За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Да, те са нови карти с нанесени стари (15-16 в.) османски топоними, от един турски сайт. Освен тях видяхме и хубави австрийски карти от 1908 г. от един унгарски сайт. Има на нета и архивни неща, като пътеводителя на архивите на варненска област, откъдето научихме имена като Саръдър, Гюндоуду и Доуджа. До 1934 г. масата бълг. села - дори с чисто българско население, дето никой от поколения не говори турски - носеха такива имена. У нас голямата работа по преименуването на селищата беше свършена до 1934 г. и най вече в самата 1934 г. (В Гърция - още в първите години след Първата св. война.) Така сега не става дума за якобински радикализъм. От справката в турската Уикипедия виждаме, че имена като Хаскьой и Бургаз са типични по цялата територия на Турция, а Бургаз - особено в басейна на Мраморно море. Помня от военната топография в казармата имената Люлебургаз, Кемербургаз, Яръмбургаз. Когато един образован турчин гледате тези имена на български градове, за него те са "токени" (знаци) на османското в българските земи. Както за нас имената Белгород (Билхород) Днестровский (Днистровськи), Алба Юлия, Белград и Берат в съседните страни са знаци на българското (името Бялград). Защо българите толкова обичат знаците на османското (не новотурското, а османското)? Обичат си османските топоними и ги използват за куул: в Търговище има песни за Джумаята (Ески Джума - стар петъчен (пазар), добричани се наричат алогично "добричлии", "всички българи" (по форума) обичат/имат в кръвта си чалгата, тази "изконно" османска, интернационална, интонационна среда (която никак не прилича на собствено турската анадолска музика), обичат агалъка на кафето (турците пият чай!)... Никой не може да отрече, че и много от стопанските и гражданските ни недобродетели имат явно османски произход. Идеята на темата е българите да преоткрият неосманските, доосманските си "ценности" - а много от тях са били по-живи в турско време поради липсата на османизиращата градска култура, затвореността и изолацията на българските селища. Много българи се научиха на османското едва след освобождението, в градовете, от българските бай Ганьовци. Интересно е, че бай Ганьо го дава много по-османлийски - и използва много повече турцизми - именно след връщането си от Европата. Съпротивата на българите срещу Европата, нейните неудобни, непривични и направо папищашки норми, навлича привичните османски потури и салтамарка. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
, Фичо "къзанлък" идва от "къзан", не от "къз".| Османската империя била теократична, монархът бил и халиф, т.е. папа. За българите като цяло тя била чужда, "поганска" власт. С "поганско" отношение към "универсалиите" на битието - брака, труда, хляба, виното. Османският девлет разрушава българската държавност и професионална култура и оставя българите за няколко века неграмотна маса плебеи - орачи и овчари, без интелигенция, без градски живот, без религиозен и политически елит. Как да се възпита тази черна маса на чест и достойнство? Прабългарите били, както знаем, великодържавен народ, хора на "офицерската" чест. Но носител на тия добродетели е кастата на професионалните воини, "рицарството". В България някакво понятие за чест остава само у населението на "войнишките" села покрай Стара планина, от които и тръгва бълг. Възраждане. В една народна песен от (войнишкото) село Ченге в източна Стара планина (стб. Овчага, днес Аспарухово, Провадийско - обл. Варна) се казва: Турската вяра лошава, я душата им мерише на суо бъзе варено, я българската мерише на зелен росен босилек! Де има нива голяма, българи да я оженат, де има сянка дебела, турците да я отърлят. Що се отнася до чалгата - тя е по характер "османска", т.