Отиди на страница:
Аз ще изчезвам, че много разводнихме тук...
| круела, този няма да те разбере с неговата култура, разговаряй му с неговия стил:извади му думичка от късата му мисъл и го замяргай с нея:иронизирай, хапи го както бълха, както той го прави, бъди бълха с присмехулника или го подминавай:прочети го пак с какви истини за образованието ни светна и бягай надалч |
вакантните в момента места в елитни гимназии, в които се влиза с приемен изпит са с 5000 /словом ПЕТ ХИЛЯДИ/ повече от кандидат гимназистите завършили сега 7-ми и 8-ми клас. К*ъв елит, к*ъв Иван. Ако излезе вярно за езиковите гимназии, наистина сме стигнали дъното и копаем надолу. Ама мнооого надолу `С изпит след седми клас се влиза в езикови, математически, природоматематически гимназии, обикновени СОУ, техникуми (сега ги наричат професионални гимназии). Практически за всички средни училища има изпит след седми клас. В езиковите и математическите влизат децата с най-висок успех от изпита, а всички останали в техникуми и обикновени гимназии. Затова не е правилно изпитът след седми клас да се нарича "изпит за елитни училища". Във Варна добрите средни училища са І, ІV, V, VІІІ гимназии и математическата. Там свободни места не остават. |
За автора  Образованието е в основата на абсолютно всичко. Нищо друго, освен липсата на образование, не носи такава вина за разсипията на съвременна България. |
| Hamalin, малко ме съмняваш! Да не си в Берлин за конгреса на левицата - днес и утре? И там има любцатор щото. |
wwwe, особено ПЕТА  В езикова гимназия можеше и в някои случаи след 8-ми клас, след полагане на приемен изпит по съответния език. Но наистина не знам, дали е валидно и сега. Много ученици отпадат от СОУ, където са учили до 8-ми клас, поради това, че има специални паралелки в които се влиза също с приемен изпит. Редактирано от - Здравка на 20/6/2009 г/ 16:41:05 |
| Възпитан съм от баба пенсионерка - една от учителките, завършили преди девети, за които пише Никола. Завършила СУ в 1934 г. Не съм ходил на детска градина. Благодарение на бабиното възпитание бях добър ученик, без да съм зубър или натегач (един куул хулиган от махалата ме характеризираше - за моя гордост - като 'отличник-хулиганин') - просто обичах книжките повече и от ритането на топка, пушенето по кьошетата и определено - от дискотеките. Бях пръв отличник в отделенията, знаменосец на Първа ЕГ-Варна, първенец на взвода в НШЗО Плевен, че и на стари години в Америка влязох в 'Ху'с ху ин Америкън юнивърситис' като първенец на класа в масторската си програма по делова администрация. И дисертацията ми в БАН по общо признание не беше лоша, спечелих покрай нея три чужбински гранта в тъмните времена в началото на прехода. Само в СУ, макар и там да излязох отличник, трети по успех в курса (след един супер натегач партиец и нашия комсомолски секретар), нямаше структурираната учебна среда, в която можех да се проявя като добър ученик - не само на изпит, а в самия процес. Митко Денков ми беше асистент по един сам по себе си много интересен предмет - история на класическата "буржоазна" философия - почва с Фр. Бейкън и Декарт, минава през Лок и Хюм, Кант, Шелинг и Хегел, френските просветители и стига до немските материалисти от 19 в., Фойербах и О. Конт. За съжаление, както и друг път съм писал, Митко, макар явно литературно амбициозен и минаващ за един от свежите млади брадатковци във факултета (защити по наше време интересна дисертация за Хайдегер), нямаше никаква педагогическа подготовка и упражненията му бяха скучни, мълчаливи, изпълнени с трепет да не те "гръмне". Нямаше "интерактивност", дори домашни нямаше, освен веднъж, за "мястото" у Декарт, за което се постарах да напиша цял трактат, а той даже не ми го видя. Нямаше връзка на теорията със съвременността, нито споменаване за "съвременното състояние" на въпросите. Нямаше даже стреса, който създаваше Д. Деянов по диалектическа логика, който беше готов да те стъпче, ако не харесаше нещо в доклада/съдоклада ти, и при него съ/докладчиците скрупульозно си репетираха всяка реплика. Такива неуспешни асистенти обичаха да винят студентите - че били тъпи, случайно влезли, "неуспели прависти" ('правист' беше обида в нашия факултет, значеше 'тъп комсомолски натегач', единица от поток с 2000 души), а "добрите момчета" били останали навън, не минали стъргата на даскалиците по български". Голямо неудовлетворение и горчивина оставяше СУ в 80-те години. Но имаше и добри асистенти - винаги давам за пример покойния Ламбо Кючуков по теория на познанието. Коментирам следния цитат:
