Отиди на страница:
Барми, що ма предизвикваш?  По времето на Тодор Живков, по улицата бавно се мотка песимист, зяпащ афишите и некролозите по стълбовете. Зад него – двама оптимисти в цивилно облекло, конспиративно крачат в ритъм и си шушукат: - Този тряба да е дисидент, айде да го приберем. - Мани - казва другия - ами ако е по служба?! (по д-р Т.Филиов) |
"Съществен успех на Окръжната партийна организация е ппроникването и в двата седмични информационни вестника "Правда" и "Изток", които излизат в Сливен.... Следвайки указанията на ЦК на БКП до партийните журналистически кадри, окръжните комитети на партията и РМС изграждат през лятото на 1938г. в Сливен журналистически център. Негови дзейци проникват в легалните издания, свързват се с подобни партийни центрове във Варна, Плевен, Търговище, Бургас, Велико Търново, София. Сливенският център се ръководи от Васил Захариев - юрист, Димитър Стефанов(Радой Ралин) - млад поет и журналист, Михаил Кънев - секретар на ОК на РМС" стр. 315, "История на Сливенската Окръжна организация на БКП" Димитър Стефанов (Митко Модерното - по името на книжарницата на осиновилия го негов чичо "Модерни Времена" ) ОТКАЗА да предаде Партийният си Билет на Член на БКП! Живя и умря като КОМУНИСТ! Редактирано от - antiristo на 17/10/2009 г/ 14:44:50 |
Едва ли, "гусин" идва навеждащо се коленопреклонно, ама с гръб към носещия "титлата", явно утвърдило се през годините когато Бай Ганьо правел избори, преекспонирало се в наши дни. Между другото един негов потомък беше направил много добър превод на дневника на Че Гевара.  |
| Бе тоя Илия Минев - Тарабата е като един Нелсон Мандела.... В смисъл само у какамангата е лежал, пък никаква друга дейност няма. И той като Мандела - даже едно памфлетче не е написал. Мандела го създадоха медиите. С Илия Минев нещо не върви пропагандата - демократичните сили не дават пари за лузъри. Един Георги Жеков го споменава, ама и той грешка на природата. Редактирано от - antiristo на 17/10/2009 г/ 14:52:19 |
| Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето от постинга на Монтен1 сигурно също са репресирани от комунистите. Редактирано от - водопроводчик на 17/10/2009 г/ 16:26:19 |
А титлата "гусин" още от тогава ли я е носил или потомците му я придобиват по-късно? Знам само какъв шум предизвика искането му да бъде изгонена една детска градина от реституирана негова къща /не членувам, една от многото е/. А Димитър Стефанов Савов е финансовият министър, дето плаща по 50 000 лева за отрязана глава. С което се подравнява с редиците на башибозуците - на които прадядото е бил верен слуга /бащата на Стефанаки Савов/. За него - Христо Савов, пише в сайта на Вършец: От признателност за изцелението си, той наградил щедро църквата и заповядал, при извора да се постави икона и дискус и да се назначат двама старци да прибират лептата, която къпещите се ще дават. Да прибират лептата!!! А и веднага разгласил по турските вестници за лековития извор - реклама. Повече да идват, по-голяма лепта да му събират. Абе, гнусна родова история! Като добавите "заточението" на Ст. Савов - а по същото време в документите на СУ се вижда, че се е явявал редовно на изпити /в забранената за него столица???/, преводите на Че и показния му антикомунизъм, както и демократичното търсене на копчето, дето спира БНТ... |
| Предполагам не сте от нашата специалност. По естетика на нас ни водеше упражненията Искра Цонева, а лектор ни беше проф. Исак Паси. Митко Денков тогава пишеше (и защити успешно) дисертация за Хайдегер и нямаше интерес към "класическата" философия, просто беше от катедрата. Не знаеше как се водят упражнения, даваше ни дълги домашни, които не четеше и най-обичаше да ни кастри колко сме тъпи, неподготвени и как в Германия хората работели цяло лято да се изхранват и пак изчитали всичките книги за годината предварително. Всъщност няма лоши студенти, има лоши асистенти. Имахме