Отиди на страница:
| За статията оценка "мн.добър" |
| Начи, ние почнахме да учим философия в СУ в 1983 г. и имахме часове при Д. Денков в 1984-85, по история на класическата буржоазна философия, с проф. Елена Панова. По туй време не беше модно да се говори за марксизъм, политика, БКП-та и т.н., и повечето преподаватели ни сякаш никога не бяха ги чували. Освен ако не учехме директно за Маркс, и тогава всичко се увиваше в неохегелианска мъгла. Някои по-партийни преподаватели флиртуваха и със западни марксистки идеи, но не и на изпит. Но имаше преподаватели, които - ако не чак дисиденти - бяха критични. (Денков не беше от тях, а и при него беше жива досада, не беше специалист, не се готвеше за упражненията, нямаше представа от методика на обучението, не можеше да мотивира студентите.) Но пък студентите бяха най-често неподготвени да ги разберат. 1986 г. бяхме група "отличници" на стаж в МГУ и вечер в общежитията се случваше асистентите да почнат разговор за Горби и перестройката, и повечето колеги мъже сякаш не разбираха за какво става дума, нямаха образувани такива понятия. Преди две седмици се случихме с жената до Попа и рекохме да надзърнем в института - пак 62 научни работници, същия директор и ръководство, същите секции, теми, сега заедно със западни ун-тети и с малко по-обтекаеми заглавия. Човек само чака да прочете как на 64-тия конгрес на БКП преизбират единодушно др. Т. Живков. Защо нямаше истинско дисидентско движение, защо нямаше и умонастроение за промяна след десети, а няма и досега в най-голяма степен? Първо, явно несъгласните са били много яко наплашени в миналото, макар в наше време вече да нямаше - поне физическа - бруталност (освен спрямо турците след 1984). Второ, у нас режимът се ползваше наистина ако се с "всенародна подкрепа", то с липса на съдържателна опозиция и на самата представа за такава. Имаше наистина известно "морално-политическо единство на народа", което и досега наблюдаваме в странни превърнати по форумите. Имаше, и сега има, нетърпимост към сериозните алтернативни мнения, към хората, склонни да ги "образуват", които и тогава, и сега се приемат с неприязън. Най-големият шок след десети - и досега - беше шокът от разпадането на единството, за което нямаше никаква подготовка. Вече сто пъти сме приказвали и как много хора си смениха знака, без да си сменят абсолютната стойност, как почнаха да практикуват див и варварски капитализъм, какъвто бяха чули от бащите си, че е капитализмът. "Сините" (и целият народ с тях) пожелаха "земята в реални граници" по марксистки, с вяра в базата и надстройката, че селянинът частник ще пуска синьо форевър. Челният съветски опит се смени с челен американски, после закономерно дойде и "филма хубав ли е или хамерикански". Това единство е било много трудно скалъпено, като се има предвид колко шизофренично разединена е била България от 1918 до след 1947. И явно хората (кото са останали) накрая са се примирили - абе от кал да е, единство да е. Помня добре разговорите м/у баба и дядо в 70-те години, тя от широкански род, той от земеделски. Той беше хиперкритичен, тя все го усмиряваше, комунистите такива-онакива, ама знаят какво правят. И досега единството си съществува отгоре като т.нар. червено-синя мъгла, или отдолу в облика на "широките народни" маси, гласуващи масово за поредния фатален Руссиян (Мунчовия) - цар, болен лидер, пожарникар. Попречи ли ни всичко това да се оправим? Мисля, че да, като смятам колко се направи за 20 години, и колко се развали. Но пък като гледаш унгарците, които имали истински дисиденти, дали па са по-добре от нас? Съмнително, също и по отношение на духа. С есхатологично съзнание. Чехите? Недоволни, държавата - от изцепка към изцепка. Поляците? Недоволни, и те също. Язък за Л. Колаковски. Да не говорим па за бившата "СФРЮ", уж не толкова тоталитарна, дето имаше философска група Праксис (Загреб), биеха "статизма' и (палачът на българщината) М. Джилас написа критична книжка за номенклатурата. Слава Богу, че се разминахме с тяхната (закономерна) участ. |
