Отиди на страница:
Да се пише и говори на тази тема толкова категорично е идиотско. От една страна суицидното мислене е патология. От друга - когато не става дума за живот, а за вегетиране...това действие е състрадание (misericordia). Докторе, с първото изречение съм съгласен, но после става много категорично... В живата материя обективно съществуват редица феномени, свързани със "самоубийство" на отделни елементи, като цялостна адаптация към условията на околната среда; това - на всички ешелони. В определени условия, саморазрушително поведение се наблюдава в животинския свят, включително и при висшите видове. Съзнателното самоунищожение на способен да разсъждава човек може да се разглежда в този контекст, следователно като "нормално". Суицидното мислене не се схваща/диагностицира като патологично в някои стойностни системи, между които и непримитивни - напротив, по-древни от юдео-християнската. Вие и/или вашите колеги ежедневно внедрявате в практика решения, които не принадлежат на простосмъртните - такава е професионалната ви, бих казал, участ. Не пренебрегвайте факта, че състраданието ви към вегетиращия е ваша, по умозрение, присъда. Нищо, освен свободния избор не може да бъде приемливо - където и да е, когато и да е. |
| Страданието има смисъл само ако има надежда за излекуване или подобрение. Да оставиш един човек да се мъчи в пълно съзнание, когато той самият би искал да умре е жестоко и безчовечно. Кого ще възвисим? Умиращия? Него не го възвисяваме, а унижаваме, отнемайки му последното право на достойна смърт. Себе си? Е, ако целта на упражнението е да останем с чиста съвест, че сме направили всичко възможно да го държим жив по-дълго време в мъки, то тя сигурно е постигната. Като сме го гледали да се мъчи пред очите ни, сигурно сме се и пречистили. |
| Cara, Говорех за битието, отредено ни от Господ, а не за нашите измишльотини. Един, Май не успях да поднеса продължение на опозицията смъртно наказание - отказ от живот, -- такава, каквато я намерих в писаното от теб. Писаното от теб е дълбоко, gramove също ме вкара в дълбок размисъл с критиката на отмяната на смъртното наказание. Наистина, да оставиш убиеца доживот затворен, и като така - без шанс за изкупление, е присвояване на нечовешки (нехуманни), а по-точно - на надчовешки функции. Може би освен това е страхливост, бягство от изпълнение на драстичното действие отнемане на живот в единствения случай, когато то е милост. Пак погледнато откъм традиционните общества:: там око за око е законът. Ами сега? Винаги съм била срещу смъртното наказание. Всъщност и сега съм срещу. И знам, че е именно от страх:: ако съм ЗА, то означава да мога сама да го приложа, инак е подлост. Уф, жива да не бях, що ми беше да влизам тук  Един, Карам полечката и опипом, когато се задявам. Но стоя зад това, което пиша от свое име, а не по нечий адрес. Добре де, не разбрах все пак къде според теб съм оплела конците. |
| Това го бех пропущил: "Shadowin Примери за идиотизма на клира има много: - отказ от семейно планиране; - забрана на ползване на контрацептиви; - категорична забрана на аборти, дори в случай на изнасилване или на необратими увреждания на плода; - тотално отричане на евтаназията, оттам и правото на човека на достоен живот и достойна смърт;" Дотук е дума по дума цитиране на Тед Търнър. Който наистина е дал един милиард долара на ЮНИЦЕФ за презервативи, аборти и семейно планиране. Самият Тед Търнър има пет деца, съгласно повелите на неговата религия, за която той предпочита да не бие тъпана. "- нездраво подбуждане към фанатизъм-" е личен принос. Само да попитам - откога абортите са сравнително безопасни (горе-долу като апендектомия) и откога съществува християнството? |
