Отиди на страница:
| Колега cant, в написаното от мен няма нито двусмислие, нито "категоричност". Преди години, когато работех в интензивен сектор, се биех винаги до последно. Защото не съм в известност за плана Му. Спорът е легален, морален и теологичен. Ако си спомняте, през 2007 д-р Джак Кеворкян, известен в САЩ с прозвището "Д-р Смърт", беше освободен предсрочно от затвора в щата Мичиган, където лежа в продължение на осем години. Пенсионираният патолог бе и си остана убеден привърженик на евтаназията и не криеше, че е помогнал на 130 неизлечимо болни да сложат край на живота си. Но в Щатите единствено в Орегон неизлечимо болен с по-малко от шест месеца живот има законното право да помоли лекаря да му предпише смъртоносна доза медикаменти. В останалите - това деяние е инкриминирано. От друга страна, в Средновековието, рицарите са имали малък нож, наречен мизерикордия. Когато са падали тежко ранени на бойното поле, техните пажове (също благородници) са ги доубивали (спасявайки ги от мъки) именно с този нож. При традиционното японско ритуално самоубийство сепуку (харакири) до самурая има свидетели и „секундант“, кайшакунин, който го обезглавява в нужния момент, за да прекрати мъките му. |
| Calina Malina: "Само че при евтаназията става дума за страдания на неизлечимо болен пациент, чиято смърт се очаква в сравнително кратък период от време, т.е. - смъртта е предстояща." Случайно да знаете колко хора са измрели от тежката болест "грешна диагноза"? А колко от заболелите са били излекувани чудодейно с лекарството "правилна диагноза"? Ако не знаете, питайте лекари. Иначе колко му е - шибни му двайсе кубика морфин, за предпочитане без аутопсия. |
| Даскале, много хубави са ти примерите за великите мислители! Обаче, не мислиш ли, че тези мислители, като казват "Бог", имат предвид нещо доста по-различно от това, дето според Стария завет е създало Вселената за 6 дни, жената от реброто на мъжа, после пък двамата братя, дето единият убил другия и прочие измишльотини. Не мислиш ли, че точно защото тези мислители са проникнали малко в тайните на Твореца, затова са повярвали, че Той съществува. Но не като някакъв белобрад старец, който ни следи дали постим преди Великден, дали ходим редовно на църква, и дали пожелаваме жената на ближния си, а като нещо много по-всеобхватно и велико. |
С Калина Малина сме писали по едно и също време. Дори и едни и същи неща, като трезво-мислещи ще го отдадем просто на съвпадението |
Калина, благодаря за датите на конгресите  Един такъв въпрос - каква е разликата между "личен състав" и "човешки ресурси"? Ние с теб (надявам се) сме кадрите (и като така решаваме всичко, щото у нас е човешкият ресурс - колкото, толкоз), а едни други са отдел "кадри" (отделили сме ги там да не ни се пречкат, щото за нищо не стават). Да не се бърка отдел "кадри" /"личен състав"/ с хубавата нова специалност "човешки ресурси", които са разбирачите на неповторимата комбинация от свойства, която влачим до гроб, и без които не минава нито една сериозна фирма днес. Други въпроси? Редактирано от - Sofia`s darts. на 04/8/2009 г/ 15:47:48 |
| Ловкия, Не е там. Разликата е в отношението, а то все още не се е променило изцяло. Но натам върви. Когато на човека се гледа като на суровина, лека-полека плъзват и "добронамерени" идейки първо да му облекчим страданията, после ще има и други идейки... Когато кон, крава или овца си счупят крак, най-простото е да ги заколиш, за да не се мъчат. Нормално, така се е правило и прави, откак свят светува. Добитък, какво друго да го правиш. |
"Целият свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България", написал Алберт Айнщайн... и единствен от създателите на атомната бомба, не посегнал на живота си... |
| Ето една практическа задача: Някъде сте на лов в забравено от Бога място, на стотици километри от населено място и практически откъснати от света. Приятелят ви е ухапан от бясно животно. Нямате противобясна ваксина. В началния период виждате оток и зачервяване на раната, придружена с болка и сърбеж. Следва възбудния стадий - човекът става тревожен, плаче, защото има страх от смъртта (танатофобия), дразни го всеки шум, има богати зрителни и слухови халюцинации. Зачервяват се конюнктивите и лигавиците. Появява се спазъм на глътката и виждате обилно отделяне на слюнка. Температура се покачва. Отказва ви манерката с вода или глътка коняк, защото има страх от вода(течности).Следва паралитичния стадий - парези и парализи на мускулите на гълтача, крайниците и дихателната мускулатура, съпроводени с гърч и крампи. Гласът му става дрезгав, а по-късно изчезва напълно. Това ще продължи 10 - 30 часа. Смъртта ще настъпи вследствие на парализа на дихателната мускулатура при пълно съзнание. Какво правите Вие? ----------------------------------------- ---------------- (Годишно така умират между 30 и 60 000 души) Редактирано от - Doctora на 04/8/2009 г/ 16:11:31 |
| За здравото, първозданно човешко съзнание "СМЪРТТА" е нещо НЕНОРМАЛНО. Нещо, което не може да бъде прието. Независимо за каква смърт става дума - за смърт след заболяване, след катастрофа и т. н. Изправен пред травмата на смъртта, която не може да се преодолее, човек и божественото в неговото съзнание започва да търси своето начало и край - Бог. Именно Бог и Православната църква казват: "СМЪРТ НЯМА. Има вечен живот - там горе. Това осмисля и Вашето съществуване тук, на земята." Въпросът за "живота" и "смъртта" е една чувствителна материя, която е свързана директно с божественото. Това е от компетенцията на БОГ, не на човек. Именно затова евтанацията е грях по природните и божии закони и нормалните хора я възприемат с право като вид тежко извръщение, подобно на педофилията или хомосексуализма. Да не се бъркаме там, където не ни е работа! Че ще става лошо. |
| А сега нещо лично. Когато на майка ми й отстраниха стомаха на 26 август 2003 г., лекарите й даваха не повече от 5 месеца живот и това беше горната граница с разсейките и т.н. Това показвала статистиката, развоя на болестта и т.н., и т.н. Тя почина, лека й пръст, на 30 октомври 2005 г. Аз съм благодарна, че имах това време с нея, въпреки всичко, което преживяхме. И няма да забравя никога онова, което тя повтаряше всеки ден: "Животът ти да е под нокътчето на малкия ти пръст, хвани го, задръж го, кажи му, че го обичаш и че искаш да го изживееш - всеки миг, вяска секунда, с всяка глътка въздух. Хората умират, когато вече не искат да живеят." |
| Докторе, пострадалият точно е почнал да се нерви от шума, ти се изнервяш от него, знаеш, че ще има да те нерви още около 27 часа и половина и го думваш с лупарата в челото. Два изстрела - и двата успешни. Точно след три минути и половина пристига американската морска пехота, заедно с най-добрия лекар, специалист по побеснели организми... Или след две минути и 3/4 от нищото се материализира странстващ шаман-билкар-фитотерапевт дето знае непризната от официалната медицина смес от паешки фъшкии, вид пясък и камилска урина, който илач помага при такивзи работи... Или точно след пет минути, побърканата от ревност дърта съпруга на младия пациент (оженил се за нея заради парите й) се явява на сафарито с личния си вертолет, а вътре - личния маникюрист, педикюрист, юрист и лекар... Въобще - възможности много! И ти каквото и да правиш, тоя ще е мъртав, ако вече си го думнал с резанката. Макар че и това не е сигурно. Помните ли Киро Японеца? |
Били сте благословени Редактирано от - Sofia`s darts. на 04/8/2009 г/ 16:22:10 |
| Ясно, Рослава.. Вие ще го успокоявате, като му разказвате екшъни с Чък Норис и Джон Рамбо...и романтични сапунки за домакини ...с хепиенд...Те страшно ще му помогнат в тия 10-30 часа. Мое па да се появи и бат Бойко с пожарната... Други?.. |