За смяна на османотурските имена на български градове
Отиди на страница:
| Ето и един фототипен старобълг. речник, доста кратък - само 250 страници е. Нужен ни е обаче подробен (но не фототипен) новобългарско-старобългарски речник с диалектни особености и етимология. Например прочетох, че гр. "космос" (свят) се превеждало на стб. на изток (Преслав) като утварь, на запад (Охрид) - като миръ. Значи името на известното ни с. Аврен (от тур. Евренкьой, еврен = космос) на бълг. е Утвар, Утварска община, Утварско плато (или както е на български плато). |
| Фичо,гребеш срещу течението,не вярвам да постигнеш нещо и трябва да знаете,че вече османска история без Турция не може да се пише,както се правеше досега. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: konur |
В. "Труд", 17 май 2012 г. Тръгва "възродителен процес" на турските названия във Варна Турски, гръцки и арабски названия на 220 географски обекти на територията на община Варна да бъдат сменени с български. Списък с новите имена бе предложен от работна група съветници по време на заседание на местния парламент на морската столица, проведено в сряда. "До крайния вариант се стигна след консултации с общинската служба по земеделие, с представители на Дружеството на краеведите и използване на научна литература", мотивира се Костадин Костадинов от ВМРО, основен генератор на инициативата. Той лансира идеята си на сесия в края на март, вследствие на което бе създадена работна група, в която влязоха представители на ГЕРБ, "Нова сила", БСП, ВМРО. В сряда те предложиха списък с прекръстените местности от землищата на селата Каменар, Тополи, Звездица, Константиново, кв. Виница, Галата, Аспарухово, Владиславово, както и имена на седем селищни образувания. Ментешето, например, носещо името на град в Анадола, от който по време на турското робство дервиши са се преселили в тукашната местност и са обитавали древен храм, ще стане Сборяново, защото открай време там правят събора си жителите на кв. "Владиславово". Кочмар (в буквален превод - място, където се събират овцете) се предлага да бъде Княз Борис, тъй като там Карел и Херман Шкорпил са открили една от най-ранните християнски базилики, в която се предполага, че е погребан княз Борис. Джанавара, където преди векове е имало генуезка крепост (откъдето идва името - Дженуа, Джена), ще бъде прекръстена на Шкорпилово, защото терените там дълго са проучвани от братята Шкорпил. Имената на други местности ще бъдат предедени буквално - Акчелар ще стане Белица, Балъм дере - Дъбов дол (вместо буквалното Жълъдов дол), Сотира (Спасител) в Морската градина - Спасово. Интересни предложения има и за други местности - любимото на нудистите Паша дере (долът на пашата, султана), например, трябва да се казва Царски залив, Караач (бряст) - Брястово, Яйла (пасище) - Поляната, курортната местност Кабакум - Големия пясък (мекия или многото пасък). Дебатите в залата минаха относително спокойно - предложения имаше за запазване на имената на Джанавара и Кабакум, тъй като в първата местност имало останки от ранно християнска църква, факт, който бил отбелязан в много чужди исторически източници. Новото име на Кабакум пък щяло да обърква туристите. На финала списъка бе принципно приет, като забележки и промени ще бъдат приемани до следващата сесия, на която новите имена ще бъдат утвърдени и ще започне въвеждането им. Промени в личните карти на хората, живеещи в прекръстените местности, няма да се налага, тъй като те се отразяват само при смяна имената на улици, коментира Костадин Костадинов. Списък с имената на местности, които ще бъдат със сменени имена Землище с. Каменар Акча ач - Ялово Арбут табия - Крушев редут Еши тарла - Зелената нива Кайнаците - Изворите Кайряк - Камънака Кама тарла - Крайна нива Кара ач - Чернево Караач - Брястово Каракуш - Орлово Карасолук - Стръмното Каратекемлика - Трънището Костадин йолу - Костадинов път Костандилер - Костандовци Куванлък - Кичевско Кум тарла - Пясъчника Кърчалнък - Кичевско Кърши тарла - Насрещното Кьор бунар - Слепия кладенец Мезарлък - Старото гробище Пелит тарла - Жълъдова нива Пунар алча - Под кладенеца Пъндъклък - Лешниково Саракайлар - Жълт камък Чукур тарла - Чернозема Яйла - Поляната Мера бою - Голямата мера Землище с. Тополи Арпалъка - Луково Ачмите - Коренището Беглик чеир - Сбора Бостан тарла - Овчага Гебеджански път - Белославски път Герен чеир - Мочурище Ибиш йолу - Иваново Каваклък - Тополница Какракуш тепе - Орлов хълм Камбура - Асфалтова база Козаджи - Козарско Таш тарла - Каменяк Ченгене чешма - Кривата чешма Чукур тарла - Долна нива Землище кв. Виница Кокар пунар - Миризлив кладенец Кълчикли кайнак - Къпинов извор Коджа тепе - Големия хълм Драгу кула - Кукерово Парашкева алтъ - Св. Петка Долаплъ кая - Долапа Тепелер аркасъ - Зад хълмовете Шидерин малкою - Шидерова стока Чукур тарла - Долна нива Куру тарла - Горска нива Ямач тарла - Гранична нива Банала чешма - Болярска чешма Кълчикла - Къпинака Кара таш - Черния камък Канара юсти - Над канарата Джевизли тарла - Орехова нива Дере бою - Край дол Парашкева алтаса - До Св. Петка Акчелар - Белица Баба алино - Светеца Аязма - Извора Бостан тарла - Динена нива Бостанджика - Бостана Варна йолу - Варненски път Дели сава - Сава Дермен йолу - Воденичарския път Джеферли йолу - Кичевски път Дилбер чешма - Хубава чешма Драгу дере - Кукерското Кабакум - Големия пясък Каваклар - Тополите Казълджик пунар - Дрянов извор Канара йолу - Скалния път Кара али - Чернака Кара тепе - Черни връх Каракаш - Черновеждия Кокодива - Градището Кору тепе - Горски връх Ламбур пунар - Гъстака Лафолу - Приказките Манастир тепе - Манастирски връх Манда гьолджу - Биволската локва Мантар тепе - Манатарката Мешелик - Дъбака Мешелика - Дъбака Палат йолу - Дворцовия път Папаз чеир - Попови ливади Пелит тарла - Жълъдова нива Саръ баир - Жълтия баир Таушан тебе - Зайчи връх Телки пунар - Лисичи кладенец Тепеджиклер - Връхчетата Узун келеме - Дългия дол Фатрико - Дълбокото Шидер малкою - Шидерова стока Ясарлък - Залеза Орта ачма - Средния корен Баир баши - Големия баир Малкою - Стоката Кьор дермен - Сухата воденица Ачма - Коренището Ана дере - Майчин дол Токат баши - Портата Ян тепе - Страничния връх Алтън тарла - Златна нива Гермето - Преградата Канара юстю - Под канарата Каракаш юстю - Под черновеждия Драгу тарла - Кукерска нива Ямач (ямача) - Граничар Хор тепе - Голия връх Горен каракаш - Горен черновежди Кору дере - Горски дол Димитри чешме - Димитрова чешма Ерек тарла - Сливова нива Ян тарла - Странична нива Бати пунар - Срутения кладенец Еникьой йолу - Кумановски път Чукура - Ниското Фъндъклък - Лещака Тонево тепе - Тонев връх Драгу кола - Кукерово Екши алма - Киселицата Каракаш тепе - Черновежди връх Землище с. Звездица Адата - Острова Бонджук дере - Мънистов дол Екши алма - Киселицата Каракольов чукур - Каракольово Кемекчията - Кости Оуклу тепе - Шарен връх Палаза - Охраната Перлекини - Блясък Ташлъ гечит - Калдъръма Тепето - Хълма Улуклията - Вадата Юртлука - Селището Кору чешма - Горска чешма Миликия - Имението Землище с. Константиново Белия ямач - Белия скат Бегич - Вира Боаза - Прохода Бонджук дере - Мънистов дол Герена - Мочура Далън чешма - Потъналата чешма Есек борун - Високия нос Ешек тарла - Магарешка нива Ешекчия - Старо село Есек борун - Високия нос Иски бостан - Старата градина Кабата - Стара нива Караманачмасъ - Биволари Капатепе - Черни връх Картала - Орлов връх Кокар пунар - Миризлив кладенец Колузлука - Усоето Кулактърла - Ушинци Кьомен дере - Могила Мениджитърла - Мъжка нива Милкия - Имението Мимикия - Имението Озмина - Къпалото С\у юрдере - Биволски дол Снапонар - Ясен кладенец Снапунар - Ясен кладенец С\у бонджук дере - Срещу мънистовия дол Срещу юрдере - Срещу биволския дол Съзълкула - Тръстиков дол Табите - Редута Чеира - Ливадата Юр дере - Биволски дол Язалджика - Надписа Кокар понар - Миризлив кладенец Гюргенджата - Габъра Баладжалъка - Хармана Землището кв. Галата Герген чешме - Габрова чешма Каин гечик - Бабин проход Карач борун - Брястов нос Кокарджа - Боище Кору кокарджа - Горско боище Манол чешме - Манолова чешма Мимишона - Приселско Орта борун - Среден нос Патрабана - Стражата Сакама дере - Пясъчния дол Таушанлията - Зайково Тепе тарла - Високата нива Токат янъ - Вратника Чиган - Тъпана Чок бунар - Голямия кладенец Паша дере - Царски залив Ески балар - Старите лозя Ада бахча - Еленско Землище кв. Аспарухово Малкия джанавар - Малко Шкорпилово Мара сарта - Пещерата Араб табия - Редута Кючук караач - Брестак Джанавара - Шкорпилово Туфла кула - Тухлената кула Землище кв. Владиславово Атанас тарла - Атанасова нива Боклук тарла - Нивата Герен чаир - Мочурище Джанаварски път - Шкорпиловски път Дюсчелии - Равни връх Кайряк - Синора Кьор бунар - Сух кладенец Кюклюк - Кореняка Мешели тепе - Дъбов връх Узун давлам - Кошарите Яйла баши - Равна поляна Балъм дере - Дъбов дол Байряка - Знамето Имена на селищни образувания Ментеше - Сборяново Акчелар - Белица Балъм дере - Дъбов дол Ваялар - Връбница Дели сава - Сава Сотира - Спасово Кочмар - Княз Борис |