добри асистенти - покойният доц. Ламбо Кючюков на Б. Мунтян по теория на познанието, една брюнетка чипоноска, не й помня името, заместваше временно ужасяващо досадния доц. А. Андонов по диалектика, и други. Здравко Попов и Цочо Бояджиев също бяха далече по добри. А какъв мощен "дисидентски" ефект можеше да има примерно Митко Денков с едно сериозно обсъждане на политическите идеи на Лок, Русо и американската Декларация на независимостта? С нещо от Хана Арент по въпроса. Беше 1985 г., възродителния процес. Но никога не стигна дотам. Нямаше помен от съвременната (западна) литература - което един Наско Данаилов правеше с голямо увлечение (по философски въпроси на естествознанието), да не говорим за върховния партиен жрец Ирибаджаков, върл комунист, но от който сме чули много от първа ръка за съвременните западни философи. Не съм забелязал тогава Денков да е бил и критично "мислещ", не се забелязва особено това и сега в колонките му. Беше "ефе", но общо взето lightweight. Някой да не помисли нещо лично - имах шест на техния изпит, той бъкел не се обади, Елка ме изпитва. Изтеглих Кант - Пролегомените и КЧР - и "вулгарните" материалисти. Седем години по-късно, на защитата ми - също по история, тя се сети и дойде отпред да ме поздрави. Сега е покойница. Разказваше ни на лекциите все за американските си приятелки философки лезбиянки и никога не стигна до Кант, все дъвчеше до Хюм. |
| Олеле! Начи, кой не скача е червен, а? И скокове, подскоци, плонжове, двойни аксели, тройни лупинги, петорни гадорийки... А най-отгоре... ... Чичо Фичо. Самотен, всезнаещ, всекомпетентен.  генек,  за информацията. Кармата си е карма. Бандитът бандит възпитава. |
| Антиристо рече: "...демократичните сили не дават пари за лузъри..." Прав си, брат, много си прав. Демократичните сили дават пари, за да получат нещо насреща. Предимно мноооо повече пари. |
Горби мислеше за бъдещето и успя Кироиак, Горби мислеше за бъдещето СИ и ..успя да разбие живота на десетки милиони руснаци, които станаха чужденци в бившите републики и на милиони от другите националности, които станаха чужденци в Русия.  |
| Със задна дата могат да бъдат отправяни много претенции към хората, които, по един или друг начин, се оказаха опоненти на режима. Няма как да не направи впечатление обаче, че особено гласовити в тези претенции са тогавашни конформисти и крепители на режима. Както и че начините, които използват, за да дискредитират обектите си, подозрително приличат, на техниките и аргументите, с които това правеше самият режим. Ако ще се съмняваме в тогавашните мотиви и ценности на "дисидентите", които все пак имаха насреща си една сериозна държавна машина, защо да не попитаме за мотивите и ценностите на сегашните им съдници? |
| Водопроводчик, вярно е, че речниците искат да пишем "дИсидент", ама на мен от край време ми изглежда по-вярно "дЕсидент" - от фр. dé cider - вземам решение, решавам се; съответно - dé cidé - решителен, решил се... Дори "битовият десидент от ресторант България" Сашо Сладура е РЕШИЛ СЕ. Щото всички говорехме приватно решително - на чашка и в соц кухничките, но само много много малко СЕ РЕШИХА публично, пък дори и с виц, но важното е да е ПУБЛИЧНО! Да направиш малка вълничка по равната повърхност от 8 милиона наведени главички. Затова тези хора изискват уважение и памет. Илия Минев, Сашо Сладура и всички, които се решаваха без с това да играят своята ДС роличка, с която да си осигурят бъдещ ресурс - властови и/или икономически - в новия ред. |
| Може и да не е дисидент, но все пак нещо прави човекът различно от общоприетото. Натиснете тук |