е. източносредиземноморска, ориенталска, градско-лумпенска музика. Чалгата в България от 80-те години насам е 100% комерсиална музика, едновременно индустриален прокат и клубна. Големият й успех в 90-те години се дължи на първо място на лумпенизацията на населението ни след 1989 г. - разрушаването на някогашния му поминък и самоуважение. Затова на наивен език може да се каже, "че я носим в кръвта си". Една самоуважаваща се бълг. матрона не би хвърляла гьобеци на масата заедно с дъщеря си, една самоуважаваща се бълг. тийнейдж дъщеря не би се отдала на оргиастично веселие в присъствието на майка си. Но да се върнем на темата - османотурските имена на нашите градове. Те са основно два типа - (1) на стари градове, които имат стари български имена, като Велбъжд (осм. Кьостендил), Дъбилин (осм. Янболу), Овеч (осм. Превади), Средец (осм. от нгр. Софя), за които е логично старите бълг. имена да се възстановят, и (2) нови градове, възникнали в турско време, които не са имали стари бълг. имена. Но за тях пък възниква въпросът: защо сме преименували в миналото (успешно) Пашмакли на Смолян, но не и Кърджаали? Защо сме применували Ески Джума на Търговище, (Хаджиолу) Пазарджък на Добрич, но не и (Татар) Пазарджък? Открояват се особено имена като Хаскьой и Бургаз - стандартни топоними, много популярни в днешна Турция. Редактирано от - Чичо Фичо на 27/1/2011 г/ 03:12:14 |
| Музиката на САЩ, разбира се, носи най-силните следи на "африканското присъствие". Блусът е "народната" музикa на Америка, и в "класическата" музика Америка намира своя "идиом", когато се обръща към блуса (A Rhapsody in Blue). По много естетически, социални, политически и икономически причини блусът - именно като синтетична, афро-европейска музика на страданието (наистина на subsistence level) - във втората половина на 20 в. стана универсалният световен младежки и "контракултурен" "идиом". Редактирано от - Чичо Фичо на 27/1/2011 г/ 03:12:57 |
| Безчувствеността на много нашенци към въпроса за топонимите е именно израз на историческо безхаберие и бездържавност, от които и ти се оплакваш. Претендираме, че обитаваме тия земи от 1400 години (поне), но сякаш ги обитаваме едва от 130-тина години, още сме пришълци, като американците в Калифорния, Тексас и Хаваи. |
Фичо  , имаш грешка, как можеш да правиш такива елементарни грешки?По време на османското управление, българите са си запазили и имена и религия и прираст и чест и достойнство, имало е доста образовани българи, големи майстори, занаятчии, търговци, сега ги няма, защо?Дори и Б.Димитров признава, че Османската империя е сгрешила, като изучила иноверците, които после са се опълчили срещу империята. |
Чалгата по характер не е османска, а е циганска, моля да не заблуждаваме хората. верно е! затова в туркие само чалгари са останали да живеят - се пак вий не немате нищо общо с ония османлии дека клаха тука  ________________________________ _______________________________ Once the government socializes losses, it will soon socialize profits. If we lose our ability to fail, we will soon lose our ability to succeed. If we bail out risky behavior, we will soon see even riskier behavior. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Отново - пълна подкрепа за призива на чичи. Възстановяването на българските имена на български селища е добро дело и не би трябвало да обижда никого. Други страни не са се колебали да го направят. Недовършена работа на Освобождеието. Стереотипът, че българинът е не е толкова свестен като поробителя си, сме го чували вече. И сме беснели срещу мръсниците, които го кряскат. Стереотипите ги проповядват негодни индивиди. Някой ден ще стане, уверен съм. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
| Наистина, хора, чиито деца се казват Стивън и Елизабет, вместо Стефан и Елисавета, не би трябвало да са загрижени за имената на български селища. Също и хора, дето децата им се казват Хасан и Тансу. |
| Е, моите деца пък имат стари български имена (ние с жената, родени в 60-те години, имаме латински), затова и мога. |
| Математико, Договорът от Кючюк Кайнарджа няма да се "възражда", разбира се. Селата у нас бяха преименувани основно в 1934 г. - първо българските, после помашките и накрая турските. До 1934 г. 80% от селата, а в някои региони и 100%, носеха османотурски имена. Като например излезеш от Варна за София в 1933 г. покрай древния римски път Одесус - Маркианопол - Никополис ад Иструм, отдясно са ти селата: Ереклер, Аджемлер, Мюхлюзкьой, Руслар, Боазкесен, Джиздаркьой, Доуджа, Гюндоуду, Гевреклер, Сюнбей, Чатма, Таптък... отляво - Коклюджа, Горно и Долно Аладън, Гебедже, Дерекьой, Сулуджалъ, Саръдър, Емирлер... Това са били чисто български села, в които в 1933 г. от поколения не се говорело турски. А много от местностите в ОУП на Варна и досега носят османотурските имена: Шидерин Малкьою, Баба Алино, Боклук тарла, Кочмар, Ваялар, Акчелар... и доловете (деретата): Франга дере, Максуда, Налбанка, Кемер дере, Домуз дере... Темата обаче е за градовете, а също и за кварталите и местностите в градовете. |