За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Аз съм против референдумите у нас по принцип, поме в следващите 100 години, докато стигнем гражданското общество на швейцарците. В стария форум имах тема за швейцарската плебисцитна демокрация. Нашите хора още са с ниска политическа култура - ето и иначе уважаваният от мене колега и мой съгражданин Ста ми приписва с лека ръка "болен мозък", макар че се интересувал и той от въпроса, но явно няма много информация и не е мислил задълбочено нито минута. Първата реакция е много нашенска - я па тоа, болен мозък, такова жувотно нема. Преименуването на селища е прерогатив на държавния глава - той разбира се ще се консултира с избран от него и съветниците му тесен кръг специалисти - историци, географи, езиковеди, краеведи, занимаващи се с историческа топонимия, но трябва да изхожда и от някаква "идеологическа", политическа програма, каквато накратко описвам по-горе, и която трябва да е елемент от нашата "национална доктрина". Референдумите обикновено са давали съмнителни резултати - "Монтана", "Обзор" (макар че понякога и правилни - Благоевград) - а и почти всички опити за преименуване на местности на общинско равнище в миналото са били отхвърляни от населението - консервативно по определение. И много десетилетия, след като по тия места не живеят никакви тюркоезични хора, ние си караме с Акчелар, Кокарджа, Балъм дере, Кемер дере, Домуз дере, Караджа дере (на топографската карта и на схемите на ТПО). Първите години на членството в ЕС с преустройството на администрацията и териториалното делене са най-подходящото време и за именната реформа. Селищата - с указ на президента, местностите - с решение на общинския съвет по предложение на кмета. Редактирано от - Чичо Фичо на 21/3/2010 г/ 18:11:18 |
| Понеже туй, което ни липсва, е историческо съзнание (ако някой верующ колега предпочита - съзнание за мисия, каквото безспорно са имали водачите на двете български царства), историческото съзнание се изгражда с възпитание, пък имената на местата са важен елемент на символния език. |
| Фичо, това за референдумите, и аз не съм особен привърженик. Не че в ЕС референдумите се случват инак от ирладски варинат (искате ли лисабонски - не - хайде пак ще питаме - ... и.т.н. до да) Но някои от предложенията ти намирам за много неподходящи, други за безсмеслени. Щото хората като живят в един град, са си свикнали с името му. И ако ще се сменя, то трябва да е в значима посока към по-добро. И по кое хората харесват или не харесват името? Не толкова по историческа етимилогия. Ами искат да е звучно хубаво и като звек, да има хубави асоциации като смисал, да има позитивни натоварености с една дума, и да няма негативни натоварености. Да не се изпада в случая на американския комунист Гъз Хол, или англичанката Мърша Макдермот, или чешкия дипломат у нас Ищван Пишек, или нашия дипламот в Италия Пенев (пене на италиански е х-й). Макар че тия хора нямат вина за конфуза с имената им на чужд език, но тъкмо щото в тия случаи става дума за междуезикови случаи. Та затова Обзор на Козяк не върви. Ямбол на Дъбилино няма смисъл, даже по-тъповато звучи. Кутловица също е като кутлица (тиква, капацуна, кратуна). Други като Кърждали и Хасково, може да се сменят, но пак да се намерят достатъчно добри им заместители. |
Не разбрах от какъв зор ше сменяте името на Обзор.  Чичката сигурно е изложил съображения, ма ме мързи да му ги диря. Та вкратце? |
| Бургас трябва да се смени, защото звучи лошо: Bourg Ass, нещо като "Гъз-Крепост". Понеже сме франкофони, може да се нарече "Буржоаз" (bourgeois). Оттам - населението на града е общо "буржоазия", мъжки жител - буржоа, женски - буржоазка. Дете - дребен буржоа. . Можем да помислим и за нова смяна на турските имена. Този път, за улеснение, да ги ориентираме към американско звучене - например, Ах-мед Доган ще стане, да речем, O'Honey Customs (от догана - митница). |
