Отиди на страница:
| Докато търсех двата химна написани от Сергей Михалков, попаднах на този химн: Рабочая Марсельеза — использовалась в качестве гимна в первые месяцы после Февральской революции. Мелодия французского гимна (Марсельеза). Текст опубликован в газете «Вперёд» 1 июля 1875 года под названием «Рабочая Марсельеза». Слова П. Л. Лаврова (это не перевод с французского), музыка Клода Жозефа Руже де Лиля. Отречёмся от старого мира, Отряхнём его прах с наших ног! Нам не нужно златого кумира, Ненавистен нам царский чертог. Мы пойдём к нашим страждущим братьям, Мы к голодному люду пойдём, С ним пошлём мы злодеям проклятья — На борьбу мы его позовём. Припев: Вставай, подымайся, рабочий народ! Иди на врага, люд голодный! Раздайся, клич мести народной! Вперёд, вперёд, вперёд, вперёд, вперёд! Богачи-кулаки жадной сворой Расхищают тяжёлый твой труд. Твоим потом жиреют обжоры, Твой последний кусок они рвут. Голодай, чтоб они пировали, Голодай, чтоб в игре биржевой Они совесть и честь продавали, Чтоб глумились они над тобой. Припев. Тебе отдых — одна лишь могила. Весь свой век недоимку готовь. Царь-вампир из тебя тянет жилы, Царь-вампир пьёт народную кровь. Ему нужны для войска солдаты - Подавайте ему сыновей. Ему нужны пиры и палаты — Подавай ему крови своей. Припев. Не довольно ли вечного горя? Встанем, братья, повсюду зараз — От Днепра и до Белого моря, И Поволжье, и Дальний Кавказ — На воров, на собак — на богатых И на злого вампира-царя. Бей, губи их, злодеев проклятых, Засветись, лучшей жизни заря. Припев. И взойдёт за кровавой зарёю Солнце правды и братской любви, Хоть купили мы страшной ценою — Кровью нашею — счастье земли. И настанет година свободы: Сгинет ложь, сгинет зло навсегда, И сольются в одно все народы В вольном царстве святого труда. Припев. Каква жиповисна искреност, и каква ирония на съдбата, доказана от последващите събития в Православна Русия. Кой каза, че изкуството не може дач убива?! |
Между другото из руската мрежа за Сергей Михалков: 1.стал любимцем Сталина наутро после публикации в 1936 году в "Известиях" колыбельной "Светлана". Просто день выдался удачный: как гласит легенда, день рождения Светланы Сталиной. 2.В 1936 году происходит событие, изменившее всю жизнь писателя. Он публикует в газете «Правда» стихотворение «Светлана», которое понравилось Сталину. 3.Член Комиссии по Сталинским премиям в области литературы и искусства при Совете Министров СССР (Постановление Совмина СССР № 5513 от 4 декабря 1949 года). |
разромантизирах сеFL Писaчи на химни не ме впечатляват.Даже са ми антипатични.Само бомбастика! Те са "велики"другите са нищожества.......... Но австралийците са сладури!.......Waltzing Matilda! Незнам как върви по нататък...Dancing Matilda..Loving Matilda! FL То ако щеш и Шуми Марица е по мелодия на видинско танго. Ето ти Waltzing Matilda! изпълнена като австралийски национален химн. Ех, малко се различават, ама карай да върви  Натиснете тук |
| в най-добрите британски университети, синковците учат най-точно как да заекват красиво за да не изглеждат глупави - това са думи на оня унгарец който станал англичанин и написа книката как да изглеждаш упадъчно |
Мъдрец е Димитри. И е мъдър не толкова с нещата от живота, а с онова неповторимо настроение от лятната градина, едва дочакала разказвача си. Мнозина от нас помнят летата със “Сувенир, сувенир”, плажа Кабакум под Журналист, малката кръчмица “Дракона” с тръстиковите сепарета. Може би не с всички е така, но поне мен той ме пренася с два щриха в маранята на времената, за които един варненски поет беше писал – “Слънчеви покриви, по обед, в три...” |
| "Странно", но когато Джимо напише нещо неполемично (като днес), т.е. не дръпне котката за опашката с някоя по-пиперлива тема, дискусията доста бързо почва да губи ритъм, особено към обедно време. Явно с лиризъм и меланхолия форумния огън трудно се поддържа. Жалко ! Редактирано от - Mars Attack на 02/9/2009 г/ 14:22:06 |
| Long day's journey... Без да знам подтекста, на мен ми звучи като: "Пътуване към нощта" (казва всичко, кратко и благозвучно) 'ноо съм дОбър на заглавията! "ае, къде е жената да й стисна ръката?" |
| А за мен това е един от най-красивите преводи на заглавие.... Звучи прекрасно на български... Дългият път на деня към нощта...МНого богато на подтекст, на смисъл, на съдържание, навява мисли едновременно за вечност, за преходност, за слънце и луна, за природен кръговрат и....но всички думи, които изписах след това звучат кухо и простовато в сравнение с красотата на "Дългият път на деня към нощта". П.П. Да обясня как ми въздействат някои текстове е като да обясняваш виц - просто няма смисъл. |
| Е как, никой ли не се сети за оня стар детски виц за Бай Ганю и мечката? Значи, международно състезание по преборване на мечка. В една стая има мечка, който успее да се пребори с нея и да й стисне лапата - може да премине в следващата стая, където го очаква еротична награда, маце за обладаване. Един, втори, трети, влизат - шум, боричкане, викат за помощ, спасяват ги. Бай Ганю влиза, шум, боричкане, пъшкане, проточило се, но няма вик за помощ, чакат... По едно време излиза Ганю, зачервен, запъхтян, и пита - Къде'й жената да й стисна ръката? |
| hamer, Недей така, още малко и да ме разревеш ! Ще ме уволнят... ПП: точно така е ! Редактирано от - Mars Attack на 02/9/2009 г/ 15:12:46 |
| Ето истинският гимн на Русия http://www.youtube.com/watch?v=tIG sJ4Sx3Uw който скоро пак ще се върне когато: 1. Петролът стане 150 долара (щи видите вий) 2. Всякакви латиши, грузини и белополяци бъдат въдворени в Сибир. 2. Путын бъде най-после избран за император със 70% от гласовете. |
Истината обаче е, че тези агенти не променят дълбинната същност на българина - той побългарява тези агенти и не променя простащката си първозданна основа. Той просто започва да се подмазва на следващия геополитически господар. Ако някой се опита да промени първозданната му простотия, българинът взима всички мерки да се противопостави на подобно влияние. Иванкин задълбал в дълбинната същност на българина по "иванкински".  |
| Преводът на заглавието "Long Day's Journey Into Night" нистина не е добър, защото денят е дълъг, а не пътуването. В САЩ, откъдето е пиесата, изразът "long day" е станал нарицателен за тежък, изпълнен с работа, умора и напрежение ден. За да предадем смисъла на пиесата може би е по-добре да я озаглавим на български "Превръщането(продължаването, сливането, отпътуването на тежкия ден във нощта" или "Тежкият ден се превърна във нощ" или се сля със нощта или продължава в нощта. |
Ах, Миранда! Ти си едно литературно отклонение в юриспруденцията! антиристо, хубаво си го казал! Да не би и ти да живееш под тепетата?  |