Отиди на страница:
| Има поне трима българи койнто заслужават да бъдет наричани десиденти през комунистиеския строй и това са Писателят Георги Марков , убит от комунистически агент 1978 в Лондон Цигуларят Александър Николов прякор Сашо Сладура пребит от бой в лагера в Ловеч 1961 за разказване на политически вицове Писателят Димитър Стоянов, псевдоним Радой Ралин известен с безкомпромисната си критика на корумпраната комунистическа система. |
| Успява този който мисли за бъдещето и не толкова за миналото. Горби мислеше за бъдещето и успя Крилатата фраза Перестройка", прекърши полета на крилатите ракети.Дискусията-как соца.да придобие човешки образ, роди дисиденството.По тази причина всеки изразил мнение по въпроса и допринесъл за промяната е своево рода Дисидент. Жалко, че по това време нямаше интернет. |
Днеска статиите на Денков и Фичо много добри   "Шокът от разпадане на единството"  Който може да мисли много требва да мисли в тая посока. А иначе положението е "от никъде взора надежда не види". |
| Обикновени десиденти В началото на септември 1961 г. Сашо Сладура бил арестуван, защото се пошегувал с партийния дом, като го нарекъл "изгорял цирк". Оркестрантът от Софийската филхармония Милко Узунов е присъствал на задържането на Николов. То станало на автобусната спирка до църквата "Св. Неделя". Някакъв човек попитал Сашо къде се е намирал изгорелият цирк. Сладура се замисля за миг, после остроумно отговаря, като сочи Партийния дом - "отсреща е горящият цирк, а в него се намира и главният циркаджия...". Дочулият репликата милиционер незабавно арестувал Сашо Сладура. Два дни след задържането му Александър Николов бил убит в ловешкия концлагер "Слънчев бряг". после В пет часа сутринта ги строяват на плаца за проверка. Майор Газдов го няма. Оставят ги да чакат така цели три часа. Накрая се появява Газдов. Не е сам. Придружава началника от София, ген. Мирчо Спасов, който специално е дошъл до Слънчев бряг край Ловеч, за да излезе на теферич, да пие ракия и да бие арестанти. И двамата с Газдов са пияни на мотика. Мирчо Спасов псува лагеристите: - Вашта мама! – дере се той – Не работите, а? Не работите, а, бе вашта мама? А камъни за Партийния дом в Ловеч, от къде? Камъните от къде? – Той се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх: - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: - ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето. Руква кръв. Лагерът мълчи, потресен. Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето се заливат... Прочитане на целия коментар от смях. В този моментг се намесва и Газдов: - Криминалните, тука при мен, ще ми трябвате днеска. – Пора, Циганина и Магарето се приближават до него, за да получат инструкциите му. Мирчо Спасов се провиква отдалеко: - Газда! Бой за всички! И работа, работа, работа, техната мама! Гърч, гърч му е майката! После се сещат да карат Сашо Сладура да бута един валяк през плаца. Валякът тежи три четвърти тон и Сладурът не е в състояние да го помръдне. Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, но сините му очи сякаш са озарени от божествено вдъхновение. Сашо Сладура се усмихва! Към десет и половина прекратяват побоя и подкарват лагеристите към Новата кариера. Шахо Циганина, Димо Пора и Благо са запомнили инструкциите. Цяла сутрин, те издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка, Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му... В края на работния ден, Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Двама от политическите, Иван Бирника и бай Стоян Лимонадата го крепят от двете страни. Лицето на Сладура се е превърнало в един огромен съсирек. Само сините му очи греят в ангелска усмивка... Устните на бай Стоян Лимонадата мърдат: без глас, той се моли на Бога за Сашо Сладура, а от очите му текат сълзи на състрадание... Пред строя го докарват така, полумъртъв. Следват нови извращения. Бой ядат всички. Счупват челюстта на бай Стоян Лимонадата. Димо