Отиди на страница:
| Айнщайн е казал: всичко може да се опрости, но не повече, отколкото трябва. Е точно в долната граница на опростяването е номерът. Под нея опростяването преминава в осакатяване и опростачване. Българският език вече е стигнал до тази граница. Няма какво повече да му се опростява. Пълният член е един от последните езикови бастиони. Рухне ли и той - пиши го езика бегАл. Вулгарното и често неуместно поангличанчване на българския език е в стихията си, както навремето беше с порусначването на езика (второто по исторически причини се избегна, но от първото спасение няма). Куп хубави български глаголи, като ставам, протичам, състоя се, осъществявам се, падам се и т.н., сега са излезли от употреба и са заменени с един-единствен глагол "случвам се" (от to happen). В България вече всичко се случва, затова нищо не става. Глаголът "случвам се" е свързан с наличието на случайност. Например, "случи ми се веднъж във влака да пътувам с Радичков". Слушам обаче българско радио малко преди Коледа и там казват: хиляди хора се трудят, за да може празникът ДА СЕ СЛУЧИ. Как може празникът Рождество Христово да се случи, щом като датата му е фиксирана? Може да се случи петък да е на 13-то число, но Коледа не може да се случи. |
| също и аз не знам дали повече се възмущавам от изрази като "случва се коледният празник" или "споделям ти", резултат повече на лош превод, отколкото на буквален преди малко погледнах в речника за значения на happen. само едно-две съдържат елемента на случайността а "споделям ти" пък е толкова антилогично че няма накъде. но май и чуждите езици са толкова недоучени колкото и българският. |
| Да се случи го въведе, по мои хаотични спомени, една критическа школа начело с Михаил Неделчев. Смяташе го за много българско. Също така употребяваше представката "об" като смислодопълваща. Например - "Тази жена ме грабва, тя е много специална, трябва да бъде облюбена..." |
| хехе въпреки, че вестникът е леко постен, съфорумците си намериха занимание -- дръгнат се за пълния и непълния член и запетайките  |
да умуваш над така вопиющия въпрос за пълнотата на члена само литератори могат така свободно да дискутират пълнотата на члена без нито за миг да се смутят  |
| Лейтенанте, както си я подкарал, няма да станеш старши лейтенант! Не ти ли е известно, че при военната демокрация критиката, както и иронията, а най-паче заповедите вървят отгоре надолу, а отдолу нагоре - венцехваленията и послушанието? Въпросът за члена е както научен, така и житейски, и задължение на всекиго е отдавна да го е овладял. Дори без помощта на даскали. |
| Едно от нещата, които ужасно ме възмущават, е неотдавнашната трансформация на израза "от време на време" в "отвреме-навреме". Нека анализираме израза. "От време на време" означава "сегиз-тогиз", "чат-пат" и други подобни идиоми. А какво означава "отвреме-навреме". Първата половина е абсолютен идиотизъм - в българския език няма дума "отвреме" (освен ако е обратното на диалектното "завреме"  . Колкото до втората половина - "навреме" означава "точно когато трябва" и влиза в пълно противоречие със смисъла на израза.Редактирано от - Сократ-май на 02/5/2009 г/ 13:27:08 |
| softwind, не съм литератор; смятам се за лингвист /а дали е така, кой ще ми каже?/. Признавам си без бой, че съм изкушена от изучаването красотата на правилата, по които функционира езикът/езиците. Но още по-пленителна за мен, от правилата за правилната употреба на словото, е функцията на езика - да общуваш, да съ-общаваш. Не правилата му го правят най-могъщото оръжие, а предназначението му и начинът, по който то се използва. Жизнеността на идеите и тяхната мощ не се интересуват от грешките при употребата на пълния и краткия член. А иначе съм радетел за спазване на езиковите норми; и то не от необходимост от сляпо спазване на правила и закони, а за да можем да се разбираме, за да имаме обща база в общуването си. А ефективното общуване е основата за разбирателството, мира и хармонията. От което следва, че правилното членуване /имащо отношение към ефективното общуване/ е необходимо условие за съществуването на мир и хармония между хората.  |
| Сократе, грешиш, "от време на време" се пише разделно. Погледни в новия правописен речник на БАН (изд. "Хейзъл" - там няма дума "отвреме", има само "навреме" в общоизвестното значение. |
Поне аз не вземам отношение по въпроса за пълнотата/дължината на члена. И не защото ми е безразличен въпросът. А защото, когато са те пуснали на арената при лъва, последното нещо, което ще ти помогне, е да умуваш над така вопиющия въпрос за пълнотата на члена. Пробуждане,   |
