Отиди на страница:
| Кириак, нали се разбрахме че всеки ще живее според разбиранията и представите си? Без да се агитираме и убеждаваме...  |
Благодаря ви за топлината, мили! Чичко Доктор, агресията не е довело до нищо хубаво на тоя свят, страхът също. Не се страхувайте, докторе! Има необясними за лекарите неща, дето се случват със здравето на хората около тях... Здрав дух в здраво тяло... Кой го беше казал? И какво ли означаваше... |
| Може да не съм се изразила правилно, имах предвид наказанието доживот, защото съм против смъртното наказание главно и най-вече поради вероятност от съдебна грешка. Що си мисля, че прошка винаги може да има?... Зависи, ако човек има поне малко съвест, самият той не би си простил никога. Но, както показва практиката, хладнокръвните убийци са оперирани от човешки емоции. А относно евтаназията Калина Малина го е казала най-добре: Що се отнася до съ-страданието - е да, може да се изпитва душата на близките..., но не е ли по-добре да се даде правото на умиращия (докато може да изяви своя воля) да реши това. А за злоупотребите при евтаназията - естествено, че могат да се посочат десетки примери, които едва ли променят разбирането, че водещо при законодателството по тоя проблем следва да е правото на субекта, изпаднал в смъртна ситуация.  |
| Един, това е твоята гледна точка. Разбира се, никой не пита добитъка за неговата. А че трудно се свиква с мисълта, че те третират като говорящ добитък - трудничко е, спор няма, но лека-полека ще стане. |
Рослава, случаят с майка ти, не се покрива точно със случая за желана евтаназия. Но пък се покрива с всички случаи на фатални диагнози, които се оказват фаталистични, мизантропични, уйдурдисани или просто на пияна глава писани. И от които хората и да нямат рак - получават си го. Или се замислят за евтаназия. Или почват да подозират близките си, че им желаят смъртта като облекчение от мъките им/си. Се убави работи. И доста в темата. Надам се на одобрявка  Редактирано от - Sofia`s darts. на 04/8/2009 г/ 16:39:02 |
| Gramove, много благодаря, че така хубаво си ме нахранил. Само че ми е много интересно кой ти дава лично правомощията да определяш кое е човешко и особено- кое е божие дело. Книгата, описваща със смайващо прозрение седемте дни на Генезиса (5 дни и половина за земята и всичко живо по нея и един четвъртък следобед май беше за мизерната останала част на Галактиката), гоненето на демони от телата на хора и животни, със лафове като "тогава на земята живееха гиганти" и с жития- бития на еврейските предци, живеещи по няколкостотин годинки? "Вечния живот на небето" пък е мижи да те лажем- нещо като обяснение на закона за запазването на енергията като за аборигени. А най, ама най- тъжното е, че индивиди от твоя интелектуален калибър раздават на едро квалификации и маркират тежките извращения на околните. Дори педофилията, която споменаваш, за съжаление е силно застъпена в религиозните християнски среди, и няма нужда да ми се обясняваш как няколко века след създаването си, когато църквата се разцепила, едната половина била по- праведна. Всеки, който претендира да изповядва ЕДИНСТВЕНАТА правилна- православна или друга- религия е обикновен идиот. |
Ето една практическа задача: добре, ето ви действителен случай. мои две приятелки катастрофираха заедно. ужасен късмет, градски транспорт, голяма катастрофа, те на една седалка, ударила ги беше една греда в главата отпред (освен тях имаше още доста пострадали), и двете с яки травми в главите, и двете в кома. лекарите казаха и за двете горе-долу едно и също - мозъкът е на каша, нема оправяне. естествено, можете да си представите кошмара. накратко, роднините на едната спряха поддръжката и тя си отиде (грижи с кинтите нямаше, транспортната компания плащаше). та, това стана горе-долу преди 5 години. другата жена я оставиха на life support. след две години грижи, тя излезе от кома, преди две проговори, а сега вече живее вкъщи и дори работи по малко. лекарите не знаят много какво да кажат, щото според MRI (и каквото друго там правят) мозъкът и е все още на каша, обаче жената си живее. не смеем да ви кажем мъжът и роднините на първото момиче на какъв хал са от три години насам -- въпреки, че няма гаранция че ако я бяха оставили щеше да се оправи. та, всичко е въпрос на личен избор, но понякога и да имаш избор не е далавера Редактирано от - simo на 04/8/2009 г/ 16:52:16 |
| Doctora, Ще го влача към пътя, от който сме дошли, или към площадката, на която са ни стоварили, докато мога. Другото - Божа работа. |
| Медикаментозната кома е отлагане на решението. Макар и рядко - с хепиенд. Но тя също не може да е безкрайна. Да не говорим, че не всеки може да си я позволи (финансово). Киряк, и с влачене и без влачене, резултатът е винаги фатален и предвидим. Тия загинали десетки хиляди хора са реални. |