И друг път съм писал, и авторът ми се е обяснявал по мейла че не е така, че патосът му на публицист е фашистки. Реакционна романтика плюс расизъм. Наистина, че светът върви от развала към провала е лайтмотив на такива хора поне от началото на писмеността насам - Боцмана веднъж цитираше древен текст от Шумер или Вавилон от 2-3 хил.л. пр.н.е. с това съдържание - младите не почитат старите, не учат, не работят, иде края на света. Че малцинствата/чужденците (мръсни, тъпи, хитри, пиявици, варвари...) са виновни за всичко - също е стар като света мотив. Но в наше време тези мотиви звучат фашистки поради натрупания в близкото минало опит. България е европейска страна, член на ЕС. В глобален план звучи много оптимистично. Има известно разцентроване на ценностите вследствие наследството на катастрофиралия соц, а и на сегашната тежка криза на "консумеристкия" капитализъм, победил триумфално след 1989 г. Но нещата полека-лека ще се наместят. Демографски проблем има целия развит свят, имат и Китай и Индия, да не говорим за Африка и т.н. Упадък на образованието и растеж на неграмотността се констатира и в САЩ, и това е приоритет за новия президент. Заедно с главоломно поскъпващото здравеопазване, социалното разслоение, финансовия авантюризъм, деиндустриализацията на регионите, замърсяването и изчерпването на ресурсите. България е даже облагодетелствана - в нея и по-малките подобрения ще пораждат оптимизъм. |
| Градски, другия градски е допуснал неволна грешка, според мен. Искал е да каже Трета, Съгласна съм, ако е така - имат хубави комбинации на интензивно обучение - география + английски, например. По мое време се влизаше с изпит по география след 8-ми клас. Как е сега не знам. |
| Николас, за опита ти да систематизираш срива на системата на образованието преди 10. 11. Само една забележка - рабфаковци имаше и в началото на 70-те години. А след "промяната" продължи изкачването по стълбичката, която води надолу. |
| браун, авторството на систематизацията е на Анастас. И на мене ми хареса за 10 по френската система на оценяване. Имаш грешка, обръщайки се към мене. |
| Чувал съм, че в цивилизованите страни децата са подтиквани да участват в дискусии в училище, да споделят свободно мнението си по определени проблеми, често правят презентации пред съучениците. Учебният процес не е стресиращ, той стимулира децата към повече знания. А когато не са овладяли добре даден материал, учителят не се стреми да ги унижава, да им казва колко са тъпи. За съжаление българите не сме толерантни един към друг. Същото важи за учителите по отношение на учениците. В един момент и учениците стават нетолерантни към своите учители. Но в живота е така - с каквито се събереш, такъв ставаш. |
wwwe, особено ПЕТА Едно време, след като Първа гимназия замина в новата си сграда, при нас (МГ) дойде Пета и учехме в различни смени. Само мацета. Бях си забравил веднъж некъв учебник под чина, на другия ден беше пак там и на гърба му пишеше: "Не съм крадла"  Редактирано от - hamel на 20/6/2009 г/ 16:58:43 |