| Старо достолепно бълг. име Козяк, преобърнато от османлиите в Гьозеге, сетне уж "побългарено" в Гьозекен, сетне погрешен превод уж от "гьоз", 19-майци го прекръстили правилно на Козякград, но веднага след това с референдум - Обзор. (Козяк им звучало явно много кози). Да се върне Козяк (не Козякград, непроизносимо е), ударение на О. Същото с Китен - Урдовиза. Неправилно преименуване, мислели са го звенарите явно за турско, а е древно тракийско. Босилково е по-правилният превод от Василико (Царево), а и звучи сходно, то е същия ИЕ корен. |
| Името Козяк иде още от Аспарухово време, от отбраната на "предната клисура на Хем" (Верегава) от северите, преместени там да пазят от юг столицата на Аспарух "при така наречената Варна". По всички низини край брега от Козяк до кв. Аспарухово има защитни валове от Аспарухово време. Още Иречек и Шкорпилови били напълно наясно с това. В римско време до Козяк имало пътна станция Темплум Йовис (Храм на (Юпитер). Виза (или Вича) е средновековният съседен град над нос Св. Атанас южно от Бяла. Между двата имало и малко пр-ще Навлохос от времето на гр. колонизация. |
| Чарли, ТУка не бива да има място за спорове м/у лични вкусове на тебе и мене, за които съгласие няма да се постигне. А за национална доктрина, решение на специалисти и указ на президента. Ямбол (Янболу) е османотурско име и следва да се смени с българско - има такова исторически засвидетелствано и то е Дъбилин (не Дъбилино). Това е логиката. Кюстендил - Велбъжд. Кърджали - Ахрида. Провадия - Овеч. За новите градове без стари имена - като Бургас (Ахело Бургаз), Пазарджик (Татар Пазарджък), Хасково (Хаскьой узунджа ова), Казанлък (Акче Къзанлък) - трябва да се измислят подходящи бълг. имена, както е направено вече в миналото много успешно с Пашмаклъ - Смолян, Хаджиолу Пазарджък - Добрич, Станимака (Стенимахос) - Асеновград, Ески Джума - Търговище и т.н. Редактирано от - Чичо Фичо на 21/3/2010 г/ 19:30:04 |
| Много интересни османски карти на българските (източни) земи от 1530 г. има тук - на съвр. турска латиница. |
Номера с твоята фамилия, чичо, не минава. Имаме си хубава българска дума за тая работа - поклонение. Другото е поклонение в едни определени места, свързани с друга религия и друг месия.  |
| С извинение, отварям първо картата на моя си край - Силистре, Превади ве Варна казаларъ, от 1530 г., и гледам моя град, трите му крайни квартала - Галата (старо доосманско име, свързано с келтите, по-късно с генуезците), Виница - Кастрици от лат. Кастра (осм. Кесридже, късно гагауз. Кестрич) и Владиславово - осм. Паша дереси. Вижда се, че древните български (шиковски, съртски) села в Провадийско - Невша, Неново, Равна, Черковна, Венчан, ДобринА, Комарево, Могила, Каспичан, Мадара - са си със същите български имена, леко изкълчени - Негевше, Ненова, Равна, Черковине, Ванчан, Добрине, Кумарива, Могиле, Каспичун, Матара. Пропуснати са от тях Кривня, Кюлевча, Косово, СнЕжина, Манастир, Девня (тур. Девне) и др. Над тях са Вълчи дол (Курт дереси), Суворово (Козлуджа, явно от бълг. корен), Михалич (Михалич), Кара-аач (Брестак) и селото на Доганя - Халлачлу (Дръндар). Форумно известното село Аврен си е на мястото като Еврен куюсу. Около езерата са нарисувани Руслар (Игнатиево, древното Росиро, руското пристанище, свързано може би и с русалийските обичаи от лат. Розалия), Емирлер (Марково - Повеляново, квартал на Девня), и - на неправилно място, дето е Белослав (Кебедже) - Алаюддин, това са сегашните Страшимирово и Езерово, ст. Горно и Долно Аладън. На север - две села на мястото на Златните - Ювейс бей куюсу и Патва, Екрене (Кранево - от гр. Кранеа, лат. Герания), Балчик (Балчък), балчишката вилна зона Момчил си е отделно село - мОмчъл, Сьоюдчюк (Българево, старо гагаузко, смятано и за оцеляло прабългарско село, по-късно Гяур Сюютчюк), Келигра (Калиакра). На юг хваща окото гъстата мрежа села в устието на Тича (тогава Бююк Камшък), сред които и български звучащото име Драгличикова. Виждат се Пчелник (Кованлък), Гроздьово (Мост, Кьопрю-кьой), Дъбравино (Дреник), Величково (Коте диваръ), Ченге (Овчага, днес Аспарухово). Не на картата, но интересни са имената на Старо и Ново Оряхово (на Тича) - Ески дервиш Юван и Йени дервиш Юван - Юван е тур. форма на Иван - булгар кралъ Юван Шишман = бълг. цар Иван Шишман. По-на юг (другата карта) - Гьозеге (Козяк - Обзор), Ерикли (м. Иракли), Иманос (Емона), Мисиври (Несебър), Равда... Карин-абад (Карнобат) е много интересно име. Звучи малко персийски, а "карно" - и бая италийски. Айдос (Айтос) е древно тракийско име. Бургас още не съществува, възниква в 1680-те години (тука сме 1530). Има с. Атанас на север до Атанасовското блато, Порос - на нос Форос, Вая и Мугруз на северния и южния бряг на блатото Вая. Руси-касръ (Русокастро) си е там. Сюзеболу (Созопол) и Аравадин (Равадиново)... Василикоз (Царево). Редактирано от - Чичо Фичо на 22/3/2010 г/ 17:12:44 |
