За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
Чичо Фичо, защо конкретно турските имена гониш, а персийските - не? Ние мислехме, че за българското си се загрижил, а то било против турското. Не е същото, всеки случайно избран ню-йоркски либерал ще потвърди. |
| Чичо, на темата ви съм поддръжник.И преди съм я подкрепял. Но тъй като кемер не значи само опас ами и извит, то и Кемер дере сигурно е Извищица(?)  , или подобно. |
| Sta, омразата е против турското поради известни причини, това което предлага Фичо, е продължение на "възродителния процес", но ще бъде успешно колкото "възродителния процес". |
| Крива бара? Няма да е лошо да имаме стандарт, изработен от тюрколози и специалисти по бълг. историческа ономастика, за превод на стандартните турски имена, които се срещат на стотици места у нас. Конур, Известно е отношението ми към възродителния процес. Името на човека е работа на родителите му и на самия него след пълнолетие. Но имената на населените места са работа на държавния глава (според закона). У нас някога е имало османски възродителен процес на нашите стари имена, заменени са с чужди за нас. След освобождението и най-вече в 1934 г. бяха преименувани 80% от населените места у нас, но останаха изключения като Ямбол и Кюстендил - градове със стари български имена, Дъбилин и Велбъжд. Странно е, че все още ги има, и има забележителна търпимост у българите (по-точно безхаберие) към тях. В Гърция и Турция няма останали български имена, в Гърция и най-древните бълг. имена на села и градове от 6 в. бяха сменени с гръцки. |
Ягене, Берия ви обясни търпеливо, възпитано и напоително некои въпроси от материализъма  За Берия ++++++++  Ми айде де  |
| >>><<< Не ми харесва идеята имената непременно да са или старите (често незвучни и неубедително български ) или преведени обратно от турски респ. друга заемка. Имената могат да произлизат или се свързват с местни забележителности, природни дадености или дори да се избират с конкурс и съгласие на жителите. Не искам да давам примери, но такива съществуват около мен. Неудобство е известно време за картографите, но се налага. Сега за Истамбул не знам кое е по-подходящо, Константинопол или Цариград? И двете не са преводни. |
| >>><<< Известно време в София живях на ул. Ломска, която беше прекръстена на Вашингтон...Идеята ми е Лом да се прекръсти на Вашингтон и да е побратимен град с него. Поне средното аритметично на боята ще е близко, а и друго ще си е самочуствието след това, когато пиеш Вашингтонско Пиво. *** В Америка има огромен брой градове с еднакви имена с някои европейски такива. съвсем наблизо имаме един Париж, един Берлин, една Атина, Александрия и пр. Знам че има 4 града Москва и е трудно да се намери европейска столица, която да няма поне един град със същото име тук. |
| >>><<< Грешни са ти представите. Наоколо е пълно с индиански имена на какво ли не, градчета, планини, реки, долини и върхове, пътища и дори улици. Аз живея до такава улица. В щатите сигурно такива наименования са десетки хиляди. Някои в превод са много поетични, като голямата долина Шенандоа в Апалачите (в превод - дъщеря на звездите). На всичко отгоре сега индианците не могат да се обърнат за помощ към "Голям Бял Баща" или "Голям Бял Вожд" и са в неведение...  Редактирано от - sluncho6 на 04/9/2010 г/ 02:06:34 |
Добре де, а какво ще правим с Карлово, Севлиево, Ихтиман? А тази Силистра каква е? Като `синистра`, дъ ге  Примерът ти с турските имена на Копривщица и Панагюрище не е съвсем коректен - българите са си ги наричали Копривщица и Панагюрище. А как са наричали българите Пловдив, Хасково, Пазарджик и Казанлък - ами с турските им имена. Пловдив, като по-стар град с изкирифелченото му старо име - Филибе, а другите като възникнали по османско време - с османските им имена. Нямали са други. Не си прав и за тоталната смяна на имената от турците. Просто са ги `потурчвали" Филипопол - Филибе, Никопол - Никюп, Търново - Тернова, Скопие - Ускюб, и т.н.. Дори през втората четвърт на ХІХ век, във фермани на Махмуд ІІ, Константинопол още е наричан Констандиние.Единственото име на град в България, което аз лично бих сменил без да се замислям, е Монтана. Дебилно ми, както и Дъбилин и Блатен, впрочем. Колкото до Кючук Париж и Каршиака в Пловдив - ами те от десетилетия си имат официални имена. 3/4 от пловдивчани не ги и знаят, но дори и да ги знаят - не ги употребяват. Както и имената на тепетата. Хълм на младежта и подобни. Едно тепе е имало с българско име и то на павета станало Кога накараш пловдивчанин да каже на Сахата нещо друго - ела да ми се обадиш.Преди осемдесет години всякакви промяни биха били логични и нормални - независимо от идиотските имена, които са давани на редица селища - Цветче, Биволче, Възход и прочее. Спокойно е могло да има села и градове в България с имена Нови Кукуш, Нови Воден, Ново Зелениково, Ново Загоричане, Нови Лозенград, Долна Тулча, Малки Охрид и прочее. Сега не само че е късно, но ми се струва вече и нелепо. Не твърдя, че съм прав - така мисля. Иначе и на мен Велбъжд повече ми харесва от Кюстендил, и Кутловица повече от Монтана, и Козяк повече от смотаното Обзор. Нели, приятен разказ. |