| Айде, бе! Образователната система се била скапала още в началото на 50-те. А тия дето пишеме с претенции за образованост във форума да не сме всичките над 100 годишни, та да сме се образовали по времето когато имало добри учители, а после ги нямало. Мен са ме учили в техникума учители по специалните предмети, нито един от които вероятно не е учил и час педагогика, но бяха учители авторитети, професионалисти от най-висок ранг, всички завършили най престижни университети в Германия, Франция, Австрия, Чехия, .... Всички пишеха учебниците, по които учехме. Ще ме извините, но не мога да не спомена с благодарностимена като: инж. С.Мартулков - доайен на българската радиотехника, построил радиопредавателя във Вакарел; Инж. В.Писомов - бивш началник на пощите, телеграфите и телефоните в "новите територии" (разбирай беломорието); инж. А.Сокачев - син на собственика на първото предприятие за производство на радиоапарати в България; инж.А.Петров - син на бившия собственик на фабриката за грамофонни плочи; инж.В.Бърнев - завършил аероинженерство в Германия, метерорология в Прага и консерватория във Виена - участвал в конструирането на немски изтребители; инж. Х.Алкалай - участвал в конструирането на немските торпедни катери тип "Люрсен", ..... Това бяха учители, дами и господа, другарки и другари форумци, на които много сегашни университетски професори не могат да стъпят на малкия пръст. Не е вярно, че "тъпите комуняки" не са използвали знанията на "бившите" и само са ги пращали по лагери. Използвали са ги и то в най-перспективната област - образованието. Никак не са били глупави "комуняките". |
| Та сега последно образованието като цел ли да се проповядва или като средство? И ще лепим ли в дипломите етикети че е със или без растителни мазнини? Това, че не е точно мерило на интелекта го знае всяко хлапе. И няма начин да го убедиш, че образовайки се ще получи нещо повече от тапия. Животът ни е пълен с разни отдавна извратили смисъла си документи изисквани от кой ли не. Придобиваме ги благославяйки системата, опитвайки се да заобиколим или прескочим безизходни лабиринти и в тях остава скрита истинската цел удостоверена с документа. А необходима ли е дори и дипломата за да си доволен от живота? Държавна регулация поставя изискванията за лекари, шофьори, авиатори, но за мераклиите да ръчкат политическите кормила не дефинира задължителни умения и качества. И за какво да иска даден ценз, след като можеш да получиш диплома по мярка срещу място в листа? Трябва ли да си ядрен физик за да си министър на енергетиката? Не, дори е противопоказно, ако си губил толкова време от живота си по зубрене и някакви елементарни частици значи с теб не може да се прави политика. Да се надяваме, че някой ден правилата ще се превърнат в правила (в смисъл да бъдат смислени и правилни) за да бъдат спазвани. Тогава и образованието ще е образоващо и желано заради знанията повече нежели дипломата. Дотогава сме на самоподготовка. |
| Значи все пак е има церковнославянский язъйк? И е хубаво нашите деца да бъдат научени на това? Прабабите им са били церковни славянки? |
| В България ние се сблъскваме с удивителен феномен – бих го нарекъл УЧИТЕЛСКО САМООБУЧЕНИЕ. У нас учителите се подготвят било в педагогическите факултети, било във всички останали факултети на големите университети, като към специализираната подготовка по съответната дисциплина се изисква преминаването на обучение по педагогика, педагогическа психология и методика на преподаването. Тези три предмета се преподават навсякъде в България под всякаква критика, съвършено формално, със съдържание, отразяващо равнището на тези дисциплини от средата на миналия век, без никаква връзка с действителността, с училището и децата. В педагогическите факултети пък отиват само онези, които никъде другаде не могат да се класират, и разбира се, нивото на обучение там е много ниско. Поради горепосочените причини учителят в България е артист в своята област, уникален субект, който преподава по свой си, уникален начин, и когато се наложи един учител да бъде сменен с друг, настъпва истински хаос. Новият учител почти винаги заявява, че децата нищо не знаят, че предметът изобщо не се преподава така, както е било правено дотогава, че сега трябва да слушат него и той като свещенослужител от амвона ще представи непоклатимата истина за нещото, която всъщност само той владее. Естествено представям нещата леко хиперболизирано, но в никакъв случай далеч от действителността. |
Същиа този Сартър, дето ни го цитират е казал също : "Противопоставят се, за да се поставят" 