---

Наскоро след заселването си в тези области (Южна Македония и Северна Гърция - б.м. - Ф.) славяните започнали да се придвижват в южна посока и постепенно проникнали чак в Пелопонес. За това свидетелствува един пасаж от Монемвасийската хроника, в която се съдържат сведения във връзка с аваро-славянските нападения на територията на Византия през VI в. Според неизвестния съставител на хрониката, който се е ползувал в случая от недостигнал до нас изворов паметник, заселването на "славянското племе" в Пелопонес станало през шестата година от царуването на император Маврикий (през 6096 г. от сътворението на света, т. е. през 588 г.). [27] За същото събитие се споменава в т. нар. "Схолия на Арета." [28] И тук византийският писател от средата на IX и първата половина на X в. отбелязва, че славяните заели Пелопонес през шестата година от царуването на император Маврикий (т. е. през 588 г.). Вследствие на масовото заселване на славяни през VII—VIII в. Пелопонес бил считан вече като територия, в която преобладава "варварски елемент".

Показателно в това отношение е едно добре известно сведение, което се съдържа в съчинението на византийския император Константин VII Порфирогенет "За темите". Като говори за събитията в Пелопонес след 746 г. византийският писател отбелязва, че цялата тази област "се ославянила и станала варварска"(ἐσθλαβώϑη δὲ πᾶσα ἡ χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος). [29] Друго интересно известие намираме в т. нар. "Страбонов епитоматор" (съчинение на неизвестен автор от втората половина на X в., който направил съкращение на географията на Страбон). Там четем: "а сега прочее скити-славяни обитават целия Епир, почти цяла Елада, Пелопонес и Македония" [30]. За наличието на славянско население в Пелопонес се говори изрично и в един западен извор, а именно в житието на св. Вилибалд (от VIII в.). Там е казано, че когато Вилибалд пътувал от Света Гора, се спрял в града Монемвасия, който бил "в славянска земя" (in Sclavinica terra). [31] Сведенията на писмените извори за заселването на славяните в Пелопонес се потвърждават от големия брой (над 400) топонимични и хидронимични названия от славянски произход, които са запазени до наши дни в този най-южен край на днешна Гърция. [32]

Проникването на славяните чак в Пелопонес е било свързано с установяване на славянски заселници и в други области на Гърция (Тесалия, Атика, Епир и пр.). За това може да се съди пак от данните на Монемвасийската хроника, както и на споменатата схолия на Арета. В Монемвасийската хроника четем, че преди да завладеят Пелопонес, нашествениците, водени от аварския хаган, завладели "Тесалия, Елада, Атика, Евбея" [33]. А в схолията на Арета се казва, че "славянският народ с война проникнал в първа и втора Тесалия, и в Айния, и в двете Локриди, и в Епикнидия, и в Озолия, и в стария Епир, и в Атика, и в Евбея, и в Пелопонес, като изтребил и унищожил местните елински племена" [34]. Става дума прочее за едно масово навлизане на славяни на територията на Северна, Средна и Южна Гърция, което, ако се съди по указаната от двата извора датировка, се е осъществило до 588 г., т. е. в началните години на царуването на император Маврикий.

Разбира се, едва ли е възможно да се приеме, че само в продължение на няколко години (между 581—588 г.) славянското заселване в днешните гръцки земи е било завършено и че след посочените събития нов преселнически поток, вече не е имало. Много по-вероятно е да се допусне, че заселване на славяни в територията на днешна Гърция е имало и след 588 г. и че това е бил един продължителен процес, който се е развивал в тясна връзка с редицата споменати вече нашествия и нахлувания на славяни и авари във Византийската империя през края на VI и първата четвърт на VII в. Има при това и едно изрично указание на писмен извор, което свидетелствува, че заселване на славяни в днешните гръцки земи е ставало и след 588 г. Касае се за един пасаж в хрониката на испанския епископ Исидор от Севиля (умрял към 636 г.), който гласи, че "през четвъртата година от управлението на император Ираклий [т. е. през 613 г. — б. м.] славяните заели Гърция" (Sclavi Graeciam occupant). [35]

______________


27. Срв. Извори за бълг. история, т. XI, 1965 г., с. 67.

28. Текстът на тази схолия е издаден от S. Kugeas, Ἐπὶ τοῦ καλουμένου χρονικοῦ περὶ τῆς κτίσεως τῆς μονεμβασιάς, Νέος Ἑλληνομνήμων, 9, 1912. Сръбски превод с коментар във Византиски извори за историју народа Југославије, I, Београд, 1955, с. 293 сл.

29. Срв. Const. Porph. De them., II, 6, ed. А. Pertusi, c. 91 (Извори за бълг. история, IX, с. 198).

30. Срв. G. Müller, Geographi Graeci Minores, Paris, 1882, p. 574 (Извори за бълг. история, IX, с. 311).

31. Срв. Р. Lemerle, Invasions et migrations, p. 303; Византиски извори за историју народа Југославије, I, с. 288.

32. По въпроса за заселването на славяните в Пелопонес през втората половина на VI в. има обширна литератуpа. Направените изследвания сочат, че няма основания да се отрича достоверността на съобщението на Монемвасийската хроника и на схолията на Арета и да се оспорва, че славянски заселници там има още от 588 г. Срв. главно по тези въпроси Р. Charanis, The Cronicle of Monemvasia and the Question of the Slavonic Settlements in Greece, DOP, 5, 1950, 152; A. Bon, Le Peloponèse byzantin jusqu'en 1204, c. 31.

33. Извори за българската история, XI, с. 67.

34. Византиски извори за историју народа Југославије, 1, с. 293.

35. Срв. Th. Mommsen, Isidori Junioris episcopi Hispaniensis Historia Gothorum, Wandalorum, Sueborum, MGH, AA, XI, I, c. 337 (Извори за българската история, II, с. 384). За масовото заселване на славянски племена в Гърция свидетелствуват запазените до наши дни многобройни топоними и хидроними. Най-ценно изследване по този въпрос от М. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Berlin, 1941. Известни корекции към приведените у него примери у D. I. Georgakas, Beiträge zur Deutung als slawischerklärter Ortsnamen, BZ, 41, 1941, c. 351—381. Griechische Ortsnamen, BZ, 42, 1942, c. 76—90.

---

Редактирано от - Чичо Фичо на 06/3/2011 г/ 18:51:56

Редактирано от - Чичо Фичо на 11/3/2011 г/ 16:09:58