината не знам, ама май ходиш по света единствено заради тия усещания  |
| Хм, с авокадо, как с авокадо бе, моля за подсказка - нарязано на парчета ли, пюрирано ли - това с риба тон и лимон? Това са изкирифинчени рецепти, ама и от тях да опитаме. Иначе - една странична дискусия за скордалята, поставя въпроса за хляба като пълнеж на чеснов сос (в моята онтология такъв сос, който се предлага във всяка гостилничка, е именно киселото мляко, майонезата и чесъна). Класиката на субсистенцията е когато тази гъстота и плътност се постигне от орехите, смляни и бити до пяна. С чесън, зехтин и някоя и друга подправка се достига недостижимия вкус. А хлебните трохи, упоменати пак от някого тук, са един много добър заместител на орехи, за по-низшите социални слоеве. Имам една рецепта за таратор (произход - гъркиня от Поморие, светла й памет на леля Зефира, още леля Фиче - всякакви аналогии с форумни никове да се отхвърлят), където се слагат смлени трохи от коричката на ръжен хляб - точно в тази конфигурация. Все едно, че с орехи го ядеш. А сос за пържена речна дребна риба - балкански вариант, може би пак за по-низши социални слоеве - брашно, препечено в мазнината от пържената риба, угасено с вода, и много, много чесън. Не знам защо му казваха 'маане', после видях омонимията с турската музикална форма. Много добре угасяваше мазнината от пърженото. Като се отблъсна от този спомен от бедни и гладни соцтрапези, да попитам, връщайки се към нашите овци - та, прочие, авокадото - как? |
Геновева - нарязано и с лимонче...  Пробал съм и костилката... И то в саксия с тор от "калифорнийски добитък", ама тц!- не се фаща! Мераци разни, таковата... |
| Авокадото и чесънчето се бият на пюре с постепенно добавяне на зехтинец или олио (колкото поеме) до напълно гладка консистенция. Лимончето се ливва задължително, за да не потъмнява пастата, ако няма да се ползва екстемпоре. Редактирано от - Артиста на 15/4/2009 г/ 16:59:19 |
| Марсиански, де да ходех по света единствено заради тия усещания... Преди да я докарам до тия усещания, минавам през едни други - бая зор виждам, докато мина, ама после ми е добре. Като на оня, дето си удрял пискюлите с две тухли, ама в промеждутъците му било добре. Геновева, някъде в края на 80-те години се появи една малка зелена книжица от (покойния понастоящем) проф. Кръстю Куюмджиев, казва се "Ела, Боже, да ядем". Та в нея има чудесни рецепти, дадени с поетично вдъхновение, там пише и за това, което ти споменаваш. |
Пиратът Джама (не Джимо  ) казал да мислят за тях като за брегова охрана. Хубаво ама Maersk Alabama е бил нападнат от "бреговата охрана" на 350 мили от бреговете на Сомалия, т.е в международни води. Доколкото ми е известно в Индииския океан няма континентален шелф, за който Сомалия да може да претендира. Май джимовата риба в сибствен сос понамирисва.....  |
Оказва се, че нашият експерт по морско право e бил също и експерт на БСП на Кръглата маса.  Натиснете тук Не се казва дали е бил още експерт по списване на досиета, но ако се съди по екпертизата му...... |
| Марсиански, точно тия два велики атрибута на българщината гледам да ги имам и аз под ръка. Там, където живеех в УСА, редовно купувах българско сирене от дюкяна на един египтянин. Сприятелихме се с него и веднъж той ме попита: "а бе защо на българското сирене така много му шава качеството? Някой път е бяло, мазно, реже се лесно на филии, а друг път е ронливо, жълтеникаво и пресолено?" Чудих се какво да му отговоря, чудих се, пък току прецених, че едва ли ще ме разбере, та му рекох уклончиво: "а бе и аз не знам". |
| Като стана дума за сосове, си спомих една лакардия, която съм чул от стар софиянец преди много години. Случаят е от времето малко преди Втората световна война. Както е известно, англичаните не са сред кулинарно признатите нации, каквито са, да речем, французите, италианците или брат'чедите им - хишпанците и португалците. Та веднъж германският посланик в София поканил британския на вечеря и решил да си направи майтап. Наредил на готвача си да накисне мукава във вода и да я оформи като руло. След това го накарал да направи някакъв вкусен баварски сос, да полее с него мукавеното руло и да го украси. Така "специалитетът" бил поднесен на британския посланик. Той много го харесал и поискал рецептата. Германският посланик обещал, че ще я даде на български вестник да я публикува в оригинал. Така рецептата се появила на следващия ден в един от прогерманските български вестници, с вичките й "тънкости". |
Те го и Каравайо!  Кога станахте ходжи - кога ви порастнаа брадите?!  Кога и как толкоз ви се изчанчи вкуса бе хора? Или вече не се броите за Южно-Европци, пардон, Българи, а? 'Бах'ти й рецептите - авокадо с чесън... или пък със соев сос! Амчи ако бяхте му ръгнали малко риган, джинждифил, дафинов лист и босилек - напрао си се получава...бахур! |
| България беше "морска държава". СЕГА не знам дали е. Щото имаше някакво изискване за количество "бруто тона". И ми се струва, че бая кораби нарязахме. Но изглежда "батковците" така са наредили. А, по повод сосовете за риба мога да Ви предложа една стара фамилна рецепта. Много подходяща за пържена риба. Баба ми го правеше с кротушка, облез или друга дребна риба. Докато си пържите рибата в много олио, обелете една глава чесън. Скълцайте го в дървено хаванче със сол. Нарежете на ситно връзка и половина магданоз и скълцайте и него с чесъна. Залейте го с оцет разреден с вода. След като се изпължи всичката риба, още докато е вряло олиото, залейте соса и го разбъркайте. Докато консумирате, поливайте с питие по Ваш избор и опитайте своевременно да спрете. Наздраве!  |
| Даскале, Допреди да свалят визите за българи, нямаше много народ насам, та нямаше и БГ магазини тъдява, налагаше се да си нося тия неща, кога ходех я по работа, я в отпуск. Сега сънародниците отвориха една дузина магазини тук, че и ресторанти, та не е вече проблем (има и суджуци, и луканки, локум, кори за баница, и т.н.). Но домашната (сливова) - само оттам (home made 100%). Доста такива магазини (цели молове) имат българите, гърците и македонците в Канада. Но това са най-вече "старите" емигранти (от войните в началото на века и до след 09.09.1944, някои доста заможни, като Канев, напр.). Там има и поне 3 (толкова бяха преди 14-15 г.) БГ-македонски църкви, в чиито мазета има зали за мероприятия и стари карти на България. Интересно, хората и тогавашния език са си запазили, освен кухнята и другите наши табиети. Има задружност (по принцип) и нормално общуване. Средата предразполага към това. |