| Блеки, Отначало идеята ми беше по-органичена. 1. Да се възродят старите, добре известни бълг. имена отпреди турските - на Кюстендил, Ямбол, Провадия. 2. И тези нови, от османско време, за които има аналогия с успешно преименуване в миналото на подобни турски с подходящи български - Хаджиолу Пазарджък - Добрич, но Татар Пазарджък - Пазарджик; Пашмаклъ - Смолян, но Кърджаалъ - Кърджали. 3. Казах нещо за неправилно преименуваните като Монтана, Обзор, Китен. Царево. И за неподходящи според мене стереотипни имена като Поморие, Приморско, Крайморие, а и Синеморец. За Карлово нищо не съм казал, не ме дразни. Нов град, бил преименуван при соца на Левскиград, със Сталин, Димитрово, Коларовград, Поляновград, после пак Карлово. Смята се, че Карлово е от собствено име, за което не се знае дали е турско, добре е побългарено, звучи сходно с други славянски топоними - сръбски, хърватски, чешки... Севлиево също не ме дразни, от неясен турски произход е, може би от нетур. Серви, Селви. Има голям средновековен български град до него - Хотел или по тур. Хоталич. Ихтиман също не ме дразни, имало е и стар бълг. град Щипоне. Силистра също не ме дразни, сигурно е от тракийското име на Дунава, старо име Дръстър/Доростол от лат. Дуросторум. Налагането на името "Пловдив" е голям успех на бълг. Възраждане, за съжаление не повторен с Казанлък, Хасково, Пазарджик. Старозагорските патриоти също искали Железник, макар че Загора е сигурно от бълг. прозизход. Варненските патриоти мислели Галата за турско име. Според мене не е работа кога се правят промените, а какъв е духът на времето. Сега сма "даун", нямаме самочувствие да прекръстваме Небет тепе на Стражица, хората гледат турски филми. Копривщица и Панагюрище - прав си. Поддържам идеята да се използват имена (дето вече ги няма другаде) като Воден (примерно за Бургас), Морунец, Загоричане, Дъмбени, Кономлади... По нашия край има Кичево, Куманово, Щипско... Нова Шипка, създадено от преселници от стара Шипка. Хрестон каза на друго място, че е за пълна българизация на имената, вкл. на гръцките по морето. Аз не съм казвал нищо за тях и даже предложих гагаузките да не се пипат. Но примерно "Ропотамо" е неправилно и безсмислено име (от КалогеропОтамо, калугерска река) и си има бълг. име в горното си течение, Крива река и друго някакво. Или Анхиало е прекръстен (неподходящо според мене), Созопол не е. Хрестон е много против това медиите да казват и Хаинбоаз вместо Проход на републиката. |
| Най-сетне успях да прочето повечето мнения в тая обширна тема. Големи поздравления за Чичо, че я повдига По някъкъв начин ще бъдат измислени добри предложения, вероятно е да бъдат сменени някои имена. Но някакси това никак не ме удовлетворява, мен поне. Чичо точно ме е цитирал - само пълна и цялостна подмяна на имената на българските градове, села, местности, заливи, носове, полуострови, планини, върхове, острови, пътечки, чешмички и изворчета! Голяма задача е също да се върне българското име на София - Средец, защото тоя срам дето го берем с гръцкото име на столицата ни няма равен на себе си. Някои изключения (ама наистина само няколко!) сигурно са допустими при неясен произход или при много органична българизация. Горе е посочено Карлово, с което съм напълно съгласен. Но Силистра си ме дразни отвсякъде, не ви ли се ще великолепното старинно Дръстър? Пазарджик, Кюстендил, Казанлък, Симитли, Ямбол и още хиляди са отврат. Редактирано от - Chreston на 05/9/2010 г/ 09:01:47 |
| Лесното в цялата работа е намирането на българските имена. (Защото в 99, 9% от случаите такива ИМА!) Трудното е как това връщане на българските имена да стане. И в тая насока ми се ще да отидат основната част от обсъжданията. По закон Министерството на регионалното развитие (или както сега се казва) прави предложение до Президента, който издава съответен указ. Сигурен съм, че никоя политическа сила в момента няма да си сложи главата в торбата с някакви преименувания, като се подложи на риск от загуба на гласове. Единствено на това са способни малоумниците от това правителство, но те пък, точно защото са необразовани, тъпи и направо малоумни, ще го свършат по най-идиотския начин - от 10 хубави имена ще сложат единайстото тъпо име просто защото "специалистът" им по тия работи Б. Димитров толкова може. Ето защо инициативата за връщането на българските имена трябва да дойде от инициативни комитети в самите населени места, които да натискат Министерството на регионалното развитие (разбира се, при наличие все пак на съответната политическа воля!). Друг начин, освен този аз не виждам. Инициативните комитети по места могат да са обединени от Национален инициативен комитет, който да подпомага научно търсенето на подходящите български имена, да създава някаква координация, да оказва по-съществен натиск върху мързеливите чиновници. Кажете и вие, но аз си мисля, че най-важното е именно КАК да се осъществи тая изключително важна, бих казал съдбоносна за България, работа. Редактирано от - Chreston на 05/9/2010 г/ 08:59:20 |