| Към автора - ако ще ни трябва Ницше, за да се защити едната теза по евтаназията, много по-подходящо е следното изказване от "Тъй рече Заратустра". "Човешкият дух и човешката добродетел трябва да сияят ... в ... смъртта", защото иначе смъртта ще бъде "... похула за човека и земята...". Ницше изразява отношението си към евтаназията в контекста на идеята си за свободата на волята, смисъла на живота и "волната смърт". И не е вярно, "че на свръхчовека всичко е позволено, той е победителен, защото няма Господар горе и привързаности долу." На свръхчовека въобще не му е позволено или непозволено, защото действията му не се определят от външни воли. Той може да се съмопревъзмогва, вкл. болките и страданията и това е "воля за мощ". А що се отнася до липсата на "привързаности долу" - хубава работа!, ами съществува в книгата му и е дна глава - "За презрителите на плътта", където осмива мортификаторите на тялото и ги призовава, щом като се гневят "срещу Живота и Земята", да намерят сили и да кажат сбогом на собственото си тяло. Редактирано от - Calina Malina на 04/8/2009 г/ 15:01:29 |
...Бармалей, щом не можеш сам да разбереш нещо толкова просто, елементарно и логично* Щом е "Толкова" просто, елементарно и логично...представяш ли си аз колко съм прост, елементарен и нелогичен, за да не мога да разбера това, над което хиляди години са си били, бият и ще си бият - докато свят светува - ангелите, философите от всички нива... P.S. А за смъртното наказание - попитах защо го забраниха! * болд мой_____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>[/b] Редактирано от - Бармалей на 04/8/2009 г/ 14:50:56 |
| Той клирът се бърка в излишък в животите на паството, защото паството само се навира у шамарите и проси някой да го направлява, опрощава и насърчава. Се едно се свършиха ближните наоколо, за които Господ ни е поръчал да ги обичаме и да носим товара им. Срещу което, да бъдат така добри (добавката моя) да ни изслушват отвреме-навреме или поне да се правят, че. Туй с евтаназията е само за пари нагласено. Пак казвам: няма такъв проблем. Когато дойде време, всеки ще трябва (сам!) да му търси колая или да търпи и хич няма да му е лесно. Но хубавите работи не стават лесно  Предложения: Пръво: Докато сме здрави да се веселим, а като занеможеем - да бъдем тъжни. Намирам го справедливо  Второ: Да не ни дърпат и влачат към белите мечки, а сами да ги навестим. Впрочем при ескимосите е именно така. Това не е самоубийство. Посещение на вежливост е. Докато си бил силен, хапвал си мечешко. Слаб си веч и немощен - нахрани барем мечетата. |
Наистина, да оставиш убиеца доживот затворен, и като така - без шанс за изкупление, е присвояване на нечовешки (нехуманни), а по-точно - на надчовешки функции. Може би освен това е страхливост, бягство от изпълнение на драстичното действие отнемане на живот в единствения случай, когато то е милост. Хайде да не забравяме, че осъдените доживот без право на помилване трябва да са извършили ужасни престъпления. Те самите са се отказали от правото си да живеят в човешко общество, освобождаването им за тях може да не е шанс за изкупление, а за извършване на ново престъпление. Защо да рискуваме живота на невинни хора заради втори шанс за един убиец? Пък и за какво изкупление става дума? За предумишлено убийство на невинен човек не може да има прошка нито на този, нито на онзи свят. |
Аха, великите мислители са "вярвали и толкоз". Хващаш чука, трошиш атома и се наслаждаваш на божиите протони, неутрони и каквото още отхвърчи. Така са правили не великите мислители, а великите трошители, дето от чука по-далеч не са стигнали. А в мисленето са се учили от чукчите. Изобщо, де го чукаш - де се пука. |
Круела, ами като сложиш на капоните смъртното наказание и съдебната грешка?  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
...Що си мисля, че прошка винаги може да има?... Ми щото тя - прошката - ни отличава от останалите животни...  _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Докато си бил силен, хапвал си мечешко. Слаб си веч и немощен - нахрани барем мечетата. Sofi, не вдяваш, моме. Чекай да ти светнем. Тук искат да те изпапат не белите мечета, а едни други хора и то още докато си жива. Звучи ужасно, но е така - закономерно стигнахме и дотук - ще ни ръфат живи, моме! Тия дето предлагат евтаназията и абортите, обаче, няма да ги приложат на себе си. Те искат да ядат, а не да ГИ ядат. |
