Клуб на Школници от НШЗО Хр. Ботев - Плевен
Отиди на страница:
| Щуротии до шия. Аз пък помня как с влекачите на оръдията бяхме влезли в морето да ги измием от калта. При нас механик-водачите не бяха школници, а обикновени войници втора година. Та решаваме един ден на Шабла, че по-бързо ще измием машините, ако ги покараме у морето. Шапкарите - далече, ние сме още сержант-школници, ама вече оперени, на по 7-8 месеца служба. Времето - чудесно, събличаме се като за плаж и право в морето. За беля ни видял отвисокото Бизона /за сведующите кой бе Бизона няма смисъл да обяснявам, а другите едва ли ще ме разберат/, довтаса бързо, изкара ни от морето, тегли ни по една майна и ни прати 10 дена да берем ягоди в царската плантация. Такива ягоди не бях виждал дотогава, братя - огромни, като ябълки да ги гризеш. Първият половин час само ядох до пръсване. Поду ми се уста, стомах. Устните ми се изприщиха и станаха на парцали. Нямаше норма, но заради едрите плодове кофите бързо се пълнеха. Отвреме-навреме идваше и Царят, шефът на полигона, коланът му беше по устав качен на носачите отзад. Викаше ни: Топнахте се у морето ми/!!!/, ама сега ще ви удавя в собствената ви пот, другари школници. Е, след ден-два свикнахме. През другото време останалите се скъсваха от търчане по позиции, тропаха по дългия повече от километър царски плац, а ние, неколцината "моряци" - берем ягоди. Само не разбрах къде отива това ограмно производство, при условие, че никога нито в офицерската, нито във войнишката столова съм виждал да дават ягоди за десерт. |
ОРС - и аз не съм виждал ягоди из казармените столови  Ама пък съм виждал на Царя Забранената градина. |
| Я! Жив колега шава из чата. Та за коя градина думаш, зенитка? Щото моя ПКВ през 1978 е видял на царя скритата градинка на дъщеря му, та само дето не са го пратили в дисципа. Като бях там през 1979, въпросния ПКВ вече беше взводен, ала шапкарите в Плевен хич и не рачиха да го пращат в Шабла, щото да не би Царя да се нерви и да ни скъса на стрелбите. |
чекам некоя свръзка да се появи, че гледам напоследък само топчии Ей ме, на! 1-ви клас. "Умри, но свръзка дай!" - "Ни мре, ни свръзка дава!" Доложих! |
| Я бех радио-релейчик в под.36310, буква “ц“ в Благоевград. Свързочен батальон на пряко подчинение на дивизията. Втората година служих на “Попова Глава“ и вдигахме по тревога “струмското“ и “гоцеделчевското“ направление. Нас ни вдигаше “Черни Връх“ - София. |
| Никой не вика "Умри, ама свръзка дай!", а.... Тъй са те свръзките - скатани. И хитри - по мое време един беше обрал картинната галерия в Плевен още преди клетвата, да гее... Да не го познаят лесно, турил си вензели на химик. Три пъти изправяха хим-ротата пред галеристките, белким го познаят. Накрая на някой му щукна да наредят цялата школа и добре, че го фанаха още в първи район. |
Я бех радио-релейчик в под.36310, буква “ц“ в Благоевград. Свързочен батальон на пряко подчинение на дивизията. 1-ва парадна. "Свързочникът виси кат' @уй на лоста..." Гепи свръзка! (емотиконче "дай 5"  |
| Значи по -големи хайлязи от свръзките няма , обаче фазаните им много разбират бриджа и белота. Еле пък фазаните от свързочния батальон на бургаШката дивизия с командир по него време( Става дума за 1975/76г.)полк.Гано Иванов, той и началник та НШЗО, той и комендант на София сетне в генералската си инкарнация, но не знам в какъв ред е заемал тия длъжности. |
по мое време един беше обрал картинната галерия в Плевен още преди клетвата, да гее... Да не го познаят лесно, турил си вензели на химик. Три пъти изправяха хим-ротата пред галеристките, белким го познаят. Накрая на някой му щукна да наредят цялата школа и добре, че го фанаха още в първи район. |
И до сега сме си добри Щото школовката беше яка. Още в техникума голямото междучасие отивахме да направим две-три раздавания (един съкурсник живееше току-до техникума) с ракия и ментовка. До другия ден за 1-ия час  |
обаче фазаните им много разбират бриджа и белота. И до сега сме си добри Една година юни месец преподавах частни уроци тука в махалата на едни ентусиасти и със спечеленото изкарах до септември на Созопол.  |
Една година юни месец преподавах частни уроци тука в махалата на едни ентусиасти и със спечеленото изкарах до септември на Созопол. Хвала! А бе, по какво ли не преподавахме (ме). Вместо да подаваме, вече преподаваме. Полньiй п@здец! (не ми се търси ерьi-то |