| Постнах го и предния път, но беше късно и малко хора го видяха... Аз отдавна си го свалих.Сега си правя речник на думичките вътре и скоро време ще се правя на начетен във форума: “ПОД ИГОТО” – МЕТАЕЗИКОВИ КОЛЕБАНИЯ Бойко Пенчев /.../ Валидността на интерпретацията се определя от мястото й в определена "епистема", конфигурация на знанието, а "традиционните" прочити на "Под игото" пребивават в едно поле на "истинното", дефинирано от могъщи дискурсивни практики, пронизващи всички сфери на обществения живот. Проблемът е, че иманентисткото четене неизбежно канализира прочитите и бавно извежда творбата от живия процес на художествената комуникация. Именно затова ни се струва опасно припознаването на епичност в "Под игото". "Благодарение на епичната дистанция, изключваща всякаква възможност за активност и промяна, епичният свят придобива своята изключителна завършеност не само от гледна точка на съдържанието, но и от гледна точка на неговия смисъл и ценност." Да реконструираме романността на "Под игото", ще рече да проблематизираме очевидностите и рецептивните стереотипи, да изследваме техниките за репрезентация и местата, където тези техники влизат в конфликт, изграждайки сложната художествена реалност на творбата. Ако се освободим от хегелианската доктрина за субстанциалния характер на смисъла, може би ще прогледнем и за скритите, мълчаливи дипли на романа, перифериите, където смислите се кръстосват и умножават в своя пищен, но мимолетен цъфтеж. Да се държим за епичността на "Под игото", означава да боравим с излъскания от употреба идеологически скелет на романа. Не "опровергаването" на традиционните интрепретации, а сьпричастие към изграждането на такава литературоведска "епистема", която най-сетне ще конституира плоскост за контакт между литературните текстове и новия ни социален и екзистенциален опит — такава е скромната цел и на настоящите редове. Натиснете тук Редактирано от - E6 на 02/5/2009 г/ 15:05:34 |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Без малко да забравим прословутия император Комод, патологичен гадняр и кръвник: Надявам се авторът да е показъл сарказъм с това изказване, а не увереност. Иначе се получава че е гледал много холивудски филми. Комод отначало става известен със Munificentia Augusta, тоест императорска щедрост. Целта му е била неговото управление да се запомни като златна епоха. За да постигне целта си Комод удвоява данъците на сенаторите и висшата класа от цялата империя. Това го прави особено популярен за народа, но мразен от сенаторите. Врайдата между него и сената се характеризират с това, че на практика преториянската гвардия командва рим, осигурявайки по този начин пълната безопастност на императора. Грехът на Комод е неговото себелюбие, в името на което прави всичко (странно познато чуство, нали?). Комод бива удушен във ваната (банята) от атлет наречен Нарцис, а не по холивудската версия. Сенатът прокарва веднага нареждане паметта на Комод да бъде прокълната. |
| "Слабаци сте магистри..."! (с извинение към Бр.Стругацки) . Голям мързел ви гони. Я малко Натиснете тук! Щото има и по-стари правила Уважаемий Г-нъ Сократъ, нъл' тъй?  |
| "Но нямам спомен някоя другарка или другар, да ми е обяснявал с думи прости къде и кога се слага пълен член, и къде и кога празен." Грубер, и аз немам спомен за другарка, но имам такъв за една госпожица, която ми (ни) праскаше двойки на поразия за пропуснати запетайки, членове и за лош език от общ характер. Тормоз почти като в Гуантанамо, но иначе много интелигентна и хубава жена Не съм прифанал много де: рядко внимавам когато пиша (или по-скоро - когато печатам). Правописец не е некъв педант, а коментиращ с добра воля, който ни напомня, че все пак сме ходили на училище. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Пробуждане, Поне аз не вземам отношение по въпроса за пълнотата/дължината на члена. И не защото ми е безразличен въпросът. А защото, когато са те пуснали на арената при лъва, последното нещо, което ще ти помогне, е да умуваш над така вопиющия въпрос за пълнотата на члена. С моето мръсно подподподсъзнание под съзнанието и благодарение на богатия дву-, три-, че и повече смислово роден език, те разбрах правилно! Що се отнася до пълен и кратък член, мисля онзи ден подарих подарено ми правило: Действа ли в изречението и живота - членът е пълен. Действат ли върху му - кратък, бая кратък. Миранда, жените БИ трябвало дасе вълнуват от ролята на члена и доколко е пълен. А сериозно - опростяването на езика опростява най-напред хората. И, тръгвайки в насока опроистяване, за да олекотим труда намислещия уж човек - ще стигнем обратно до невербалната комуникация. Където вече почти са пристигнали някои. Които владеят три изречения, две от които псувни. |
| Не е т*шак.Бойко Пенчев се казва авторът.Редактирах се по-горе и дадох линк.Има и печатно издание: "сп. Литературата, кн. 1/1994. ИК "Сребърен лъв"" |
| Доколкото съм чел, Всичко започва От тук! Редактирано от - OLDMAD на 02/5/2009 г/ 15:14:38 |
| Рицар, подобни съмнения има за доста владетели от древността. За които съдим по писмените данни, оставени от свалилите ги. Които винаги - за да се изкарат спасители на държавата, очернят мъртвите. Пример е Нерон, върху чието време все повече се замислят историците. Примерно, отдавна е ясно, че не е палил Рим. Подобни са преоценките за Павел I. Или Константин Асен Тих. Историята, казваше един приятел, е к*рва - който е на власт, него обслужва. И историци нему служат. /Те ви пример за падеж/ Редактирано от - генек на 02/5/2009 г/ 15:16:27 |