За публика от анастасси и николаси, физиката на Краевич е достатъчна: "Камък, хвърлен нагоре, неизменно ти пада на главата. На задните чинове да не се кикотят." |
Българското участие По материали на инж. Димитър Филипов - председател на Българското астронавтическо дружество - клон Варна, и член на МАСАК - Международна асоциация на славянската авиация и космонавтика "Славкосмос" със седалище в Москва и Прага Проф. д-р инж. Иван Стефанов Ночев е първият по значение българин със значителен принос в създаването на ракетната техника на САЩ. Роден е на 23 септември 1916 г. в Карлово, където е завършил аероотдела на механотехническото училище "Братя Евлоги и Христо Георгиеви". Стажува във военния завод "Арсенал" в Казанлък. Започва работа при брат си Ганчо Ночев в държавната аеропланна работилница в Божурище. Двамата след това полагат основите на аеропланната работилница към летище Марино поле в околността на Карлово. През 1942 заедно с други майстори по ремонт на самолети, е изпратен на 3-месечна специализация в Германия. Записва се за студент в берлинската Политехника, но войната го принуждава да се върне в България. И отново продължава образованието си, но в пражката Политехника, откъдето се прехвърля за по-сигурно във Виена. Там се дипломира като инженер и защитава по-късно докторат. Завърнал се в България, но почувствал, че не гледат с добро око на него, защото е немски възпитаник и през 1951 емигрира. Установява се в Канада, но през 1956 заминава за Щатите. Съдбата тук го свързва със забуления в тайни и легенди аерокосмически гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", в който е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се изработват най-съвременни самолети и ракетни системи за Пентагона и за НАСА. Тук, вече като д-р Джон Ночев, създава собствена инженерно- технологична фирма за аерокосмически изследванията, която бързо завоюва челни позиции. Неговите теоретични постановки и оригинални изчисления заинтригуват американските колежи и университети. Изявите му в САЩ се следят с голямо внимание и от учените и институтите в Съветския съюз. Разгаря се битката за овладяване на Луната. Америка подготвя апотеоза за прославата на човешката цивилизация - както е наречено кацането на човек на Луната. Фактически става дума за прилуняването на модула "Орел" и отлитането му от Луната. Но още при самата подготовка възникват неразрешими проблеми. Задачата е поставена на екипите от секретните лаборатории на концерна "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", обаче проектите се бавят, а руснаците бързат и се готвят първи да кацнат на Луната. Тогава се намесват и... политиците, защото трябва да се спаси престижът на системата. С личната протекция на губернатора на Калифорния - Роналд Рейгън и сенатора Бари Голдуотър НАСА поставя задачата лично на Иван (Джон) Ночев и неговата фирма "Ланчия". Българинът е включен в екипа на Вернер фон Браун като главен проектант-инженер на космическите изследвания по реактивните двигатели на програмата "Аполо" и близо 10 години работи в пълна секретност. Проеуктира система с ракетни двигатели за спускаемия апарат, с който е осъществено плавното кацане на Луната и успешното излитане и скачване с кръжащия в орбита "Аполо". Останалото го знаем. Облян в пот от невероятното напрежение по рисковото прилуняване, Нийл Армстронг възкликва: "Браво на българина Ночев!" След 10 ноември 1989 Иван (Джон) Ночев се готви да посети през май България. Но неочаквано на 13 март 1991 умира в Сан Диего след кратко боледуване. На погребението му присъстват трима американски президенти - Джими Картър, Роналд Рейгън и Джорд Буш-старши, нещо, което рядко се случва в историята на САЩ. Проф. д-р инж. Петър Димитров Петров е вторият българин със значителен принос в създаването на ракетната техника на САЩ. Той е смятан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Роден е на 21 октомври 1919 г. в с. Брестовица, Пловдивско. След завършване на основното си