Отиди на страница:
Парадоксално обаче политическият популизъм в Източна Европа се надигна, след като положението се подобри - когато в повечето страни отмина десетилетието на беззаконие и олигархичен капитализъм. Какво подклажда тогава недоволството? И отговорът, даден отдавна от Ерик Хофър: Недоволството като че ли е най-голямо, когато мизерията е поносима; когато условията толкова са се подобрили, че идеалното състояние ни се струва много близко. Болката е най-мъчителна, когато е почти преминала. - силата на недоволството е обратно пропорционална на разстоянието до обекта на горещите ни желания. Това е вярно, независимо дали се приближаваме или отдалечаваме от нашата цел. |
прекалено големи бяха илюзиите в началото за да няма разочаровани. Така е! Почти всички, кой повече, кой по-малко, бяха обхванати от илюзията, че като дойдат в България демокрацията и капитализма, ще станем автоматично и бързо нещо като развитите западноевропейски държави. Пък се оказа, че това са само възможности и всеки народ може да ги използва по различни начини и с различни резултати - може да се получи и демократична капиталистическа западноевропейска държава, може и демократична и капиталистическа африканска. Някои източноевропейски народи тръгнаха към западноевропейския модел и полека-лека вървят и към западноевропейски резултати. _______________________ Блогът на Манрико |
| Безпорно добра статия. Нямаше да пиша под нея, ако не ме бяха споменали. Вярно, управляващите елити си разпределиха собствеността на социалистическата държава и точно по принципа на меритокрацията, но в една затворена общност (не всички, получили куфарчета, връзки и възможност за забогатяване успяха) се формираха новите елити. Сега, къде е мястото на "малкия човек" в такава ситуация? Все пак смея да твърдя, че единственото, с което може да придобие по-висок социален статус е придобиване на добро образование, знания и умения, т.е. да станат адекватни на изискванията на трудовия пазар. Другото е да си каже: "От мене нищо не зависи" и да се задоволи с ниско заплащане и каква и да е работа. Пък и мога да твърдя на базата на опита на моите деца и децата на моите познати, че юпитата в България (не говоря за царските) имат по-висок социален статус в момента, отколкото ние имахме на техните години. Далеч по-отворени са към света и могат да си позволят много повече неща. Много от тях са живели в чужбина (като дъщеря ми), но са се върнали защото са преценили, че в България им е по-добре. Не че не са могли да останат. Пък и във всички западни държави хората не се раждат еднакво богати. Но има много примери на деца от скромни семейства, постигнали отлична житейска реализация. |
| И за каква меритокрация бълнувате в България, след като от всякъде е видно, че тук е идиотокрация ? - И това си има както емпиричните доказателства за това кои станаха и са си "елита", така и теоретичните основания. - Емпиричните доказателства - вижте, кой притежава богатствата в България и какво му е образованието (купените дипломи не ги броим), и какви умения владее. Вижте и кадрите по върховете на държавата и администрацията й. - Теоретичните основания - ами просто, като не знаеш, какво ти пречи (от закони до морал) то престава да ти пречи. (Ако знаеш и се съобразяваш в българската идиотска реалност краката ти са оплетени във всевъзможни и тъпи закони, подзаконови актове, глупости и не можеш да направиш и крачка напред. ) Важно е да имаш мускули, наглост и селска хитрост. И най-важното - да можеш да корумпираш и да се корумпираш. Това е. Идиотокрация. |
| Като чета статията в главата ми се върти образът на героя на Велко Кънев от филма "Да обичаш на инат" - "експедитор" на зарзават. Вярно че при социализма беше фигура, но и сега такъв типаж ще завърти нова, по-голяма далавера, особено при капитализма от нашенски тип. С две думи казано: зависи от зарзаватчията. Щом при "развитото социалистическо общество" му е намерил колая, ще го намери и при капитализма. Задачата му е да оцелее, а при това положение няма правила - мачкаш наред, "какво тук значи някаква си личност", както е писал поетът. Но аз си мисля и друго: а не взеха ли властта през 1944 г. именно такива зарзаватчии, хора, способни да менят убежденията си ежечасно, да мимикрират, да се приспособяват, да излизат сухи от водата при всяко положение, да вървят напред и да оцеляват. Изпълзяха изпод юргани и стари черги, турнаха каскети, вдигнаха юмрук и завикаха "Смърт на фашизма, свобода на народа!" А след 10.11.1989 г. кои пак викаха най силно? Кои бяха най-гръмогласни? |
представящата се за лява партия БСП, всъщност е най-дясната партия. XYZ, Имаше време, когато тази приказка хващаше дикиш. Ама след 100-те дни на най-любимия народен избраник и неговото правителство вече не върви. Замразяване на заплати и пенсии, спиране на кредитни облегчения за млади семейства, отмяна на материални стимули за близнаци и майки-студентки (ще рече човек, че сме в Китай и се борим за ограничаване на раждаемостта), намаляване на осигурителните вноски - ето това е дясно, а не екскурзиите за пенсионери на Масларова. |
