Отиди на страница:
Каква революция какви пет лева. Горбачов и обкръжението му решиха да сринат лагера и го направиха, а хора като автора вече 20 години не престанаха да повтарят едни и същи лъжи. Професия - генератор и разпространител на лъжи.  |
| Така беше, обаче Горби не „реши” да срине лагера, както Нерон решил да запали Рим, за да се вдъхновява за новата си песен. На Горбачов му платиха за това му „решение”. Обикаляше щатите да „изнася” лекции, за които неговите братя американци му платиха солидно. Всъщност това се случи и с нашия бивш президент Пешо Конската усмивка. За това, че разреши на братята американци да бомбардират Белград от наша територия, той беше поканен от тях да чете лекции в Америка. Може да се предположи какви лекции ще чете един бракоразводен адвокат. Сигурно и на студентите са им плащали, за да има „кворум”. Впрочем, честит ви юбилей на "димукрацията"! |
Е как пък един човек, бил той и генерален секретар на КПССС, успя да ви го срине тоя хубав лагер? Ей така- изведнъж и от нищо.  |
| Много, много интересна статия на г-на Кръстев. Аз имам известен проблем с разбирането на термина меритокрация ( подбор и управление, базирани на достоинства, на качества) , приложен към елитиТе, създадени от прехода. Погледнах в Вики и ето , значи, какво: The term 'meritocracy' was first used in Michael Young's 1958 book Rise of the Meritocracy.[2][3][4] The term was intended to be pejorative, and his book was set in a dystopian future in which one's social place is determined by IQ plus effort. In the book, this social system ultimately leads to a social revolution in which the masses overthrow the elite, who have become arrogant and disconnected from public sentiment. НО, ПАК ТАМ:Conversely, detractors of meritocracy point to the central dystopian aspect of Young's conception: the existence of a meritocratic class that monopolizes access to merit and the symbols and markers of merit, thereby perpetuating its own power, social status, and privilege. Meritocracy has been criticized as a myth which merely serves to justify the status quo; merit can always be defined as whatever results in success. Thus whoever is successful can be portrayed as meriting (deserving) success, rather than success being in fact predicated on rational, predetermined criteria of merit. еТО ТОВА, ПОСЛЕДНОТО, ми хареса, защото равнопоставя без съмнение интелигентния Андреи Раичев и наи тъпия дебеловрат бандит И двамата са облагодетелствувани от прехода, защото са имали нужните качества, например: крадливост, безскрупулност, дадена им безнаказаност; Сферата на приложението на тези мерити е без значение. |
| 20 години след 1989 г. политолозите се опитват да продават краставици на зарзаватчиите. Статията е лъжлива и манипулативна от първия до последния ред. Което изобщо не е изненадващо - Кръстев е член на либералната мафийка в България (самата тя наричаща се "общност" ), която обслужва световната олигархия. Срещу парите, които получават от нея, добре познатите ни старши икономисти от Института за пазарна икономика (и разроилите се от него центрове), политолозите и анализаторите от всичките му там центрове и фондации (Център за либерални стратегии, Либерален политологичен институт, фондация "Либерална демокрация", Център за изследване на демокрацията и пр., и пр.) имат една-единствена задача - усилено и неуморно да втълпяват, да набиват, да трамбоват в главите на хората угодни на световната олигархия схеми и интерпретации. Първата схема я виждаме още в първото изречение: Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства в Източна Европа, се смята за една от най-приемливите на континента. Нито е имало каквато и да била (кървава, нежна или кадифена) революция, нито пък комунизмът е бил съборен, но тази схема е угодна олигархиите и на изток, и на Запад, та затова и се поддържа. Старата комунистическа олигархия (номенклатура) мимикририра в нова демократична олигархия ("елит" според Кръстев и подобните му) по собствено желание и инициатива. За новото поколение на номенклатурата старата система вече не беше удобна и изгодна. В нея достъпът до благата се определяше от позицията в партийната и държавна йерархия, но запазването на тези позиции и предаването им на техните синове и дъщери беше доста проблематично. На всеки пореден пленум можеше да изпаднеш в немилост и край - благините, ако не свършват, то