За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Ами не се е прихванало у народа, не само освободителите, но и чуждицата хълм, от герм. холм, заета още от преди идването на славяните на Старопланинския п-ов. Среща се поне от 11 в. в стб. паметници, хлъмъ. У нас няма (не се сещам) стари бълг. топоними с хълм (в Русия с холм и Полша с хелм има, да не говорим за Швеция с холм). Имаме много с могила и освен това се изпозлват бърчина, бърдо, чука, чукар, дял, крак и др. Но пък Братската могила във Варна си беше народно название на старото Турла тепе (Жеравна могила) преди да построят руския паметник. Редактирано от - Чичо Фичо на 01/7/2010 г/ 15:52:50 |
| Дял, дел в значение на "хълм" е от прабългарски, като в Синдел, Ердял (унг. Ердей, рум. Ардял), прабълг. име на Седмоградско (нем. Зибенбурген, лат. Трансилвания - Загорие). На тур. е -даа (даг). Идея за побългаряване на турски имена на -даа с -дял, -дел или с -гора: Караджа-даа: Черни дял/Сърнен дял, Баба-даа: Бащин дял, Света гора. |
| Чичо Фичо е явно голяма сила. Турските му еквиваленти отвръщат на удара.  Натиснете тук |
| Тома, Турският гр. Люлебургаз си е на мястото и не е преименуван ( тук). Просто не е "Люле Бургас". И нашият гр. Бургаз е бил Бургаз, отначало и Ахело-Бургаз, и досега някои стари бургаЗлии си го наричат разговорно БургазЪ (с ударение на Ъ). Има на картата и други турски градове и местности с име Бургаз - Яръмбургаз, Кемербургаз... запаметил съм ги от военната топографска карта с турските укрепени райони в Тракия. "Бургас" е по-късна фонетизация. |
| Децата - Нели им измисли имената, не аз. Синът е кръстен на дяда си (моя баща, точно като него, а имат и същия рожден ден, с 51 години разлика), старо бълг. име, избрано от баба ми, учителка. На щерката - също традиционно бълг. име от нар. песни, кратко, нали фамилното е сравнително дълго. Но и двете имена им служат добре в чужбина, лесни са. Ние с Нели обаче сме кръстени с модерни на времето чуждоземски имена, тя на баба си Неделя, аз... не знам, може би на героинята на Моника Вити от филма "Нощта" на Антониони... На Терешкова не съм кръстен, тя се прославила след раждането ми. Не си харесвах хич името, докато не тръгнах по чужбините, дето ми служи много добре. Според науката името Нели е латинско (през старогерм.) - от Корнелия, корнус и Хелиос, рог на слънцето, сиреч източник на светлина, нещо като Светла. Моето (от лат.) е нещо като Здравко. Американците произнасят Нели с еры, и тя така им се представя, Нелы. Руснаците - само Неля. При четене американците понякога го бъркат с мъжкото име Нийл (Neil). |
Бъркат Nelly с Neil?! По-закъсали са в четенето америкашките от нас, все още имаме да ги догоним и перегоним.  |
| Казанлък - Казанлък - може ли да Ви поправя - Казанлък по турско се е наричал Касханлък.[ /cyan] bezzzmissslena |
Да не говорим, че някой от тях отдавна са унищожени Всъщност, унищожено е единственото с не-турско име - Марковото. Колцина са пловдивчаните, които ще кажат, че са от в кв.Христо Ботев/Въстанически/Южен и прочее? Ми никой. Всеки ще каже - от Кичука съм ве, майна  |
кв.Север, може би? А на Лаута и Мараша?
