Отиди на страница:
| Не е за вас, а за най-умните. Пардон. Апропо, махам го, защото виждам, че има и хора, на които им става неудобно за другите. Редактирано от - Nickolas на 21/6/2009 г/ 13:49:35 |
Нали правиш разлика между злонамерените , , кракери, , и симпатягите, които списват хакерските сайтове. Аз съм надхвърлила възрастта тинейджърска отдавна. Преди време един юнак, от такъв немски сайт ми помогна да реша голям проблем. Програмистът ни отсъствуваше, не беше редно и да бъде безпокоен по време на това внезапно отсъствие. Законът на Мърфи няма изключения... А и злото не идва никога само... Аз разбирам от програмиране толкова, колкото е допустимо за една блондинка да разбира от ядрена физика.  Редактирано от - Здравка на 21/6/2009 г/ 13:51:36 |
Cruella de Vil ... след като отговорността за помощ на изоставащите ученици трябваше да бъде работа на т. нар. занимални, за които си имаше назначени учители да им помагат. Пойнтата на тези мероприятия по прикачването на слабаците към силните е култивирането на взаимопомощта м/у индивидите, което явно не е било по вкуса на некои наши коуеги. |
| Със сигурност още ги има хората, които биха могли да бъдат истински педагози просто от любов към професията. Защо не се изявяват тогава? Отговорът вече беше даден: преди всичко поради ужасно смачкания престиж на учителската професия. Кой умен човек ще се насочи към занаят, където ще го плюе целокупният български народ, а подопечните му ще се нуждаят не от учител, а от звероукротител? Естествено, финансовата страна на въпроса също е важна, но все пак тя стои на второ място. Сократе,  |
На някои от вашите родители преподавал ли е белогвардеец? Били са изключително ерудирани и интелигентни хора. На баща ми например в Плевен по математика е преподавал бившият нач.щаб на артилерията на ген.Врангел. Завършил математика и физика в Сорбоната. Баща ми още помни добре повечето си учители. По физкултура, но в друг град, учителят е бил швейцарец-с ампутирани няколко пръста на краката заради измръзване на някакъв глетчер по време на ски. Помня добре всичките си учители. Умееха да преценяват знанията ни без да се налага постоянно да ни изпитват. В пети клас например историчката ми писа шестица за годината само заради един правилен отговор на труден въпрос. А в осми клас, когато започнахме да учим немски, още в началото на първия срок получих единица, защото ме хвана учителката да преписвам от учебника. В края на срока имах петица на изпитване, след това тя се разболя и отсъства почти до края на годината. Имаше време само за едно последно препитване преди лятото и то без оценки. И когато дойде време за годишните оценки, а тогава се смятаха средноаритметично, като дойде моят ред, тя каза-а на номер *, който има единица и петица, пиша...."шееест"-припя целият клас веселяшки.Точно такааа-отвърна тя, и поясни-при последното препитване показа знания за шестица и я получава. Светли личности...  Редактирано от - Ловкия на 21/6/2009 г/ 14:05:13 |
| "Със сигурност още ги има хората, които биха могли да бъдат истински педагози просто от любов към професията. Защо не се изявяват тогава?" И ги има, и се изявяват. Просто са около 10-тина %, толкова, колкото и децата, устояли на изкушението в психологическия експеримент, за който разказва абулафия. |
| Нямала съм този късмет. Но ме е церил от всичко, което може да сполети едно не до там кротко хлапе, педиатър с такъв произход. Д-р Матвеев. Сигурна съм, че е в рая. За него, детето никога не беше виновно, независимо дали става дума за ангина, или навехнат глезен. Виновната беше, естествено майка му. Не признаваше готовите лекарствени форми. Пишеше на рецептата състав и съотношение на мехлеми и сиропи, които струваха смешни стотинки и лекуваха ЕФЕКТИВНО. Мир на праха му. |
| Ловки, кръстникът ми беше белогвардеец - капитан от армията на Врангел. разправяше ми как са бягали от червените в Одеса с всичко, което може някак си да се държи над водата, буквално с корита. Успява да се качи на някакъв катер и да доплават до румънски води - от там Дабре дашла Маша, в радината наша. Последното без ирония. Така го пееше човекът. Велик мъж беше. Служил беше в Сибир първо и ми разказваше за Сибир, за войската, за много неща. Беше спасил от багажа си единствено една икона, която му подарили като млад офицер в Сибир. Сега иконата е при мене. Стъклото е счупено при бягането. Тя е поначало в една витринка. Руснаците имат много такива във витринки. Тук в офиса ми е. Подари ми я като бях в 8-и клас, преди да почине. Зедно с един албум руски пощенски марки, който ми откраднаха после роднини. |