Например прочетох, че гр. "космос" (свят) се превеждало на стб. на изток (Преслав) като утварь, на запад (Охрид) - като миръ. и миръ и оутваръ в значението на свят за засвидетелствани в Супрасълския сборник. |
| Това е нещо, което съм предлагал още преди години и не мога да не го одобря по принцип. Аргументите ми са ясни и са изложени много пъти по-горе, за да ги повтарям и тук. Преброяване 2011 г. показа, че в община Варна, втората по големина в страната, 92.5% са етнически българи, а турците са 3.8%. Местните названия са работа на местните власти, названията на населените места - на държавния глава. Правя уговорката, че Герб е истинска чума за Варна и цяла България, чума, дошла във Варна на власт с полицейски преврат и донесла много бедствия, някои може би непоправими. Идеята за преименуването на тези местности съществуваше обаче дълго преди Герб. Симпатизирам на К. Костадинов и варненското ВМРО. (Това е опитвано и по-рано, при соца, но често без успех.) Избран е пътят на превода на турските имена на бълг., повечето са добри и ще се "прихванат", но не винаги преведено добре и без ясна "концепция" за превеждането на типичните турски топоними, каквато се опитвах да разисквам по-горе. Затова много от тях предполагам няма да се "прихванат". Някои възражения Неподходящ е преводът на "тепе" с "хълм". Този опит напълно пропадна в миналото в Пловдив, и то в условията на "морално-политическо единство" на народа, и дето думата "тепе" е насъщна в градската топонимия. Думата "хълм" е от германски произход и с нея не ми известен нито един бълг. топоним. Винаги се използва "могила" или прабълг. "-дял", "-дел" (като в старото бълг. име на Трансилвания - Ардял, от прабълг. Ардаалъ = Зад гората (планината), отдето и рум. Ардял и унг. Ердей). Предложението ми за Пловдив, както пише по-горе, беше примерно Стражна (могила) (Небет тепе), Разделна могила (Таксим тепе). Неподходящ е преводът на "табия" с френското "редут". "Табиите" извън града според мене трябва да станат "окопи" - имаме прецедент с Руски окопи. Така са наричали в миналото и прабълг. землени валове. Неподходящо е според мене да се превеждат гагаузки християнски имена и древни доосмански имена като Джанавара. Наистина, на турски "джанавар" (canavar) значи кръвник, чудовище. Но за името Джанавара има две други хипотези, от тур. име за генуезците, дженевизлер, и (на П. Георгиев) от арабо-иранското "райска крепост", предполагаемото прозвище на древния арменски сирийски мнонофизитски манастир крепост от 4. в. в тази местност. Някои непреводими имена като Банала чешма имат неподходящи замени по първата буква или пък без нищо, като Мимишона - Приселско, което е и объркване с близкото село Приселци (Мемиш софулар), Авренска община. Одобрявам да се използва активно името на Св. Борис, но Кочмар не е там, дето е манастирът "на водите" с големия скрипториум, там е Кованлъка или сега Пчелина, на североизток от Възраждане и северозапад от Цветния. Работата според мене още не е съвсем узряла - нужна ни е наистина по-стройна "концепция" по въпроса, от езиковеди, историци специалисти по историческа география, фолклористи и "стилисти" на езика. Българските народни говори например имат голямо богатство от имена на земни форми (например аз варненския надморски отвесен скат - усип, урив), фолклорът ни изобилства с тях. Имаме и голямо богатство от звучни старинни български имена от регионите, останали извън нашите граници, някои сега с променени имена. Тези старинни имена могат и да се модифицират за мизийския говор и т.