| Предложения за бъдещия велик диктатор на Пловдив - въвеждат се с декрет, сетне глоба 10 лв за всяка употреба на турските имена, устно, писмено или мислено Каршияка - Отсрещника Мараш - Блатеш Кючюка - Илинден Лаута - Вранча Сахат тепе - Часовна (могила) Таксим тепе - Разделна (могила) Джамбаз тепе - Конарска (могила) Небет тепе - Стражница Бунарджик - Изворник Джендем тепе - Пъклица |
Аз съм родена в "Гарнизонна фурна". Досега не съм срещнала пловдивчанин, който знае къде се намира това. Докато брат ми, доста по-голям от мен, е роден на ул. "Капитан Райчо", в онази й част, която днес е площад пред Тримонциум, а след няколко години нашите са се преместили на някогашната "Лиляна Димитрова" (сега ул. "Мария Луиза" ), на 200 метра от Католическата църква. По тази улица са вървели процесиите към Централните гробища - много ярки спомени от детството на брат ми. След "Капитан Райчо", "Лиляна Димитрова" и "Гарнизонна фурна" семейството ми се отзова в семейна къща до софийската линия. Учила съм в "Елин Пелин", училище, което се намираше на два прелеза. Нашата къща е до 3-ти прелез до който се издигаше една Тракийска могила (място за игра ма децата поне до 1977, след това я събориха). Когато ме питаха къде живея казвах "до могилата". От едната страна на линията имаше къщи, а после бяха блоковете нар. кв. Смирненски. Нашата страна с къщи мисля, че се наричаше кв. Христо Ботев, но не съм сигурна. В последните няколко година забелязах, че всеки път като си викаме такси в Пловдив дисперчеката кзава "такси за Кючука". Абе какъв Кючук е това се опитвам да им обяснявам, Кучука е Ухото, Македонския дом, Бетоновия мост, но те ме слушат и гледат (шофьорите) сякаш съм от друга планета - не бе, било Кючюка. И разбрах, че в Пловдив живеят "нови" граждани, от преди 10-20 години на които всички стари имена които споменавам не им говорят нищо. Лично аз бих определила мястото където живеят родителите ми като "Коматевския възел", грозно съоръжение, който се появи сравнително скоро, в 80-те години, и зарди което унищожиха 3/4 от двора на училището ми, цял един квартал с библиотека, ресторанти, пазар, виенско колело, люлки и стрелбище. Там бяха любимата ми сладкарница, мекичарница, лимонададжийница и т.н. Отрязаха огромни столетни дървета, които заграждаха дъскорезноцата. Събориха стари градки къщи на по 3 ката с история, една от тях беше музея на Гого Мавров. И всичко това заради грозилището наречено Коматевски възел. Знаете, че всеки град има предразсъдъци към кварталите си - "нашият" квартал смяташе Кючука за изключително бедно място, с едва подаващи се над земята къщи. Къщите бяха килнати настрани, улиците криви и нерзабираеми. Малко е останало от този Кючук в момента - на мястото на старите македонски къщя има главно блкове. Колкото и да е странно, нямам нито един познат или приятел от там. Гимназията ни събираше деца от целия град, имаше от Лаута, от Захарна фабрика, от "Иван Вазов", Каршиака, но не и от Кючука. BTW, за разлика от брат ми, никога не съм обикаляла и знаела родния си град добре. Преди месец ми се случи една моя тукашна позната да ми каже, че е пловдивчанка и като я попитах от кой квартал тя каза "Гагарин". Оказа се, за мой срам, че аз дори не знам къде се намира това чудо - било блоковете зад Панаирните палати, а аз по-далеч от булеварда на Панаирните палати не бях ходела - имах две приятелки в къщите там. Дали пък техния квартал също не се е наричал "Гагарин"? Знаех, че живеят в Каршиака. Но помня "раждането" на кв. Тракия. В нашата махала половината деца бяха току-що дошли от близките пловдивски села и живееха много натясно - наемаха в околните къщи една стая под наем и живееха вътре цялото семйство, не рядко семейството беше с по две деца, често едното от тях бебе. В средата на 70-те години у тези деца имаше голям прилив на енергия, бяха казали на родителите им, че ще им дават апартаменти в кв. "Тракия". В съзнанието ми това беше като място извън града. Така започна голямото заселване на Тракия - от нашата и околните улица всяка година си отиваха по 3-4 семейства, които до тогава бяха живели на квартира Редактирано от - Нели на 28/8/2010 г/ 16:35:44 |
