Отиди на страница:
| Човек днес мисли едно, друг път друго, после трето. И така. |
Първо - човек иска да принадлежи, второ - да бъде разбран, трето - да бъде оценен, четвърто - да бъде удовлетворен от това, което прави, и пето - да бъде специален. Къде остана да бъде обичан? Може, ако човек е по-скромен да иска само да бъде разбиран и удовлетворен. |
| Отишъл в САЩ - и се сравнява с ходенето в гората, за да се възвисява? САЩ - гората? Карабашлиев - Гилгамеш? А, ако трябва да сме точни, Гилгамеш не се е крил в гората да размишлява и се променя, а е напуснал Урук след смъртта на Енкиду. Минал пред "пустош", слязъл в подземното царство... Натиснете тук А в гората са размишлявали други древни герои. ------------------------------------ Блогът на Генек |
| Евала за начина на мислене на Захари Карабашлиев! Ето това е един достатъчно либерално и хуманистично мислещ човек от който със сигурност днешното общество има какво да научи. Аман от пошлости като национализма. |
| Dear Voltervoice As a first step in your struggle against nationalism you can stop speaking Bulgarian. |
| Dear look like-Сократ, the real Socrat hardly partake with you your love to nationalism. You are sufficiently intelligent and with worldly wisdom so that to support prejudice like this. |
| глобална логика:да задължат човечеството да говори само на английски, да премахнат родителите и семейството, да забранят носталгията(родина и майчин дом), да забравим думата любов(бъдеще на роботите:без пошли национални извратеняци) |
| Нищо не съм чел от съгражданина, явно мой пропуск, но ще се изкажа по принцип...Ха Ха. Живееш в САЩ, пишеш, сравняваш, не носталгираш, пращаш в България и хоп "награди" цяла кошница...диференциална рента от втори род...Нейсе. |
Често ме питат как се чувствам като емигрант и този въпрос истински ме изумява. Какъв емигрант в ХХI век?! .. Много точно  |
| Че някои хора не изпитват особени чувства към страната, в която са родени - това го разбирам. Тяхна си работа. Не смятам да им се меся. Не разбирам другото - защо се възмущават, ако някой не споделя техните чувства. |
| сократе, мили: те са нещастни позьори(фройдизма отива на вятърa)(хайтов с дървото си без корени е шменди-капели)(хердер с отстояване на националното като биологична даденост)  |
Човекът е живял и живее в САЩ, просмукан от интеграцията в едно ВИСШЕ общество и държава изхвърчала в БЪДЕЩЕТО, а след като некой нашенци имат стейтъскуо от феодалния "комунистически" строй по начин на мислене и разбиране за литературните изяви и постижения, авторът ли е виновен за това.   Редактирано от - The Spy на 12/12/2009 г/ 18:53:33 |
Заро не е безразличен към страната си, нито към миналото си, нито към приятелите си. Прочетете кратките му разкази на сайта 18%сиво и ще се убедите  Аз ако не съм добронамерен в някои свои писания във форума, това не важи и за другите "емигранти". Всъщност дори книгата му 18%сиво е самото доказателство ... Хората са различни и в това няма нищо лошо. Търсите "лошото" на неправилното място, без да има причина в случая. Дали се чувства емигрант или не , ... е отделен въпрос. Това е лично усещане за всеки от нас и не зависи от това къде се намираме. Ето и сайта на 18%сиво Ако ви харесва -четете, ако не ви харесва - не четете и толкова ... Няма нищо сложно ! |
| Прочете поне " Натиснете тук" на Захари. И преценявайте. |
Сан де Кане, напълно разбирам вашите чувства, но май и вие сте се пропили от вредно западняшко влияние.  Естествено, че авторът много точно пояснява, че е българин и пише изключително реалистично, но за част от форумните товарищи въпросната личност не заслужава необходимото внимание, защото е Имигрирала не в Масква, а в УСА, та от там им иде проблема.  |
| Това, която прави разказа, е добротата. Тя толкова липсва на нашето изкуство. Ей-сега гледах Дзифт и Източни пиеси. Добротата харесва на читателя. Преди време бях нарочен за член на родителското жури за избор на най-доброто ученическо съчинение в гимназията на сина ми в Ню Йорк. Две поредни години - нямахме право третата, когато нашите деца последен клас участваха. (Моя го домързя да участва.) И двата пъти журито от шест члена бяхме единодушни за победителя (ако не и за втория и третия). Бяха съчиненията с най-много доброта. Това се усеща, независимо от езика и културата. Пазя ги още, някъде из форума съм ги поствал и двете. |
| Ето още един линк към негов блог Ако имате малко време да отделите ... и ви е интересно Заро би ви приел на гости , ако сте добронамерени, нищо че ви се струва толкова далечен. Пътят и преживяванията ни не ни правят по-груби, може би само по-чувствителни, по-наблюдателни и по-истински. Хм ... налага се да лъжеш, разбира се , но в името на какво !? Това, което Заро описва не е само художествена измислица, това се случва всеки миг и ни се е случило на много от нас ... Само че ... ние нямаме времето и таланта да то преразкажем така. Нищо ново ... само различен поглед в нашия живот, този на "емигретата" |