
| защо хората които НЕ са взели кредити от банки са по-разумни от тези дето са взели?!?!?! иначе с другите неща съм съгласен |
| Мехуди, ако са били разумни, значи са си направили сметката и сега могат да плащат лихвите без проблем дори при тяхното значително повишаване. Ако не могат да плащат или имат проблеми с повишените лихви, значи не са били разумни и никой не им е длъжен. |
| Още една добра статия на г-н Ангелов. Все пак е спорно кой е по-неразумния: този дето е взел кредит или този дето го е дал (нещо като лафа за лудия и баницата). Финансово загубата ще си остане за банките, които не могат да си събират раздадените кредити. Социално - загубата май е за цялото общество. |
| му ха ха ха ха тая явно и той е решил да се упражнява върху темата. Така като гледам с моя прост ъкъл пак не ми се връзват нещата. Тоя шморц се опитва да каже че сме цвете и рихвите са ни перфектни за региона - бахти нещастника даже и на малките деца е ясно вече че плащаме високи лихви заради безрозборното раздаване на кредити от така наречените банки и сега е ред ние да им платим сметката за тяхната алчност и ненаситност. Жестоката истина е че тези дето си плащат трябва да покриват и загубите на заложните къщи наричащи се банки. вместо държавата и БНБ да им направи проверка как така са отпускали кредити на лица с нисък доход даже и без доход всички си спомняме рекламите и да ги накаже, им дават възможност да искат Просто уника.лна простотия е на БГ битака а тоя шморц да си навре изказването на едно съкровено място аре със здраве ![]() |
| Местните кредити - от местните депозити чрез местни банки. И печалбата да остава в местната икономика, за да има да живеят местните работници и пенсионери. Ама това май противоречи на колониалния стил на управление, налаган от Европата. |
| klecoran, След като ти прочетох "аргументите", все пак да те попитам. Пишеш, че "даже и на малките деца е ясно вече че плащаме високи лихви заради безрозборното раздаване на кредити от така наречените банки" , а не разбираш, че си писал за желязното дърво. Дали една лихва е "ниска" или "висока" се определя само и единствено от риска (от невръщане), който стои срещу нея. Щом казваш, че банките са били "прости" да дават кредити при ниски лихви и висок риск, защо сега се сърдиш, че лихвите са големи?! Хванал си логиката, но за разлика от теб, банките са разбрали за риска и са коригирали лихвената си политика, а ти искаш при висок риск (вече икономическа, а не само финансова криза) банките да отпускат кредити с ниски лихви?! Хайде сега ми кажи, кой е "по-по-най" - ти или банките? |
| Ниските лихви няма да дойдат никога. На запад, за да се преборят с финансоовата криза, наляха обромно количество пари в икономиките си. Когато започне излизането от кризата, всики тези пари ще бъдат изтеглени. Как - с вдигане на лихвените проценти от централните банки, бързо и с много. Това ще стане задължително, за да се избегне инфлацията която може да предизвикат излишните пари на пазара. Но вдигането на лихвите на запад, автоматично ще доведе до вдигне на лихвите и у нас. Така че забравете за ниски лихви, поне докато не станем държава с нормална икономика и кредитен рейтинг! |
Влизането в еврозоната, стабилният бюджет и реформите могат да намалят цената на кредита, но не и натиска върху банките Понеже разни недоучени техничарчета в този честен форум непрекъснато питат, преизпълнени с надежда, няма ли да се премахне тойзи пусти пълен определителен член, (който явно ги тормози повече от мен), ето един добър и реален пример за смислоразличителните функции на пълния и краткия определителен член. Сравнете смисъла на горния неграмотен вариант с грамотния: Влизането в еврозоната, стабилният бюджет и реформите могат да намалят цената на кредита, но не и натискът върху банките. |
| Този път ще се съглася с ГА, че високите лихви не са най-високото ни препятствие към благоденствието. Сами по себе си, те дори не са най-големият проблем за бизнеса. По-сериозно пречат държавата-мащеха (като задържа плащания към фирмите) и слабо подобряващият се инвестиционен климат, ако изобщо има подобрение, което ни измества назад в класацията на атрактивни дестинации. Точно там се очакваше, всуе, да блесне силата и прозрението на Дянков. Влизането в еврозоната ще осигури ликвидност. Но тя, освен че би смачкала лихвите и би гарантирала ресурс за растежа, крие и опасности. Краткият опит на евровалутния съюз ги демонстрира на опита на (1) Испания (плюс частично Португалия и Гърция) и (2) Ирландия. (1) Испанците показаха на Франкфурт и Брюксел какви дисбаланси възникват, когато реалният валутен курс - адаптиран спрямо ценовите равнища в страната - е доста различен от номиналния. Тук ние сме много, ама много по-уязвими. Например, цената на труда у нас и след 2-3 години, при сегашната политика на правителството, би била все още 40% от средното за еврозоната. (2) Ирландците пък демонстрираха какви кредитни дирижабли се надуват, когато има високи темпове на растеж, а лихвите на централната банка са ниски. Ние и досега постигнахме шампионски висоти по размера на частните кредити. Какво ли би станало, ще се размислят във