| Зелката си остана президентът свалил първото демократично правителство на България дисиденти и осталите менти |
| Не мога да си обясня как така точно Денков пише относно дисиденти. Може би интерпретира от марксистка гледна точка? Дисидентът. Има ли той място в НРБ? |
 Каквото ни е било "дисидентството", такъв ни е и "прехода".Ние нямахме автентични дисиденти, а такива, които имаха подобни проявления, наложената и контролирана политически система изхвърляше от политическия живот.Не прави ли впечатление, че от 5-6 години всичко е замълчало и е табу за медии и действащ политически елит, това, което е основата на днешното общество в пълният му аспект - престъпност продължаваща да има институционална закрила, практически несменяем посткомунистически елит, безсъщностни партии и....Но, ЖЖ може да бъде спокоен, всеки български монарх, като са го гонили оттук е говорил само хубаво за ....своите. |
| В България и извън нея винаги е имало дисиденти , но от комуняги не можаха да хванат ръка !! Само редакцията на радио Свободна Европа да вземем - кой помни имената на тези хора , кой помни тяхната светла дейност - никой ??!!! Само комуняги витаят !!! |
| Истинските дисиденти са хората, които пълнеха площадите и скандираха: Долу член първи"! Въпреки, че повечето не познаваха истинският текст.Ето един много верен, според мен, цитат на Х.Калчев:"Той беше убеден комунист и вярваше, че системата е добра и затова, когато промяната настъпи и видя яростните човешки вълни по улиците първоначално изпита само погнуса и презрение.Но това първоначално усещане скоро се пречупи и на негово място остана подозрението, че Истината не е това, което беше.Тези хора на улицата мразеха установеният ред и нещо повече - направо желаеха смърта на хора като него.А той не бе извършил нищо лошо или незаконно през целия си съзнатеен живот...Бе следвал Указанията с педантична вярност.Бе правил всичко, което е било необходимо...И дълбоко бе вярвал, че хората живеят добре..." Извинявам се, цитатът е по памет.... |
За статията -  Кънчев, тогава не само беше позволено да се вика "Долу член първи", но се и поощряваше от визираните в тоя член. За да могат под разрешените викове да се маскират. На думи, иначе си останаха същите. По-точно е да се каже, че дисидентството е само инакоречие, По тая логика /с която съм съгласен/, дисиденти бяха всички българи - с изключение на някои комсомолци. Но тях ги приемаха с предимство в идеологическите факултети по маркс - ленинска философия, а сетне оставяха като аспиранти.  Дисидентите се разроиха, след като стана сигурно, че комунизмът си отива Именно! Макар комунизъм да не е имало - да речем, отиде си онова, дето ни поднасяха в комунистическа шарена опаковка. И не само се разроиха - мнозина заминаха да разнасят социализма чак в Манхатън. Ненапразно "1986 г. бяхме група "отличници" на стаж в МГУ " Интересно, защо са кавичките? С тях той се обърнал към един от т. нар. "апостоли", Доколкото знам, така е запитал Митьо Цветков, един от организаторите на въстанието във Враца. Който е преминал Дунава заедно със Стефанаки Савов и се е присъединил към четата. Мисля, че именно Цветков залага имотите си и спомага въоръжаването на четата, а след Освобождението умира в мизерия. А Стефанаки Савов /това го знам от дядо си!/ е събирал по турска лира, нейде и по две, от селяните за оръжие. И нищо не се появило. Но след 1878 година бързо забогатява - неизвестно отде. Впрочем, врачани да кажат повече - ВОЦИ, къде си? "Задочни репортажи от България". Както и по турско, дисидентството се оказа въздействащо като вносна стока. Лично мнение - стойността им е действително само на стока. Останалото е насилствена митология - и ний сме дали дисиденти на света. хладния ум и чистите ръце А горещото сърце изчезна нейде... тайна гласност и разрушаващо преустройство, Финалът е убийствен! Много хубаво четиво за два дни. И се надявам да предизвика полемика. С разумни размисли, омешани с кресливи лозунги, истерични припадъци и агресивни псувни. Надявам се опитите за омешаване на горчивата истина с следкомунистическа борбеност да не успеят поне тук. Щях да забравя - снимката с перчемчето е хептен на място. Други неща за тия дни - Натиснете тук Редактирано от - генек на 17/10/2009 г/ 08:23:14 |