| Индивида с бакалския ник gramove, къде пък видя "църковни" познания? Коментирам действия или бездействия на църквата. |
| gramove! Как ще не ми било светнато, холан. Те изобще не се и крият - балами колко щеш. Това с мечетата е по-тънка работа. Името на тая работа е игра (може и - танец). Животът е игра (може и - танец). Защо не и излазянето от него? Номерът е да измислиш как да от/из-играеш смъртта така, че и от тая работа да излезеш на кяр. (Кярът е по дефиниция удовлетворение, а удовлетворението - съгласие със себе си.) |
| Основният компонент, върху който се гради понятието за евтаназия е действително прекратяване на страданията. Тук обаче г-н Ламбовски се е заел да размишлява върху човешкото страдание въобще. Е да, има си цели концепции, заявявщи, че животът е страдание и лицата на страданието са много. Само че при евтаназията става дума за страдания на неизлечимо болен пациент, чиято смърт се очаква в сравнително кратък период от време, т.е. - смъртта е предстояща. Следователно, страданието в случая не може да бъде катализатор на човешка сила и воля, или на някакви добродетели. Просто защото човек не е господар на волята и разума си. Що се отнася до съ-страданието - е да, може да се изпитва душата на близките..., но не е ли по-добре да се даде правото на умиращия (докато може да изяви своя воля) да реши това. А за злоупотребите при евтаназията - естествено, че могат да се посочат десетки примери, които едва ли променят разбирането, че водещо при законодателството по тоя проблем следва да е правото на субекта, изпаднал в смъртна ситуация. |
Тук изказвам своето лично мнение, с което не задължавам никого нито да се съобразява, нито, (не дай си Боже) да е от "последна инстанция", щото ако е така, то и аз нямаше да го преживея Понеже лесно се слагат знаци за равенство, то към знака за равенство евтаназия=смъртно наказание ще сложа и аборта. Не само защото темата го позволява ххх Човек не може да избира родителите си, страната в която да се роди, цвета на кожата си, лицето си, първите си дрехи, първото училище и така нататък. Всички тези неща са предоставени на избор от Бога - за тези, които вярват в Него или на Случайността, Съдбата, Хаоса за онези, които вярват в друго или съвсем трето за онези, които хептем не вярват в нищо. Но според повечето хора, вече родени и сдобили се с правото да имат собствено мнение - хората без съмнение се раждат със своя собствена воля и относителната свобода, дадена им от условията на обществата в които те се раждат. Много от вас, които са против евтаназията са със сигурност за това, жената да има право да отсъди за аборта. Защото според тях, както и според мен - така е справедливо, а не защото приемам най-простото - както и защото го е рекъл, или изтълкувал тоз или онзи корифей или "божи служител". Тук далеч не става дума да бъде помагано да се самоубиват разни тинейджъри от "любовна мъка", или да бъдат подло, но законно убивани "роднини изедници", а за свободната воля изразена по подходящ начин от същите тези хора, на които всички им признават правата да имат точно тази свободна воля, която в случая им бива отнемана само поради лицемерни причини. Защото да изпратиш някого на война явно не означава непременно смъртно наказание, преди всичко защото е за "доброто", нашето дело. Преди година нашумя един случай за една жена с неизлечим тумор на лицето. Тя не искаше и не можеше да живее повече така още няколкото месеца, които й даваха докторите. Молеше се да й бъдат прекратени предварително мъките и накрая успя, дори и без разрешение. Толкоз за сега. |
| Между другото, Църквата започва да се отнася към евтаназията (и самоубийството) като към непростим грях след Цълковните събори в Брага (562г) и Толедо (693г). Преди това тя е допускала евтаназия по отношение на тежко ранените в бой. Те били доубивани със специален къс меч, наречен "мизерикордия"(милосърдие). Църквата допускала евтаназия и на болните от бяс. |