Франкфурт и Брюксел, ако бяхме с ликвидно евро, а не с намордника наложен ни от валутния борд? Формалните 5 критерия тук са второстепенни, а балансираният бюджет е без значение. По-точно, той значи точно толкова, колкото и допустимият 3% дефицит. Дори и с такъв дефицит, ние пак бихме били сред шампионите на Европа и света. Освен това, вече никой не оспорва нашата стабилност, защото гаранциите на еврозоната тихомълком се разпростират и над всички нейни бъдещи членове. Показателно бе, че по повод на Унгария, Меркел заяви в прав текст: ЕС не може да допусне държавен фалит на страна-членка. CDS-и разни и други безобразни също много не важат. Първо, те са временни и периферни - важат само малко поради ниския ни държавен дълг и само за малко, до влизането ни в еврозоната. Второ, те ни рисуват с четката на художник-експресионист, която се задвижва много по-изразно от неща като финансовото цунами на Дубай, отколкото от 2-3 дупки пристегнати в колана (или примката) на нацията. Затова сериозните ни проблеми, за да се класираме за еврото, според мен са (1) - да догоним, макар и частично, европейските цени и (2) - да ускорим темповете на растежа. И двете изискват политики различни от МВФ-доктринерството с дъх на 10-15 годишен нафталин. Това са политиките, сега успешно провеждани например в далечна Азия, на поощряване на търсенето и предлагането. Ресурс за такива политики и у нас има предостатъчно голям - той се казва "фискален резерв". Този резерв е трупан отговорно в годините на цикличен подем, за да се използва - също така отговорно - в годините на цикличен спад. Но управляващите трябва да си сдъвчат егото и да го признаят, а това е по-малко вероятно. Редактирано от - tknikodim на 30/11/2009 г/ 02:56:02 |
| Докторе, Ако това не беше интернет форум щях да си помисля, че се заяждаш. НО, тъй като повечето от нас тренират писмената си култура именно чрез форумите, те аплодирам. Напълно е възможно в хартиеното издание тази грешка да я няма. Всъщност, лично аз не съм убеден, че има 100% грешка, защото "натиска върху банките" може да не е само един ( това не е безспорно както при "Лъвът е царят на животните" ), а думата "натиск" май няма множествено число. Редактирано от - Петър Петров на 30/11/2009 г/ 02:35:18 |
| Вероятно е нужна намесата на Правописец Храбър - според мен няма грешка. "...могат да намалят ... (какво?) натиска върху банките." |
| Правописец Храбър: - Докторът е прав. Натискът върху банките не може да промени лихвите - това е имал впредвид авторът, ама давайте по същество |
| Много думи и никакви цифри. Ако следваме горната логика и се върнем на простия факт, че в Калифорния банките раздаваха кредитни карти на деца над 12 години, без никакви доходи, вижаме колко относителни и заблуждаващи са горните обяснения. Знае се, че и в най- дълбока криза банките вземат своето, пълнят джобовете си против всякакъв човешки морал и депозират ограбеното там където намерят за добре. Парите наистина не миришат, ако миришеха и можеха да разкажат цялата мръсотия, която стои зад тях би било чудо. |
Като хротуваме за лихви, по - уместно е да се сравняваме с онези, дето са въвели еврото ( да не забравяме, че сме в борд ) т.е. неуместно е сравнението със страни с плаващ нанадолу курс за да оправдаем алчността на банкерите по нашите ширини ![]() |
| Човекът с много думи се опитва да каже нещо съвсем просто. Лихвите са цената на парите. А цената на която да е стока се определя от пазара. Ако лихвите ни са ненормални, значи са определени от ненормален пазар, където или няма, или не се спазват наличните правила. Работата на държавата е не да увещава търговците ( в случая уважаемите ощетени банкери), а да създава правила и да осигури тяхното спазване на пазара! |
| С малко думи казвам нещо съвсем просто. Основен лихвен процент - под 1% На междубанковия пазар лихвата е около 1% Каква трябва да е лихвата по депозити и кредити гаспода икономисти? |
| Тормозчиян, и аз съм радетел на правилото за пълния член, ама в случая "натиска" си е на място. А иначе - тея работи се писаха във форума още под интервюто на Иван Костов, поместено във вестника преди изборите лятоска. |
| Значи , аз имам договор с банката да и върна едни пари с една лихва , но в един момент тя решава , че това не и е изгодно и променя едностранно лихвата и договора съответно ! Така , ако тя реши , може да изправи пред фалит/банкрут всеки , на когото е вдигнала мерника на бизнеса или имотите му ! Интересно обаче , защо през 1992-94г , когато лева се обезцени от 30 на 5000 за долар , банките не промениха договорите с червените бизнесмени и те взимайки заем в левове по първият курс , след време ги върнаха по вторият , ощетявайки банките по този начин ?! |
В интерес на истината печалбата на банките спада драстично на годишна база, в последните месеци има банки, отчитащи загуби и те ще стават все повече. Направо ми се къса сърцето! Динайн, кАжи нещо оптЕмистично. ![]() |
| Д-ре, ти като уманитар може и да си доучен, ама пълнияТ член тормози повече недоучените от твоята черга. ПП ГА не е техничар, а уманитар. А колко е доучен му личи. Редактирано от - водопроводчик на 30/11/2009 г/ 07:32:47 |