| естествено че не е водил упражнения по естетика г-н денков. в последния постинг на чичо фичо се прави нещо като преподавателски портрет на автора, който портрет най-общо не виждам причина да обструкирам, но по-интересното е споменаването и на други преподаватели от ФФ. не ми стана ясно как от Ирибаджаков е могло да се научи за съвременната буржоазна философия "от първа ръка" при положение че -едно той не водеше лекции а ги четеше асистентът му, и друго - в неговата голяма сива тухла с твърдите корици имаше пропуснати съществени мислители на съвремието пък и повечето цитати от западни автори според библиографията бяха все на руски. колкото можеше да се научи за американската философия от пенка караиванова или от моя научен ръководител жоро карасимеонов нещо такова. няма да си кривя обаче душата - имахме преподаватели от класа, хора които ни научиха на много неща. за ФФ се говореше под сурдинка като за "гнездо на ревизионизма" и сигурно е имало някакви наченки на това. студентите обаче нямаше как да се докоснат дори и до тези наченки. на лекции и упражнения - причината е ясна. а иначе - поради фактът, че в народната библиотека трябваше да имаш специално разрешително за читалня 4, където бяха книгите и списанията по-така. и оттук към дисидентството и що няма то почва у нас - ами нашето общество е било и си остава общество на "средния морал", а продуктите и привържениците му не са философска школа на мисълта (колкото и мисленето да е занимание самотно) - те са еманация единствено на философския недостиг - на интеректуалния крах, който породи разни неща като моралния вакуум в етиката и "смесената икономика" в политиката. култът към моралната сивота е онзи ерзац-морал, който изключва всяко дисидентство. и затуй отличителните черти на наште т.нар. дисиденти са че не притежаваха никакви отличителни черти. и най-висшата им дисидентска трибуна беше при кеворкян. |
Както и че начините, които използват, за да дискредитират обектите си, подозрително приличат, на техниките и аргументите, с които това правеше самият режим. Пребиване до смърт?_______________________ Блогът на Манрико |
| не съм казал, че прилагат всички начини. имам предвид аргументите. PS па и пребиването до смърт едва ли е начин за дискредитация. Но иначе - репликата си остава особено остроумна Редактирано от - абулафия на 17/10/2009 г/ 17:36:24 |
| Имаше много дисиденти по онова време. Направо не е за вярване, но ТЖ, Милко Балев и Пенчо Кубадински удържаха с години единния фронт на всички останали. Може би причината е, че повечето дисиденти вдянаха чак на 11.11 какви в същност са. Но, разбира се, това не означава, че не са били дисиденти. Просто не са го знаели. Имаше и дисиденти от по-преди, но те бяга друга категория - като Илия Минев и Собаджиев. Съответно бяха изтласкани до позицията дисиденти на дисидентите и не за тях става дума тук. * В интерес на истината, някои по-схватливи се усетиха още през 80-та. Обаче тяхното дисиденството се състоеше в приказки и писане на книги - докато в Полша се създаваха профсъюзи и организации с реални членове. В това е разликата - Желев беше лице някаква виртуална абстрактна представа за промяна и със сигурносрт не беше издигнат от хората, които имаха нагласа за тази промяна. Валенса може и да е бил агент на службите, но не беше назначен от тях за водач на стачкуващите работници - Поне работниците така си мислеха. Ето защо базата на Желев и съответно на СДС беше размита - не беше минало технологичното време да се организират въпросите 'за' и обединяването стана 'против' Не може да издържи дълго. Желев вероятно е защитавал собствените си идеи на кръглата маса и по-късно, не беше оторизиран да го прави от името на дисидентите. Щото такива нямаше. Ако не се броят няколко стотин души. Та така. Беше Парашутист. Утвърден от Луканов, не от тия които искаше да представляв. Може да е достоен, умен, всякакъв - не го знам. Но парашутист. Закономерно е да вземе 1М гласа и после да не си доизкара мандата. Щото тия 1М са обединени само от емоции против. За монента. Не са имали време да помислят за реалните граници и други подробности. А баницата не можеше да чака ненарязана. Трябваше да има 'представител' и на другата страна. |