| Николас, аз съм все още сравнително нов в тоя форум, така че не знам със сигурност кой е приватизирал тукашните квалификации и оценки. Едва ли обаче ще взема да се съобразявам с гнили приватизационни далавери. Ловкий, на мен белогвардеец не ми е предавал, но познавах неколцина – както от най-старото поколение, така и наследниците им. Все изящни и великолепни хора, с дворянски финес и широка душа. Разбира се, пиеха яко. Че то кой руснак не пие яко? Аз пак се връщам към бизнес идеята за подпомагане на българското училище - да се прикрепят даскалите и училищата към богаташите. Който богаташ има 1 милион – поема един даскал. Който има 100 милиона – 100 даскала. Заплатите на даскалите стават по 1000 лв. Разликата се плаща от богаташите. Допълнителна лепта – за поддържане на училищата и базата. Богаташите – бълха ги ухапала. Хем ще си дадат част от честно спечелените средства, хем ще си спечелят уважението на народа, хем училищата ще цъфнат и вържат. Какво по-хубаво от това? Караваджо, ти и на много други работи си случил, ама не се усещаш. Изобщо, ти си щастлив човек. Удивитеьно, с таким счастьем - и на свободе? |
| А за преподаване - да, преподавала ми е една благородничка по география, рускиня, родена вече в България. Държанието и беше респектиращо, но топло и човешко. Никога не е повишавала глас. Не се е налагало. А външно беше хубава, висока, стройна, изправена жена, с много финес, хубави крака и вкус за обличане. А съм имал и съученик (и не само аз в тоя форум) син на емигранти - благородници от рода на Гончаровите. |
Даскале, във Варна има твои колеги, и най-паче директори школски с такива средно месечни заплати. От частни уроци, айретен. Парите са много важни. Един учител трябва да надвишава своите ученици не само по знания, а и да е поне равен по стандарт на техните родители. Зависи къде даскалуваш. За Варна хилядарка е малко за преподавател с добра репутация. Трябва да има независими и общовалидни критерии за оценяване на учителите и оттам да идва адекватната на знаене, можене и опит заплата. Доплащане за труд при опасни за здравето и дори живота условия - задължително.  Редактирано от - Здравка на 21/6/2009 г/ 14:27:31 |
| Calina Malina, Установено е, че потенциалният елит е постоянен за всички нации и е около 7-8%. Просперитетът на една нация зависи как и доколко тя е в състояние да се възползва от него. |
| Аз жулнах две бирички на обяд, към пържените яйца с беконец и червен пипер. Сега ми се затварят очите ей така  |
| Караваджо, когато подскачаш от радост при среща с дилетант, внимавай някой да не ти дръпне чергата под краката (Станислав Йежи Лец). Здравке, аз съм толкова даскал, колкото ти – китайски мандарин. Просто милея родолюбиво за даскалството и даскалото. Отгледан съм в даскалско семейство и самият аз доста време съм даскалувал, само че с едни дребни уточнения – школото ми беше бая голямшко (има-няма 35 000 души), учениците ми бяха въздърти – на по 20 и кусур години, и бяха поизостанали от българските си връстници с по 7 часа. Хамеле, твоето предложение е инвариантно уместно – нещо като „O tempora, o mores”. Туй, където и да го туриш, все си е на мястото. И една забележка – нас тук ни наплаши Правописец Храбър, та взехме да туряме пълен член и където не трябва. В случая можеш да кажеш просто Даскала, нищо че е подлог – като Апостола или Щастливеца, такива велики прякори не се членуват. Бъдете здрави всинцата. |
| Като се произнасяме за соц образованието не бива да пропускаме един важен негов компонент - оформянето на характера. Неслучайно имаше оценка за поведение. Промиването на мозъци и насаждане на политически-коректни догми си беше неделима част от образователната система. И системата произвеждаше. От весело чавдарче доде стигне до комсомола детето вече знаеше, че мантрата за свобода и равенство не се връзва с житейската математика. Че отрочетата на властта са по-равни от теб и ти не можеш да обориш абсурда. Вярата в справедливия социализъм и неизбежния комунизъм беше закон, искаш ли да получиш знания трябва да го спазваш, иначе се превръщаш в аутсайдер. Като всеки калпав закон всички го нарушаваха, някои по-неумело и ги хващаха, други го използваха злоупотребяваха и извличаха облаги, останалите се правеха че го спазват и оцеляваха. Това беше най-важния практически урок по устройство на обществото и децата го научиха. Днес жънем това, което тази образователна система пося. |