Отиди на страница:
...днес най-храбрите дисиденти наричат Ботев "терорист", а Маркс - "убиец". Разбира се, в условия, когато безнаказано може да се тиражира всяка простотия под маската на гражданска смелост. Денков, за цитираното по-горе  |
| Няколко стотин души съвсем не са малко. Във всеки случай - като хора, които се обявиха срещу възродителния процес се оказаха напълно достатъчни да накарат режима да организира масови заклеймявания срещу тях. С риск да подразня отново Манрико, пак ще кажа, че стилистиката на тези масовки все още се долавя, не на последно място в този форум. - Смесването на дисидентското движение и СДС - особено след като почна да се опитва да търси легитимация в измислена носталгия по третото БГ царство, подменянето на позиците на дисидентите и последвалия "преход", свеждането на цялата палитра от хора и съдби в това движение до фигурата на ЖЖ, както и отказа да се прави разлика между собствената му биография преди и след 1990г. не правят услуга на истината. Те са точно същите изкривявания на историята както свеждането на партизанското движение до ТЖ, откоза да се прави разлика между събитията преди и след 9.9.44 и пр. |
| Митев , добре, че все пак ни напомни за публикацията. Абулафия, може ли да посочиш име на един-единствен български дисидент? |
| Даскале, и Едуард Генов, и Отец Благой от Кърджали и още... Те не бяха комунисти, за това не са и дисиденти. Затова са й "лузъри", според антиристо по-горе.... |
| Абулафия, Абсолютно си права. Правели са хората каквото са могли. Дори ако само не са помагали за неща, с които не са били съгласни, пак е нещо. Може да изглежда странно днес, но имаше и такива моменти - когато максимума който може да направиш е нищо да не правиш. И действително е вярно, че някои не одобряват днес тогавашните си действия и искат да размият нещата - търсят си оправдание да не са гузни. Специално момента с доносите до ТЖ и Горбачов е от този вид - Излиза, че докато едни (по презумция Денков) правят каквото могат да утвърдят съществуващите порядки, но го правят на глас и сега репутацията им страда, някои донасят тайничко до Горбачов какви ги вършат заблудените, но честни агитатори и сега са чисти сълзички. Несправедливо. Сигурно и такива неща са ставали, но едва ли са единствената алтернатива. Демек Денков правил едното за да не е другото. Неубедително, не става дори за пред другите само. Обаче, ако се замислиш, поставянето под съмнение именно сегашните действия на тогавашните дисиденти, както и на сега представящите се за тогавашни дисиденти си е напълно легитимно. Примерно вземи Берон. Тогавашните му действия не оправдават сегашните нито сегашните са причина да се омаловажават тогавашните.  |
| Пеехме с Васко Кръпката "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца". Какви наивници сме били.... Отишъл си ама друг път. Най-лошото е, че е още в главите на доста много хора.... |
| Мето, зависи точно за какво говорим. Ако говорим за някаква псевдоисторическа канонизация на някого като ангелски чист , никога не сгрешил, не засегнат от никакви съмнения и пр. човек - бих се затруднил. Ако говорим за хора, които в един или друг момент са се оказали на срещуположни на режима позиции и са имали минималната смелост да настоят на тях - както и Ста отбеляза - стотици са. - Струва ми се, че за мнозина проблемът с дисидентстването идва от това, че то се превърна в една технология за легитимност. В Централна Европа на определени хора се сглобиха биографии, които трябваше да обосновават правото им да бъдат морални стожери на последвалия преход. Моисеевци и Иисус Навиновци, които бързо бързо да станат Цар-Соломоновци. И, естествено, сумати народ и тук се юрна да влиза в ролята. В крайна сметка - цялата тема опира до въпроса за легитимността и справедливостта на самия преход и резултатите му. Ако ще говорим за подобни фигури - и аз не мисля, че у нас има годни за тази роля. Пък и самата роля за мен беше една глупост, както показа и историята на Централна Европа. Механично се пришиваха модели от съпротивата срещу фашизма, които - както и да са работили след 45та, - нямаше как да сработят след 89та. - Това, че цялата тази конструкция, която наричаме "дисидент" е пълна глупост, не отменя факта, че от време на време режимът се е натъквал на актове на противостоене. Забележи, че предпочитам да говоря за отделните актове, а не толкова за хората, защото когато говорим за хора, обикновено търсим поглед върху целите им биографии. А извършителите на тези актове имат сложни биографии - много от тях са се оказвали в ролята на опоненти на режима случайно, по всякакви мотиви, от глупост, лудост, асоциалност и не на последно място - по волята на самия режим. Но, точно както престъпността на прехода не променя факта на престъпността на режима (тя просто следва от нея), така и сложността на техните биографии, не отменя факта че в един момент са се оказали извършители на подобни актове. Отричането на цялата идея за дисидента-пророк не бива да замъглява факта, че имаше такива хора. Днес, в шумотевицата около шепата самопровъзгласили се дисиденти, мнозинството от тях са анонимни, а историите им - обречени на забрава. От което губим само ние, щото в тези истории може да няма указания за историческия път на БГ и програма за прехода, но понякога има искрици човешко достойнство, а то ни липсва много. |