н. Например за Акчилар къде по-добре от баналното "Белица" е "Белимел" (бял сипей) или "Бялимел" по мизийски. "Брестак" (Караач) е банално, има такова лудогорско село във Вълчидолска община, а у нас има и "Брестница" или "Брястница", и "Брестен" - "Брястен", и само "Брест" (плевенско село) или "Бряст". Местността в Кованлъка - Пчелина, дето е манастирът на Св. Борис, е Караач теке или Теке Караач, "текке" е "обител", в средата му има "тюрбе", "гробница". Явно неблагозвучни са "Тухлената кула" (ту(у)ла е турска дума, tugla), "Черновежди връх", "Мънистов дол" и др. Работата е, че тези "местности" (на real estate английски - все по-често: places - м-т Траката = Trakata Place) влязоха в регулационния план на града преди няколко години и може би ще бъдат застроени и превърнати в квартали. Но смяната на имената не е свързана с големи разходи - общински табели още няма, само ръчно написани. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Бонго, Виж - на Гугля излиза повече "оутварь" - "оутварь вещну и видиму" от "оутваръ", все от руски текстове. |
| И моля обърнете внимание - Кокодива не е османотурско или гръцко име, а най-вероятно древно тракийско, а освен това местността си има и старо традиционно българско име - Санаториума. Става дума за курорта Слънчев ден и околностите на Дървения мост. Самият детски санаториум за костна туберкулоза на популярната царица Елеонора е съборен в 60-те години при строежа на резиденция Дружба. Да не повтаряме грешката с Урдовиза - Китен в 1934 г. Ще е много глупаво. |
Бонго, Виж - на Гугля излиза повече "оутварь" - "оутварь вещну и видиму" от "оутваръ", все от руски текстове. Не зная какво излиза в гуглето и не ме интересува; Супр. 433: 20-21 ... NH СЛЬNЦЕ, NH ЛОУNA. NH ОУТВАРЬ Супр. 429.11: ДЬНЬСЬ МАЛА ОУТВАРЬ В ОУТВАРН СЪСТАВН СѦ Съпр. 244.6 ВЬСЕМОУ МНРОУ СЪПАСЕННia. За разлика от ОУТВАРЬ, МНРЪ в това значение го има, освен в Супрасълския сборник (и то на няколко места в текста), но и в Асеманиевото евангелие, Мариинското евангелие, Зографското евангелие,Савина книга, синайски псалтир и синайски служебник и поне още в толкова паметници. Кокодива може да е и? съставно име от гръцки + тракийската съставка "дива". евентуално "червен град" (кокинос/а дива) | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Да, може. Интересно, не са догледали местност Планова в землище Владиславово, това си е турско име. Сотира не е в Морската градина, а по склона на Франгата, и там не са догледали още няколко турски имена. |
| И Cabacum, както се пише почти по латински на real estate English, сигурно ще остане, като е в имената на имотите. А името Узункум никой не помни вече, още в 30-те години братя Шкорпил предложили Златни пясъци. Краневци гледам са прекръстили Хачука на Кръстова гора. |
| Изглежда не, или на Клисе баир в Тополи. Помня, Аладжа манастир беше възроден в 1985 г. като Скален манастир, табелите му бяха поправени. По-горе в темата няколко пъти казах, че според мене гагаузките имена, свързани с християнството, не бива да се пипат - Аладжа, Хачука, Франга, Фатрико, Латин, Френклиман. |
| Браво, на Варна! Малко ми е трудно да го кажа, но браво и на чичи за инициативата - оправдана е не само от морален, но и от чисто прагматичен аспект. БГ е БГ, нищо друго! |
| За първи път влизам в темата.Прочетох първите две и последните две страници.Вай,вай,вай. Чичо Фичо ти предлагаш Хасково да се нарича Клокотница,а село Клокотница-Стара клокотница квартал на Хасково/клокотница/. Какъв квартал,като селото е на 10 км.от Хасково.И защо ти трябва една малка,местна гражданска война.Напомняш ми на родните седесари,които през 90-те години искаха да сменят името на Димитровград на Раковски,но понеже такъв град си има,решиха да преведат старото име на селото -Каяджик на Каменец. Имайте малко чувство за история. |
| Не бях влизал тук отдавна, но приятно се изненадах от последните новини. Споделям обаче мнението на Чичо: Избран е пътят на превода на турските имена на бълг., повечето са добри и ще се "прихванат", но не винаги преведено добре и без ясна "концепция" за превеждането на типичните турски топоними, каквато се опитвах да разисквам по-горе. Затова много от тях предполагам няма да се "прихванат". Всяко наименование би трябвало да се огледа много внимателно от филолози и добри познавачи на разговорния език - а защо не и поети, които най-добре владеят благозвучието на словото, изключително важно, за да се "прихване" едно название. |