....героя на Велко Кънев от филма "Да обичаш на инат" - "експедитор" на зарзават. Бай Илия, Не знам защо си го турнал в кавички това 'експедитор', ама да те светна - сега на същото му викат 'мърчъндайзер'.  |
| хубаво се възхвалява меритокрацията, но се пропуска че няма как 100% от населението да са такива. все пак някой трябва и тютюна да наниже, друг да ни изчисти кенефите и спирките. а и тези хора трябва да могат да си плащат сметките, че и някои 21 инчов Sang да си купят през 10г., че и една почивка поне в някоя хижа или при баба-хазяйка да извъртят... е затва ще продължава да има емигранти - щот тук трябва наистина да направиш кариера за да имаш задължителните неща за всяко човеко същество! иначе и аз имам разни такива познати със заплати по 2 бона, и да - пътуват, харчат, НО са дълбоко зависими от работодателя си и стискат зъби и в крайна сметка си го изливат на приятели и семейство щот не могат да си позволят едно избухване в работата и един месец на помощи и без заплата да изкарат. |
| Не мисля, че всичко в статията "не струва"; някои изводи на автора са верни, но по други може доста да се спори. Нормално е. Да оставим все пак емоциите настрана, не помагат на анализа. Бай Илия доста е понапипал разковничето, май: кой, как и защо хвана властта на 9.9.1944, и кои са тези, дето смъкнаха Тато с "парашут" (не го гръмнаха като Чаушеску). Мисля, че осн. контингент са същите (и техните наследници), към които се добавиха мутрите, юпитата и обслужващият ги персонал. Извън дадената група към живеещите по-добре след 10.11.1989 са хора, които с труд, хъс, деян и лавиране между едрите риби успяха да развият собствен бизнес, без да крадат, но и без да следват точно закона, защото иначе бизнесът им просто щеше да умре. Това се 5% богати, 10-15% средна класа. останалото население трудно свързва двата края и имайки предвид сегашната криза, перспективите в средносорочен план не са оптимистични. В. Лянча, Здравей. Ти си знаеш ! |
Иван Кръстев Революцията през 1989 г., която събори комунистическите правителства.. началото е достатъчно, за да не ме интересува какво пише нататък-"революцията" ХА-ХА |
| Калки, може и така да е, но ми се струва още рано да оценяваме ГЕРБ. Все пак засега все още са на етап: ще направим това - няма да го направим.  |
| toly: "Ако бях марсианец или литературен критик бих прочел какво са написали". Да де, ама не си, стани по-добре лит. критик ! |
| Mars Attack, няма средна класа в България, няма и забогатели без да крадат, освен ако на забогатяването чрез корупция не го причисляваш към краденето. Вече доста години в България няма среден и едър бизнес, който да не е мафиотски. Само при дребния бизнес може да няма мафиотски истории. Имаме около 10% население мафиоти или свързано с мафиотите, а останалите сме зле. |
| XYZ, Може и да е рано да оценяваме ГЕРБ, но никак не е рано да оценяваме Бойко Борисов - девета година във властта. И понеже ГЕРБ е Бойко и Бойко е ГЕРБ .... [/quote] |
| защо толкова често анализаторите забравят, че голяма част от носталгията по соца е всъщност носталгия по младостта на застаряващите ни населения? по същия начин разочарованието от фалшивата демокрация е неразделно преплетено с кризата на средната възраст, с осъзнаването, че младежките мечти няма да се сбъднат. поради времево съвпадение хората отъждествяват соца с младостта си и надеждите си, а днешния ден - със своя залез и загубените илюзии. |
| XYZxyz, , Не си прав - има средна класа и не всички, които нямат проблем с парите, са мафиоти. Към тази средна класа са хората със собствен, но не мафиотски, бизнес (дребен и среден), създаден, развит и укрепнал с труд, упоритост, професионализъм, изобретателност и гъвкавост относно средата. Познавам такива хора сред колегите и приятелите си, и то немалко. Това се служителите в успешни фирми, наши и западни, получаващи подобаващи за квалификацията и приноса си заплати, особено в банковата сфера, софтуъра и информатиката и IT. Сред тях са и държавни служители на средно ниво, които не са част от партийните структури и които именно вършат осн. работа в институциите на страната. Подобна е ситуацията и в др. бивши соц. страни, които редовно посещавам и от които имам лични впечатления, само процентът може да варира (5 - 10 % в +/- ) по страни. |
| Хайде ве, хора! Напънете малките сиви клетки в чест на датата-жалон ... или беше еталон? Колко пъти намаля съвкупният ни национален продукт за двайсетте години след "най-приемливата революция"? Нема лошо да чуем даже приблизителен отговор, плюс-минус 200% не са от особено значение. Пък надвечер можем да споменем с некоя дума и политологията |