| Джумаята - Петък пазар (на пловдивски диалект; пазар е персийска дума и не се гони) Джумая джамия - Петъчно капище (капь = погански храмъ, не-црковь) Капана - Клопката Другата версия за Джамбаз тепе е от въжеиграч или представление, тогава да е Джамбаз тепе - Позорище (отива си и с Древното позорище или Античния театър) |
| Предложения и за варненския велик диктатор Балъм дере - Меденик Ментешето - Сглобката (Пантата - гр.) Планова - Планова Кочмар - Огиче Клисе баир - Черковище Боклук тарла - Торище Атанас тарла - Танасова нива Кокарджа - Невестулка Теке Караач - Водница Сотира - Спасена Франга дере - р. Франга Франгата - Франгата Кемер дере - р. Опаска Домуз дере - р. Вепра Фатрико дере - р. Владичица Каваклар - нос Кокодива Акчелар - Белимел Ташлъ тепе - Кремена Турна тепе - Жеравна Джанавара - Джанавара (перс. Небесна твърд) Максуда (араб.) - Желана Кантара - Везната Лазур - Модрово Перчемлията - Гребенец Сухото дере - Суходол Аладжа манастир - Аладжа манастир (Шарена обител) Бостан тарла - Бостан тарла (Градина) Гюл пунар - Гюл пунар (Ружин извор) Хачука - Хачука (Кръстова чука) Баба Алино - Баба Алино Дилбер чешма - Дилбер чешма Банала чешма - Банала чешма Френклиман - Френклиман Фичоза - Фичоза Патрабана - Патрабана Мимишона - Мимишона Паша дере - Лимана Иланджик - Благовест Папаз кулак - Попско ухо Килик - Премяна |
Кемер дере - р. Опаска Чичо, според Вас какво ще рече Кемер кюпрю? Недйте и Вий като Бае Асанушка, кой на Караджата Сърненков каза. |
| Чичо Фичо, във Видин е имало много капии, част от които съществуват и днес. При положение, че трябва да се преименуват, капия е порта, врата. Изключвайки имената на градове, т.е. пътищата през портите накъде водят(стамбол капия, флорентин капия и видбол капия), как да преведем и въведем български наименования за следните капии: пазар капия - думата пазар е турска - съществува и днес еничар капия - еничар - съществува и днес сарай капия телеграф капия - съществува и днес топ капия сарай капия сюргюн капия - интересно какво ще предложиш тук  Справка за капиите във Видин: Натиснете тук __________________________________________ ____ Покажи неуважение към пазарния тенор-фашист манрико, пиши името му с малка буква! |
| Да, Видин бил голяма крепост и много важен град и в римско време, и в българско, и в турско. Силистра също. Според мене Видин ще има добро бъдеще, когато имаме вменяемо ръководство, Сърбия влезе в ЕС и Румъния се поцивилизова. Шумен бил най-голямата турска крепост у нас, но и останалите от четириъгълника не били малки. На уикимапия са нарисували хубави и варненските табии - и външните, на Франгата и на Боровец. За съжаление турската крепост била съборена съгласно Берлинския договор, последната й останала част, цитаделата Кале Ичи, паднала в 1908 г. за строежа на Сите Варна и Търговската камара, сегашното Адмиралтейство. Събирен бил и каменният мост над тогавашната река. Една градска табия доскоро същестувала, Кадир баба табия, само подземната й част - бившата дискотека Андърграунд в кв. Погребите. С камъните от крепостта строили катедралата и гимназиите, но тези камъни били взети от турците от Плиска, Преслав и Марцианопол. Старите турски градежи, когато са останали, е добре да се знаят и с турските си имена, но да имат и български. Когато не са останали, редно е местата да си имат само български имена. Интересно защо колегите пловдивчани не коментират предложенията за преименуване на тепетата. Това си е цяла нова "онтология", ново самочувствие. Редно е поне "националистите" от ВМРО (за Атака не смея да кажа, че не се знае чии националисти са) да се обадят. Някои стари топоними в Пловдив възкръсват в български вариант, например Гроздов пазар. |
| Толкова по-зле за нас, ако не разбираме какво значат турските имена и речник, а ги държим. Това показва, че според на турците са автохтонните жители на тази страна, а ние сме като американските колонисти в Манхатън или Сан Франциско. Думата "кьопрю" е грозна, непроизносима и "непишима" на български, а ние имаме чудесната бълг. дума мост, която е и по-кратка. |