| Митев, В този цитат, дето те е въодушевил има една манипулация. Тия, дето наричат Ботев терорист кой ги е определил като дисиденти: Денков, те самите себе си, някой друг? Може пък и да има някой дисидент, дето го мисли. Трябва ли да се прикача за дисидентите като цяло? * За разлика от възпитаниците на хуманитарните факултети, аз Денков не го познавам нито съм го чувал даже. Чел съм каквото е писал тул. Но изказване като това е достатъчно да имам негативно мнение за него като личност - понеже си е доста гнусен подход, както и да го погледнеш. Обаче често срещан. Комунистите често обявяват всички свои противници за фашисти. Денков несъгласен с някой - значи оня е дисидент. Един дисиден откраднал нещо - значи всички са такива. Но не е само тук - да не каже някой че пришивам този вид правене на изводи само на комунистите. В Америка някои твърдят, че който е противник на Обама е расист. Картър го каза съвсем сериозно. Клинтън се съгласи. Ма те са си тамошмите кумуняги, де  |
| Абулафия, питаш: защо да не попитаме за мотивите и ценностите на сегашните им съдници? Психологическо обяснение - от отвращение. От непоносимост към лицемерието и безсрамието. Всички мълчахме или мърморехме - накуп, в "колектива". И изведнъж, когато ни казаха, че сме свободни /по "Дядо Йоцо гледа" - има великолепно описание на състоянието, цитирам по памет - "И дядо Йоцо стана свободен - казаха му го"/, та тогава едни заскачаха, забиха се в гърдите, заналепяха етикети на другите, които мълчахме от срам за досегашното мълчание. Савов, Методиев, Костов, куп други "демократи" бяха в челните редици на внезапно изникналите от нищото "борци против социализма и комунизма". Да, ама България е малка. И си знаем и кътните зъби. Та затова презираме 11-ноемврийските дисиденти и ги съдим. Морално, както само морално сме осъждали /най-много на 4 очи/ тогавашните порядки. Що се отнася до маркс-ленинската философия и носителите на комунистическите ценности, подготвяни като знаменосци на "оная" партия - те и днес се гордеят с миналото, ръкуват се с него, бодро размахват и показват стиснатата ръка. |
Струва ми се, че за мнозина проблемът с дисидентстването идва от това, че то се превърна в една технология за легитимност |
| Много хубав документален филм на руската телевизия за Тодор Живков и събитията разиграли се на 10 Ноември 1989. Натиснете тук |
| (Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.) СПРАВКА за ИЛИЯ СТОЯНОВ МИНЕВ от град Септември, Пловдивска област ... Установено е, че е поддържал близки връзки с фашистката власт. Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи. ... Освободен е от затвора през 1962, а с действия срещу НРБ се захваща чак през 1988, когато вече не е страшно. Редактирано от - водопроводчик на 17/10/2009 г/ 18:54:05 |
| Ста, съгласен съм напълно, с изключение на опозицията между честния агитатор и подлия писач на доноси до Горби - но това е детайл. - Както и ти отбляза по-горе, за по-схватливите още от началото на 80те е могло да стане ясно на къде отиват нещата, така че, лично аз се съмнявам към края на 80те колко безкористни поддръжници на режима е могло да има на нивото на Денков. Според мен, въпросът беше какво да се прави с тоя режим, като за всички беше по един или друг начин ясно, че нещата не могат да останат по старому (както през 70тте напр). Едни залагаха на курса на ДС (условно казано) - да се преоснове властта на националистически позиции и да се преобразува идеологическия контрол върху ресурсите в собственост. Основната група, която днес бистрим като дисиденти, следваше някаква своя представа за перестройка. Най-обобщено, опитваха да върнат режима към неговата легитимност съгласно идеалите на социализма. В някакъв смисъл -иронично - консерваторите са били точно те, а революционерите - в редиците на спасяващата контрола си номенклатура. Кой определи естеството на прехода и пожъна благата от него - струва ми се ясно. Но от гл точка на тази разстановка на лагерите - писачите на "доноси" до Горби си бяха едни дилетанти и наивници, опитващи да организират хаотично ариергардно противодействие срещу започналата трансфорация на режима, а тези които са си трайкали или са заложили на подкрепа на режима днес нямат особено право да се оплакват. |
