„Някой ден Румяна Желева ще признае и Република Тексас”, но вече узряла да се извика : „ Аллах акбар”. |
--- | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Параграфе, Все пак не отговори защитаваш ли чл.1? От това което пишеш следва ще да. Промяната не е революция а е контра., следователно няма право да нарушава конституцията. Ще резюмирам най-абсурдните ти твърдения:1)Революция не е смяна на строя а път към комунизъм, 2)Етносът на "поробителите" няма права на малцинство, 3)Право на независимост имат само които някога са имали държава, 4) Свободата на вероизповедание не важи за мюсюлмани... Водим безсмислен спор! |
Параграфе, стига си приказвал глупости. Българската държава е избрала една линия на поведение, която е обосновала със съществуващи правни документи. Това е признаването на Косово. Сегашното изслушване в съда касасае правната обосновка на действията по признаването. Тъпо и безотговорно е българската държава да започва тепърва политически дебат по правната обосновка на свое минало действие. И с кого да го води сегашното правителство тоя дебат - с опозицията от БСП и ДПС ли - чието правителство призна Косово? Позоцията на сегашното правителство показва приемственост и подобен дебат е ненужен. Съществуващите правни документи, които обосновават линията на поведение на българската страна са в нарушение на конституцията на Сърбия. Все едно да подкрепяш убиеца, когато в нарушение на закона е убил човек, и да издаваш правни документи с които да обосноваваш, че убиецът всъщност е имал правото да убива, макар и в нарушение на закона. Не вярвам да одобриш (кой знае?), ако трета страна приеме правни документи, които да обосновават линия на поведение, заклеймяваща конституционното право на България да използва сила за поддържане на своя интегритет при евентуално отделяне на Варненска област и Странджа в отделна дъжава защото, видите ли, там демографски се докарало дотам, че над 90% не били българи. Обратно на впечатлението, което имаш, ако не иска да подкрепя противоконституционност по отношение на независима страна каквато е Сърбия, българската страна трябва немедлено да преразгледа и отхвърли признаването на независимостта на Косово. Не случайно изброени по-горе държави до днес не признават подобна независимост. Много от онези, които го признават са направили това под натиск като при нас, а велики сили подкрепят такава независимост заблуждавайки се, че е в националния им интерес, което пък явно противоречи на българския национален интерес включващ достоинството и морала като компоненти. Отделен е въпросът как самата Сърбия е използвала силата си за запазване на своя интегритет и доколко приписваните й безчинства не са преувеличени от пропагандата на гореспоменатите страни, заблуждаващи се, че уж е в техен национален интерес да има независимо Косово. Това е съвсем друга тема на дискусия обаче и ако е имало такива безчинства Сърбия трябва да се заклейми. Възможно е също така другата страна всъщност да е безчинствала, подбуждана от заинтересовани външни сили и Сърбия да е отговаряла, за съжаление, реципрочно. Каквото и да е било положението обаче, то не отхвърля законното право на Сърбия да си защити целостта, което ние да подриваме с някакви си наши “правни документи” и не е законно основание за създаване на нова държава. |
Тия, които злорадстват по повод на нещастието на Сърбия, според мен са доста късогледи. Не всичко, което е лошо за съседите, е добро за нас. Много сме се парили, а още не сме си взели поука, и много от нас са все същите дребни душици. По времето на османското нашествие сме отблъснали предложението на сърбите за съюз срещу общата опасност и сме влизали в коалиции с османлиите. И после- пет века ярем и срам по челата... Та и сега същата история. Принципът трябва да е следният- не прави другиму това, което не искаш да ти сторят на тебе. В Кърджалийско знаем какво е мнозинството. Но това си е свещена земя българска! Това, че предишното правителство е било малодушно и безгръбначно, признавайки Косово, не означава, че това позорно статукво трябва да се обяви за неприкосновено и да не се подлага дори и на минимално съмнение. Никога не е късно една грешка да бъде поправена. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Обаче от правителството на биещия се в гърдите подлизурко ББ това не може да се очаква. |