Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Нали уж самоирония, бе, полковник, помага, споко. Докато ни има, тъй ше е. Не го вземай навътре. Разрешете да полегна... |
| ОРС, какво си се закахърил за простата бе зенитчик?! Ми засрами се, аз съм зенитчик с напърчена ракета, от най-първите, дето като ме приеха студент и пуснаха по-рано, във военното окръжие не знаеха към какъв род войски да ме зачислят, защото ни беше диво забранено да даваме всякаква информация на тези полуцивилни нинкавици из военното окръжие. Питат ме радист ли си? - Не! Артилерист! - Почти! Дойде някакъв полковник да ме плаши. Казах му дя се обади в еди кое си поделение и да пита. Иде и казва, че няма такова поделение. Да умреш от смях. Това малко след кубинската криза. Зачислиха ме викач на запасни...и така докато..... |
Ранната пролет на 75-та НШЗО Тц. Не беше пролетта, а баш през зимата - около 14-ти февруари - Зарезан. |
| Амбасада, нема лошо щом 57-ка сочи към зенита, нищо ще е вечик ръждавейка. Виж, ако и пилотът обаче не мое дигне F-16-ката, тогаз ставаме като вицовете за войната между грузинци и арменци. Гаргаджийски поздрав. |
| Имаше такива при нас, съпровождащи, иначе, наще си ги зовяхме "изделия - Двина2". много можеха да се вирват. |
| Ехаа, нали Петолъчката гръмна преди 2 лета баш от първата двинска степен. Пък като видиш портите на близкото градче от селско-цигански тип Стралджа - все с двински стабилизатори са украсени. Обаче, Амбасада, щом си го вирел покрай карибската криза, само ти ще да си този, зарад който Хрусчов тропа с чукундур у ООН-то, признай си без бой. Евалла, да треснеш Паулуса - още помня как те даваха за пример, храбри ветеране. За последно ти скивах острата муцунка на един запас в Нова Загора, ама беше отдавна - преди Десети още. Надживял си дето се вика храбрата си играчка, ама то и за повечето от нас се отнася, де. Сал калашникът ше ни надживее сички. Тая вечер по военния ТВ канал тъкмо даваха за историята на ВВС и по-точно за ЗРВ. Що ракети опукаха на Шабла, що нещо. Ала нека не забравяме, че у този форум сме предимно закърмени с добрите стари 57-ци и 100-таци, дето още се въргалят тук-там из забравените от Бога складове, че сигурно всеки е носил кофа с ПУАЗО и е питал откъде да налее малко СОН. Дръж, Амбасада, редовно навирена Двината и се радвай на живота нов. |
| Да питам нещо, колеги от под. 260 на НШЗО. Тук нейде прочетох, че бащата на актьора Ники Сотиров е полковник Сотиров. Обаче това същият полк. Борис Сотиров /Боби/ ли е, който беше н-к на ПВО? Заместник му беше подполковник Влаховски, голям уставняк и повелител на метео-средния бюлетин, който при нас вече излизаше от мода впредвид, че се знаеше как след година зен. оръдия ще бъдат заменени със ЗРК. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ОРС |
| Вероятно е същият Сотиров. По мое време беше подполковник, партиен секретар на батареята и преподавател по зенитно артилерийска стрелба. Стаята, в която преподаваше, беше непрекъснато обновявана с доброволния труд и знанията на школниците - висшисти. 75-та се появиха самонавиващ се презентационен екран и табла с тактически похвати, които се осветяваха от скрити в тях лампички. През втората сесия вече ни позволяваха да оставаме до късно в кабинетите за самоподготовка, и ние използвахме кабинета му за нощни бридж маратони. Една нощ след бясно чукане по затворената врата нахълта дежурния по район (кашик), веднага правилно предположи по бройката на участниците какво "учим" и започна да търси тестето. След като не го намери каза: "Признайте си, дайте картите доброволно и честна офицерска - няма да ви докладвам". Дадохме му ги и той ни докладва. В резултат ни остригаха (а последните два месеца преди полагаемата се ни позволяваха да си пуснем коса и това беше голям удар) и излезе лафа "Честна офицерска!". Голямото спално помещение на първия етаж, което беше мой дом за една година, отбеляза последния пирон в ковчега на битността ми на юноша бледен. Старозагорци нея година бяхме първите или вторите от набора, влезли в школата. Балът, кандидат-студентските изпити, лятото - всичко свърши като отрязано с нож на 25-ти септември. Ден, започнал с усещането за студената машинка по голата глава, гарата с изпращачи, пътуването до Плевен, разпределението в 1-ви район, нощната разходка по улиците на града до 2-ри район и вкарването ни посред нощ (бяхме 4 или 5 заралии, определени за зенбат-а) в едно огромно и празно спално помещение. Познайте как се избира легло между 130 опции, как се заспива и какво си мислиш? След това започнаха да идват и другите от страната и ние вече се чувствахме стари пушки. Някъде в темата сме коментирали офицерите в батареята по онова време. Нямам добра памет за имена и лица и помня единствено най-колоритните - командира подполковник Михайлов (Мечо), старшината Симеонов (Монката), Сотиров и моя взводен - лейтенант Кили. Не му помня името, а и той не заслужава това. П.П. Като ми припомни - наистина беше 14-ти февруари, което обясняваше неадекватността на част от командния състав. Не си спомням точно два или три дена трая цялата патаклама. По степента на огладняването мисля 3, но пък тогава бяхме вечно гладни и затова коригирам на 2. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Йори |