| Един, незнам ти какво разбираш под отстранен стомах и под разсейки, както и под случай за евтаназия... Ще ти поясня - стомахът и бе изрязан целия, тъй като вътре имаше тумор с диаметър 56 сантиметра. А туморът бе станал толкова голям, защото тя от 7, повтарям седем години се оплакваше от болки в стомаха, но чак през 2003 г., когато и се объркаха вкусовите усещания, решиха, че именно стомаха не е наред. Преди това системно я пращаха на гинеколог. Та тъй! Стомахът бе отрязан, Дебелото и тънкото черво бяха зашити, сложено бе и някакво платно. Разсейки в черен дроб, бял дроб и мозък. Сега, пичО, предполагам, че си наясно, че за да се заредиш с енергия от храната, тя улазя в стомаха, там под въздействието на киселини и ензими се разлага и се усвоява. Тук няма такова нещо, защото няма стомах. Колко време може да живее човек без да усвоява храна? А? Отделно - разсейките. Отделно - болките! Отделно - лекарска прогнза, че няма начин да живее повече от 5 месеца преко сили! Да не мислиш, че последната половин година е можела да става или да се обслужва сама? Или че не я болеше? Знаеш ли каква беше тайната ни? Най-обикновена е тази тайна. Просто много обичах мама и сега я обичам. И тя много обичаше и мен, и внука си, и зет си! В любовта е тайната на това дали искаш да живееш въпреки всичко или не.А иначе, при цялата тази медицинска каузистика и ако не си обичан, най-лесното би било да кажеш - няма смисъл, искам евтаназия! Най-голямата заблуда е, че в смъртта има нещо достойно! Достойнството е категория за живите, както и отношението към смъртта е пак за живите. Най-малкото, мъртвите нямат жлези, за да се осъществи химията на емоциите... |
| Ловкия, Тук всеки защитава своя теза, т.е. агитира и убеждава другите в правотата си. Другите може да са съгласни, може да не са, затова е и форум. Я си ги представи тия (досега) девет страници, запълнени само с коментара: "Ми кво?" |
| Дал съм и конкретни примери, Sofia`s darts, както съм коментирал и случаите за злоупотреба с тази възможност за волеизява. Кириак, това бих желал най-много, но за съжаление първото което страда при кризи (то пък кога ли не сме били в някаква криза) е образованието. Друг е въпросът, колко е ефективно то за да се справя човек сам в живота и така нататък. Понеже подозирам, че все някой ще зададе и въпроса "а какво с недъгавите" - нека пак да повторя, че става дума за личното волеизявление на тези, които го имат. И още нещо. Защо никой не коментира войната, или пускането на бомби над градовете. Това хуманитарна евтаназия ли го броим, само защото както бе казал някой си, че Смъртта на един е трагедия, а смъртта на хиляди - просто статистика. |
| Симо, и аз като Кириака ще кажа - божа работа. Нали знаете приказката - ако ти е писано да те обесят, няма да се удавиш. Вярваме, не вярваме в предопределението, в съдбата, в прераждането и прочие, все тая - каквото е написано, то става. Примери бол. Никога не пушил - умрял от рак на белия дроб. Имал рак, доживял почти до 90 след хич не лек живот /Солженицин/. Неведоми са пътищата божии и ние, хората, твърде малко знаем за тях. |
| Докторе, решението, за което питаш е ужасно и вероятно винаги ще те мъчи, независимо какво ще се случи в последствие. Очевидно докато човек има надежда за спасение, ще действа както намери за най- полезно- пушек, викове, някаква друга сигнализация. Какво ще направи после зависи от силата на психиката на индивида. Аз лично не съм сигурен дали бих имал силата волево да отнема живота на приятел, и се надявам никога да не разбера дали е така. Мисля, че тук вярно решение няма, има субективно такова, с което после ще можеш да живееш по- лесно. |
и с влачене и без влачене, резултатът е винаги фатален и предвидим. Тия загинали десетки хиляди хора са реални. Откога статистиката е аргумент за решение в посока, която изисква 100%-на сигурност? Док, не дълбай с длетото тънко моето сърдце  Редактирано от - Sofia`s darts. на 04/8/2009 г/ 17:03:39 |
| Киряк, човекът умира и те моли да спреш мъките му. Това е изборът. Неговият. И твоят. Стига бодряшки приказки и преливане от пусто в празно. Става дума за осъзнато решение на личността. Милиони хора с тежки или фатални заболявания стискат зъби, но вземат решението да изживеят и последната си секунда. Но други милиони са се отказали да се борят и желаят смъртта си. Това е дилемата. |
| Рослава, вие сте духовен човек. За тези, които казват, че няма бог и искат доказателства - Бог е любов. |
| Shadowin: "Всеки, който претендира да изповядва ЕДИНСТВЕНАТА правилна- православна или друга- религия е обикновен идиот." От такъв идиотизъм страда 100% от населението на Земята, включително атеистите. |
| "Някъде сте на лов в забравено от Бога място, на стотици километри от населено място и практически откъснати от света. Приятелят ви е ухапан от бясно животно" Приетелят Ви е намерил, каквото е търсил - само изроди могат да се занимават с лов, не за изхранване, а за забавление. Лично аз бих поддържал максимално дълго жив и му припомнял всяко убито от него животно. Колкото се може по-дълго. Редактирано от - Weed361 на 04/8/2009 г/ 17:10:45 |