| Начи, името на човека - поне в демократичните страни - си е негова лична работа (а имената на селищата са работа на президента и на националната доктрина - и са предметът на тази тема). Аз си харесвам името, старо е, не е османотурско по произход, свързано е в случая не с исляма, а с нашата си религия през Възраждането - като Хаджи Димитър, Иваница Хаджиконстантинов - бащата на Алеко, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот). "Титулният" ми прадядо Павел е православен българин, роден в Копривщица в 1870 г., но родът му, доколкото знам, бил от Банско. Бил издател/списувател на малко вестниче и умрял в 1945 г. Гърците и те имат много върли националисти с име Хаджис, Хадзидакис. Имах една колежка от Трети комитет Алики Хаджи (така прознасяше, ударение на и), като ми се обаждаше по телефона, казваше, this is your cousin. Беше от Солун и казваше на шега "аз съм българка" (фенка на Арис Солун, както ги наричат другите гърци). Ма беше бая мургавка, със смолисточерна коса. Много ми беше интересен и гръцкият министър с име Акис Чохаджопулос (Цохадзопулос). А колко днешни гърци имат фамилии на -оглу (като Дочоолу и Гочоолу)? И у нас в земята на дядото (тъст ми) досега старите се наричат Пирдомоолу, Пирдомооларите, Линкоолу, Линкооларите. Чисти българи православни, отбор блондини при това. Ами прабългарските знатни родове Чакарар (Чакърови), Кувиар? Нашите хора до 19 в. в някои места си бръснели главите и носели плитки (чуб) - например в Перущица според писателя Генчо Стоев. |
| Натиснете тук Натиснете тук Пиргос, чичо. Другото е wishful thinking. Купи си Монополи. |
| По-точно Ахело Бургаз, но след 1680 г. Това, казахме, е 1530 г. Не се вижда дали бъдещото място на Ахело-Бургаз се пада в каза Ахйолу или Руси-касръ. Не виждам какво се смущават някои съседи бургазлии, че градът им е единственото селище на нашето Черноморие без древна история. Причината е очевидна - мястото в старо време е било необитаемо за човека поради блатата и комарите. След пресушаването на големи части от тях в 20 в. става по-обитаемо. Но сега все пак да говорим за имената на градовете с османотурски произход, не за самите градове. Редактирано от - Чичо Фичо на 21/3/2010 г/ 21:53:59 |
| Баси, колко на юг са стигали предградията на Варна в древността! _______________________ Покажи неуважение към георги първанов (гоце), пиши името му с малка буква! Блогът на Манрико |
| Фичо, Стига с тоя Козяк. ОБЗОР! Такова хубаво име, ти си ръгнал да го сменяш?!? Защо и с какви мотиви? И какви са ти мотивите въобще, и за другите имена? Аман заман, ама било Козяк от аспарухово време. Не ме интерсува, ако ще и от адамово време да е. Аз се имам за български патриот, и точно затова искам нашите градове да са с български, но и още повече с хубави имена. И въобще съм изумен откъде се пръкна точно у теб тоя прабългарски фундаментализъм?!? Обзор си е българско име. Че не е с точно прабългарски корен, ами от слявянска дума - никак не пречи, и няма защо. В крайна сметка говорим на български, който е славянски език, и българският народ е славянски народ. Въпреки етногенезиса и на другите съставки, но езикът е най-определящатачерта на един народ. Ти оня ден искаше Кирилицата, дето е славянското писмо, за само наш национален празник, сега пък почти си развял конската опашка единствено и само. Еми разчекна се! Мене са ми мили, или по-леко да го кажа, кефят ме и тракийски имена, и славянски, и прабългарски, и гръко-християнски топоними - където каквито има, да се избира по благозвучие, красота и знаковост на думите, или да се измислят нови на тези основи. Че дори и турските са приемливи, стига да не им личи натрапчиво че са такива. Ако погледнеш, то и 80% от българските имена са с гръцки произход, заради християнството. Борис-Михаил. Хайде сега да си отречем цялата именна система на селищата и да я върнем до аспарухово време? Какъв е тоя твоя странен национализъм, и как съвместяваш в себе си фанатичния прабългарист и натовеца?!?  Ами това е толкова абсурдно, несравнимо по-абсурдно отколкото да си представиш ислямска Турция в ЕС!  Редактирано от - Чарли Дарвин на 21/3/2010 г/ 21:23:30 |