| Димитър Денков, чичо Фичо, и на мен ми е водил упражнения - по естетика, в същата 1983-та, когато излезе "Фашизмът" и проф. Ивен Славов отказа да си оттегли положителната рецензия, та го "наказаха" да чете естетика във ФСФ. Упражненията си по естетика Денков ги водеше перфектно и правеше впечатление на ерудиран и свободомислещ човек. Да не говорим за т.нар. ДИАМАТ, дето лекциите ги водеше сегашният проф. Николай Василев, а упражненията - Радо Дачев (на другата година емигрира) и си говорехме за Витгенщайн и Хайдегер. Не знам как е било и как е в Института по философия, обаче в тогавашното СДУ, сега СУ, през 80-те се усещаше, че назрява промяна. По-добре да не си плюем колегите. Тогавашните официални дисиденти сега къде са, обаче? Проф. Василев си остана свободомислещ човек и си пише във в. "Сега". А останалите? |
| София, плюенето е част от ритуала за самовъзнасяне. Стар виц. В трамвая се люлее пиян мъж. Една жена му казва: 'Засрамете се!". Той я изглежда, внезапно повръща отгоре й и казва: "Ти ли ще ми правиш забележка, ма? Я се виж на какво приличаш?". Така че - всичко е нормално, по стар ориенталски тертип. Редактирано от - генек на 17/10/2009 г/ 08:27:15 |
| Много ми харесва изразът говорене. Хеле пък упражнения по естетика - некакси съвсем извратеняшко ми звучи... |
| Ами такава е академичната практика, Йигл, по всяка дисциплина има лекции и семинарни или лабораторни упражнения (според дисциплината). Така е прието да се наричат в българските университети. Несъгласията - към министъра на МОМН (в случай, че не е твърде заета с кандидаткметската си кампания). |
| Илия Минев е десидентЪТ на България. * Защо цялото Президентство и Правителство не отидат на неговия паметник да го почетат? Ясно е защо. Защото тяхното родословие е в ДС6 и подобни структури. * Авторитарни или либерални характери (индивидуалности) - това е по-фундаментална и по-важна опозиция от опозиции тип "десиденти-пациенти", "БСП-СДС", "милиционери-пожарникари"... |
Барми, не е виц - неуспелите преди 89-та да се снабдят с карта на АБПФК, след 89-та се юрнаха да се самоизтъкват като дисиденти...партийни членски книжки фърчаха наляво и надясно, върли комуняги демонстративно се отказваха от Члена, с лакти зъби и нокти драпаха да се запишат в първата попаднала им пред погледа секция, клуб или опозиционна "група по интереси"... А Ж.Ж. седнал да ми се прави на мотика. Създадено: 15.10.2009 г. 22:51:17 Уважаеми Денков - "Кажи дедов тенкю"  |
| Ловкийй, Ловкийй, казваш да разкажа..Че как? Я "Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва...Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?" (посл.яков 1; 17, 20) И понеже днес ми е тръгнало на анекдоти... За дисиденти в мислите си :Бар...двама непознати седят и попийват...сами...След някоя и друга чашка се заприказвали...Американец и българин...От дума на дума започнали да се хвалят и надхващат: Американецът - Истинската свобода е у нас...Аз ако искам - мога да се изтъпаня и да ударя един шамар на Никсън (действието се развива по това време) Българинът: А аз, ако искам - мога да се изправя пред паметника на бай Тошо в Правец и да се изпикая... На другия ден се срещат - изтрезнели - и американецът казва: А, бе вчера май съм се поизхвърлил...Вярно е, че мога да се изправя пред Никсън, ама за шамара няма как да стане  Тогава и нашият рекъл: А, бе тооо...И аз съм се поизхвърлил мъъъничко...Вярно е, че мога да отида в Правец и да се изпикая пред паметника на бай Тошо...ама без да си разкопчавам дюкяна... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |