Отиди на страница:
| Като е тръгнало на спомени и преразкази...и аз да се изкажа. Разделя ме родата - от една страна любимци на царския режим, от друга - селянчета били се по фронта до Драва, последните с пенцийка, предизвикваща пена у днешните любители на демокрацията/квото и да значи това/. Аз си спомням разказа на моя дядо /лека му пръст/, как като се връщал от фронта, конете, които му били зачислени случайно си разпознали предишния собственик...и колкото и невероятно да ви се струва, му се зарадвали. Няма нужда да се опитвате да вкарвате в рамки неуписуемите неща, животът е като спектъра - има всички цветове на дъгата. Защо не могат повечето хора да мислят в цветове - за мен е загадка. |
| Никога не забравяйте - "На тоа комунист, брат му беше фашист"! Може и наопъци. И...айде отначало! Аман бе! |
| Какво.................., ............Соляяяя!? Рядко се появявам и тук и там - та съм загубила форма  **************************************** Опппааа! Е за такива идеше реч, като този с фашизЪма и комунизЪма..ако му изтананикаш - аз не съм не съм, не знам си кво си - няма и да разбере, че е точно такова  Не ти се отваря линка. Редактирано от - Асол на 01/9/2009 г/ 22:45:05 |
| Асолка сладка... Ах, спомени от бъдещето! "Совершенно такой:": Натиснете тук  Редактирано от - Шломо З. на 01/9/2009 г/ 22:39:12 |
Защо не могат повечето хора да мислят в цветове - за мен е загадка. А за мен не е. Мдам. Айде сос здраве. |
аджеба дали ти стига дохода няма значение, по-същественото в случая е дали е надница или заплата Правило номер две - като те уличат в незнание, смени темата. Надничар, миличко, през 1936-а е човек, който продава мускулна сила ден за ден. Като хамалин, например. Въжето на рамо и на доковете. Или пред гарата. Да чурулика за прекрасния живот на надничарите може само истински демократичен либерал, да не кажа нещо друго. Прекрасните административни сгради говорят за небивал разцвет, не ще и дума. Гейчо и той се беше засилил да ни ощастливи, ма пусто не го избраха и далаверката се разсъхна. Сал едно военно НДК остана за спомен. Ларгото не се брои, щото е сталински барок. А в Бургас поразпитай някой от рибарски сой да ти обясни чирозите сиромашко ядене ли са или изискан деликатес. |
| lastcupofsorrow, Не са 200-300 хиляди, към три милиона са. Без да броим тия милион и двеста хиляди, с които намаля България през последните двайсет години. |
| Асол, разказа за конете по-горе ми напомни за единия от моите дядовци. Бил ковач и физически бе много силен. Имал си коне, крави, овце, и т.н. През 43 го прибрали, като ятак и до септември 44 го били така, че по негови думи му течала кръв от всяка дупка. След 44 станал председател на ТКЗС-то, понеже бил един от първите дето си внесли животинките доброволно, така да се каже да дадат пример. Реалността обаче скоро го принудила да се промъква заедно с баба ми нощно време да храни и реше животинките, които били заприличали на призраци (тук отварям лирично отклонение и добавям че сигурно му са се радвали искрено). Добре, ама се намерил буден комсомолец, който не само ги натопил, ами и публикувал карикатура в местния вестник обвинявайки дядо ми в буржуазни прегрешения. И тук историята с дядо ми и комунизма свършва. Та така, комуняги и демокради... |
| OLDMAD] Никога не забравяйте - "На тоа комунист, брат му беше фашист"! OLDMAD, Подсети ме за един виц: Имало двама братя. Единият бил партизанин, а другият полицай. По време на войната загубили дирите си. Срещнали се случайно след дълги години. Бившият полицай охранен и изтупан, а партизанинът опърпан, дрехите му се люлеят като на закачалка. - Здравей братко, как си? - Карам я някак си, докато ме уволнят и после пак търся работа. А докато намеря, гладувам. А ти как си? - Да не ме чуе дявола, много съм добре! Шеф съм на голямо външнотърговско обединение, добра заплата, служебна кола, три секретарки и командировки в чужбина. - Е как стана така бе, братко? Ти уж бивш полицай, а на такава длъжност. А аз партизанина едвам свързвам двата края. - Всичко е въпрос на досие, братко. В моето пише - има брат партизанин. А в твоето - брат фашистки полицай. |
За Ангелинка  Също за Геновева , защото озвучи дебата.А ето и едно онагледяване как дори един непретинциозен външен източник, британският туристически справочник monkeytravel.org може безпристрастно да резюмира партизанското движение и световните събития от времето, за което ние все още се мятаме в крайности. Досущ както българи са разказали на съпругата на Е.П.Томпсън - известен историк и по-малък брат на Майор Томпсън - при нейното посещение в България през 1994 година: "... британският офицер за свръзка (майор Томпсън) е бил представян (в България) първо като геричен съюзник в борбата против фашизма, след това като империалистически агент на Запада, а след 1991 като подставено лице на съветското влияние!" The ups and downs of Major Thompson, The Spectator, Mar 29, 1997 Интересно как ли би се сравнил интелекта на този поет и талантлив лингвист - студентска любов на Айрис Мърдок от времето преди тя да стане велика писателка, и станал комунист въпреки протеста си срещу акта Молотов-Рибентроп - с този на неговите български мъчители и убийци? По онова време, под въздействието на бомбардировките в България е имало достатъчно силни анти-британски настроения и пленените англичани са били подложени на много гавра и издевателство. А дали някой сега поддържа паметника и гроба му в България? |
А ръжения хляб с чироз и оцет е бил само за диета, нали? Стефчоолу, основен елемент към оцета е копър. Без него салатата от чирози не е истинска. А копърът е горска трева дето расте по пристанището. С добро мислене, виждаш ли, можем да наместим всички истини правилно  Редактирано от - April на 02/9/2009 г/ 06:26:34 |
| Да, така е : избитите партизани са били 2, 000-3, 000, избитите след 9.9.1944 200, 000 - 300, 000. Съотношенито говори за величината на злото на комунизма. |