| Манрико, Много кофти предизвикателство за офтопик - това за предградията, извинявам се. Около Варненските езера са намерени 32 (за които знам) праисторически селища, вкл. и някои от най-древните находки от горния палеолит у нас (в Побитите камъни) и известният (златен) халколитен некропол от 4 хил.л. пр.н.е. - значи винаги е имало някаква селищна "агломерация" в околностите. Но не винаги най-важното й селище е било на морето. Предградия на днешна Варна са известни поне от 6 в.н.е. (вж. Павел Георгиев - археолог от АИМ, водещ спец по Плиска и Равна - "Столицата на Аспарухова България", "Кампусът на Одесос", 'Русиро/Росиро - простанище на Одесос-Варна" и др., имам ги всичките в Уърд и мога да ги пратя на който се интересува. На запад границата на града (полиса) с провинция Долна Мизия (чиято столица бил съседният - на 25 км - римски град Марцианопол-Девня) минавала до с. Повеляново. На север територията му стигала до р. Батова, в древността Зирас, която тогава била по-голяма, а сега градът я изпива. Тя била границата с провинция Малка Скития със столица Томис-Кюстенджа. На юг - до Тича, тогава Панисос, сега Камчия, до град Ерите (сега пущинак). Предградията в 6 в. н.е. били (1) кампусът на Одесос вероятно м/у двата Аладъна (Страшимирово и Езерово), дето била столицата на военния окръг Куестура Екзерцитус (включваща Мизия, Скития, западна Мала Азия, Цикладите и Кипър) и в която имало и "Юстинианов магистър на Тракия"; (2) пристанищата на Росиро в теснината на езерото и друго на морето на Карантината, (3) монофизитският манастир крепост Св. Мина на Джанавара и селището му от сирийски арменци, (4) основаният от Юстиниан Велики нов град Теодориас (Теодориада) с неизвестно местоположение, и има преположения, че същият император искал да построи в района по-голям имперски град, но не успял поради нашествията на варварите в средата на 6 в. - едно от тях на прабългарите на Заберган. Когато Аспарух дошъл на юг от Дунава и "до така наречената Варна, близо до Одесос", според П. Георгиев, искал да се установи именно в - според него - легитимния център на властта в Мизия и Скития (за него - Земята Карвунска) - кампусът на Юстиниан. В 7 в. районът западно от стария град - дн. кв. Трошево, Младост, Владиславово и до Девня бил най-гъсто заселеният с прабългари на днешната ни територия, има намерени много селища, погребения, и един масов гроб с 65 скелета. Манастирът на Борис I на Теке Караач (над кв. Възраждане) от около 889 г. - един от големите ни центрове на книжнината (според размерите на сградите и броя на намерените писала и закопчалки за книги) - ги поучавал на славянско четмо, писмо и правата вяра. В 14 в. като предградия на Варна (покрай обсадата й от 1367 г.) се споменават Кастрици (сега разкопки в Евксиноград) и Галата, двете със свои крепости и морски пристанища. Крепостите Петрич (дн. Петрич кале над с. Разделна) и Мъглиш (Мюхлюз кале над с. Аксаково) пазели пътя към Овеч и Търновград. В 1444 г. покрай битката на Владислав Варненчик пак се споменава Галата като град крепост и Макрополис като продълговато населено място - вероятно пак е Кастрици, и "замъците" Петрич и Мъглиш. Още от 13 в. имало скални манастири по скалните венци на Франгата северно от града, съществували до 18 в. Новите манастири Св. Димитър и Св. Константин и Елена (двата) са от 17 в. Варненските лозя и "вили" съществували още от елинистическо време, но в 18-19 в. били голям бизнес, много хора живеели в тях дълго време. Пак се извинявам за отклонението и за извънгабаритните картини на предната страница. |