| *** Ма Гърция не била оставила българските названия. И кво? Нали това не ви харесва? Обаче, викате, да направим същото. Ми в такъв случай не се ограничавайте, щот в Македония въобще пренаписват историята. Почвайте я! ПП - Виждам някои смятат туй дело за патриотично. Смятайте го. *** Редактирано от - sybil на 05/9/2010 г/ 10:54:31 |
| Още само два важни момента. Изборът на предложения за възстановени имена е от изключително значение. По-горе е даден пример с Хълма на младежта в Пловдив (нямам представа кой е). Бих добавил също бившия парк "Ленин" в Стара Загора ("Аязмото"  , бившия парк "Ален мак" в Благоевград ("Бачиново" (макар това да е по-приемливо, но остава неяснотата къде е тръгнал човек, тъй като в града още 10 000 обекта имат името "Ален мак" и т. н. Тия примери идат да покажат само, че всякаква идеологизация на процеса ще е пагубна. Затова е добре само да се връщат стари, предимно средновековни имена. Задължително условие за тези възстановени имена е те да бъдат приложими, да "легнат" точно на съвременния ни изказ, да е сигурно поне 99%, че ще се наложат. Защото звучи идиотско "Ще отида да се разходя в "Ленин"! или ""Ще се кача на "Младежта"! И няма да се съглася с изказаното мнение, че никой не бил в състояние да накара пловдивчани да наричат хълма с часовниковата кула по друг начин, освен на турски. |
| Симли, точно така - това дело не само е високопатриотично, но е задължително за ОЦЕЛЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ! Мнението ти за Чичо си остава само твое. Бих приел, че не е подел темата от патриотизъм, ако мненията в "Сега" се плащаха или ако съзирах финансовата му изгода от начинанието. Щях да приема също, че е желание за изява, ако той беше тук с името си с надеждата да гради някаква кариера, започвайки от форума в "Сега". Но понеже не съзирам нищо такова, те приканвам веднага ДА СЕ ИЗВИНИШ! *** Редактирано от - sybil на 05/9/2010 г/ 10:52:58 |
| Второто, което исках да отбележа преди лиричното отклонение към Симпли. Смятам, че в. "Сега" може да стане своеобразен национален координатор на идеята за връщането на българските имена на населените места, на местностите, планините, върховете, заливите и полуостровите. Много ми се ще идеята да им хареса! |
Боже ква комплексарщина. Ма Гърция не била оставила българските названия. Аха, така е, щото гърците са големи комплексари- не за друго... Турците и те прекръстиха Константинопол- само от комплексарщина, а Света София направо я обърнаха на джамия- пак от комплексарщина. Само ние трябва да сме едни чисти и бели демократични некомплексари , и не само да не променяме имената на Кърджали и Пазарджик, но и редовно да допускаме едни айшета и симплиета с по два паспорта да идват от майната си и да определят кой и как да управлява Кърджали... Редактирано от - Benedicta на 05/9/2010 г/ 10:51:02 |
Особено лошо е положението с Първомай , Пловдивско . Основан през деветнадесети век като гара на Баронхиршовата железница със звучното турско име Хаджи Елес /Хаджилес/ , по-късно бива прекръстен на Борисовград в чест на тейкото на Симо Кобурготски , кога се е родил . Но поради историческите вихрушки през 20-ти век бива прекръстен след 9-ти на Първомай до ден днешен , като първомайци са в дълбоко раздвоение /разтроение/ дали да не върнат името Борисовград на града си, или пък с референдум да си сложат ново име ? Което разтроение от миналата година сигурно стига до пълна каша с възкачването на върха на Управлението на Боко Тиквата , което дава възможности за многовалентно тълкуване на името "Борисовград" , и евентуалната нужда от ново прекръстване в рамките на един мандат само , на Сергеевград или Костовград примерно... уф , пък с Костовград може да възникне и конфликт на първомайци с жителите на родопското градче Доспат , чието неформално име ще бъде изплагеатствано...Изобщо лингвистична безизходица. И Фичо не може да им помогне , тъй като е специалист само по Североизтока ...  |
| Значи гърците и турците правилно са постъпили, да? А, Бенедиче? Chreston, този форум не почва с Вашето участие и е разумно да предположите, че има нещица, които сте пропуснали. Тва първо.Второ - със сигурност преименуването на градове, села, махали, върхове и реки не е сред условията за оцеляването на България, камо ли задължително. Очевидно не сте забелязали, но след толкова преименувания през вековете те все още си стоят. Е, не всички - има днес вече доста обезлюдени села и махали, от които са останали само имената (повечето български), но това само показва, че съвсем други са условията за оцеляване им, както и за оцеляването на държавата ни като цяло. Редактирано от - Simplified Solutions на 05/9/2010 г/ 13:08:48 |