| Абулафия, това, което си написал е малко дълго за мене, но е смислено. Харесвам разумната приказка, дори и ако е пространна. |
| Генек, съгласен, просто нека не смесваме отвращението си от поведението на ЖЖ след 90та и появяването на Савов и сие с прекалено каляне на хора, които - пак казвам по смешни, мизерни, глупави и вс други примини - но са се дървили нещо на режима преди 89та. А Денков слага всички в един кюп. Ако просто ще се присмиваме на Желювите днешни грандомании или ще ругаем претенциите на Муравей да прави приватизация, щото бил от героичната организация наследник на легионерите - да, ама ако ще нагазваме в територията преди 89та, трябва да мерим с друг аршин. Мисля си аз |
София. 7 ноември 1989 г., 6 часът вечерта. Автомобилът на първия секретар на ЦК на Българската комунистическа партия Тодор Живков приближаваше към съветското посолство. Посланикът Виктор Шарапов посреща госта и го кани в кабинета си. Разговорът преминава при закрити врати. В 19, 30 беседата завършва. Точно след 48 часа Тодор Живков, неизменно ръководил България в последните 33 г., подава оставка Това е същинската революция в България.Тодор Живков е бил в лоши отношения с Горбачов.Горби е започнал да завърта кранчето и в АБСОЛЮТНО зависимата икономика на България от СССР на Живков му е било ясно, че падането му е въпрос на късо време. Не, че се е уплашил от смешници като Желю Желев и компания, които за малко ВЪОБЩЕ да пропуснат революцията.Добре, че хванаха последния влак... |
Мето, зависи точно за какво говорим. Ако говорим за някаква псевдоисторическа канонизация на някого като ангелски чист , никога не сгрешил, не засегнат от никакви съмнения и пр. човек - бих се затруднил. Ако говорим за хора, които в един или друг момент са се оказали на срещуположни на режима позиции и са имали минималната смелост да настоят на тях - както и Ста отбеляза - стотици са. - Струва ми се, че за мнозина проблемът с дисидентстването идва от това, че то се превърна в една технология за легитимност. В Централна Европа на определени хора се сглобиха биографии, които трябваше да обосновават правото им да бъдат морални стожери на последвалия преход. Моисеевци и Иисус Навиновци, които бързо бързо да станат Цар-Соломоновци. И, естествено, сумати народ и тук се юрна да влиза в ролята. В крайна сметка - цялата тема опира до въпроса за легитимността и справедливостта на самия преход и резултатите му. Ако ще говорим за подобни фигури - и аз не мисля, че у нас има годни за тази роля. Пък и самата роля за мен беше една глупост, както показа и историята на Централна Европа. Механично се пришиваха модели от съпротивата срещу фашизма, които - както и да са работили след 45та, - нямаше как да сработят след 89та. - Това, че цялата тази конструкция, която наричаме "дисидент" е пълна глупост, не отменя факта, че от време на време режимът се е натъквал на актове на противостоене. Забележи, че предпочитам да говоря за отделните актове, а не толкова за хората, защото когато говорим за хора, обикновено търсим поглед върху целите им биографии. А извършителите на тези актове имат сложни биографии - много от тях са се оказвали в ролята на опоненти на режима случайно, по всякакви мотиви, от глупост, лудост, асоциалност и не на последно място - по волята на самия режим. Но, точно както престъпността на прехода не променя факта на престъпността на режима (тя просто следва от нея), така и сложността на техните биографии, не отменя факта че в един момент са се оказали извършители на подобни актове. Отричането на цялата идея за дисидента-пророк не бива да замъглява факта, че имаше такива хора. Днес, в шумотевицата около шепата самопровъзгласили се дисиденти, мнозинството от тях са анонимни, а историите им - обречени на забрава. От което губим само ние, щото в тези истории може да няма указания за историческия път на БГ и програма за прехода, но понякога има искрици човешко достойнство, а то ни липсва много. абулафия, може Мето да ти хареса дългия постинг, и аз го харесвам, защото е увъртащ и добре звучащ, но от палчето ти за Мето разбирам, че няма български дисидент. Защото иначе щеше да посочиш само едно име  |
| Никола, ако приемаш уговорките от цитирания постинг - лесно мога да посоча. Всички хора, от Русенския комитет, всички подписали декларациите срещу възродителния процес (от Клуба за гласност и преустройство и в БТА), хората от подписката пред Кристал, Минев и много други. Това са актове, които заслужават уважение и историческо признание, без да се превръщат в канонизация на цели биографии и пълномощно за водачество на прехода. |