образование в родното село по традиция постъпил в Пловдивската духовна семинария. Баща му Димитър бил иконом - завеждащ стопанството в семинарията. През 1939 се записва в Чуждестранния легион. Заедно с французите се сражава срещу Германия при отбраната на линията "Мажино". При отстъплението през 1940 е пленен. Известно време престоял в немски военнопленнически лагер в Полша, след което през март 1941 се завърнал в България. Служи в гвардейския корпус на цар Борис III и става офицер от Българската армия. На 9 септември 1944, емигрира в Германия и се записва за студент в Мюнхен. Бакалавърска степен получава в Дармщад. През 1947 се дипломира като магистър по електро- и машинно инженерство в Щутгарт. В Западна Германия емигрантите от Изтока не ги приемат добре и той прави редица неуспешни опити да напусне окупираната от съюзническите войски страна. Веднъж се качва на кораб, отиващ за Южна Африка, но е заловен от британския вонен флот и върнат обратно в Западна Германия. Все по това време се оженва за Хелен Филипе, с която имат трима синове. През 1951 емигрира в Канада. В Торонто работи към американска фирма, като веднага е включен в изпълнението на авиационни проекти за "покритие" на т.нар. Арктически кръг за изграждане на американските военновъздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор, Туле, Гренландия и др. Строи мостове и електрически централи в Индокитай. Собственоръчно построил яхта - катамаран, която кръстил "Джемини-2". С нея преплавал до Мелбърн и до Флорида. Не е известно дали има връзка между името на яхтата и името на неговото участие в проектирането на първия двуместен космически кораб на САЩ - "Джемини". Петър Петров живее от 1960 в градчето Хънтсвил, Алабама. През 1963 Вернер фон Браун лично го кани в екипа си като водещ инженер по конструирането на ракетите "Сатурн"от програмата "Аполо", изпълнението на която вече е в ход от няколко години. И в скоро време резултатите се подреждат: "Сатурн-1" е изстреляна експериментално през 1966. "Сатурн-5" през ноември 1967 обикаля Луната и се завръща на Земята. За тези успехи се откроява приносът на Петров в проектирането и реализирането на американските ракети от системата на "Сатурн". Петър Петров е познат на света и с другите си оригинални изобретения: през 1968 г. той основава Care Electrics. Използва познанията си от технологическите проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първия дигитален ръчен часовник, наречен Pulsar. Също така изобретява оригинален чип за безжично предаване на информация. През 1975 заедно със сина си основава ADS Enviromentral Services - производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Също така, следвайки своите мечти и интереси в областта на корабоплаването, той модернизира катамарана "Джемини-2". Тази лодка е послужила за основа на успешния световен рекорд за бързина във вода (Лий Тейлър, езерото Гюнтерсвиил през 1967). Петър Петров умира на 27 февруари 2003 в Хънтсвил, САЩ. Проф. д-р инж. Виден Табаков е изтъкнат американски авиокосмически инженер, учен и специалист по авиокосмическа техника и ракетни двигатели. Той един от най-уважаваните учени в САЩ - шапка му свалят от студент до президент. Него познаваме най-отблизо, защото той беше в България на кръглата маса за наука - на Рожен през 2000 г., и разказа точно какво е работил, в какви проекти и инженерни съоръжения е взел участие. Проф. Табаков е от Белоградчик, но е роден във Видин. Той е най-голямото от трите деца на известен заможен български търговец. От 1938 до 1942 учи машинно инженерство в Карловия университет в Прага. След като се дипломира, завършва предсрочно и аеронавтика в берлинската Политехника. Става също предсрочно доцент по аероинженерство в същото висше училище и е привлечен да работи в концерна "Сименс". Първите чертежи на ракети, които българинът видял в живота си, когато бил в Германия, били на руски инженери. Те били строго засекретени и му били показани в екипа на Вернер фон Браун, към когото Виден бил прикрепен. През 1944 съветското разузнаване "определя/назначава" Табаков да дешифрира документи от сейфовете на Вернер фон Браун, главния конкруктор на ракетите "Фау". После идва покана от американците да участва в екипа на Браун.