поне силно намаляват. В това отношение частната собственост, която е свещена и неприкосновена, е доста по-удобна. Лесно се предава и много трудно се отнема. Новата "демократична" система премахна и друго неудобство за номенклатурата, за което Кръстев намеква: При комунизма елитите можеха да бъдат всякакви, но не си позволяваха да тържествуват открито. Те трябваше да се въздържат от показна консумация (всяка нова западна кола или дори мотор за синчетата им беше повод за масово обсъждане), докато сега те могат съвсем необезпокоявано да консумират каквото и колкото им се ще. Кеф ти джипове, кеф ти ламборгинита и бентлита, яхти и самолети. Разбира се, чрез инсценираните "нежни революции" комунистите на първо място трябваше да замажат икономическия си провал. Ако те бяха оставили нещата да стигнат до истинска революция или поне бунт, вследствие недоволството и отчаянието от неизбежната мизерия и глад в някоя зима, за тях нямаше бъдеще. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 10/11/2009 г/ 06:01:35 |
| Още една брутална лъжа (която Кръстев се опитва да пробута, защото статията е писана за западняци): Днес в района приходите зависят повече от образователния статус, отколкото от други фактори. Владеенето на английски език и дипломата от западен университет са най-добрата предпоставка за личния успех. Меритократските елити - онези с образование и талант, са истинските печеливши от прехода. На тая глупост само Манрико и Крюела ще повярват, макар да не е трудно да бъде моментално опровергана. Ако наистина хората с добро образование и талант бяха печелившите от т. нар. "преход" (какъвто няма - още една успешно втълпена обяснителна схема), защо по-голямата част от тях емигрира и защо е това масово оплакване във всички сфери, че липсват не талантливи, ами просто добре квалифицирани хора. Защото чуждият език и дипломата от западен университет стигат само да бъдеш относително добре платен наемник, но никога да придобиеш едра собственост и да бъдеш част от управляващата класа, от олигархията. Местата в нея са все така запазени за други хора. Меритокрацията по принцип и за всяка страна си е чиста измислица, но да се говори за меритократски елит в България е безумна наглост. |
Много е погрешно да се счита, че събитията през ноември 1989г. са революция. "Смяната на системата" по този начин имаше за цел единствено да се отклонят хората от истинската революция и да им се сервира една псевдо. Цялата идея бе, комунистите да запазят икономическата си власт и да бъдат залъгани хората че има промяна. .......  Помислете в кого са парите, кой държи властта ( зад кулисите) и ще съжалявате, че не сте си направили една истинска революция. Само в Румъния беше направен опит, Чаушеско беше разстрелян. Но и там нещата бяха спряни. Това е истината ..........  |
| Ей това не го разбрах. Изследване в България през 2003 г. установи, че само 15-20% от хората са спечелили от прехода по отношение на доходи, социална мобилност и консумация. А само 5% от хората се определят като печеливши от прехода. Каква е разликата между 15-те и 5-те процента?  А по същество - Бойко и Цветелина ли са водачите на зарзаватчиите и ренационализаторите??? Редактирано от - Calina Malina на 10/11/2009 г/ 08:08:32 |
| Идеологическият отдел на единадесетоноемврийци в действие. А за последните 20 години девизът е готов – „Не зяпай! Лапай!”. Който не се зазяпвал по митинги, речове, гръмки слова и армии наполеончета – успя да се налапа. Другите – също. Но не е удобно да казвам какво. Повече - в блога, в прегледа на печата и "Та какво се е променило?". Няма време да препоствам, трябва и да се работи. Натиснете тук |
Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства в Източна Европа, се смята за една от най-приемливите на континента. Левицата я възхвалява като израз на властта на народа и победа на гражданското общество срещу държавата "Революцията от 1989 се смята за една от най-приемливите на континента" - от кого се смята? какво означава приемливи? а най-приемливи? колко и кои революции има предвид обърканата главичка, та тази е "една от най-приемливите"? "Израз на властта на народа и победа на гражданското общество срещу държавата" - този човек на Луната ли е бил през последните 20 години? |
