От седмица насам Иван Костов е особено щастлив. Има защо. Едва ли има друг лидер, чиято коалиция да е пета политическа сила, той лично да се е провалил в мажоритарно състезание, а телевизиите всекидневно да го срещат като победител.

Изборните резултати са лоши за "Синята коалиция", а лично за Костов са направо плачевни. Обединени СДС и ДСБ взеха два пъти пъти по-малко гласове от 2005 г., когато се явиха отделно на вота. Костов пък остана трети в мажоритарната надпревара в най-синия район на столицата. ГЕРБ регистрира прилив, БСП - отлив, а той се оказа с 1500 гласа по-нисък и бит от човек от вторите редици на БСП - Георги Кадиев. Но кацнал върху раменете на Борисов,



електорално дребничкият Костов изглежда висок



почти колкото него.

"Синята коалиция" даже претендира да преговаря равноправно с ГЕРБ, което, ако се случи, несъмнено ще е успех за нея. До вчера Костов бе скаран с всички и стърчеше изолирано в ъгъла на парламента, а СДС затъваше в братоубийствени войни. Днес сините са на една маса с победителя и само със сладките приказки да си останат, пак е добре за тях. От една страна, това им дава перспектива, а от друга, връща категорично СДС на десния бряг, отдалечен по времето на Пламен Юруков. Скоро ще има избори за кмет на София, които "Синята коалиция" няма да спечели, но във всеобщия десен ентусиазъм и ако не дразни Борисов, има шанс да получи все някакъв властови порцион.

Към момента няма данни Борисов охотно да влиза в сценария "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов". Даже няколко пъти натърти, че е говорил с Мартин Димитров, а не с Командира. Костов пък каза преди старта на преговорите, че най-напред трябва да уточнят някои неща помежду си със СДС, което говори за разногласия. Но така или иначе той си заслужи днешните минути слава. 8-те години дълбоко опозиционерство го промениха.



Станал е много по-гъвкав,



научил е старите уроци, вече не се отвращава толкова лесно.

През 2001 г. царят най-напред покани за коалиция СДС. Костов отказа принципно, замълча, очаквайки народът все някога да го разбере. Направи своя партия, громеше всеки и всичко, но народната любов така и не надскочи 4-5%. Без никаква перспектива за власт десницата се оказа по-скарана от времената, когато бе във властта. Костов най-напред осъзна, че без марката, имиджа и дори само носталгията по СДС никакви десни проекти не са в състояние да се случат. Старият му довереник Мартин Димитров оглави СДС и моментално прости тежките грехове. На вота две плюс две се оказа три, но сбърканата математика все пак помогна на ДСБ и СДС да се доберат до парламента.

"Ценностна" промяна Костов претърпя и по отношение към ГЕРБ. Докъм кметските избори през 2007 г. ДСБ бяха принципно намръщени към герберите, а след това изненадващо започна да им се обясняват в любов. Борисов определено не оправи София, не изгони кадрите на ДС край себе си, макар и член на ЕНП, не дава кой знае какви надежди, че партията му е нещо по-различно от НДСВ. Това обаче не притеснява Костов, защото, ако се бе погнусил, "Синята коалиция" днес въобще нямаше да е на масата на преговорите. А от поне година именно сладкият гъдел - че ще делят властта с ГЕРБ, презареди ДСБ и присъдружната й част от СДС за нов живот.

Сега Костов е мил, усмихнат, прекопава градината в Драгалевци заради кориците на списанията. Не поставя условия и е готов да помага на Борисов дори без да получи министерски кресла.



Дава подкрепа, която не се знае търси ли някой



Злият и навъсен Командир поне към момента е история. Защо ли? Според правоверните костовисти, защото е добър човек и, уважавайки народния вот, дава шанс на ГЕРБ. Според тази оптимистична теория "Синята коалиция" е гарант, че ГЕРБ ще остане верен на десните ценности и няма да залита като царя тайно или явно на ляво.

Според други мнения Костов просто е лицемерно любезен, защото без тия ласки няма как да стопи студеното сърце на генерала. Борисов се оказа още по-остър камък и поне в момента е в състояние да мачка. Генерала е себичен, държи искрено и лично да го уважават. Костов ли ще поставя условия?! Поставили ги, никакви настоящи или бъдещи преговори няма да има.

Всъщност, бъдещето изисква един все по-лъчезарен и сладкодумен Костов. Възходът или провалът на ГЕРБ не касаят кой знае колко "Синята коалиция". При успех Борисов остава, при крах идва ред на друг месия. ГЕРБ така или иначе ще задържи в перспектива мястото си вдясно. Лоши хора твърдят, че Командира умишлено тика Борисов на фронтовата линия с цел да се провали и впоследствие той да се върне на бял кон. Но как ще стане, след като се видя за сетен път, че електоралният му таван никак не е висок? Може да се качи на белия кон само ако друг държи юздите.