| Нямам лошо мнение за полк. Сотиров. Спомням си го по-скоро като добряк, космат и едър като мечок, който все се хвалеше със силата си и безспирно разправяше как на младини правел пълен захват на лоста само с една ръка. При нас командир на батареята беше ст. лейт. Петко Петков - слаб, черен като циганин, с голяма прилика с А. Челентано. Това беше човек с невероятно чувство за хумор, но пък същевременно строг и безкрайно ни обичаше. За такъв в огъня влизахме. За жалост, след години чух, че бил тежко болен. Дано се е оправил, такива като него са рядкост. Виж, старшината ни беше същият - бай Павката Симеонов. Страхотен тандем бяха с батарейния. Любим лаф на Павката като се ядоса за нещо служебно, беше да псува с пълен глас "Еййй, да еба цялата американска армия, да еба, па и нейните противници да еба...", а като се ядосваше на себе си: Да еба мене си, да еба..". Йори, във вашия випуск ли беше станала трагедията с откачилото се дуло на един 57-к, убило две жени по улиците на Плевен? Непрекъснато ни говореха за този случай. Като излизахме навън с оръдията, допълнително омотавахме дулата им с дебели 20 мм арматурни железа. Правехме го на ръка, беше голям чанч. Още по-голям беше пък като развивахме арматурата. |
| Не. Имам смътен спомен, че и при нас се разказваше нещо подобно (може и да се заблуждавам), но аз лично бях в ЗКУ взвода и не съм участвал в подготовка на 57-миците и 100-цата за пътуване с камион. Виж, при транспортирането им с влак се укрепваха здраво, вкл. и с арматурна тел. |
| Орсе, по време така беше, бяхме там точно след като улучиха на 22 км височина "на догон" един въздухоплав от руски титан и с неруски пилот. За калашниците обаче си беше рано. Дошли са след нас. Ние бяхме все още първата година с манлихери 1897г. с прав пълзящ затвор, рязани 38 г. С една от , тях 804Е, имах най-висок резултат от стрелбите от над 800 души (три дивизиона ни бяха събрали на Вакарел) - само десетки на 100 и 200 м. После ни раздадоха едни картечни пистолети "Судаев" леки и удобни, и могат вероятно и човек да убият, но не се случи, въпреки че в караулното на два пъти изстрелваха по един пълнител по стените, никой не бе зсегнат от рикошети. С тези Судаев не можах да улуча дори окопа с мишените на 100 м.. Та, така, все под планински върхове. |
| Манлихерите ги помня от Плевен. Носиха ги войничетата от строителни войски, онези със синкавите околожки на шапките. Заедно с тях тренирахме маршировки преди клетвата. Премятаха пушките през рамо и задружно брояха "Еднооо, две, три", след което в пълен синхрон правеха разни маймунджилъци с тях, дето сега ги изпълняват гвардейците. Помня ги тези образи и с още нещо - ако някой ги попита отдалеч, всички заедно отговаряха "Съв-сем не", или пък "Тъйййй веррррноооо". При нас, школниците, такива практики нямаше. Ти с двините бил ли си на руския полигон, щото по твое време още не е имало Шабла /по мое вече я имаше, но само за стрелба с оръдия и с онези симпатични стрелички/. |
| Не ме вкарвай в беля бе, човек! Подписал съм три отделни, безсрочни декларации за наеразгласяване на военни тайни. Я сега колко народ подведоха с тези разгласявания! Сега, като не си спомням кое беше точно тайната, не смея и на внуци да разказвам за какво е било, току-виж съм издал нещо важно и после затвор или разстрел. Не! А вие тук издадохте на цяла България офицерството и кой, къде, кога кого. Ми не може така! Ми натото нали чете тук и ще види на кого да няма доверие - издайнически българи, че и клуб сторили. |
| Епа, Амба, нали ние вече сме НАТО-то ве. Ама схващам юмористичното ти отношение към военната тайна, ше знайш. Като е по-загадъчна работата - по-някак особено стърчи пагона, па и некой лев за секретност моеше да се земе даже и от прост фазан. От друга страна, на унуките и да им обясняваш какво и що е било, дреме им на шушлека. Поне лафовете останаха безсмъртни и изречени сега, биха довели до присъда за сексуален тормоз. Да припомня само: "Промий течността в бойния спирач!", или пък "Пази се от лапите!". Аре ве, зенитки, напрегнете олющените кубета и изкарайте още някой лаф, че да е по-палаво из форумето. |