Пора, Шахо Циганина и Магарето бият наред с Мирчо Спасов, Газдов и надзирателите. След побоя, в резултат от нанасянето на който самите те ще усетят мускулна треска на следващия ден, Газдов заповядва никой да не се доближава до пребития Сладур. След това отиват да вечерят – Спасов, Газдов и другите от състава, заедно с криминалните – Димо Пора, Бастуна, който свири на кларинет, Шахо. Лагеристите са лишени от топла храна – сготвената за тях рядка леща до следващата вечер ще е прокиснала в жегите. Сашо Сладура за сега остава да лежи на плаца. През време на вечерята, която ще прерастне в гуляй и ще трае до призори на следващия ден, Газдов става да се разтъпче и прави знак да Шахо и Пора да го последват. Тримата отиват до плаца. Газдов рита проснатия възнак Сладур в гръдния кош. Оттам излиза сподавен хрип. Майорът заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отиват да си допиват под звуците на свирнята, която надутите бузи на Бастуна изтръгват от кларинета. |
| Отвратителни са всичките тези разговори за "съпротивата на системата". И преди бяха отвратителни, но и гнусни поради доносничеството. Отвратителни са и защото ефективни-така изтриха гънките у слушателите, че и досега никаква съпротива на каквото и да било не е възможна тук. "Дисиденството", нямам предвид протестантите през XVII , един термин от практика на новояза, упражняван и от двете страни на завесата. В него се изтриват множество важни подробности за отношението между властта, държавата, обществото, хората. Съпротива на системата съвсем не съвпада нито с дисиденството, нито с анархизма или разказването на анекдоти "против властта" .Това са форми за оспорване на властта, претенции за властта, израз на устрем и с нищо не можещо да бъде овладяно желание за властта. В повечето случиа това е негативната апологетика на властта. Не е дисидент недоволния от властта, нито пък критикуващия властта. Зад всичко стои една низмена суета около властта. Тя продължава и до ден днешен. Дори и тогава, когато грохна и самата система, на която тази суета претендира да бъде съпротивителна. Нямам предвид само тукашната, но и другата -отвъд завесата. Не спасява положение нито пост-модернизмът, нито дори и обикновената психоанализа. Редактирано от - Минавам от тук на 17/10/2009 г/ 12:57:28 |
| Кой е дисидент зависи от това какво определение на думата приемем. Ако се проследят корените на думата и историческите събития, ще стигнем до англиканските Dissenters - несъгласни с практиките на Англиканската църква. Думата dissident се появява по-късно и придобива сегашната си окраска на несъгласен и противопоставящ се на установената политическа доктрина. Но за мен, чисто езиковедски, думата винаги е имала импликацията, че този, който е дисидент е бил ЧАСТ от доктрината и след това се обявява срещу нея, стои настрана от нея. Та при такова тълкувание, Желю си е чиста проба дисидент. Но бай Илия Минев, светла му памет, не. Доколкото съм чувала от хора, които са го познавали, той самият никога не се е наричал дисидент. |
| Ivankin каза: Сашо Сладура не може да е дисидент, защото не е имал никакви позиции във властта Удивителна дефиниция за десидент |
| Тук някой каза, че истинсите дисиденти бил онези, които викали по площадите "Долу член първи". по опр еделение, дисидент е член на дадена организация, по начало изключен заради другомислиеи или несъгласие с наложената линия. Така че, дисиденти могат да са само бивши членове на БКП. Аз помня онези години -1971 - когато тряваше да осбъждаме на комсомолски събрания проекта за нова Конституция. По онова време учехме, че ръководна сила в държавата принадлежи на БКП, но подобна конституционна опора БКП все още нямаше. И може би правилно, защото ЛЕНИН беше казал, че ръководната сила трябва да се доказва ежедневно, ежечастно. Аз си спомням, че секретарят на комсомолската организация Ефтим Карабуром ми подхвърли идеята на предстоящото сълбрание да предложа нов текст в КРБ- за ръководната сила. после това предложение излезе до Вузовскшия комитет като изходящо от нашия курс, и накрая като изходящо от висшия Институт "Димитър Благоев". Дали на Ефтим са му наредили така, сега мисля че да. Тогава не мислех, не разсъждавах. но оттогава помня, че имаше нещо, което ме караше да не гласувам за тази конституция - че гербът е кръгъл.