Отиди на страница:
| При тоталитаризма всеки можеше да избере какво да прави ... вътре в кафеза. Даскале, Ето този ми хареса, макар че има още куп други, които са великолепни: На конкурс между мъже, на основният въпрос “Какво е смесено чувство” победил мъжът, който отговорил: - Това е, когато гледаш, как твоята тъща лети в пропастта в твоята кола |
| Бени, а от тези всички ценности кои се натрапват като "модерни" и кои като "остарели", кои като "добри" и кои като "лоши"? Как, например, реалити шоу "Смяна на съпрузи" се вписва в ценността "семейство"? И нещо от миналата седмица - "По-добре да се биеш, отколкото да си смотан" Така младежи коментираха нелепата смърт на техен връстник. Ти какво мислиш по този въпрс, ти би ли се била, или смотана? Те, тия младежи, кои предавания гледат, според теб, кои са техните "герои" и примери за поведение? И най-важното - имат ли някакъв избор? Освен да натиснат зеленото копче на дистанционното и да седнат на компютъра. Където са само пуцаници, т.е. насилие... |
Категорично, Сръчко. Научава се много за човешките възможности.  Редактирано от - Simplified Solutions на 14/10/2009 г/ 16:56:13 |
| А не възлагаме ли прекалено родителска роля на телевизора/ компютъра? Да ни учи, възпитава морално, направи граждани, определя изборите ни/ на децата ни? Като стане дума за съвременните деца, някак си не се чува за отговорността на родителите, а все за телевизията... |
| Летецо, сега има всичко онова, което е било нужно и преди за образование и възпитание- семейство, училище, книги +компютри и телевизия сега, просто възможностите ca се обогатили. Проблемите не идват от телевизията, от компа, и от интернет, а от родителите и училището- те са с много занижени изисквания, критерии и качество ... Редактирано от - Benedicta на 14/10/2009 г/ 17:13:30 |
Телевизията умира, връщайки се в детството си: шоу, спортни предавания и сапунени опери. А бе тя не умира, ами само деградира. Технически става все по-съвършена, за сметка на духовността. В злачни страни като БГ деградацията най-силно се набива на очи. Златното време на телевизията беше в годините на следвоенния (WW2) възход и ентусиазъм – от края на 50-те до към средата на 70-те. Марсиански, мараба! Мерси за линка. То поинтът ми беше върху ТВ-то, а не върху тъщите, но и така става. Седи плешив мъж с жена си пред телевизора, гледат филм. По някое време една муха кацва на голото теме на мъжа. Жената: - На темето ти има муха. Мъжът: - Е какво, искаш да ми намекнеш, че съм лайно и затуй мухите ме кацат, тъй ли? Жената: - А бе аз може и да греша, АМА МУХАТА – НИКОГА... Редактирано от - Даскал Цеко на 14/10/2009 г/ 17:21:13 |
Летецо, сега има всичко онова, което е било нужно и преди за образование и възпитание- семейство, училище, книги +компютри и телевизия сега, просто възможностите ca се обогатили. Проблемите не идват от телевизията, от компа, и от интернет, а от родителите и училището- те са с много занижени изисквания, критерии и качество ... Бени, иска ми се след прочитане на горния ти постинг дали имаш деца. Не си длъжна да ми отговориш.  |
| Даскале, За вица -  .Ти казваш: "А бе тя не умира, ами само деградира". Бих допълнил, че каквото е обществото, такава му е и телевизията. И домашното възпитание, и образованието - не могат да се изолират от общите упадъчни процеси: сриване на ценностната система и замяната й със сурогата на мутренската, на културата със кича, чалгата и т.н. бози... Полирането на мозъците на младите хора осигурява на властващите една удобна за далаверите им, аморфна и немислеща маса, неинтересуваща се от това, какво става в държавата (отвличайки й вниманието от истинските причини за погрома в нея), и която не участва активно в живота на страната, освен като пасивен потребител на тази цялата гадост... И това - само за 20 г. Именно затова и всичката тази претъпна сган - до стената и - "Калашников" да заиграе !  Редактирано от - Mars Attack на 14/10/2009 г/ 17:32:21 |
| Е да де, ама Кама-та не е била достъпна за всеки юноша блед, а сега по всеки кабел тече 24/7 перфектно качество и картина... И изобщо телевизията сама по себе си не е виновна за всички беди, и да се стоварват неи слабата култура и агресивност е пресилено. Напротив-от тв можеш да научиш куп полезни неща, трябва само някой да събуди в тебе любопитството. Предполагам сте гледали по Анимъл планет поредицата за птиците на Сър Атънбъро. Вълшебно, увлекателно, достъпно и забавно. Така че нещата не трябва да се гледат само от един ъгъл. |
| Еех, младежи знаете ли как сме чели книгата на Зигфрид Шнабл "Мъжът и жената интимно" едно време - играем тенис на маса у един съученик и понеже сме 5 човека, двама играят на кухненската маса с дървени дъски за рязане на хляб, изрязани на банцига в часовете по трудово обучение, вместо мрежичка сме опънали едно канапче и най-безсрамно сме увесили книжки от библиотека "Галактика", останалите трима четат. По едно време никой не искаше да играе тенис, само книжката четяхме, особено една глава от нея. Обаче се образовахме, въпреки че нямаше литература. Не че по махленски не знаехме как стават нещата, ама друго си е да научиш що е "коитус". По тежкарско е някак, по солидно седи. Е, по късно си купихме и хилки, даже китайски "сандвич", ама вече нямаше такъв интерес. |
Проблемите не идват от телевизията, от компа, и от интернет, а от родителите и училището- те са с много занижени изисквания, критерии и качество ... Митев, а каква е връзката на въпроса ти с моя постинг? Бени, нормално е горепосоченият текст да бъде написан от човек, който няма деца и поради това няма ежедневни наблюдения върху контакта им с ТВ екрана. Така мисля след като съм отгледал три деца и сега се радвам на пет внучета.  |
| Ловки, Прав си, но не на 100%: децата се формират от семейството (и ТВ вкъщи), после - от училището и от "улицата" (приятелския кръг). Всичките тези осн. фактори са вътре в кюпа, наречен общество, и колкото и родителите да се стремят да поставят едни солидни основи на бъдещият дом, наречен възпитание, ценностна система и образование, като "антивирус" срещу външните негативни влияния, не могат да изолират отрочетата от въздействието на обществената среда... А в този динамичен живот, когато и двамата родители се борят за хляба, децата все по-малко време прекарват с родителите си и повече - в училище и на улицата. Оттук и проблема, когато "качеството" на последните два фактора за формирането им е "менте"... |
| Бени, проблемът не в наличието на възможности, а в еднообразието, в акцентите, в насажданите ценности, в липсата на реална алтернатива на пошлостта, грубостта и насилието. Тия последните се превръщат в доминиращи ценности. Реални и измислени герои с такова поведение са превръщани от медиите в модели на подражание. Който не е като тях е смятан за "смотан". Родителите каквото и различно да се мъчат да възпитават, доминиращата среда е друга. А когато има разминаване между думи и дела, предимството винаги е на делата. Не знам как по-ясно да се изкажа.... |