Йори, във вашия випуск ли беше станала трагедията с откачилото се дуло на един 57-к, убило две жени по улиците на Плевен? Непрекъснато ни говореха за този случай. Такива "истински случки" се разказваха доста, на нас например преди да излезем на първото си походно учение, на което нощем се завивахме с платнището на бетеера, ни разказаха за случай, при който един като нашия кашишки взвод легнал да спи, и в тъмнината едно МТЛБ минало през главите на половината взвод.  Но се и случваха беди - на едно такова учение газката с мамбото минала през гърдите на един фазан, легнал да спи в някаква дупка. Отърва се със счупени ребра и много натъртен. При друг случай двама скучаещи тъпака, играещи противника, който пуца с халосни по доблестната кашимерия от некоя височинка, решили да се стрелят с шомполите. И седнали един срещу друг, като се разбрали да се стрелят едновременно. И се стреляли, ама единият избързал и шомполът пронизал другия през целия гръден кош, отклонил се от ребро и се забил до половината в една дива круша. После Тото КомандОса правил показно пред офицерския състав и изстрелял един шомпол в спечената кукерска земя. Откопали го на около метър надолу. Пак така, преди едно занятие на армейския полигон Ново село, дето сега е натовски, Тото ни прави инструктаж на целия полк - стои отпреде и без да се напъва говори така, че 1500 кашика го чуват, и разправя как на предното учения двама редници решили да си играят с нападателна граната, обаче тя гръмнала, и откъснала на единия ръката и единия ташак. На последвалия кикот от строя Тото невъзмутимо повтори - да, да , не се смейте, откъснала му едната ръка и единия ташак. И това казано с един такъв дълбок и тържествен тембър.  |
Тото невъзмутимо повтори - да, да , не се смейте, откъснала му едната ръка и единия ташак. Като учехме хватките с Калашника, в крайната фаза на "За почест" - ротният ни звучно ни набиваше в главите: "Прикладът плътно до ташаците!" С едно хубаво дълго "шшш".  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| А, и Ловкий бил тъдява ве, бравос. Гледал Сънчо с унуките, приспал ги и айдей на форума. Юнак ловък си тиииии.... Но сериозно, друже, това с убитите жени в Плевен си беше истина за жалост. Не помня дали бяха майка и дъщеря, роднини ли някакви други бяха, но са си отишли милите зарад тоз пусти зенитен 57-к, дето му се откачило дулото. Било е нейде преди 1977 г. Йори също е чувал, разбрах, макар и смътно. Инак по мое време не помня някой да се е затрил. Обаче десетина години по-късно, при катастрофа с камион се поминаха няколко офицери от зенбата, начело с един от любимците ми капитан Сопотски. Шапки долу и мир на праха им... |
| Нещастия се случваха, наистина, главно поради глупост и недооценка на ситуациите. На нас, командирите на отделения, ни забраняваха да се возим седнали отгоре на командирския люк на бетеера (което си беше много яко), защото некъв кашик така се возел отгоре, ама бетеерът се преобръща в едно дере и люкът го прерязва през гърдите. Лично аз пък хванах с ръка жива пепелянка, която взех за водна змия, преди да й видя рогчето на носа, което хвърли в ужас селските момчета от взвода и те така се разкрещяха, че панираха и мен, и вместо да я пусна в храстите, аз я хвърлих на земята а те я стъпкаха с цинтарите. Тъпо... Пил съм кръв от костенурка и съм ял печен смок. Веднъж прилъгах Джамбо, шоферът на моето отделение, да ми даде да покарам, и превъртях скоростомера на машината по едно нанадолнище и дигнах сигурно 120, докато Джамбо се кикотеше до мене в смес от ужас и възторг. Джамбо беше ямболски циганин, винаги ухилен, висок и жилав, и черен, волейболист, ръцете му бяха толкова дълги, че почти можеше да се почеше по петите без да се навежда, много готин. Абе истории... |
Пил съм кръв от костенурка и съм ял печен смок. - толкова ли си бил гладен, завълио  Да не би случайно да си бил отписан от порцион |
| За гладен, гладен си бех постоянно. Факт е, че кашиците си ходехме с лъжиците по джобовете. Превърнах се в баровеца на ротата, когато наште ми изпратиха джебно ножче, от ония комбинираните - с виличка и отварячка за консерви. Никога след това нищо не ми се е услаждало повече от консерва Русенско варено, изядено за норматив на некоя поляна.  А дивотиите с кастенурката и смока си бяха част от задължителния кашишки бекграунд. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |