Sta каза:
"Костов се усуква край белия кон..."
Не сте доразбрали май какво става!
Костов Е белия кон.

За никого не е тайна, че аз не обичам комунизма. Ала уважавам повече комунистите, които не се отказаха от партията си, и разбирам хората, които никога не са криели принадлежността си към ДС. Не мога обаче да разбера т.нар. десни куки, които се представяха за демократи, въпреки че са обслужвали предано предишния режим.
.
Въобще не ме интересува, че Иван Токаджиев или Иван Гранитски са били доносници. Жалкото е за хора като Георги Коритаров, Атанас Свиленов, Христо Тотев – всичките те с активна антикомунистическа позиция след 10 ноември 1989 г. Винаги съм искал да им кажа, че слабостта им не се състои в тяхното минало, а в тяхното настояще. Че не може да си главен редактор на Демокрация или водещ на предаване в демократична среда с такова минало.
.
Още по-сериозен, но и срамен става разговорът, когато си спомним, че антикомунистите начело с Костов, сред чиито привърженици бях и аз, имаха абсолютната власт и възможност да кажат тази истина преди 10 години. Не го направиха, въпреки че имаха възможността. А днес играят театър, за пореден път възмущавайки се от присъствието на бившите служби във всички сфери на българския живот.
.
И за да бъда пределно ясен, ще потретя - не ми пука за нито едно ляво ченге. Грижа ме е за ‛ десните“, които не бяха огласени навреме и които десните политици по конюнктурни съображения закрилят и поощряват. В това е скрит и смисълът на предопределения политически мач - в основателното подозрение от страна на публиката, че този мач е уреден. И че отборите, които излизат на терена, въобще не са противници. Те играят за едно и също. Как иначе да си обясним, че Костов скри Първанов и Гарелов, а Доган и Петков разкриха Коритаров и Свиленов. Споменавам последния не защото е много значима фигура, а защото е бил главен редактор на вестник Демокрация.
.
По-противно от самото наличие на такива хора в публичния сектор е делението им на наши и ваши. На червени и сини куки. Куките са си едни и същи, независимо дали ги контролира Луканов или Костов. Това, че единият се е нарекъл ляв, а другия десен, е формална игра без особено значение. Ако България имаше автентична антикомунистическа (което означава антисистемна) сила след 10 ноември 1989 г., тя щеше най-малкото да покаже цялата несъстоятелност на предишната система. На комунизма и на неговия командно-административен апарат, както обичахме да се изразяваме в началото на прехода. Фактът, че това не се случи, означава, че няма два отбора. А че всички си играят за един и същ собственик. Темата с досиетата е ключова, защото засяга миналото, най-интимното в една човешка биография. Ако те там не се разделят, това само означава, че са били толкова близки, че не могат да го сторят. Играта на сини и червени е плод на техния цинизъм, но когато опре до същинското разграничаване, всички се солидаризират и започват да говорят глупости за националната сигурност и държавната тайна.
.
Всъщност, погледнато през досиетата, най-голямата държавна тайна е, че след 10 ноември 1989 г. разделението на два противоположни политически възгледа е било изкуствено. Те са били едно.
.
Имаше само един, така да се каже, бунт – през 1997 година, но той беше породен от това, че изчезна хлябът и хладилникът се оказа празен. Другата, моралната окраска, дойде по-късно. Днес обаче вече знаем, че всичко се е случило по сценарий. Виденов е бил бламиран от някакви кръгове в собствената му партия... Въобще, тази история е много по-сложна. Дълго време споделях черно-белия възглед за нея, защото бях участник на площада и ми беше много лесно да кажа: ‛ Ние изметохме комунистите, тра-ла-ла...‛ След това се оказа, че Виденов е по-скоро положителен, отколкото отрицателен герой; че олигархията е преценила, че интересът й е на друго място... Някак си историята е винаги по-сложна, отколкото си я представяме. Затова може би сега съм по-мек, защото си давам сметка, че за много неща съм бъркал.
.
Това също е мит, за чието утвърждаване имам и личен принос. Защото Иван Костов никога не е опитвал да пребори олигархията. Хора като Емил Кюлев, като Васил Божков и други от този сорт се чувстваха добре при Костов. Там пострада само Илия Павлов и то в началната фаза – в борбата за газа, която, слава Богу, Костов и Виденов отстояваха еднакво добре. Аз също съм си мислил, че ето – Костов пречи на олигархията и олигархията го махна. Но като се вгледаме внимателно във фактите и като отчетем, че тази олигархия тогава „дръпна‛ , стана прозападна, като видим някакви малки детайли, като например поправката в Закона за културното наследство, която, повярвайте ми, не стана случайно и с която всички частни колекции станаха притежание на своите колекционери... Или раздаването на ключови медии, или спонсорството на СИК, ВИС и останалите групировки за СДС… Та мисля, че Костов просто не е искал да дели властта и ресурсите с други, затова беше отместен. Сам по себе си той е много силна фигура и затова олигархията предпочете да работи с други, по-консенсусни хора, но не по отношение на държавността, а по отношение на ресурсите - проблемът беше кой как ще ги разпределя. Такава е моята трактовка днес, от позицията на времето. Тогава въобще не си давах сметка за тия неща и предпочитах да работя с клишета.
.
Това е идеята на Костов за управлението – той може да командва, но не може да гради система, която да работи без него. Той е антидемократ по манталитет и убеждение. За него политиката е занимание за елита, който трябва помежду си да се бие, но и да се разбира. Затова с лекота днес е срещу Първанов, а утре казва: ‛ Ние с Първанов работим добре‛ . Дава Николай Свинаров на прокурор, а после го кани в широката дясна коалиция. Олицетворява гражданския елит и се моли в продължение на седмици на Яне Янев за общ политически съюз. Другите трябва да си налягат парцалите и да гледат отстрани какво той ще направи. Но най-големият потрес, според мен, е, че не можа да използва енергията, която беше налична преди десет години. Хората, които извика във властта... Разбира се, имаше и читави между тях, но мнозинството, които участваха в онова управление, събудиха ужасна енергия. Само си представете: Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев, Богомил Бонев, Никола Филчев, да не изброявам другите. Тоест, ти събуждаш през такива хора лоши енергии... Само заради бившия главен прокурор Никола Филчев Костов не трябваше да е вече в политиката, всички трябваше да си признаят групово: ‛ Сгрешихме!‛ , а не сега да ми говорят за борба срещу корупцията. Ето това е отвратително и смешно.

генетик>>>
Една контратеза/теория - Дачков е настръхващ косите пример, какво и днес може да стори на човек бившия репресивен апарат. Щото веднага след Костово време му гасяха тока в студиото, а като обърна палачинката, електричество бол.

След това се оказа, че Виденов е по-скоро положителен, отколкото отрицателен герой; че олигархията е преценила, че интересът й е на друго място...