То само печатът може да е кръгъл, а гербът не може. Но така беше дадено в проекта, което по-късно нарекох тъпизъм на БКП. По-късно през 1985-96 г., след стриктен прочит на КРБ, установих, че тя страда от редица пороци, които почнах да изтъквам. Стигна се даже до това Горбачов да идва инкогнито в България на 18 март 1986 г. и да успокоява духовете в Политбюро, когато смениха на другия ден Гриша Филипов с Георги Атанасов. Горбачов попитал: Абе имах тук един приятел и състудент архивар, какво стана с него.Живков отговорил, че сега е председател на ДКНК.Поискал да дойде. Живков посегнал към телефона, Горбачов спрял ръката му и поискал лично да го доведе.Всички притаили дъх, защото разбрали, че на Живков са преброени дните. После, казала: ти се секретар на БКП а той-министър-председател / Георги Атанасов/. Така че за паданете на член 1 имах първи моралното право не не и заслугата. Прави ми впечатление, че когато пусна нещо, в което казвам, че сме строили държавно-монополистическия комунизъм, тази статия веднага изчезва... |
За това и за останалото | Това думата дисидент заприличала на "буболечка": дисидент ли се казва, или десидент, или диседент, или деседент. Комбинаторика. Нито цървулът Желев, нито даже курвата Хавел се класифицират за тая титла, каквото и да значи тя. Да не говорим за Георги Марков, Бог да го прости. Сигурно не би прилягала и на неизвестните за обществото политически затворници заради позивите от покрива на Студентски дом. Днеска некъв умен и красноречив автор пише в друга тема за "бесепе". Това дето се прекръсти от бекапе на бесепе и дето пиело вина само с мезета, според една от боките. А другата бока, програмирана поради произхода си, образовала се у Москва некъде по време на зверствата в Белене, за да стане по-късно евроатлантик и шеф на юнеското. Добре де, не били знаели, къде е проблема? А къде е моралът? Натиснете тук |
 Ние можем , само да "преценяваме" едно или друго поведение на индивиди в Системата , като съзнателно инакомислие или конформизъм в нея . Като всяка системност , тя имаше свой "филтър" , през който нашата преценка "става" нейна практическа Оценка за всеки попаднал в казус , като визирания в дописката . Опростено казано , Оценката естествено , че и хитроумно , се свеждаше до "дихотомията" : "Наше момче , но инакомислещо иде" или "Инакомеслещо , но наше момче бива" . Всяка Оценка беше Съдбоносни за всеки "оценяван" , без оглед на това , как днес го наричаме през лексикона на Системната практика за неговото "отглеждане" - дисидент или инакомислещ , критикар или просто мърморко . В този смисъл , като общо определение на близки и сродни дори явления в общия ни живот , дисидентството у нас беше невъзможно , поради различната съвместимост/обвързаност между отделните субекти във и със Системата . Да ме звинят "есхатолозите", които изследват самата Система ... |
Тази позволена смелост подсилва илюзията както за чиста съвест, така и за публична известност. Това бе добре оттренирано още през "тоталитаризма", когато дисидентството като инакоречие цъфтеше. Официалните дисиденти Г. Марков и Р. Ралин. Краят на Сашо Сладура подсказва съдбата на наистина дразнещите властта. А опасните последваха Горуня. |
| Де си ми, де си, Правописецо, да видиш как пишат дЕсидент вместо дИсидент! Похвално потупване по рамото за Чичо Фичо и Ангел Кандилото. Някой да се сеща за Жерминал Чивиков? |
дисидент ли се казва, или десидент, или диседент, или деседент Веднъж в новините по новаТВ съобщиха за "...кетайския десидент..." Редактирано от - водопроводчик на 17/10/2009 г/ 14:14:36 |