| Всичко друго, но не и скучно. Разбира се, за усещания не се спори. Аз едва изтраях някаква серия на Междузвездни войни. Просто бях влязал в погрешен киносалон. Кръстев не случайно споменава Кънчо и Андрей. И тримата са от една порода. Умни, дори интелигентни, способни да вземат опорна точка от всяка споходила ги мисъл и около нея да изградят собствена Вселена. С обитатели и вътрешна логика. Разликата между тях е, че Кръстев, като един Господ след творението, сяда и наблюдава отстрани проекта си (в случая проекта Б.Б.) за разлика от двамата социо-политолози, които архангелски се опитват активно да влияят на проектите си - Евролевица, късно НДСВ, БСП в тройка. Писано е за чужденци, но изобщо не е скучно. |
| След 20 години.. нямаме нищо като държава. Някои хора се облажиха яко. Но: Нямаме промишленост, селско стопанство, нямаме съд, нямаме полиция.. нямаме даже администрация която да си върши работата задоволително. Нямаме демокрация.. имаме свободия - всеки прави и краде каквото иска .. и колкото повече открадне по- не го хващат. С другите престъпления е същото. И най-важното .. още живеем от нещата напревени преди 20 години - улиците и пътищата са още от тогава.. само позакърпвани тук там, заводите. За тези 20 години, само един 2 големи проекта реализирани. Може ли да направим паралел с периода 1945-1965? Какво е построено тогава, какво сега? |
| Господинът правилно си е подбрал аудиторията - на изводите в нея могат да се вържат единствено английски зарзаватчии. Иначе - след 20 години в България липсват освен селското стопанство и промишлеността И образованието И здравеопазването И свестните хора. |
| Йори, силно въображаеми изкуствени осакатени конструкции и то сглобени от повърхностни елементи, само че казани терминологично претенциозно. А е скучно, защото тезата може да бъде казана в три изречения и се изчерпва с тях. Другото е нейното предъвкване. А то е скучно. Но явно заради някакви цели е гонел обем. И явно творението е изпълнило целите на създаването си. Редактирано от - Brightman на 10/11/2009 г/ 09:13:06 |
| - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи зарзаватчиите! |
Мили Авторе , този Вестник не е диплянка . 
| Падането на комунизма. Така се изцепва авторът. Коминузъм нямаше. Намаше и социализъм, а държавно-монополистически капитализъм, оформен в лозунгите на бКП като комунизъм.Това първо. ...победа на гражданското общество срещу държавата...У нас до 10 ноември само в устава на Фондация "Народен Лечител" съществуваше като понятие ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. никъде другаде не можеше да се срещне.Това второ. Като трето, този автор трябва отново да препрочете своите лекции, за да се ориентира правилно в онова, което стана на 10.11.1989 г. БКП получи шамар за това, че през 1917 година не е вдигнала хората на революция, както в Русия. Нека авторът отвори "Работнически вестник" от 10.11.1917 г. и ще види само една малка информацийка за станалите събития в Русия. Стратезите от 1989 г. възнамеряваха все още да преустроят статуквото и премахнаха онзи, който привидно им пречеше. Но това премахване стана много егоистично, тъй като в него най-комфортно се насади Луканов. Той подчини цялата организация в последствие на идеята си да е пръв сред първите в новото правителство, пак съставено от същите другари и другарки. СДС го създадоха за да може да парира народния гняв, който можеше да изби в множество сблъсъци с органите на реда. дадоха трибуна на пастрадалите, и така ги приспаха...народът общо взето не можа да изкара гнева си върху партията, която хитро се посниши, в очакване да премине бурята. защо нещата тръгнаха в обратна посока-реставрация на либералния, индивидуален капитализъм.Ами че за това, че Горбачов изгуби доверието на влиятелните кръгове ат Запад-прати войски в Литва, Латвия и Естония; оцапа се в кръв. Та в закслячение, няма нито революция, нито падане на комунизъм, нито пък победа на някакво си аморфно гражданско общество. под това понятие в онази фондация се разбира пълното разоръжаване, тоест само граждани, а военни. Тоест, пълно отрицание на т.нар. военен комунизъм и милиционеро-социализъм. |
Тормозчиян,  най-вече за втория ти коментар.Begemot, напълно съм съгласен с коментара ти за меритокрацията. Иначе статията не е лоша, ако игнорираме дитирамбите за меритокрацията. Но има ли друг начин Кръстев да види нещата ? Концепцията за меритокрацията е в основата на съвременната либерална идея, а той - доколкото ми е известно - се прехранва именно от нея. |