Отиди на страница:
| Според мен който иска да учи, има къде. И който разбере че трябва да учи. И мотивацията и дори принудата ако щете трябва да дойде от семейството. Повечето пишещи тук са завършили български ВУЗ, нали? Поне като основа. И предполагам че имат добра реализация, и тук, и навън. Не вярвам че свестните и кадърни учители, за които преподаването е мисия, са намалели значително. Просто са занижили критериите си. Най-вече от страх да не загубят работата си, особено в малките градове. И все повече родители все по-рядко дават легендарната соц. препоръка-учи, мама-да не работиш. |
Младите били необразовани!? Как бе? Разни миски по две ВИШИ изкарали, да не говорим за мутрите. И те по две ВИШИ, разни специализации, докторати...  |
| Днес имам настроение за черен хумор, затова ще Ви предложа нещо което трябваше да взаимстваме от близкото минало, когато "верни партийни активисти", създаваха "поетични лозунги", които стимулираха "трудовите хора", за "трудови подвизи".Например на входовете на месокомбинатите имаше надпис-"Най-големото ГОВЕДО, за партията", или пък лозунг изписан на скалите на кариерите- "Най-големия камък, за нашия пръв ръководител др.Т.Ж.", Защо да не ги използуваме и днес, например първият е подходящ за входа на народното събрание, само че "партията", ще бъде в множествено число, а втория за министерския съвет, като само смениме накрая името със С.С."Трябва да се учим от миналото Господа!. |
| Ловък, казваш: Не вярвам че свестните и кадърни учители, за които преподаването е мисия, са намалели значително. Просто са занижили критериите си. . Изобщо не си прав. Намалели са значително. Защото обстановката в училищата е непоносима. Тя е далеч по-зле и от най-черните години по комунистическо. И основният натиск този път идва от учениците, които са абсолютно изтървани и неуправляеми. В училище си е направо зверилник. С малки изключения на някои елитни училища и - колкото и да ти е странно - провинциални училища, където все още има запазено някакво чувство за приличие и благовъзпитание. Както и, подчертавам дебело това, в районите с турско население. |
| hamel, едва кретаме, защото сме мързеливи и неуважаващи другия /и предшественика и опонента/ всезнайковци, при това неграмотни, . Доброто образование, по всепризнати, а не по БГ критерии, навсякъде струва добри пари. И навсякъде по света, на дете от бедно семейство наистина му трябват талант и хъс за да бъде забелязано и финансово подкрепено от институция, фондация... Холандският също е непопулярен извън родината си език. Не познавам обаче холандец не говорещ немски и английски, независимо от образование и възраст. Това няма нищо общо с нашенската си комплексарщина. Тук неграмотността блика от всякъде, говорещи на диалект депутати и , , звезди, , дал господ. За генерираща простащина и простотия медийна среда е излишно да говорим. За WC-ТО на черни, също. Редактирано от - Здравка на 20/6/2009 г/ 14:28:23 |
| Интересно е и друго: На КАКВО наторените със съветска тор същества могат да научат децата си? Че има "церковнославянский" язъъйк? Ако ще ги "образовате" на такива неща, по-добре ги оставете на мира... |
| cari, да ти имам самочувствието, не губи контрол, че съвсем изпусна въздухъ, от берлин ти го казвам, от една маси4ка то4но в центеру в сърцевинътъ на къщурките на ренцо рояло и цъкъм с твойинкото вдетинену възклицание благодарен съм ти на тебе и на такива като теби че ни натирхте по чужбината че да види простийо ми акъл(по асан, добър даскал ще се укаже завалийката за менинка) умен свет(и от тебе много научих, голем университетин си, което е верно верни4ко)и преди си бях простак но ти ме доопростачи и нема как да не съм благодарен и ето ти едно немско юют и кантариончето жълтото да не го пестиш  |
| Орлинчо, тогава по имаше буден народ. Имаше и перестройка. Родителите ни оцеляха, без да е нужно непременно да са БКП членове, или доносници на ДС. На какво научи децата си първото чалга поколение - виж резултатите от матурите и бройката на неявилите се. Отпадналите преди да завършат средното си образование - друга бира, ама пак част от коктейла , , Молотов, , наречен по нашенски , , Реформа в бг образование. При такъв ядрен взрив и хлебарките няма да оцелеят  |
| Погрешно е да се смята, че кризата в образованието е само по вина на случилото се през последните 20 години. Всъщност последните правителствата сложиха само надгробната плоча на образователната ни система. Корабът започна да пропуска вода много по-рано, колкото и на някой да не им се иска да признаят това. Всичко започна в началото на 50-те години, когато броят на истинските учители (поклон пред паметта им!) драстично намаля. Едни се пенсионираха, други починаха, а младите кандидати за учители ставаха все по-малко и педагогическите институти останаха празни. Защото учителството стана непрестижна и лошо платена професия. Тогава се случи нещо нечувано! Абитюренти, закъсали с матурата, бяха привиквани от директора, който им казваше в прав текст, че могат да получат диплом единствено, ако подпишат декларация, че ще станат учители. По този повод един стар, опитен учител намери куража да изрече пророческите думи : "Край, ученици, свърши се! Досега майсторите правиха чираци, от тук нататък чираците ще правят майстори! Това е началото на края!" Дотук беше действие първо. По това време все още не бяха въведени привилегиите и никой, с успех над петица, не се тревожеше много-много за влизането си в университета. Освен ако родителите му не бяха обявени за народни врагове, кулаци, частници, изобщо засегнати от мероприятията на народната власт, без право на прочутите ОФ бележки. Действие второ започна със създаването на РАБФАК. Неуки, простички работници, понякога дори без завършено гимназиално образование, бяха поставени едва ли не насила на студентските скамейки, за да се червят от срам пред далеч по-младите и интелигентни техни колеги. И тъй като опита за създаване на червена интелигенция по съветски модел се провали, рабфаците бяха закрити на бърза ръка, като на тяхно място се появиха привилегиите. А с тях започна и действие трето. Квоти за деца на активни борци против фашизма, герои на труда, загинали във войната и т.н. и т.н. Като за редовите студенти бяха заделени има-няма само 40% от кандидатските места. Кандидатите от всяка група се състезаваха помежду си вътре във групата. Привилегированите влизаха с тройки и четворки, а за редовите студенти понякога и отличен 5.5 не беше достатъчен. Нещо още по-лошо – ако случайно измежду привилегированите се появеше кандидат с висок успех, той автоматично беше изваждан от групата и прехвърлян при редовите кандидати. А на негово място влизаше друго синче или щерка, дори и внучка на активен борец. Така априори беше определено в нашите университети да има 40% способни суденти и 60% некадърници. В резултат на това, за първите 40% места започна жестока борба, от която почти без пауза се премина към четвърто, последно действие на Образователна трагедия от Живковата епоха. Тъй като в бала влизаха и дипломните оценки, натискът се пренесе не само върху изпитните комисии, както и в търсенето на връзки и телефонни обаждания отгоре, но и върху учителите. В борбата за пълно отличие бяха включени преподаването на частни уроци, разни услуги, подаръци и т.н. С други думи добре известните форми на подкуп. И това продължи до падане на завесата, с което завърши и първата част на пиесата. Втората част на пиесата е добре известна и всеки може да продължи...... |
| Водопроводчик, какъв е езикът, ще кажат специалистите асириолози. *** Редактирано от - sybil на 20/6/2009 г/ 18:24:32 |