В Щатите Виден Табаков става директор на лабораторията по аерокосмическа техника в Цинцинати, Охайо. Към тази лаборатория е и полигонът за изследване и изпитание на ракетите. Също така става сътрудник на НАСА. Работил е в екипите, конструирали космическите кораби от серията "Аполо". При шестте лунни експедиции Табаков е осигурил безопасността на стартовете на ракетите "Сатурн-5" От съображения за сигурност не му било разрешено да напуска Америка. Покрай работата си се сприятелил и с астронавта Нийл Армстронг. На въпроса дали първият човек, разходил се по повърхността на Луната, се е натъкнал на извънземни следи, факти и признаци - както тогава средствата за информация съобщаваха, Нийл Армстронг махвал с ръка: "Той категорично отрича и казва, че това са фантасмагории", отбелязва Табаков. През 1994 проф. Табаков за пръв път посещава отново България. Тогава казва: "Ние, българите, се раждаме с акъл в главата. Страната ни ще се оправи, когато властта вземат хора, които не са корумпирани и чиято цел е не само да лапат!" |
Не разбрах физическите закони, тяхната промяна, срок на действие или отмяна, в Сената ли ги гласуват или в Кнесета? |
Ловък, обърни внимание след 47 сек. Муноотът се набира като Бен Джонсън, при мижавата лунна гравитация би трябвало да отскача поне на половин метър, а той се издига на три подметки височина. |
Doctora : "Българското участие..." Щом има българско участие, значи гарантирано янкоте не са стъпвали на Луната. |
Май и днес пак нямате работа маскари таквизи... Като ви чета, явно в таз жега 'сички клюмат на компа под климатика, смучат някаква "чорба" с бучната сламка и чадърче, и си веят с кърпички все едно че са на плажа.. Я малко "ретро" за отрезвяване - Натиснете тук. |
Да не се забравя все пак че са наденали не знам колко кила скафандър и облекло а пък и човек може да си контролира подскоците. Кат знаеш че гравитацията е 6 пъти по-малка, естетсвено е да гледаш да не подскачаш много много. Затова със съвсем слабо усилие се постига това което се вижда |
За публика от анастасси и николаси, физиката на Краевич е достатъчна: "Камък, хвърлен нагоре, неизменно ти пада на главата...... Затова Caravadgio предлага за пръв употребата на меки, сгърчени скафандри - омекотяват удара и не се чупят при случайно паднал метеорит. Доктора да го добави към списъка на българите със значителен принос към...... като не забрави да упомене, че Караваджио е само ник, употребен от съображения за секретност |
Що ли това замеряне с фрази ми прилича по Великден когато на поздрав от християнин "Христос возкресе!" еретикът отговаря с "Ти виде ли го?" |
Абе каквото и да се каже и от едната и от другата страна, съмнения винаги ще има. Безспорно групата на скептиците е по-малка, но пък по-сплотена от другата. Както за всеки съмнителен факт има обяснение, така и това обяснение е уязвимо, особено щото "на Луната е така"...А там са били една шепа хора. Аз лично имам известни съмнения, но не искам да споря, както и може би не искам все още еднозначен отговор. Някой ако иска може да коментира гадното филмче дето пуснах одеве. |
Апропо, на ръката на единия от двамата с байрака имаше 5 часовника...... Nickolas, По тоз повод един стар виц: Минал червеноармеец покрай овчарин и го попитал колко е часа. Офчеринът погледнал към слънцето, забил кривака в земята, погледнал сянката и отсякъл - дванаесе часа и петнайси минути! Запретнал ръкави красноармеецът, гледа на едната ръка и 5-те часовника показват 12.15. На другата седем часовника - и пак точно 12.15 ! Замислил се, почесал се по тила, грабнал кривака и отпрашил. |
На гадното филмче от одеве му транжираха мръвките гаче ще си правят бахур. Вероятно въпросната анатомия въобще не е била тайна за тях. |